Р Е
Ш Е Н
И Е,
Гр.Момчилград, 12.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание проведено
на 05.06.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията АНХД № 102/ 2020г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е
образувано по жалба на Н.Г.С. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 20- 6110- 000058/ 31.03.2020г. на Началника
на РУ- Джебел при ОДМВР- Кърджали, с
което на осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателката са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 850 лева, и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска
отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административнонаказателната процедура
по чл.54 от ЗАНН- не били описани всички обстоятелства, като твърди,че не била
извършила нарушението. Не били спазени и изискванията за използване на АТСС по
специалната наредба.
В съдебно
заседание се представлява от адв.Д.Димитров, който
поддържа жалбата по изложените в писмена защита съображения. Сочи, че не са
били налице предпоставките за съставяне на АУАН по реда на чл.
40 ал.1-3 ЗАНН- при установяването на нарушението е имало само един
свидетел, а вторият свидетел е бил такъв само при съставянето на акта /като
същият само е бил прочел съдържанието на акта, но не е видял самото съставяне/,
а и не видял на място и самата жалбоподателка при
връчването на акта. Посочва, че АТСС не било използвано законосъобразно, като
протоколът в тази насока не бил съставен съобразно изискванията, не било ясно
дали има знак, ораничаващ скоростта, не били събрани
доказателства в тази насока и други, които оплаквания, които са подробоно развити в пледоарията и писмената защита. Иска
отмяна на нак.постановление и претендира адв.възнагражедине.
Административно-наказващият
орган– посочен по-горе, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено
становище, подадено от АНО, се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради
което и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа на тази
теза, като се достига до извод, че НП съдържа всички изискуеми реквизити, съставено
е при спазване на процедурата за това, а наложеното наказание е правилно
индивидуализирано.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок
за обжалване по чл.59
ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона намира за
установено следното:
На 22.01.2020г. в 15,49 часа, в
с.Вълкович, общ.Джебел, на 3-то класен път № 508, в посока на движение от
гр.Кърджали за гр.Джебел, АТСС /мобилна
система за контрол на скоростта- TFR1-M 616/ е засякла и заснела, движещ се в
указната посока със скорост от 119 км/ч.
лек автомобил "****“ с рег. № ****. /собственост на лицето Г.К.С./. На
това място от пътя за населеното място е имало въведено ограничение на скоростта
с пътен знак „В-26“ от 50 км/час.
Въпросното нарушение било записано на "Клип № 6666".
След като се установило,
че заснетият автомобил е собственост на друго лице / Г.К.С. /, му е била
предоставена възможност същият да посочи на кого е предоставил МПС- и от
декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДВП е видно, че автомобилът на посочената дата
е ползван от жалбоподателката по делото.
По делото се
установи, че АТСС / мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M616/, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Протокол за проверка. За използването на мобилното
техническо средство бил съставен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 22), съдържащ
всички необходими реквизити.
За
констатираното е бил съставен АУАН № 63/ 23.03.2020г., в който е описана
горната фактическа обстановка, като е посочено , че това съставлява нарушение
по чл.21
ал.1 ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на един свидетел /който не е очевидец на нарушението/, като след
подписването му от този свидетел е бил връчен на жалбоподателката
/която е получила и препис от процесният АУАН на
същата дата- 23 март, който тя подписала и не е посочила, че има възражения. В срока по чл.44
ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани. Липсват данни по делото, а
и не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189
ал.6 от ЗДвП.
Въз основа на
АУАН на 31.03.2020г. било издадено и процесното НП,
като АНО е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта, поради
което и на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание "Глоба" в размер на 850 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя,
които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които
съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
/клипове/.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали е бил оправомощена
да издава НП, съгл. Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/
лице – младши автоконтрольор към ОДМВР- Кърджали,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл.189
ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН
Самото нарушение
е установено посредством техническо средство. Към този момент на наказващия
орган е известно единствено моторното превозно средство, с което то е
извършено, но не и нарушителят, а срокът по чл.34
ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на установяване
на последния. Самоличността на нарушителя се установява при изпълнение на
процедурата по деклариране от страна на собственика на МПС за лицето, което е
управлявало автомобила. Едва с представяне на декларацията, съдържаща данни за
лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният срок за съставяне
на АУАН. В случая този срок е спазен- декларацията от собственика на МПС е
попълнена на 20.03.2020г., а актът е
съставен на 22.01.2020г. В срока по чл.34
ал.3 от ЗАНН е издадено и наказателното постановление. По тези съображения
съдът приема, че давностните срокове за ангажиране на
отговорността на жалбоподателката са спазени.
В същото време
съдът категорично счита, че административно наказателното производство е
започнало със съставяне на незаконосъобразен акт за установяване на
административно нарушение- допуснато е нарушение на разпоредбата на чл.40
ал.1 от ЗАНН, според който актът се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал.3
на чл. 40 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, който освен това не е присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Нарушението по чл.40 ал.3 от ЗАНН представлява процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради което и не се налага обсъждане на доводите на
жалбоподателя относно законосъобразността на постановлението.
Съгласно текста
на чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяването на нарушението или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Горното е въведено като гаранция за правилното провеждане на процедурата. По
този начин е създадено съмнение относно правилното провеждане на процедурата по
установяване на административното нарушение и е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което е съществено нарушение на процесуалните правила и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира,
че следва да се посочат основните моменти в всяко административнонаказателното
производство, и те са следните; 1/да се установи има ли административно
нарушение, 2/ извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и 3/ дали
това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно
нарушение, са необходими три предпоставки, съгласно нормата на чл. 6 от ЗАНН. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на
административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като
неправилно. Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, следва да бъдат
спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване
на наказателно постановление. Неспазването на съответните процесуални
изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 40
от ЗАНН гарантират правото на защита на наказаното лице, включващо: да
разбере обвинението, да прави възражения и представя доказателства, с оглед
установяване на обективната истина по случая, и в то към момента на започване
на административнонаказателното производство.
Поради това, нарушението на тези процесуални правила винаги се явява
съществено и е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП в цялост,
без да се разглежда спорът по същество. В разпоредбата на чл.40
ал.1 от ЗАНН законодателят е посочил, че констатирането на нарушението
става в присъствието на свидетели, което означава, че свидетелите при
установяването на нарушението трябва да бъдат минимум двама и да присъстват при
извършване или установяване на нарушението.
В чл.40 ал.3 от ЗАНН е допуснато отклонение
от принципа, че АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, като се
разрешава съставянето на АУАН да стане в присъствието на други двама свидетели,
което се отбелязва изрично в АУАН.
Актът за
установяване на административно нарушение се явява важна предпоставка за
издаване на наказателното постановление. Функциите и юридическият ефект на АУАН
могат да се проявят, само ако той е редовен. В случая АУАН не е подписан от още
един свидетел и следователно не е налице редовност на АУАН.
Имайки предвид
изложеното процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Предвид
настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл.63
ал.3 ЗАНН /нова- ДВ, бр.94 от 2019г., съгласно която в производството по
обжалване на НП принципно съдът може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77
и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 720
лева, но не е направено възражение за прекомерност поради и което този
размер следва да бъде присъден на жалбоподателят, като се осъди АНО да заплати
тази сума. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството на
юридическо лице, съгл.чл.
37, ал. 2 от ЗМВР и доколкото се прилага чл. 205
от АПК следва да понесе разноските по делото
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20- 6110-
000058/ 31.03.2020г. на
Началника на РУ- Джебел при ОДМВР- Кърджали осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, с което на Н.Г.С. с ЕГН- ********** са били
наложени административни наказания-
“глоба” в размер на 850 лева, и
"Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.С. с ЕГН- **********, сумата от 720 лева- представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Кърджали в 14-
дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: