№ 345
гр. Плевен, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500477 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Районен съд гр. Плевен от 28.04.2022 г., постановено
по гр.д. № 6920/2021 г., съдът е осъдил на основание чл. 144 от СК Р. В. Г., с
ЕГН **********, да заплаща на пълнолетното си дете Р. ИВ. В., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка от 150 лв., считано от 04.11.2021 г., до
настъпването на причини и условия за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата
до 350 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от адв.
М.К. от АК-Плевен, назначена за особен представител на Р. В. Г., срещу така
постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част, както и в
частта за разноските. В жалбата са изложени оплаквания, че в случая не са
налице визираните в закона предпоставки за получаване на издръжка от
пълнолетно дете, тъй като не е установено какви са доходите на ищеца, нито
дали ответницата е в състояние да дава издръжка без затруднение. Твърди се
още, че ищецът е бил пълнолетен към датата на подаване на исковата молба и
1
по делото няма данни кога приключва курса му на обучение в чужбина. Също
така, липсват каквито и да било данни за трудови доходи за собствената
издръжка на ответницата, а освен това тя дължи безусловна издръжка на
непълнолетното си дете /дъщеря/. С въззивната жалба се претендира отмяната
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло
на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от назначения
особен представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба Р. ИВ. В. изразява становище за
нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение чрез своя пълномощник адв. И.Ц. от АК-
Плевен.
По допустимостта на жалбата въззивният съд се е произнесъл с
определението по чл. 267 ГПК от 29.06.2022 г.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намира по същество жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл. 144 от СК.
Претендира се издръжка от родител на пълнолетно дете в хипотезата
на редовно обучение в средно учебно заведение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът Р. ИВ. В. има адресна регистрация в гр. Сандефьорд, Норвегия,
където пребивава заедно с баща си И. В. от 18.08.2017 г. Същият е бил
ученик в Гимназия – Сандерфьорд /горен курс на средно образование/ през
учебната 2021/2022 г., която приключва на 17.06.2022 г.
Ищецът е представил декларация за материално и гражданско
състояние, в която е отразено, че не получава месечен доход, а средствата му
за издръжка се осигуряват от неговия баща.
По делото е безспорно установено, че с приключването на учебната
година е приключил и курса на обучение на ищеца в средното учебно
заведение.
2
Тъй като ответницата не е била открита на посочения в исковата молба
адрес, в първоинстанционното производство на същата е назначен особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. По искане на особения
представител – адв. М.К., районният съд е изискал справки за осигурителния
доход, регистрираните трудови правоотношения на ответницата,
декларираните от нея недвижими имоти и здравния й статус. Не се
установява от предоставената информация ответницата да е в трудово
правоотношение, респективно да получава трудово възнаграждение. Същата
притежава ½ идеална част от жилище в гр. Плевен, върху което е наложена
възбрана.
По делото е безспорно установено, че ответницата е лишена от
родителски права по отношение на непълнолетната сестра на ищеца, както и
че е осъдена да й заплаща 100 лв. месечна издръжка.
Предпоставките за издръжка на пълнолетни учащи се деца от родител,
установени в чл. 144 от СК, са детето да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, да не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката да не
създава особени затруднения на родителя. Пълна безусловност на
задължението обаче не е налице, за разлика от издръжката на ненавършили
пълнолетие деца.
В настоящия случай от данните по делото е установено, че към датата
на подаване на исковата молба ищецът е бил пълнолетен и се е обучавал в
средно училище в чужбина, както и че към приключването на съдебното
дирене във въззивната инстанция това обучение вече е приключило.
С оглед представената от ищеца декларация може да се приеме, че
същият е бил в редовна форма на обучение в средното училище и не е
реализирал никакви доходи, а е разчитал на финансовата помощ на своя баща.
За осъществяването на фактическия състав на чл. 144 от СК, наред с
нуждата от издръжка на ищеца, трябва да е налице и възможност ответницата
да предоставя такава. Тази възможност се преценява с оглед нейните
материални възможности, както и с оглед наличието на други обстоятелства,
които пряко рефлектират върху тези материални възможности.
Предвид липсата на каквито и да било данни за реализирани от
ответницата доходи, както и предвид установения по делото факт, че тя е
3
осъдена да заплаща издръжка на непълнолетно дете, която е безусловна, се
налага извод, че в случая е налице особено затруднение за ответницата да
осигури издръжка на пълнолетния си син, макар и за периода от подаването
на исковата молба, от когато е претендирана издръжка, до приключване на
обучението му в средно учебно заведение.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е анализирал
практика на ВКС по релевантни за настоящия правен спор въпроси, но е
приел решаващ извод, който не кореспондира със същата, а именно, че
майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на пълнолетния си син
дори под минимума, за да не бъде поощрявана за своето неправомерно
поведение и дезинтересираност, предвид лишаването й от родителски права
и липсата на данни да е търсена за издръжка след 2009 г. Този извод се явява
основан на житейски съображения за отговорността на родителя, но не и на
установената по делото липса на всички кумулативни предпоставки за
уважаване на иска по чл. 144 от СК.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решение на Плевенски районен съд е неправилно и подлежи на
отмяна в обжалваната му част, като въззивният съд се произнесе по
съществото на правния спор в посочения по-горе смисъл.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му
за разноските, с която в тежест на ответницата са възложени разноски за
държавна такса и за назначения й особен представител.
Изложените във въззивната жалба оплаквания във връзка с
извършеното от първоинстанционния съд редуциране на определеното от АК
възнаграждение на особения представител на ответницата са неотносими, тъй
като с обжалваното решение съдът не се е произнесъл по този въпрос, поради
което същият не касае предмета на инстанционния контрол.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 610 от 28.04.2022 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 6920/2021 г., В ЧАСТТА му, в която Р. В. Г., ЕГН
4
**********, е осъдена на основание чл. 144 от СК да заплаща на пълнолетно
си дете Р. ИВ. В., ЕГН **********, ежемесечна издръжка от 150 лв., считано
от 04.11.2021 г., до настъпването на причини и условия за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. ИВ. В., ЕГН
**********, против Р. В. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 144
от СК за сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща месечна
издръжка, считано от 04.11.2021 г., до настъпването на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5