Определение по в. т. дело №423/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 542
Дата: 25 септември 2025 г. (в сила от 25 септември 2025 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20253001000423
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 542
гр. Варна, 25.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20253001000423 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивнa жалба подадена от ищеца Й. Д. Й.,
представляван от адвокат Н. Д. и адвокат П.Д. срещу решение №
38/20.06.2025 година по търг. дело № 61/2024 година на ТОС, по отношение
произнасянето, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск за горницата
над присъдените 150000 лева до претендираните 180000 лева,
представляващи обезщетение на неимуществени вреди, търпени от смъртта на
негова майка Д.К.Г., при ПТП на 09.08.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.08.2024 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен.
Във въззивната жалба се поддържа незаконосъобразност и неправилно
приложение на материалния закон по отношение обжалвания дял от
решението. Придържа се към изводите на първата инстанция за реализиран
фактически състав на пряката отговорност на застрахователя, при липса на
принос от страна на пострадалата, но смята за неправилна преценката на
събраните по делото доказателства и отнасянето им към определения размер
на обезщетение. Твърди се, че е следвало да се вземат предвид непоправимото
и силно разстройство на ищеца, дало негативен отзвук върху целия му живот,
влошеното емоционално състояние, съпътствано с депресия, продължаващи
към настоящия момент, силната връзка между родител и дете, която ищецът и
пострадалата са имали приживе, загубата на близък родственик завинаги.
Поради това счита, че неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД и визуализирания в
него принцип на справедливост. Твърде си във въззивната жалба също така, че
обжалваният първоинстанционен акт не взема предвид относима съдебна
практика и икономическата ситуация в страната към процесния момент.
Позовава се на релевантна съдебна практика. Иска отмяна на обжалвания дял
от решението, присъждането на разноски. Страната не прави искане по
1
доказателствата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна се е възползвала от
правото си на писмен отговор, в който изразява позиция за неоснователност на
жалбата и прави искане за нейното отхвърляне. Определият с решението
размер на обезщетение намира за справедлив, съответен на действително
претърпените болки и страдания от страната. Сочи се, че в процеса на
определяне на неговия размер, първата инстанция е разгледала пълно и
всестранно събраните по делото доказателства, приложила е правилно
относимата правна норма и се е съобразила със съдебната практика по сходни
хипотези. Твърди се спад на ифлационните процеси в страната, като лимитите
по застраховането, определени в КЗ не следва да служат за ориентир при
определяне размера на справедливо обезщетение. Представя доказателства за
извършено плащане на присъдените с диспозитива на обжалваното решение
суми. Страната не прави искане по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно
упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба
е отправена към решението в неговото отхвърлително произнасяне.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат
повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по
преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на
самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по
същество.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА въззивнa жалба подадена от ищеца Й. Д. Й., представляван от
адвокат Н. Д. и адвокат П.Д. срещу решение № 38/20.06.2025 година по търг.
дело № 61/2024 година на ТОС, по отношение произнасянето, с което е
отхвърлен предявеният от ищеца иск за горницата над присъдените 150000
лева до претендираните 180000 лева, представляващи обезщетение на
неимуществени вреди, търпени от смъртта на негова майка Д.К.Г., при ПТП на
09.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2024
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 22.10.2025г. – 14.00ч.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно
заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
2
състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за
разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им правото им
да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
представлявано в производството по делото от юрисконсулт А. П., че на осн.
чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване на
съобщението, ведно с препис от настоящото определение електронен адрес,
чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на
адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2
ГПК. При неизпълнение на посоченото указание в срок, съдът ще наложи
глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89,
т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената по чл. 38, ал.2 ГПК страна
допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на чл.
102з ал.3 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3