Решение по дело №1692/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3879

Неприсъствено - по реда на чл. 239, ал.1 във вр. чл. 238, ал.1 от  ГПК

10.10.2011 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 Гражданска колегия, XXХ- ти състав,

на 29 септември 2011 г.                                              Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар А. Я.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 1692 по описа за 2011 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „***” ЕООД срещу „***” ООД, с която се иска съдът да се произнесе с решение и да приеме за установено спрямо ответника, че последния дължи сумата от 24 765,93 лева, представляваща задължение по договор за закупени стоки от ответника и издадени фактури № **********/13.05.2009 г., № **********/13.07.2009 г., № **********/13.07.2009 г., № **********/13.07.2009 г., № **********/06.08.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда– 06.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 495,32 лева, представляваща разноски по делото за д.т. и СУМАТА от 700,00 лева, представляваща разноски за адв. хонорар заплатени в заповедното производство. В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за доставка на стоки. Твърди, че ищеца е изряден по договора, но ответника не е заплатил договорената цена за стоките. Твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като съдът е образувал за това ЧГД№ 19345/2010 г. по описа на ВРС, 18 състав и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение от ответника в посочените размери. След издаването на заповедта, длъжникът-ответник е възразил в двуседмичния срок от получаване на заповедта, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл. 415 от ГПК, поради което моли иска да бъде уважен като се постанови решение на съда, с което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

ОТВЕТНИКА от своя страна в определения едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба и не е изразил становище по предявения иск, не е направил възражения, не е поискал събиране на доказателства.

В първото съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съдът да уважи искането му за произнасяне на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание, не взема становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна и представен списък по чл.80 от ГПК, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото дело за доплатена държавна такса в размер на 496,00 лева и 120,00 лева за депозит за вещо лице. По отношение на разноските извършени в заповедното производство съдът вече ги е присъдил с издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО към дата 06.12.2010 г./дата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК/ по отношение на ищеца "***" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. Ц., че ответника „***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. В. Й., МУ ДЪЛЖИ СУМАТА от 24765,93 лева, представляваща задължение по договор за закупени стоки от ответника и издадени фактури № **********/13.05.2009 г., № **********/13.07.2009 г., № **********/13.07.2009 г., № **********/13.07.2009 г., № **********/06.08.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда– 06.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 495,32 лева, представляваща разноски по делото за д.т. и СУМАТА от 700,00 лева, представляваща разноски за адв. хонорар заплатени в заповедното производство, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД№ 19345/2010 г. на ВРС, 18-ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.  415, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. В. Й. да заплати на "***" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. Ц., СУМАТА от 616,00 лева, представляващи сторени разноски в настоящото исково производство от ищеца пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

           

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл. 240 от ГПК.

 

Препис от влязлото в сила решение да се изпрати по ЧГД№ 19345/ 2010 г. по описа на ВРС, 18 състав, за преценка за издаване на изпълнителен лист по заповедното производство.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: