№ 7
гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500781 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят К. СТ. К., редовно призован, не се явява. За него се
явява адвокат А.Г. П., упълномощен от първата инстанция.
Не се явява представител за ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, редовно призовани. От дружеството е постъпила
по делото писмена молба, в която молят да се даде ход на делото в отсъствие
на представител на дружеството. Поддържа се подадения отговор на
въззивната жалба. Взема се отношение и по разноските.
Адв. П.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №672 от 08.08.2021г.
постановено по гр.д.№20215220100767 по описа на съда за 2021г., е
отхвърлен предявения от ищеца К. СТ. К., с ЕГН-**********, с постоянен
адрес в гр.*** и съдебен адрес гр.***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, Бизнес
център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от ****, *** и ***, винаги заедно от
1
двама от членовете на Съвета на директорите или от един член на Съвета на
директорите, заедно с прокурист, иск с правно основание в чл.439 ал.1 от
ГПК-за приемане на установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, че ищецът К. СТ. К., с ЕГН-********** не
дължи сумите по изпълнителен лист от 07.10.2020г., издаден по ч.гр.д.
№2521/2010г. по описа на РС-Пазарджик, за събирането, на които е
образувано изпълнително дело №20168890401426 при ЧСИ ***, а именно:
главница от 1200лв по договор за потребителски кредит и 181.08лв-договорна
лихва; 560.52лв законна лихва за забава и законна лихва върху главницата до
изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83лв поради
изтекла погасителна давност. Със същото решене ищецът К. СТ. К., с
посочени ЕГН, постоянен и съдебен адреси , е осъден да заплати на ответника
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление и законен представител, сумата от 150лв разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№15711 от 30.08.
2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството
пред първата инстанция К.К., ЕГН-********** чрез процесуалния си
представител адв. А.П. от АК-Пазарджик с доводи за порочност като
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, изложени към обжалваното решение въз основа
на които е отхвърлена така заявената от ищеца искова претенция. Коментира
съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса за момента от
който поражда действие отмяната на ППВС №3 от 18.11.1980г., извършена с
т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, като жалбоподателят застъпва тезата, че
при преценката дали е изтекъл давностния срок следва да се вземе в предвид
дали са налице обстоятелства, които да прекъснат теченето на срока, като се
приеме именно даденото разрешение на поставения въпрос в ТР №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, като в т.10 е направено разграничение между
изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата
молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Акцентира се, че
доколкото изпълнителното производство се характеризира с динамичност и в
2
някои случаи и по-дълга продължителност и като се взимат в предвид
последиците на всяко едно от производствата, то според жалбоподателят от
значение за прекъсването на давността в изпълнителния процес не е
моментът на образуване на изпълнителното дело, а предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 „в“ от ЗЗД/; че
давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно
чл.18 ал.1 от ЗЧСИ/, както и насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземането
за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещта
и други; че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Твърди се още, че преценката дали е прекъсната давността е
конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по
делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.
Излага се и довод, че осъществените от дружеството взискател действия след
27.12.202г. са без правно значение и са непротивопоставими на длъжника-
ищец защото са извършени след настъпило ex lege прекратяване на
изпълнителното производство и не съставляват годни действия за
принудително изпълнение, които да доведат до прекъсване на давността, тъй
като изпълнителният процес не е във фазата на висящност. Предвид
изложеното жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното решение
и се постанови от въззивната инстанция ново решение с което да се уважи
изцяло заявената искова претенция с присъждане на разноските.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
по спора страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД чрез надлежно
упълномошен да представлява дружеството юрисконсулт Н.В. в който
жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Оспорват се всички
доводи развити в последната като се акцентира, че процесното ТР №2 от
3
26.06.2015г. следва да се прилага само и единствено занапред след неговото
постановяване, като се застъпва съдебната практика постановена по решение
№51 от 21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ВКС Четвърто г.о.; решение
№170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г. на Четвърто г.о. ,решение
№37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. Четвърто г.о. и други, в които
последователно се застъпвала тезата за действие на процесното ТР само за
напред в хипотеза на преуреждане на тълкуването на правната норма по нов и
различен от досегашния начин на тълкуване, каквото е действало до момента
съгласно ППВС №3 от 18.11.1980г. до дата 26.06.2015г.-датата на обявяване
на новото тълкувателно решение №2 по тълк.д. №2/2013г. Изложен е и
довод, че перемцията по първото изпълнително дело /№2331/2010г. на СИС
при РС-Пазарджик/ е без правно значение за прекъсването на давността и че
същата е имала значение при действието при отмененото ППВС №3 от 1980г.
доколкото новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело, както и че дори да се приеме, че давност е текла при
висящността на двете изпълнителни дела, от съдебните изпълнители са
предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността. В тази връзка
се визира наложени запори върху вземания на длъжника /трудово
възнаграждение/ от 07.04.2012г. и от 30.04.2013г./ Моли да се потвърди
обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Адв. П. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. П.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба като
отмените решението на първоинстанационния съд. Подробни съображения
ще посоча в писмени бележки в предоставен ми от съда срок, като
претендирам и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
4
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
Дава срок на адв. П. до 21.01.2022 г. за представяне на писмена защита с
препис за връчване на другата страна.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.02.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5