№ 543
гр. Видин, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20241320102341 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от С. В. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, бл. „Чавдар” № 9, вх. Д, ет. 1, ап. 52, чрез адвокат
пълномощник Д. Дикова от АК – Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ул. „Дунавска“ № 2, ет. 3,
ап. 9 против П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1, ет. 1, ап. 2,
установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 9 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцата С. В. С. е придобила с Нотариален акт за
покупко- продажба, вписан в Служба по вписванията - гр. Видин с вх. рег.№ 1536 от
09.04.2014г., акт № 178, том 4, дело № 732/ 2014 г. жилище с идентификатор
№10971.501.35.1.2, с адм. адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ №1, ет.1, ап.2 и гараж с
идентификатор №10971.501.35.1.23, като имотите са закупени с кредитни средства,
отпуснати й от „Уникредит Булбанк“ АД съгласно Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г. За обезпечение по кредита била
учредена законна ипотека, вписана в Служба по вписванията - Видин с дв. вх. рег. № 1537/
09.04.2014 г. върху двата самостоятелни обекта в сградата.
Сочи се, че по настояване на ответника П. Л. П. с Нотариален акт № 123, том 5, рег.
№ 7604, дело № 604 от 2022 г., вписан в Служба по вписванията - Видин с вх. рег.№ 4222 от
12.09.2022 г., ищцата прехвърлила безвъзмездно горепосочените имоти на децата на
страните - Димитър П.ов Л. и Моника П.ова Л.а, като било запазено правото на ползване
върху двата имота на ответника П. Л. П..
Излага се, че преди сделката, на 09.09.2022 г., между С. В. С. и П. Л. П. било
1
подписано Допълнително споразумение с нотариално заверени подписи, с което двамата се
договорили да продължат да заплащат заедно ипотеката, учредена в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД за обезпечаване на задължението по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г.
Поддържа се, че малко след прехвърлителната сделка ищцата била отстранена от
имотите, като й бил забранен какъвто и да е достъп до тях. Кредитът продължил да се
погасява единствено от нея, като ответникът отказал да изпълнява подписаното между
страните споразумение. Същият не изпълнявал редовно задължението си, като последната
заплатена от него сума била внесена на 06.07.2023 г. и касаела припадащите му се като
задължение вноски за месеците февруари, март, април, май и юни 2023 г.
Твърди се, че считано от м. юли 2023 г. всички месечни вноски по кредита и
ипотеката са се заплащали единствено от С. В. С..
Посочва се, че погасените от ищцата общо суми, дължими по кредита за периода от
01.07.2023 г. до 31.03.2024 г. са в общ размер на 3883.49 лева, половината от които би
следвало да са поети от ответника, а именно сумата от 1941.75 лева.
Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.
гр. д. № 1244/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че П. Л. П. дължи на С. В. С. сума в общ размер на 1941.75
лв. (хиляда деветстотин четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) - главница,
дължима съгласно сключеното между страните Допълнително споразумение от 09.09.2022 г.,
с нотариално заверени подписи рег. № 7603/ 09.09.2022 г. на нотариус Надежда Ангелова,
представляваща половината от заплатените от ищцата дължими вноски за периода от
01.09.2023 г. до 31.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.дело № 1244/ 2024 год. по описа на
Районен съд- Видин.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Посочва се, че искът е неоснователен, тъй като в допълнителното споразумение е
записано, че е поет ангажимент от страна на ответника П. да заплаща заедно с ищцата С.
ипотеката към „Уникредит“, както това било правено и до преди подписването на
Допълнителното споразумение, но не е описано в каква част е поет ангажимент за плащане,
понеже плащането заедно не значи автоматично плащане на половината от вноската по
кредита. Посочено е, че да плащаш заедно значи да плащаш с общи усилия с другото лице,
2
но нищо повече. Твърди се, че от написаното в споразумението не може да се направи
категоричен извод, че се касае за разделяне на вноската по кредита наполовина между
страните и е недопустимо, според ответника, да се допуска разширително тълкуване на
волята на страните, тъй като така написано, според него, значи, че не може да бъде
фиксирана сумата, която евентуално той е поел като ангажимент за плащане. Посочва, че
вложеният смисъл от негова страна при подписването на това споразумение е, че той ще
помага със средства, с които разполага, но не и че ще поеме половината от тази ипотечна
вноска.
Излага се, че друго потвърждение на тезата на ответника, че договорката между
страните не е за плащане поравно на вноската по кредита е фактът, че самата ищца е
потвърдила, че ответникът е изпълнил „задълженията“ си за месеците 02, 03, 04, 05 и
06.2023 г., но не е съобразила, че тези вноски не са еднакви по стойност, което е
потвърждение, че ответникът не е поел ангажимент, ако въобще може да се каже, че се
ангажирал, да заплаща кредита поравно с ищцата.
Поддържа се, че самият факт, че документът, с който страните са се споразумели е
наименуван Допълнително споразумение значи, че следва да има друго предхождащо
споразумение, към което настоящото да се явява допълнително. В случая от страна на
ищцата не се твърди да има такова, а и такова не е предоставяно към иска, поради което
ответникът твърди, че това споразумение е лишено от всякакъв юридически и житейски
смисъл, а и неспазването му не води до никакви правни последствия между страните, а най-
вече за ответника П. П..
Сочи се, че самото Допълнително споразумение е относно Договор за наем на
земеделска земя /както е посочено на втори ред от документа/, какъвто не е предоставен с
исковата молба. Ответникът твърди, че на практика е бил заблуден при подписване на
документа, тъй като му е било обяснено, че същият е във връзка с наем на земеделска земя,
какъвто договор са искали страните да подпишат по друг повод, нямащ нищо общо с
процесните ипотекирани имоти. Ответникът е въведен в заблуждение при подписването на
въпросното споразумение, тъй като не е знаел какъв е смисълът на заложеното в него.
Освен това, ответникът твърди, че с въпросното Допълнително споразумение не са
възникнали никакви задължения за плащане на вноските по ипотечния кредит от негова
страна, тъй като последния не е страна по договора за кредит, а освен това Споразумението
нямам никакъв задължителен характер и от неговото неспазване не може да се извлече
какъвто и да било негативен характер, който да води до основание за търсене на съдебна
отговорност поради неизпълнението му. Със Споразумението страните са се споразумели, че
ще продължат да плащат заедно, като в документа не е поето задължение за това, същото
има само декларативен и доброволен характер, но не и задължителен, а още повече на база
на него да бъде търсена съдебна отговорност при неспазване на договорките в него, тъй като
ответникът няма каквото и да било отношение към подписания договор за кредит, което е и
безспорно по делото. Освен това, не ставало ясно в какво съотношение е поет ангажиментът
за заедно плащане, както и по отношение на кое споразумение то е допълнително, и какво е
3
основанието за подписването му.
Ответникът твърди, че въобще ако следва да възникне плащане на въпросните вноски
по кредита, то следва първо те да са платени от ищцата, а чак след това същата на свой ред
да ги претендира от него. По този повод оспорва факта, че вноските за посочените периоди
са заплатени от ищцата, тъй като видно от приложеното извлечение е, че сумите не са
платени от нея в цялост, поради което и всеки месец са начислявани наказателни лихви от
страна на Банката.
Оспорва се твърдението, че ищцата е била отстранена от имота и, че й е бил забранен
достъпа до него. Ответникът твърди, че тя сама е напуснала имота, тъй като си е намерила
нов приятел, с който е заживяла заедно.
Ответникът твърди, че по-голямата част от вноските по кредита са заплащани от
него, но тъй като същият не е имал користни цели - не е имал за цел да формализира
плащанията като основание, а са внасяни под свободна форма и от различни източници,
което ответникът счита, че е било повече от логично с оглед на факта, че страните са
живеели на семейни начела до скоро, и във въпросния имот са отглеждали двете си деца.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен на горепосочените основания.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова молба, с която П.
Л. П. е предявил насрещни искове срещу С. В. С., като се иска от съда да осъди С. В. С.
да заплати на П. Л. П., следните суми:
Сумата от 150.00 лева /като частичен иск от 3000.00 лева/, представляващи платени
без основание вноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
572/0029/27117210 от 08.04.2014г. за периода 02.09.2019 г. - 09.09.2022 г., както и
Сумата от 625.54 лева, представляваща платени без основание данък сгради и такси
битови отпадъци за имот в гр. Видин, ул.“Оборище 1“ по два броя касови ордери - Приходна
квитанция Серия К21 Номер **********/12.07.2021г. в размер на 278.02 лева и Приходен
касов ордер Серия ББ22 Номер **********/13.02.2022г. в размер на 347.52 лева.
Ищецът по насрещните искове счита, че същите са основателни доколкото с исковата
молба, а и с допълнителното споразумение, е признат фактът, че ответникът П. П. е
заплащал заедно с ищцата С. С. ипотеката към „Уникредит Булбанк“ АД до преди
подписването на Допълнителното споразумение oт 09.09.2022 г., а в период преди тази дата
не е имал каквито и да било ангажименти за плащане на ипотеката, но въпреки това е
плащал ежемесечно част от вноските по ипотечния кредит на С. С.. На същото основание е
претенцията на П. П. за палетни данък сгради и такси битови отпадъци за ипотекирания
имот.
Ищецът по насрещните искове моли при уважаване на същите, съдът да направи
прихващане с насрещно дължимите от С. В. С. към П. Л. П. суми.
Направени са доказателствени искания.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
4
направените от ответника разноски по заповедното производство - ч.гр.д. № 1244/2024г., във
връзка с подаденото възражение.
Направено е възражение досежно размера на претендираните от ищеца разноски,
счита се, че същите са прекомерни и се иска тяхното редуциране.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба от
ответникът по насрещните искове С. С., с който исковете се оспорват като неоснователни.
В същия срок е подадена и молба за поправка на подаден отговор на искова молба, с която
се сочи, че навсякъде в обстоятелствената част на отговора на насрещната искова молба при
посочването на м.януари 2021 г. следва да се има предвид, че обстоятелствата се отнасят за
м.януари 2022 г.
Посочва се, че страните по делото С. В. С. и П. Л. П. са живели на съпружески начала
от 2009 г. до м. януари 2022 г.
Твърди се, че след придобиване на жилището с адм. адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“
№ 1, ет. 1, ап. 2 от ищцата, същото се е ползвало от страните по делото и двете им малолетни
деца за целия период от 2014 г. до м. януари 2022 г., когато С. С. е преотстъпила ползването
на апартамента на П. Л. П. и е заживяла на квартира. Излага се, че през целия този период
С. С. се е грижила за общото им домакинство и общите им деца. Отношенията на страните
през целия период до началото на 2022 г. са били като на семейство, с единствената разлика,
че не са подписали акт за сключване на граждански брак. Освен ежедневните покупки,
необходими за поддръжката на дома им, за храна, за плащане на битови сметки за вода и ел.
енергия, за всичко необходимо за поддръжката на едно домакинство, страните по делото са
си помагали и с погасяване на поетите от всеки от тях кредити, като се е случвало, както
ответникът по първоначалния иск да преведе суми по кредита на С. В. С., отпуснат за
закупуването на ползваното от тях като семейното жилище, така и тя е внасяла суми за
погасяване на негови лични потребителски кредити в „Обединена българска банка“ АД и в
„Уникредит Булбанк“ АД.
Сочи се, че фактическото съжителство поражда отношения, които макар да не са
правно регламентирани, наподобяват тези при граждански брак, поради което по аналогия
следва да намерят приложение правилата на чл. 14 и чл. 17 от СК - за обща грижа за
семейството, за осигуряване чрез общи усилия и според възможностите, имуществото и
доходите, благополучие на семейната общност. Прекратяването на фактическото
съжителство има действие занапред. Както бившите съпрузи не си дължат връщане на
онова, което са получили един от друг в изпълнение на задълженията по чл. 14 и чл. 17 от
СК, така и бившите партньори по фактическо съжителство не си дължат връщане на онова,
което са получили един от друг по време на съжителството си за обезпечаване нуждите на
фактическото семейство. А доколкото има възможност за преодоляване на неоснователно
обогатяване след прекратяването на съжителството, то тя следва да се прилага само според
правната уредба и с оглед на липсата на имуществена общност. Наличието между страните
на отношения, характерни за обвързаните в граждански брак, е основание единият да получи
от другия суми за покриване на разходи на фактическото семейство.
5
Излага се, че с прекратяване на фактическото съжителство в полза на П. Л. П. не е
възникнало насрещно вземане за средствата, които той сам, съзнателно и в изпълнение на
моралното си задължение по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е предоставил за обезпечаване
нуждите на фактическото семейство. Посочва се, че по отношение на плащания, извършени
от партньор във фактическо съжителство, които той е извършвал при наличие на съзнание,
че изпълнява свое нравствено задължение - да поеме припадащата му се част от разходите за
поддръжка на общото домакинство, с което да допринесе за благополучието му, ВКС
приема, че се касае за изпълнение на нравствен дълг, което е основание за престиране,
поради което в даденото в такова изпълнение не подлежи на връщане – цитирана е и съдебна
практика. Приема се, че релевантните обстоятелства следва да се преценяват във всеки
отделен случай, като констатацията за това дали съществува морално задължение или има
друго основание за изпълнението е въпрос на конкретни факти и преценка от решаващия
състав.
Поддържа се, че ответницата по насрещните искове не се е обогатила по никакъв
начин със заплатените от П. П. суми за погасяване на личния й кредит, предвид
обстоятелството, че тя е погасявала негов личен такъв, а освен това ответникът е ползвал
собственото й жилище, с което си е спестил разноски за наем, като гореизложеното важи и
за твърдените като заплатени суми за данък сгради и такса смет за имота, за които дори не се
представят доказателства, че са поети от П..
С оглед на горното се сочи, няма никакво неоснователно обогатяване, в която и да е
от хипотезите, предвидени в чл. 55 до чл. 59 от ЗЗД и по тази причина, не е необходимо С. С.
да възстановява каквито и да е средства, заплатени доброволно от П. П. за благото на
семейството, в изпълнение на нравствения му дълг, вкл. към собствените им деца.
Кaтo аргумент за липса на неоснователно обогатяване, ответницата по насрещните
искове моли съда да вземе предвид също, че тя е прехвърлила след фактическата раздяла
между страните безвъзмездно на малолетните си деца правото на собственост на имота, като
е запазено, отново безвъзмездно, правото на ползване на имота за П. П., който имот и
понастоящем се ползва от същия.
На самостоятелно основание е оспорена основателността на предявения иск за
заплащане на сумата от 625.54 лв., представляващи платени без основание данък сгради и
такси битови отпадъци за имот с адм. адрес: гр. Видин, ул. Оборище 1.
Сочи се, че приложените към отговора на искова молба 2 броя касови ордери - ПКО
Серия К21. № **********/12.07.2021 г. и ПКО Серия ББ22, № **********/13.02.2022 г. не
доказват по никакъв начин, че платец на сумите е именно П. Л. П..
Поддържа се, че изцяло неоснователни са претенциите на ищеца по насрещния иск за
възстановяване на платени от него суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г. за периода след м. януари 2022 г., тъй като през
м. януари 2022 г. С. С. е освободила ипотекирания имот с адм. адрес гр. Видин, ул.
„Оборище“ № 1, ет. 1, ап. 2 и от тогава имотът се ползва изцяло от П. Л. П. безвъзмездно,
6
независимо от обстоятелството, че до 09.09.2022 г. е нямало никакво правно основание за
това.
В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на
всички приети като основателни и доказани вземания на ищеца във връзка със заплащани от
него преди 02.12.2019 г. суми за погасяване на отпуснатия на С. С. кредит съгласно Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г.
Твърди се, че през периода на съвместното съжителство на страните, С. С. заплащала
суми за погасяване на личен кредит на П. Л. П., отпуснат му от „Обединена българска
банка“ АД.
С оглед гореизложеното е направено възражение за прихващане на приетите за
основателни вземания на П. Л. П., спрямо С. В. С., по всеки от предявените от него
насрещни искове, със заплатените от С. С. суми в общ размер на 3000.00 лева през периода
от 20.02.2019 г. до 30.06.2022 г., внесени за погасяване на потребителския кредит на П. Л. П.
в „Обединена българска банка“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е ч.гр.д. №
1244/2024 г. по описа на Районен съд – Видин.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Установява се, че по ч. гр. д. № 1244/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от
длъжника. В законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск за
съществуването на спорното вземане, поради което искът се явява допустим.
Ищцата С. В. С. е придобила с Нотариален акт за покупко- продажба № 166, том II,
рег. № 2000, дело № 218 от 2014 г. на нотариус Таня Атанасова с рег. № 162 на НК жилище с
идентификатор № 10971.501.35.1.2, с адм. адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ №1, ет.1, ап.2 и
гараж с идентификатор №10971.501.35.1.23, като имотите са закупени с кредитни средства,
отпуснати й от „Уникредит Булбанк“ АД съгласно Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г. За обезпечение по кредита била
учредена законна ипотека, вписана в Служба по вписванията - Видин с дв. вх. рег. № 1537/
09.04.2014 г. върху двата самостоятелни обекта в сградата.
С Нотариален акт за дарение № 123, том 5, рег. № 7604, дело № 604 от 2022 г. на
нотариус Надежда Ангелова с рег. № 028 в НК на 09.09.2022 г. ищцата прехвърлила
безвъзмездно чрез дарение горепосочените имоти на децата на страните - Димитър П.ов Л. и
Моника П.ова Л.а, като било учредено пожизнено право на ползване върху двата имота на
ответника П. Л. П..
На 09.09.2022 г., между ищцата С. В. С. и ответника П. Л. П. било подписано
Допълнително споразумение с нотариално заверени подписи, с което двамата се договорили
да продължат да заплащат заедно ипотеката, учредена в полза на „Уникредит Булбанк“ АД
7
за обезпечаване на задължението по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г.
От представените по делото Приходни квитанции – ПОС Дубликат /лист 39 и 40 от
делото/ е видно, че са заплатени данък сгради и такси битови отпадъци за имот в гр. Видин,
ул. „Оборище“ 1 със собственик С. В. С. в размер на 278.02 лева и в размер на 347.52 лева.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило, че за
периода от 01.07.2023 г. до 06.08.2024 г. по ипотечния кредит, отпуснат на ищцата С. В. С.
са внесени общо 6275.50 лева, от които 5300.00 лева от ищцата и 975.00 лева от ответника
П. Л. П..
За периода от 02.09.2019 г. до 09.09.2022 г. по ипотечния кредит, отпуснат на ищцата
С. С. ответникът П. П. е внесъл сумата от 150.00 лева на 14.04.2022 г. с основание „вноска
на каса“.
Вещото лице посочва, че е направило справка в базата данни на „Изипей“ АД в офиса
на дружеството в „Кауфланд“ гр. Видин за установяване внасяни ли са суми от името и от
профила на П. Л. П. за погасяване на данък сгради и такси битови отпадъци за имот в гр.
Видин, ул. „Оборище“ № 1 по два броя касови ордери – Приходна квитанция Серия К21
Номер **********/12.07.2021 г. в размер на 278.02 лева и Приходен касов ордер Серия ББ22
Номер **********/13.02.2022 г. в размер на 347.52 лева. Въпреки представеното съдебно
удостоверение от дружеството отговорили на вещото лице, че не могат да направят исканата
справка, а такава може да бъде предоставена на лицето внесло сумите в „Изипей“ АД след
подаване заявление и заплащане на такса.
Вещото лице е посочило, че по подадена информация от „ОББ“ АД гр. София в
периода 20.02.2019 г. до 18.01.2022 г. ответникът П. Л. П. не е имал кредитни задължения
към Банката. На 18.01.2022 г. е отпуснат кредит в размер на 26125.00 лева. От П. П. са
направени четири вноски с дати 21.02.2022 г. – 291.51 лева, 21.03.2022 г. – 283.52 лева,
16.05.2022 г. – 102.84 лева и 20.05.2022 г. – 190.00 лева. Въз основа на непогасени
просрочени вземания, кредитът е станал предсрочно изискуем на 19.06.2023 г. и са
предприети съдебни действия с дата 06.07.2023 г. На 30.10.2023 г. е получен изпълнителен
лист, като на 01.11.2023 г. е образувано изпълнително дело № 364/2023 г. при ЧСИ Виолета
Томова. Според Банката към датата на изготвяне на заключението няма постъпления за
погасяване на процесното задължение.
Вещото лице е посочило, че по подадена информация от „ОББ“ АД гр. София в
периода от 20.02.2019 г. до 18.01.2022 г. ответникът П. П. не е имал кредитни задължения
към Банката. На 18.01.2022 г. е отпуснат кредит в размер на 26125.00 лева като от С. С. не са
постъпвали суми за погасяване на процесното задължение от 18.01.2022 г.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено, поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
следното:
8
Районен съд – Видин е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 9 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните е сключено Допълнително споразумение с нотариално заверени
подписи от 09.09.2022 г., с което двамата се договорили да продължат да заплащат заедно
ипотеката, учредена в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за обезпечаване на задължението
по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 572/ 0029/ 27117210 от
08.04.2014 г.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.
В облигационното право е възприет общият принцип, че неизпълнението на един
договор се основава на клаузите на този договор и на преценката дали неизпълнението се
дължи на причина, за която длъжникът отговаря.
Ответникът е навел възражение, че думата „заедно“, използвана в горецитираното
споразумение не означава автоматично плащане на половината от вноската по кредита.
Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно общите принципи на
облигационното право, след като страните са се договорили да заплащат заедно ипотеката,
учредена в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, при условие, че изрично в споразумението не
е посочена частта от вноската, която ще заплаща ответникът и частта от вноската, която ще
заплаща ищцата, то съдът приема, че същите са договорили да заплащат вноските по
ипотечния кредит по равно.
Установи се от съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 01.07.2023 г. до
06.08.2024 г. по ипотечния кредит, отпуснат на ищцата С. В. С. са внесени общо 6275.50
лева, от които 5300.00 лева от ищцата и 975.00 лева от ответника П. Л. П..
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът да бъде признато за установено, че П.
Л. П. дължи на С. В. С. сума в общ размер на 1941.75 лева – главница, дължима съгласно
сключеното между страните Допълнително споразумение от 09.09.2022 г. се явява
основателен и следва да бъде уважен. Ответникът дължи заплащане и на законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г. до
окончателното издължаване.
По предявените насрещни искове.
П. Л. П. е предявил насрещни искове срещу С. В. С., като се иска от съда да осъди С.
В. С. да заплати на П. Л. П., следните суми:
Сумата от 150.00 лева, като частичен иск от 3000.00 лева, представляващи платени
без основание вноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
572/0029/27117210 от 08.04.2014 г. за периода 02.09.2019 г. - 09.09.2022 г., както и
Сумата от 625.54 лева, представляваща платени без основание данък сгради и такси
9
битови отпадъци за имот в гр. Видин, ул. „Оборище 1“ по два броя касови ордери -
Приходна квитанция Серия К21 Номер **********/12.07.2021г. в размер на 278.02 лева и
Приходен касов ордер Серия ББ22 Номер **********/13.02.2022г. в размер на 347.52 лева.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне.
Вещото лице е посочило в съдебно-икономическата експертиза, че за периода от
02.09.2019 г. до 09.09.2022 г. по ипотечния кредит, отпуснат на ищцата С. С. ответникът П.
П. е внесъл сумата от 150.00 лева на 14.04.2022 г. с основание „вноска на каса“.
Съдът намира, че ответницата по насрещните искове не се е обогатила по никакъв
начин със заплатената от П. П. сума от 150.00 лева за погасяване на личния й кредит.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение № 123, том 5, рег. №
7604, дело № 604 от 2022 г. на нотариус Надежда Ангелова с рег. № 028 в НК на 09.09.2022 г.
С. В. С. е дарила двата имота, находящи се в гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1 на децата на
страните – Димитър Л. и Моника Л.а, като същевременно е учредила пожизнено право на
ползване върху двата имота, описани в нотариалния акт на ответника П. Л. П., докато самата
тя се е изнесла от жилището. Ответницата по насрещния иск твърди, че раздялата между тях
се случила през месец януари 2022 г., докато ищецът по насрещния иск оспорва това
обстоятелство и твърди, че раздялата е била през януари 2021 г. Ирелевантно е
обстоятелството през коя година се е случила раздялата. Съдът намира, че в случая ищецът
по насрещния иск П. П. внасяйки сумата от 150.00 лева на 14.04.2022 г. за погасяване на
вноска по ипотечния кредит е изпълнил свой нравствен дълг, тъй като жилището е
собственост на децата му, а самият той има учредено вещно право на ползване и дори е в
негов интерес вноските по ипотечният кредит да се погасяват, поради което даденото в
такова изпълнение не подлежи на връщане.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на С. С. да заплати на П. П. сумата от 150.00 лева /частичен иск от 3000.00 лева/,
представляващи платени вноски по Договор за банков ипотечен кредит №
572/0029/27117210 от 08.04.2014 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявения иск за заплащане на сумата от 625.54 лв., представляващи платени без
основание данък сгради и такси битови отпадъци за имот с адм. адрес: гр. Видин, ул.
Оборище 1 също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение № 123, том 5, рег. №
7604, дело № 604 от 2022 г. на нотариус Надежда Ангелова с рег. № 028 в НК на 09.09.2022 г.
С. В. С. е учредила пожизнено право на ползване върху двата имота, описани в нотариалния
акт, находящи се в гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1 на ответника П. Л. П..
Съгласно чл. 57 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в
което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сумата от 625.54 лева – данък сгради и
10
такси битови отпадъци за имот в гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1, която П. Л. П. твърди, че е
платил е платена на правно основание, а именно учреденото пожизнено вещно право на
ползване върху имота, находящ се в гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1. В тази връзка съдът
намира, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на С. С. да заплати на П. П.
сумата от 625.54 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За прецизност следва да се посочи, че от приложените към отговора на исковата
молба 2 броя касови ордери - ПКО Серия К21. № **********/12.07.2021 г. и ПКО Серия
ББ22, № **********/13.02.2022 г., както и от съдебно-икономическата експертиза не се
доказва по никакъв начин, че платец на сумата от 625.54 лева е именно П. Л. П., а дори и
това да е така, както се посочи по-горе същият е заплатил данък сгради и такси битови
отпадъци на правно основание, а именно учредено вещно право на ползване.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по главния
иск П. Л. П. ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата по главния иск С. В. С. разноски
в заповедното производство в общ размер на 188.84 лева /38.84 лева внесена държавна такса
и 150.00 лева – адвокатско възнаграждение/, както и разноски в настоящото производство, в
общ размер на 1138.84 лева /38.84 лева за внесена държавна такса, 100.00 лева – разноски за
вещо лице и 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Възражението на ответника по главния иск П. П. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като възнаграждението в размер на 1000.00 лева е
определено дори под минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа по главния иск и по всеки един от насрещните
искове.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Л. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1, ет. 1, ап. 2, че дължи на С. В. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, бл. „Чавдар” № 9, вх. Д, ет. 1, ап. 52, сума в общ размер на 1941.75 лева -
главница, дължима съгласно сключеното между страните Допълнително споразумение от
09.09.2022 г., с нотариално заверени подписи рег. № 7603/ 09.09.2022 г. на нотариус Надежда
Ангелова, представляваща половината от заплатените от ищцата дължими вноски за периода
от 01.09.2023 г. до 31.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
572/ 0029/ 27117210 от 08.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.дело № 1244/ 2024 год. по описа на
Районен съд- Видин
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул.
„Оборище“ № 1, ет. 1, ап. 2 против С. В. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, бл.
11
„Чавдар” № 9, вх. Д, ет. 1, ап. 52 насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД за осъждане на С. В. С. да заплати на П. Л. П. сумата от 150.00 лева /като частичен
иск от 3000.00 лева/, представляващи платени без основание вноски по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 572/0029/27117210 от 08.04.2014г. за периода
02.09.2019 г. - 09.09.2022 г., както и сумата от 625.54 лева, представляваща платени без
основание данък сгради и такси битови отпадъци за имот в гр. Видин, ул.“Оборище 1“ по
два броя касови ордери - Приходна квитанция Серия К21 Номер **********/12.07.2021г. в
размер на 278.02 лева и Приходен касов ордер Серия ББ22 Номер **********/13.02.2022г. в
размер на 347.52 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1, ет. 1,
ап. 2, да заплати на С. В. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, бл. „Чавдар” № 9, вх. Д,
ет. 1, ап. 52, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1244/2024 г. по описа на
Районен съд – Видин, в в общ размер на 188.84 лева /38.84 лева внесена държавна такса и
150.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Оборище“ № 1, ет. 1,
ап. 2, да заплати на С. В. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, бл. „Чавдар” № 9, вх. Д,
ет. 1, ап. 52, разноски в исковото производство, в общ размер от 1138.84 лева /38.84 лева за
внесена държавна такса, 100.00 лева – разноски за вещо лице и 1000.00 лева – адвокатско
възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.
№ 1244/2024 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12