Р Е Ш Е Н И Е
№ 330/15. Юни 2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На втори юни
2021 г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С
участието на прокурор: Иво Радев от Окръжна прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 310/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на „Фармар“ ООД - Плевен,
представлявано от управителя Р.С. срещу ИАЛ – София, чрез адв. Б. от АК – Русе,
с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 750 лв. за
причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД №
395/2019г. по описа на АдмС- Плевен, завършило с отмяната като
незаконосъобразно на НП № РД-И-060/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на
ИАЛ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане.
Претендира присъждане на направените деловодни
разноски в настоящото производство.
Ответникът ИАЛ, чрез юрисконсулт Г. изразява становище
за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва като годни доказателства
представените за първи път с исковата молба договори за правна защита и
съдействие Договор № 0168652/19.01.2019г. и Договор № 0168688/21.05.2019г.
Първият е неподписан от клиента и не е посочена банкова сметка ***, че такъв
договор не е сключен. Счита, че след като договорите за правна помощ не се
намират в кориците на съдебните дела, по които е осъществено процесуално
представителство, то те не доказват извършено плащане и са създадени само с цел
обезпечаване на доказателства в настоящото производство. Затова твърди, че
направените разноски са недоказани и моли иска да се отхвърли като
неоснователен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
исковата молба.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Изпълнителна агенция по лекарствата - София, която е
юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИАЛ и пасивно
легитимирана страна – ответник по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващия орган,
издал отмененото НП е изпълнителния директор на агенцията.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Постановеното по иска Решение № 426/08.07.2020г. по
адм.д. № 328/2020г. е отменено с Решение № 4903/16.04.2021г. на ВАС по адм.д. №
10216/2020г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на АдмС – Плевен при съобразяване на дадените указания.
В изпълнение на указанията препис от решението на ВАС
е изпратен на страните, които в срок до съдебно заседание да формулират
доказателствените си искания съобразно дадените в мотивите указания по
отношение на представените с исковата молба писмени доказателства. Изрично на
ответника е указано да заяви дали оспорва истинността на представените с ИМ писмени
доказателства, кои от тях и в какво се състои оспорването. Указано е на ищеца
да заяви дали ще се ползва от приложените с ИМ писмени доказателства като са
изискани оригиналите на договорите за правна защита и съдействие от
19.01.2019г. и от 21.05.2019г. и пълномощните към тях, както и удостоверение,
издадено от банката за извършено плащане по банков път /съдържащо дата, сума,
основание, наредител, получател/, тъй като приложеното нареждане за кредитен
превод от интернет банкиране има само информационен характер.
Ищецът е представил оригиналите на договорите за
правна защита и съдействие, както и удостоверение от БДСК и справка по сметка
от ОББ за извършеното плащане.
Ответникът, чрез юрисконсулт Г. в съдебно заседание не
възразява да се приемат доказателствата. Поддържа възраженията си относно
кредитирането на доказателствата. Не оспорва договорите като съдържание или
като автентичност на подписа, тъй като такъв липсва. С оглед заявеното
становище на ответника, че не оспорва автентичността или съдържанието на
представените договори за правна помощ, нарочно производство по оспорването им
не следва да бъде откривано, а направените възражения следва да се обсъдят с
оглед всички доказателства по делото.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен е
приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 92 / 13.02.2019г.
по НАХД № 2981/2018г. Районен съд –
Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-И-060 от
18.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, с което на „Фармар“ ООД на осн.
чл. 294 вр. чл. 291 ал.1 ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за извършено нарушение по чл. 23 ал.3 вр. чл. 46 ал.3 от Наредба №4 за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти вр. чл. 218
вр. чл.219 ал.1 ЗЛПХМ.
Постановеното съдебно решение е оставено в
сила с Решение № 430/29.07.2019г. по КАНД № 395/2019г. по описа на
Административен съд – Плевен.
В съдебното производство по обжалване на НП пред РС –
Плевен и пред АдмС - Плевен жалбоподателят е бил защитаван от адв. Б. от АК – Русе,
въз основа на представено писмено пълномощно от 12.12.2018г., приложено по НАХД
№ 2981/2018г. /л.39/, с което е
упълномощена да защитава „Фармар“ ООД в производството по делото, както и пред
следващата инстанция. Адв. Б. се е явила в о.с.з. на 24.01.2019г. и е
представила писмена защита, изготвена на 19.01.2019г. В касационното
производство е представила писмено становище по касационната жалба от
16.04.2019г. Доказателства за размера на договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение не са представени в производството по обжалване на НП, но
безспорно са налице доказателства за
упълномощаването и възлагането на правна защита на адв. Б. и за осъщественото
от нея процесуално представителство и защита пред съда с явяване в съдебно заседание
и представена писмена защита пред РС – Плевен, както и писмено становище пред
касационната инстанция, без явяване пред съда.
Според мотивите в отменителното решение на ВАС, в
производството по обжалване на НП по реда на ЗАНН /в приложимата към онзи
момент редакция/ е било недопустимо търсенето и присъждането на разноски от
страна на жалбоподателя. Тези разноски могат да бъдат търсени по реда на чл.1
ал.1 ЗОДОВ като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния
ред административен акт. След като лицето не може да търси разноските си от
отмененото НП в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода на
това съдебно производство да представя доказателства за техния размер и
съответен начин на плащане. Затова липсват пречки тези доказателства да бъдат
представени в хода на исковото производство по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.
Затова представените писмени доказателства с исковата
молба за платените адвокатски хонорари за защита по съдебното производство са
допустими и следва да се вземат предвид.
Видно е от представените писмени доказателства към
исковата молба и приобщените при новото
разглеждане на делото оригинали на договори за правна защита и съдействие,
неоспорени от ответника, че:
По силата на сключен договор за правна защита и
съдействие № 0168652/ 19.01.2019г. за процесуално представителство по НАХД №
2981/2018г. на РС - Плевен /оригиналният екземпляр е подписан от клиента/ е
договорено възнаграждение в размер на 450 лв., платимо по банков път. Представеното
платежно нареждане от интернет банкиране, удостоверение от Банка ДСК и справка
от ОББ доказва, че плащането е наредено на 24.01.2019г. от сметка на „Фармар“
ООД и постъпило по сметка на адв. Б. на 25.01.2019г. Платената сума е общо в
размер на 1350 лв., а като основание са посочени номерата на договори за правна
защита и съдействие № 0168651, № 0168652
и № 0168653, за които се отнася плащането. Трите договора са приложени към
касационната жалба до ВАС и от съдържанието им е видно, че между страните
„Фармар“ ООД и адв. Б. е договорен хонорар в размер на 450 лв. по трите
договора за административно-наказателни дела на РС – Плевен, платим по банков
път. Изплатения на 24.01.2019г. по банков път хонорар по договор за правна
защита и съдействие № 0168652/19.01.2019г. в размер на 450 лв. се отнася за
НАХД № 2981/2018г. на РС – Плевен. Датата на договора съвпада с датата на
изготвената писмена защита от 19.01.2019г., представена в съдебното заседание
на 24.01.2019г. пред РС - Плевен, в което се явила адв. Б. като представила
писмено пълномощно по делото. На тази дата е извършено и плащането по банков
път.
Видно от Договор № 0168688/21.05.2019г. по КАНД №
395/2019г. ищецът е договорил и заплатил на адв. Б. адвокатски хонорар в размер
на 300 лв. в брой при сключването на договора, който има характер на разписка
за платената от клиента сума и доказва плащането.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане
на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на
възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за
процесуално представителство пред районния съд реално е било заплатено по
банков път на 24.01.2019г., а хонорарът за касационното производство е заплатен
на 21.05.2019г. при сключването на договора за правна защита и съдействие,
който има характер на разписка за доказване на платената от клиента сума.
Адвокат Б. е осъществявала възложеното процесуално представителство, за което
са налице безспорни доказателства в приобщените НАХД № 2981/2018г. на ПлРС и
КАНД № 395/2019г. на АдмС – Пл.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
С ДВ – бр. 94/29.11.2019г. ЗАНН е изменен в смисъл, че
направените разноски по обжалване на НП се присъждат в рамките на съдебното
производство, в което са направени. В случая съдебното обжалване на НП е
приключило преди законодателното изменение, поради което приложим е редът на
чл. 1 ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в резултат
от отмененото НП, направени по повод съдебното му оспорване.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 450
лв. за първата съдебна инстанция и 300 лв. за касационното производство или
общо 750 лв. е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля значително
определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни
дела, което е 300 лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 18 ал.2 и ал.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата към момента на защитата редакция. Минималното възнаграждение се
определя според размера на санкцията и според наложените други административни
наказания. В случая е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. , а
минималното възнаграждение за първата инстанция при този материален интерес
съгласно чл. 18 ал.2 е 440 лв., а за касационната – 335 лв. без явяване в
съдебно заседание.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лв. общо за
двете съдебни инстанции е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.03.2020г. до окончателното й плащане.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените деловодни разноски включително и за
касационното производство пред ВАС – платена д.т. 25 лв. и д.т. 12,50 лв. за
ВАС, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по лекарствата – София на основание
чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на „Фармар“ ООД - Плевен, представлявано от
управителя Р.С. обезщетение в размер на 750 лв. за причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД №
395/2019г. по описа на АдмС- Плевен, завършило с отмяната като
незаконосъобразно на НП № РД-И-060/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на
ИАЛ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 25.03.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата – София да
заплати на „Фармар“ ООД - Плевен, представлявано от управителя Р.С. направените
деловодни разноски в размер на 437,50лв., от които адвокатско възнаграждение –
400 лв., държавни такси – 37,50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/