Решение по дело №310/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 330
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20217170700310
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  330/15. Юни 2021г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На втори юни  2021 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Иво Радев от Окръжна прокуратура – Плевен

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 310/2021г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано  по искова молба на „Фармар“ ООД - Плевен, представлявано от управителя Р.С. срещу ИАЛ – София, чрез адв. Б. от АК – Русе, с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 750 лв. за причинени  имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД № 395/2019г. по описа на АдмС- Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № РД-И-060/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът ИАЛ, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва като годни доказателства представените за първи път с исковата молба договори за правна защита и съдействие Договор № 0168652/19.01.2019г. и Договор № 0168688/21.05.2019г. Първият е неподписан от клиента и не е посочена банкова сметка ***, че такъв договор не е сключен. Счита, че след като договорите за правна помощ не се намират в кориците на съдебните дела, по които е осъществено процесуално представителство, то те не доказват извършено плащане и са създадени само с цел обезпечаване на доказателства в настоящото производство. Затова твърди, че направените разноски са недоказани и моли иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Изпълнителна агенция по лекарствата - София, която е юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИАЛ и пасивно легитимирана страна – ответник по иска на осн. чл. 205 от АПК,  тъй като административно-наказващия орган, издал отмененото НП е изпълнителния директор на агенцията.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното по иска Решение № 426/08.07.2020г. по адм.д. № 328/2020г. е отменено с Решение № 4903/16.04.2021г. на ВАС по адм.д. № 10216/2020г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Плевен при съобразяване на дадените указания.

В изпълнение на указанията препис от решението на ВАС е изпратен на страните, които в срок до съдебно заседание да формулират доказателствените си искания съобразно дадените в мотивите указания по отношение на представените с исковата молба писмени доказателства. Изрично на ответника е указано да заяви дали оспорва истинността на представените с ИМ писмени доказателства, кои от тях и в какво се състои оспорването. Указано е на ищеца да заяви дали ще се ползва от приложените с ИМ писмени доказателства като са изискани оригиналите на договорите за правна защита и съдействие от 19.01.2019г. и от 21.05.2019г. и пълномощните към тях, както и удостоверение, издадено от банката за извършено плащане по банков път /съдържащо дата, сума, основание, наредител, получател/, тъй като приложеното нареждане за кредитен превод от интернет банкиране има само информационен характер.

Ищецът е представил оригиналите на договорите за правна защита и съдействие, както и удостоверение от БДСК и справка по сметка от ОББ за извършеното плащане.

Ответникът, чрез юрисконсулт Г. в съдебно заседание не възразява да се приемат доказателствата. Поддържа възраженията си относно кредитирането на доказателствата. Не оспорва договорите като съдържание или като автентичност на подписа, тъй като такъв липсва. С оглед заявеното становище на ответника, че не оспорва автентичността или съдържанието на представените договори за правна помощ, нарочно производство по оспорването им не следва да бъде откривано, а направените възражения следва да се обсъдят с оглед всички доказателства по делото.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 92 / 13.02.2019г. по  НАХД № 2981/2018г. Районен съд – Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-И-060 от 18.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, с което на „Фармар“ ООД на осн. чл. 294 вр. чл. 291 ал.1 ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по чл. 23 ал.3 вр. чл. 46 ал.3 от Наредба №4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти вр. чл. 218 вр. чл.219 ал.1 ЗЛПХМ.

Постановеното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 430/29.07.2019г. по КАНД № 395/2019г. по описа на Административен съд – Плевен.

В съдебното производство по обжалване на НП пред РС – Плевен и пред АдмС - Плевен жалбоподателят е бил защитаван от адв. Б. от АК – Русе, въз основа на представено писмено пълномощно от 12.12.2018г., приложено по НАХД № 2981/2018г.  /л.39/, с което е упълномощена да защитава „Фармар“ ООД в производството по делото, както и пред следващата инстанция. Адв. Б. се е явила в о.с.з. на 24.01.2019г. и е представила писмена защита, изготвена на 19.01.2019г. В касационното производство е представила писмено становище по касационната жалба от 16.04.2019г. Доказателства за размера на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не са представени в производството по обжалване на НП, но безспорно са  налице доказателства за упълномощаването и възлагането на правна защита на адв. Б. и за осъщественото от нея процесуално представителство и защита пред съда с явяване в съдебно заседание и представена писмена защита пред РС – Плевен, както и писмено становище пред касационната инстанция, без явяване пред съда.

Според мотивите в отменителното решение на ВАС, в производството по обжалване на НП по реда на ЗАНН /в приложимата към онзи момент редакция/ е било недопустимо търсенето и присъждането на разноски от страна на жалбоподателя. Тези разноски могат да бъдат търсени по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт. След като лицето не може да търси разноските си от отмененото НП в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода на това съдебно производство да представя доказателства за техния размер и съответен начин на плащане. Затова липсват пречки тези доказателства да бъдат представени в хода на исковото производство по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.

Затова представените писмени доказателства с исковата молба за платените адвокатски хонорари за защита по съдебното производство са допустими и следва да се вземат предвид.

Видно е от представените писмени доказателства към исковата молба и приобщените  при новото разглеждане на делото оригинали на договори за правна защита и съдействие, неоспорени от ответника, че:

По силата на сключен договор за правна защита и съдействие № 0168652/ 19.01.2019г. за процесуално представителство по НАХД № 2981/2018г. на РС - Плевен /оригиналният екземпляр е подписан от клиента/ е договорено възнаграждение в размер на 450 лв., платимо по банков път. Представеното платежно нареждане от интернет банкиране, удостоверение от Банка ДСК и справка от ОББ доказва, че плащането е наредено на 24.01.2019г. от сметка на „Фармар“ ООД и постъпило по сметка на адв. Б. на 25.01.2019г. Платената сума е общо в размер на 1350 лв., а като основание са посочени номерата на договори за правна защита и съдействие № 0168651, №  0168652 и № 0168653, за които се отнася плащането. Трите договора са приложени към касационната жалба до ВАС и от съдържанието им е видно, че между страните „Фармар“ ООД и адв. Б. е договорен хонорар в размер на 450 лв. по трите договора за административно-наказателни дела на РС – Плевен, платим по банков път. Изплатения на 24.01.2019г. по банков път хонорар по договор за правна защита и съдействие № 0168652/19.01.2019г. в размер на 450 лв. се отнася за НАХД № 2981/2018г. на РС – Плевен. Датата на договора съвпада с датата на изготвената писмена защита от 19.01.2019г., представена в съдебното заседание на 24.01.2019г. пред РС - Плевен, в което се явила адв. Б. като представила писмено пълномощно по делото. На тази дата е извършено и плащането по банков път.

Видно от Договор № 0168688/21.05.2019г. по КАНД № 395/2019г. ищецът е договорил и заплатил на адв. Б. адвокатски хонорар в размер на 300 лв. в брой при сключването на договора, който има характер на разписка за платената от клиента сума и доказва плащането.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за процесуално представителство пред районния съд реално е било заплатено по банков път на 24.01.2019г., а хонорарът за касационното производство е заплатен на 21.05.2019г. при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка за доказване на платената от клиента сума. Адвокат Б. е осъществявала възложеното процесуално представителство, за което са налице безспорни доказателства в приобщените НАХД № 2981/2018г. на ПлРС и КАНД № 395/2019г. на АдмС – Пл.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено. 

Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г.  на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение  по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.

С ДВ – бр. 94/29.11.2019г. ЗАНН е изменен в смисъл, че направените разноски по обжалване на НП се присъждат в рамките на съдебното производство, в което са направени. В случая съдебното обжалване на НП е приключило преди законодателното изменение, поради което приложим е редът на чл. 1 ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в резултат от отмененото НП, направени по повод съдебното му оспорване.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 450 лв. за първата съдебна инстанция и 300 лв. за касационното производство или общо 750 лв. е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля значително определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела, което е 300 лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 18 ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към момента на защитата редакция. Минималното възнаграждение се определя според размера на санкцията и според наложените други административни наказания. В случая е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. , а минималното възнаграждение за първата инстанция при този материален интерес съгласно чл. 18 ал.2 е 440 лв., а за касационната – 335 лв. без явяване в съдебно заседание.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лв. общо за двете съдебни инстанции е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2020г. до окончателното й плащане.

При този изход на делото  на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски включително и за касационното производство пред ВАС – платена д.т. 25 лв. и д.т. 12,50 лв. за ВАС, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция по лекарствата – София на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на „Фармар“ ООД - Плевен, представлявано от управителя Р.С. обезщетение в размер на 750 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД № 395/2019г. по описа на АдмС- Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № РД-И-060/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2020г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА   Изпълнителна агенция по лекарствата – София да заплати на „Фармар“ ООД - Плевен, представлявано от управителя Р.С. направените деловодни разноски в размер на 437,50лв., от които адвокатско възнаграждение – 400 лв., държавни такси – 37,50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                                  С Ъ Д И Я : /п/