№ 1198
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Г.ева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501402 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
С Решение № 22/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8326/2021 г. по описа на СГС,
ГО ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Й. М. Б., ЕГН **********
от гр.*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4 300 лв., като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания в
резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 02.09.2019 г. в гр. София,
причинено от К. М. Е., водач на л.а. „Мазда 2“ с рег. № ********, който към датата на ПТП-
то е имал валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност със ЗАД“Армеец“, ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като над посочената сума до първия пълния предявения размер от 70 000 лв.
искът е бил отхвърлен.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от Й. М.
Б., чрез адв.В. М. от АК Перник, с твърдения за неправилността му, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна
преценка на приобщените по делото доказателства, както и за необоснованост.
Поддържа се като не е ценил всички доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност касателно релевантия факт за размера на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди от този въззивник, първоинстанционният съд да е
приложил относимия материален закон в нормата му на чл.52 ЗЗД неправилно, т.к. не са
отчетени всички обстоятелства, имащи значение за този размер.
Поддържа се особено тенденционно отношение при преценка на събраните
доказателства пред него първоинстанционния съд да е проявил спрямо заключенията на част
от вещите лица - Д. Н. и М. А., които не били ценени обективно и безпристраство, вкл. в
съвкупност на наличните по делото писмени доказателства касателно здравословното
състояние на въззивницата-ищца.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
1
инстанция отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и по съществото
на спора уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от
22.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Насрещната въззивната жалба на ЗАД“Армеец“, чрез юрисконсулт Р. Л. е насочена
против частта от първоинстанционното решение в уважителната му част, с която този
въззивник е осъден да заплати на Й. Б. сумата от 4 300 лв.
Поддържа се и в тази му част решението да е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, т.к. СГС неправилно цени доказателствата,
установяващи механизма на настъпване на процесното произшествие, в противоречие с
материалния закон /чл.432, ал.1 КЗ, чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД/, както и да е необосновано, като
се навеждат изчерпателни доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията.
Всяка една от страните е подала отговор по въззивната жалба на насрещната, в която
оспорва развитите в нея доводи.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост, прецени твърденията и доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
Решаващият въззивен състав счита същото и за правилно, като за да достигне до този
краен извод взе предвид от фактическа и правна страна следното:
СГС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Й. М. Б.
против ЗАД „Армеец“ АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 02.09.2019 г. около
8.30 ч. в гр.София, движейки се по бул.“Христо Ботев“ с управлявания от нея автомобил
м.“Опел Аскра“, с рег. № ********, ищцата участвала в ПТП, причинено от управлявания от
К. М. Е. л.а.м.“Мазда 2“ с рег. № ********. Изключителна вина за настъпване на
произшествието имал л.а.м.“Мазда 2“, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество. В следствие на инцидента на ищцата били нанесени множество
телесни увреждания - разкъсно-контузна рана на челото и травма на шийни прешлени,
диагностицирани в УМБАЛСМ“Пирогов“, където била закарана направо след инцидента и
била прегледана в спешното отделение на болницата. Освен това на място ищцата загубила
съзнание. Там раната на главата й била обработена, била й поставена шийна яка на врата.
Два дни след инцидента започнала да получава световъртеж, получила замаяност, слухът в
двете уши намалял. Поради обострянето на тези симптоми била приета по спешност в
УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ЕАД София, където й било проведено болнично лечение за една
седмица. Месец след произшествието получила на два пъти повторна загуба на съзнание и
след проведени изследвания за причината била диагностицирана и с посттравматична
епилепсия, получена в следствие на мозъчна контузия, шийна протрузия на ниво С2-С3 с
предна листеза на същото ниво и световъртеж от централен произход.
Болките и страдания от посочените увреждания ищцата търпяла и към момента на
предявяване на исковата молба и й пречели да води нормален живот, който водена преди
инцидента.
Същите е оценила на 70 00 лв., които иска ответникът да бъде осъден да й заплати,
ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
В отговора по исковата молба ЗАД„Армеец“ не е оспорило фактическите твърдения на
ищцата да е бил обвързан от валиден договор за застраховка на автомобилистите
„Гражданска отговорност“ със собственика на л.а.м.“Мазда 2“ с рег. № ********.
Оспорил е всички останали фактически твърдения на ищцата - тези, свързани с
отговорността за настъпване на процесното ПТП на застрахования при него водач К. Е., с
механизъм на настъпване на произшествието и поддържа от своя страна, че вина за същото
2
има единствено ищцата, като водач на л. а.“ Опел Астра“ с рег. № ********.
В условието на евентуалност е въвел възражение за съпричиняване на настъпилите
негативни последици от пътния инцидент от страна на ищцата, която от също нарушила
установени правила за движение по пътищата, защото не е съобразила поведението си с
конкретната пътна обстановка и с останалите участници в движението, не е спазвала
необходимата инстанция, движела се е по трамвайните линии и е управлявала автомобила си
без поставен /или с неправилно поставен/ обезопасителен колан.
Въвел е и възражение за принос на външни фактори, свързани с общото здравословно
състояние на ищцата, с твърдените от нея последици за здравето й и е оспорил причинно-
следствената връзка между инцидента и твърдяното увреждане, изразяващо се в увреждания
на шийните коренчета, посттравматична епилепсия, шийна протрузия на ниво Ц2-Ц3 с
предна листеза на същото място и световъртеж от централен произход.
На отделно основание е оспорил размера на предявения иск като неоснователно
завишен, както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава по отношение на
неговия времеви период, а от там и размер, като поддържа, че не следва да се присъжда
лихва за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.
След самостоятелен анализ на ангажираните по делото пред първоинстанционния съд
доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните не са спорили по релевантния факт, че на 02.09.2019 г., около 08,30 ч. в
гр.София, в района на бул. Христо Ботев № 13Б, между л. а. „Опел Астра“ с рег. № ********
и л. а. „Мазда 2“ с рег. № ******** е настъпило ПТП.
Както вече се посочи, безспорен по делото е и фактът, че към посочената дата
въззивникът-застраховател е бил обвързан от валиден договор за застраховка на
автомобилистите „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а.м.“Мазда 2“ с рег. №
********.
По отношение спорния факт относно механизма на настъпване на процесното ПТП,
както и причините за това, въззивната инстанция приема изводите на първоинстанционни
съд, основани на пълен анализ на всички приобщени по делото доказателства касаещи тези
факти - писмени, гласни и комплексната автотехническа и медицинска експерзиза, за
правилни, а оплакванията във въззивната жалба на ЗАД“Армеец“ в обратната насока - за
несъстоятелни.
Въззивната инстанция също приема, че най-пълен и обективен отговор относно
механизма на настъпване на произшествието и причините за това е дала автотехническата
експертиза /част от КАТСМЕ/, чийто изводи са основани и се подкрепят изцяло от
останалите доказателства по делото, касаещи тези факти.
Според това заключение пътният инцидент е настъпил на посочените по-горе място,
дата и час между л. а. Опел Астра № ********, управляван от Й. М. Б. и л. а. Мазда 2 ДК №
********, управляван от К. М. Е.. Скоростта на движение на л. а. „Мазда 2“ към момента на
удара е била около 25 км/ч,. а на л. а. Опел Астра № ******** – около 50 км/ч. Вещото лице
не е намерило данни за предприети действия от водачите за промяна на скоростта на
движение преди настъпването на ПТП, като не е имало и регистрирани следи от аварийно
спиране /произшествието не е било запазено и автомобилите са били разместени от мястото
на установяване на покой след ПТП-то/. С оглед скоростта на движение на двата автомобила
разстоянието, на което се е намирал л.а. „Опел Астра“ от мястото на удара, според вещото
лице е по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране, поради което и неговият водач
не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, чрез предприемане на
маневра за аварийно спиране към момента на възникване на опасността. Експертът е
докладвал, че наличните данни по делото не дават възможност да се определи траекторията
на движение на автомобила преди настъпването на произшествието, но към момента на
удара л.а.“Опел Астра“ е бил косо разположен спрямо оста на пътното платно в района на
трамвайното трасе. Когато същият автомобил се е намирал на около 16 м. от мястото на
удара, водачът на л.а. „Мазда 2“ е предприел маневра „обратен завой“. В района на
трамвайното трасе двата автомобила са се пресекли и е настъпил удар помежду им - в
3
предната лява част за л. а. Мазда и в областта на предна броня в дясно. Ударът е кос,
приплъзващ. Вследствие на удара л.а. „Мазда 2“ се е завъртял около вертикалната си ос по
посока на часовниковата стрелка и се е установил в покой. Л.а. „Опел Астра“ е продължил
движението си транслационно и ротационно и след изразходване на кинетичната си енергия
се е установил в покой на пътното платно.
Експертът е категоричен, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
произшествието е навлизането на л.а. „Мазда 2“ в траекторията на движение на л.а. „Опел
Астра“ на разстояние по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на последния.
Сочи, че най-вероятно водачът на същия автомобил е отклонил автомобила вляво с цел
предотвратяване на ПТП. От момента на отклоняване на л.а. „Опел Астра“ не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара. Водачът л.а. „Мазда 2“обаче е
имал техническата възможност да възприеме движещия се л.а.“ Опел Астра“ в огледалата за
обратно виждане преди предприемане на маневрата и да го пропусне. За последният
автомобил ударът е бил кос, челно страничен, като в следствие на инерционните сили тялото
на водача при удара е политнало напред и в дясно.
Описания механизъм на ПТП се установява еднозначно както от събраните гласни
доказателства, сред който най-вече на свидетеля А. Ц. /единствения незаинтересован от
изхода на спора/, така и на писмените такива, поради което и оплакванията на въззивника-
застраховател, че не било изяснено къде точно по пътното платно за движение са се
намирали двата автомобила към момента на удара, както и с каква скорост са се движили, са
неоснователни.
Положението на двата автомобила, както и тяхната скорост към момента на
настъпване на инцидента са посочени в обсъдената експертиза по начина, по който се
установяват от всички останали доказателства по делото при съобразяване на факта, че
местопроизшествието не е било запазено и участвалите в него автомобили са били
разместени след удара, настъпил помежду им.
Независимо от този факт анализът на наличните доказателства дава основание да се
заключи, че инцидентът е настъпил и се дължи на виновното поведение на водача на л.а.
„Мазда 2“,, който в нарушение на правилата за движение по пътищата се е престроил между
две съседни ленти и е предприел маневра „завиване в обратна посока“, без да пропусне
попътно движещите се МПС, като по този начин е попаднал в опасната зона на л.а. „Опел
Астра“. За това му поведение, осъществяващо състава на административното нарушение по
чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 3 ЗДвП, на водача на л.а.“Мазда 2“ е било наложени и
административно наказание /така осъденото наказателно постановление № 22-4332-007910
от 03.05.2022 г./, за което няма данни да е обжалвано и се налага да е влязло в сила.
При установения механизъм на настъпване на произшествието се налага въведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат да е несъстоятелно, доколкото,
противно на твърденията на застрахователя-въззивник, липсват каквито и да е доказателства
да е налице изключителна вина на водача на л.а. „Опел Астра“ за настъпването му.
Както правилно е акцентирал първоинстанционния съд - в хода на производството не
са събрани каквито и да категорични доказателства за наличие на причинно-следствена
връзка между поведението на последния и настъпването на произшествието, което да е
довело и до настъпване на вредата за него, вкл. и в частност такова, което да не е
съобразено с конкретната пътна обстановка касателно скоростта и мястото по пътното
платно на движение на този автомобил.
Установената от експертизата скорост на движение на л.а.“Опел Астра“ е в рамките на
допустимите скорости за градски условия, според ЗДвП, а местоположението му, вкл. и в
случай че се приеме, да се е движил по трамвайните линии преди удара /което не се споделя,
т.к. липсват доказателства за този факт/, не се установи да е в отклонение на правилото на
чл.63 ППЗДвП /при наличие на "Единична непрекъсната линия" - М1/, поради което да е
налице нарушение на чл. 63 ППЗДвП и още по-малко - движението в тази лента е
способствало настъпването на ПТП /станало е причина за това или е улеснило настъпването
му и в случай, че не се е намирал в тази лента то е щяло да бъде избегнато/.
Анализът на всички доказателства сочи безспорно, че при конкретната пътна ситуация
4
водачът на л.а. „Мазда 2“ е този, който е имал техническата възможност да възприеме
движещия се л.а. „Опел Астра“ в огледалата за обратно виждане преди да предприеме
маневрата си „обратен завой“ и да го пропусне, като за разлика от него водачът на л.а. „Опел
Астра“ не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара чрез
предприемане на маневра за аварийно спиране.
КСМАТЕ докладва и че ударът за този автомобил е бил кос, челно страничен, поради
което и тялото на водача му вследствие на инерционните сили е политнало напред и вдясно.
В поясненията в о.с.з. от 23.02.2025 г. вещото лице по техническата част Д. пояснява,
че тъй като скоростта на движение на двата автомобила при удара е била малка, няма как да
има следи от „коланна травма“ или счупени ребра. Пояснява, че нараняванията на
въззивницата-ищца от произшествието е възможно е да бъдат получени дори да е била с
колан при удара, както и че липсата на други увреждания говори именно за наличието на
такъв при настъпване на инцидента. Това е така, защото главата и крайниците не се
задържат от колана и т.к. е вероятно автомобилът са е ротирал около вертикалната си ос и
ударът е настъпил в дясната част.
С оглед на изложеното и при липсата на други оплаквани във въззивната жалба
настоящата инстанция извежда първоинстанционният съд правилно да е установил
механизма на настъпване на процесното произшествие и поведението на двамата водачи при
него, както и неустановяване от страна на въззивника-застраховател на въведените от него
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
По втория спорен пред настоящата инстанция въпрос, а именно - какви телесни
увреждания е получила въззивницата-ищца в пряка причинна връзка с произшествието и
какво обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, свързани с тях, се дължи
от въззивника-ответник.
Противно на поддържаното от Й. Б. във въззивната й жалба, при разрешаването на
тези въпроси в хода на първоинстанционното производство СГС не е допуснал твърдените
нарушения на съдопроизводствените правила, като е обсъдил в тяхната съвкупност всички
приобщени доказателства, имащи отношение към спорните факти и е изложил мотиви защо
кредитира част от тях, а на други не дава вяра.
Това му процесуално поведение е съобразено и съответства на установените
съдопроизводствени правила и не е тенденциозно, а оплакванията в обратната посока са
израз единствено на субективното отношение на въззивницата към процеса по събиране и
проверка на доказателствата и оценъчната дейност на съда, без да ангажират настоящия
състав.
При извършения самостоятелен анализ на всички доказателства по делото - най-вече
писмените медицински такива и изслушаните медицински експертизи , от които - една в
рамките на комплексната автотехническа и медицинска, чиято медицинска част е изпълнена
от д-р М., една самостоятелна - изпълнена от д-р Д. Н. и една тройна СМЕ, въззивната
инстанция приема, че същите установяват безсъмнено въззивницата-ищца да е получила в
резултат на процесното ПТП следните наранявания: 1/разкъсно-контузна рана в дясната
челна област на главата и 2/ навяхване на врата.
Намира, че за твърдените Й. Б. световъртеж от централен произход, черепно-мозъчна
травма и посттравматична епилепсия по делото не са налице категорични доказателства на
първо място въззивницата да страна от такива, а на отделно основание - да са в причинно-
следствена връзка с процесния пътен инцидент.
Така според медицинската част на първочанално изслушаната от първоинстанционния
съд КСМАТЕ, като следствие от този инцидент Б. е получила разкъсно-контузна рана в
дясната челна област на главата, която е предизвикала болки и страдания за срок до 10-15
дни, навяхване на врата /при наличие на дегенеративни промени на шийния отдел/, което
обуславя по-тежко протичане и продължителен възстановителен период и увреждане на
шийни нервни коренчета.
Вещото лице М., изготвило медицинската част от експертизата е пояснило в
писменото си заключение и допълнително в о.с.з. от 23.02.2023 г., че не приема за
категорично доказано наличието на посттравматична епилепсия при въззивницата-ищца, по
5
следните съображения: 1/ раната в челната й област е била залепена с лепило от спешните
медици в „Пирогов“ , където Б. е била закарана непосредствено след инцидента за
диагностициране и лечение; 2/ назначено й е било носене на мека шийна яка за 7-10 дни.
Тези наранявания са й причинили интензивни болки и страдания за срок до 15 дни.
Вещото лице сочи, че анализът на представената медицинска документация не
предпоставя извод въззивницата-ищца да е получила черепно-мозъчна травма, която именно
да причини и посттравматична епилепсия.
Според него получените наранявания по естеството си са единствено „меко-тъканни“.
Сочи, че черепно-мозъчната травма се установява по алгоритъм, включващ снемане
на анамнезтични данни от пострадалия, от придружители и от очевидци, след това обща
хирургична симптоматика – наличие на контузионни промени в областта на главата,
неврологична симптоматика – яснота на съзнанието, наличие на огнищна симптоматика и
т.н., образна симптоматика – рентген, скенер, резонанс.
В случая анамнезата е снета, установено е наличието на обща хирургична
симптоматика – рана, описана в дясно на главата. Относно неврологичната симптоматика –
Б. е била прегледана от специалист „неврохирург“, който е констатирал липсата на
отпадналост и на симптоми за някаква мозъчна увреда – каквато и да било. При образната
симптоматика, има рентгенови снимки на череп и на шийни прешлени, които не са
установили някакви сериозни находки, поради което и осъществяващите първата спешна
помощ са спрели с по-нататъшни изследвания.
Експертът е пояснил, че има още симптоматики – ликверневрологична,
електрофизиологична, офталмоскопски и УНГ, които представляват пълният комплекс,
когато трябва да се говори за пълна диагностика на една черепно мозъчна травма.
Когато лекарите преценят от анамнестичните, образните /от снимки/ и неврологичен
статус данни, че няма данни за черепно-мозъчна травма, не се продължава по-нататък с ЕЕГ,
очни дъна и всички останали.
Посочил е и че епилепсия не може да настъпи в резултат на шийна травма, а настъпва
когато в мозъчното вещество – главния мозък и то най-вече в слепоочния дял, се развие
контузионно огнище /на увреда/, което в процеса на възстановяване и регенерация се
превръща в един глиален ръбец белег. В този смисъл и както при нараняване на кожата
остава белег, така и в мозъка, когато зарасне една контузионна увреда на мозъка, независимо
от какъв характер, се получава един ръбец, който най-често е при придобитите, травматични
епилепсии.
За да се развие травматична епилепсия трябва да има контузионно огнище в мозъка,
което да се развие до ръбец, когато вече има дразнене на нервните клетки и от там се
получават тези взривни импулси и т.н.
Според това вещо лице в случая въззивницата-ищца има шийна травма, а не контузия
на мозъка.
Твърди резултата от ЯМР да е неубедителен за контузионно огнище, като същото
сочело, че може да се касае за съдова или диференциална диагноза. Ето защо и нямало
убедителна находка, че е налице контузионно огнище, което да се е превърнало в епилепсия.
Това са доказва и при направени изследвания на скенер, които не установявали на това
място да има такава увреда.
Като е описал алгоритъма за диагностициране на епилепсия и нейното лечение
вещото лице М. сочи, че не може пациент, който в продължение на три години прави
припадъци /както се твърди от ищцата-въззивник/ да не е постъпил нито веднъж в
неврологична клиника от 3-та степен на компетентност на лечение, където да е закачен на
монитор за 24 часа да се следи мозъчната дейност и да се наблюдава от компетентно лице.
Твърди и че липсва проследяване на нивото на антиепилептичен медикамент в кръвта,
да се види поддържа ли се едно добро ниво на насищане или не.
Аргументира изводите си и с факта, че Б. твърди в продължение на три години да
получава ежемесечни припадъци, но на същите не е имало свидетели, липсват документи да
е уведомявана „Бърза помощ“ за спешно посещение по повод получен припадък, нито
6
веднъж не е констатирано нараняване на главата. При дългогодишния си опит в
МБАЛСМ“Пирогов“ / 35 години/ вещото лице е констатирало, че в болницата са постъпвали
хора с припадъци, които задължително имат белези по главата от травми.
Според него епилепсията не може да се диагностицира само на базата на едно ЕЕГ,
което даже не е огнище, а са описани само едни променени вълни.
Твърди че тази находка не може да се квалифицира като „огнище“, защото огнището
се описва като фокус.
Ето защо и д-р М. е заключил, че наличните данни не са убедителни за наличието на
епилепсия при въззивницата-ищца, а наличните оплаквания, свързани с продължаващи
пристъпни състояния и вестибуларни нарушения не могат да бъдат свързани категорично с
процесното ПТП.
В противоречие с неговите изводи е заключението на единичната СМЕ, изпълнена от
вещото лице д-р Д. Н..
Същата докладва от своя страна, че въззивницата-ищца страда от придобита
вследствие на инцидента посттравматична епилепсия и от централен отоневрологичен
синдром с посттравматичен характер. Не е обосновала този си извод с данните от
първоначалния преглед след произшествието и извършените при него изследвания.
Това вещо лице твърди по делото да липсват данни Б. да е лекувана за тези страдания
преди процесното ПТП /нямала симптоми или оплаквания/, както и че сочените заболявания
са диагностицирани и можело да настъпят в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
Прогнозата на развитието на епилепсията и отоневрологичен синдром била
неоптимистична.
С оглед констатираното противоречие по основните релевантни за спора въпроси
относно здравословното състояние на въззивницата и причинната му връзка с процесното
ПТП първоинстанционният съд служебно е допуснал изслушването на тройна комплексна
медицинска експертиза, изготвена от вещи лице със специалност съответно нерви болести,
неврохирург /невротравматолог/ и уши, нос, гърло /УНГ/.
По нея вещите лица невролог и неврохирург са приели след анализ на всички
медицински документи, приобщени по делото, че Й. Б. не страда от посттравматична
епилепсия.
За да аргументират този си извод са посочили, че диагнозата „епилепсия“ се поставя
при наличие най малко на 2 непровокирани/провокирани епилептични пристъпа или 1
непровокирани/провокиран пристъп и висока вероятност от последващ пристъп.
В случая сред наличната медицинска документация липсват данни въззивницата да е
получила черепно-мозъчна травма в следствие на настъпилия пътен инцидент, а от там и
епилепсия с посттравматичен характер. Ето защо и наличие на такова заболяване при Б. не
би могло да се обсъжда.
Двете вещи лица са категорични, че не са изпълнени критериите за диагностициране и
контролиране на лечението при поставяне диагноза епилепсия.
Категорични са и че поставената диагнозата „Световъртеж от централен произход в
стадий на „субкомпенсация‘ в Епикризата от УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, Отделение по УНГ
болести от 17.09.2019 г. не би могла да се свърже с преживяното ПТП, поради липса на
данни за черепно мозъчна травма при инцидента.
Това е така, защото неврохирургичният преглед в УМБАЛСМ“Пирогов“ от
02.09.2019 г., извършен непосредствено след инцидента, не е установил наличие на мозъчна
увреда при въззиваемата. Липса на поставена диагноза „черепно-мозъчна травма“ по
отношение на същата изключва каквато и да е възможност да се обсъжда епилепсия с
посттравматична етиология.
Двете вещи лица са единодушни още, че прочитът на наличните по делото
медицински документи не се установява причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и получените от него наранявания от Б. и епилепсията и/или световъртеж от централен
7
произход и причината за това е липсата на данни тя да е преживяла черепно-мозъчна травма
при пътния инцидент.
Такава причинно-следствена връзка е налице единствено с повърхностната травма
на главата с разкъсно-контузна рана в дясна челна област, както и контузията на шията.
Според вещото лице Д. една от най-честите причини за световъртеж от централен
произход е в резултат от вертебробазиларна недостатъчност. Наличната медицинска
документация установява въззивницата да страда от дегенеративни промени по типа на
остеохондроза и спондилоза в шийния отдел, установена е и хипоплазия на лявата
вертебрална артерия /по-малко кръвоснабдяване в сравнение с дясната/. Тези именно
изменения биха могли да доведат до хронична вертебробазиларна недостатъчност и
съответно да са причина за оплакванията от световъртеж. Посочените оплаквания не могат
да се свържат с преживяната контузия на шия при процесното ПТП.
В допълнително дадените пояснения в о.с.з. от 03.12.2024 г. на въпросите на страните и
съда същите вещи лица са потвърдили и пояснили отново, че епилепсия при липса на
черепно-мозъчна травма не може да настъпи, а епилиптични пристъпи при въззивницата е
изключено да настъпят от такава травма. В случая медицинската документация установявала
при въззивницата да е диагностицирано единствено наличие на травма на меките тъкани, а
не за черепно-мозъчна травма. За липсата на такава сочи и отсъствието на данни за
контузионно изменение в мозъка. В този смисъл и вещото лице П. е категорично /както в
писменото си заключение, така и в о.с.з./, че при всички образни изследвания, направени на
Б. и приложени по делото, липсва контузно огнище в мозъка /вкл. компютърната
томография от УМБАЛ“Св.Иван Рилски“.
На различно /особено/ мнение от горепосочените двете вещи лица е третото такова,
участвало в комплексната експертиза - д-р М. А. - специалист УНГ.
Според него Й. Б. страда от посттравматичен световъртеж от централен произход, като
до датата на настъпване на процесното ПТП - 02.09.2019 г. липсвала каквато и да е
медицинска документация, която да документира наличието на световъртеж от централен
произход. Тази именно липса на данни давала основание да се приеме наличието на
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и посттравматичния световъртеж от
централен произход.
При констатираните разногласия между вещите лица по релевантния за предмета на
производството въпрос относно това преживяла ли е въззивницата в резултат на процесното
ПТП мозъчна травма, а в следствие на нея - развила ли е и епилепсия, решаващият въззивен
състав приема, че следва да кредитира заключението на медицинската част от КАТМЕ,
изготвено от д-р М., както и заключението на двете вещи лица със специалност съответно
невролог и неврохирург от комплексната медицинска експертиза, по следните съображения:
На първо място тези вещи лица формират мнозинство сред изслушаните експерти
медици по делото /общо пет на брой/, като всяко едно от посочените три вещи лица
притежава необходимата специалност за да диагностицира и лекува заболяването
“епилепсия“ /невролози и неврохирург/, за разлика от вещото лице д-р М. А., който е
специалист „Уши, нос, гърло“.
На самостоятелно основание техните изводи, за разлика от изводите на д-р Д. Н., са
основани на обективните данни от наличната по делото медицинска документация, сред
която действително липсват доказателства въззивницата да е била диагностицирана след
настъпване на произшествието с черепно-мозъчна травма, а наличието на такава не се
установява и от в последствие провежданите образни изследвания.
За прецизност следва да се подчертае и че вкл. д-р Д. Н., както и д-р М. А. не
поддържат в нито един етап от производството въззивницата да е получила черепно-
мозъчна травма от процесното ПТП.
А както нееднократно се подчерта, липсата на това нараняване изключва
възможността за увреда на мозъка и причиняване на епилепсия в следствие на такава.
Отделно от горното приложената преписка по прекратеното досъдебно производство
под № 11309/2019 г. по описа на СРТП - Отдел „Разследване“ при СДВР установява по
безсъмнен начин, че основание за прекратяването водещият прокурорската преписка
8
прокурор е почерпил от изготвеното в хода на това производство заключение на комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза /въз основа на медицинската документация
и личен преглед на Б./, според което заключение единствените травматични увреждания,
които тя е получила вследствие на процесното ПТП са : 1/ контузия на главата с разкъсно-
контузна рана на челото /не контузия на мозъка или мозъчна травма, както се поддържа от
въззивницата/, както и 2/ навяхване на шията.
И двете наранявания по медико-биологичната си характерискита са временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - т.е. „лека телесна повреда“.
Следователно независимо от експертите по настоящето производство и тези по
досъдебното са достигнали до крайни изводи, съвпадащи с изводите на мнозинството от
експертите, изслушани от първоинстанционния съд.
Допълнително следва да се посочи, че решаващите изводи на двете вещи лица - д-р Н.
и д-р А. са изградени върху наличните по делото медицински документи, които не са
съставени непосредствено след произшествието и които също не установяват с
категоричност наличието на мозъчна травма при въззиваемата. Изградени са и върху тезата,
че по делото няма доказателства преди процесния инцидент Б. да е страдала от епилепсия
или световъртеж от централен произход без да е налице медицинска обосновка възможно ли
е епилепсията да бъде причинени без наличието на черепно-мозъчна травма или конкретно в
случая - от понесените безсъменено травми на меките тъкани шията при въззивницата.
На тези техни доводи обаче следва да се противопостави безсъмнения факт относно
липсата на доказателства въз основа на направените след произшествието изследвания и
медицински прегледи при въззивницата да е установена черепно-мозъчна травма, с произход
именно пътни инцидент. Следва да се противопостави и фактът, че вкл. и пред настоящата
инстанция въззиваемата не е ангажирала писмени доказателства, документиращи посещения
на екипи на „Спешна помощ“ или на други медицински звена/заведения, които да
констатират твърдените припадъци /в противоречие с показанията на свидетеля А., които,
преценявайки ги в светлината на чл.172 ГПК въззивната инстанция не кредитира, т.к.
противоречат на установеното от писмените доказателства по делото/. На отделно
основание вещо лице М., дългогодишен медик в УМБАЛСМ“Пирогов“ твърди и няма
основание да не се даде вяра на професионалното му мнение, основано на професионалния
му опит, че характерно за лица с твърдените от въззивницата епилептични припадъци са
травмите на главата. При нея обаче такива липсват, доколкото тя не твърди да ги е получила
при припадъците, нито са констатирани от трети независими по делото лица.
При очертаните от вещите лица М., Д. и П. методи за диагностициране на
епилепсията, които не се отричат или оспорват от останалите вещи лица, се налага
въззивницата да не е ангажирала доказателства да й е проведен ЕЕГ мониторинг или
мозъчна ангиография, а също така - лечение в специализирана неврологична клиника или
най-малко - проследено серумно ниво на противоепилептичния медикамент в кръвта -
изследващия, част от установения регламент за диагностициране на заболяването.
По изложените съображения въззивната инстанция споделя като правилен изводът на
първоинстанционния съд да са налице основания за кредитиране на заключенията от
изслушаните медицински експертизи, изготвени от вещите лица М., Д. и П. в насока по
делото да липсват доказателства обосноваващи въззивницата да страда от епилепсия, която
да е резултат от черепно-мозъчна травма, причинена от процесното ПТП.
Аргументите на тези същите лица, че наличните медицински документи обосновават
твърденията на въззивницата за понесени от нея световъртеж с централен произход да е в
резултат на вертебро-базиларна недостатъчност, дължаща се на дегенеративни промени от
типа на остеохондроза и спондилоза в шийния отдел и хипоплазия на лявата вертебрална
артерия, са логични и последователни, вкл. са основани на представените от самата
въззивница медицински изследвания и епикризи по делото.
Ето защо и доводите в обратната насока, развити във въззивната жалба на Й. Б. се
явяват правно несъстоятелни.
Такива са и доводите за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата установяващи истинността
9
на документа - Епикриза, изготвена в УМБАЛ Св. Рилски от Клиника по професионални
заболявания, отделение по УНГ болести през м.09.2019 г., по повод престой на въззивницата
в посочената клиника за периода 17.09.2019 г. - 24.09.2019 г. наличен по делото в два почти
идентични варианта.
В този, намиращ се л. 484 от първоинстанционното дело в анамнеза е отразено, че
„Тези оплаквания са се появили преди няколко години, като периодично се обострят“.
Същата епикриза във варианта й, находящ се на л.18 от първоинстанционното дело,
сочи в анамнеза, че “Тези оплаквания са се появили преди няколко дни, като периодично се
обострят“.
По делото не е имало спор, че по повод престоя на въззивницата в посочената
клиника е била издадена само една епикриза и следователно макар да се касае за един
единствен медицински документ, той е представен по делото с две съществено различни
съдържания касателно давността на оплакванията на въззивницата - към исковата молба - от
ищцата-въззивница, а по досъдебното производство - служебно изискано от разследващия
полицай. Последното предполага, че единият от документите е с невярно съдържание.
За установяване факта кой от двата документа е такова съдържание
първоинстанционният съд е проявил служебно активност и е изискал от издалата документа
болница да посочи коя е вярната епикриза от м.09.2019 г. и болницата да изпрати заверен
вярно с оригинала препис от действителната епикриза, находяща се в история на
заболяването по клинична пътека 113.2 на Й. М. Б..
Задълженото трето неучастващо по делото лице - УМБАЛ“Св.Иван Рилски“ не е
изпълнила това си задължение.
Представена е докладна от началника на отделение УНГ н посочената болница, към
която е приложена друга такава - на вещото лице М. А. /с особено мнение по комплексната
тройна експертиза/. Последната е приложена на л. 691 от първоинстанционното дело и
според съдържанието й при изготвяне на анамнезата д-р А. е допуснал грешка, а именно -
„оплакванията датират от няколко дни, а не както е описал от няколко месеца“.
При така установеното и с оглед изричното признание на д-р А., че той е отбелязал в
издадената епикриза оплакванията на пациента Б. да датират от няколко години /макар и
неправилно, както сам сочи - правилно било „от няколко месеца“/, се налага правилност и
обоснованост на извода на първоинстанционния съд истинският документ да е именно
приложената епикриза по досъдебното производство /на л. 484/ с анамнезата „Тези
оплаквания са се появили преди няколко години, като периодично се обострят“, която
именно е била изготвена изначално и е приложена към историята на заболяването на
пациента, съхраняващ се в регистрите на клиниката.
Само за прецизност следва да се допълни, че в т.нар. си докладна д-р А. е отразил, че
грешката от него в първоначално изготвената епикриза се отнася до израза „преди няколко
години“, а не „преди няколко месеца“, както сочи в докладната.
Следователно и съдържанието на приложената към исковата молба „епикриза“ с
различно съдържание - че оплакванията на Б. да от преди няколко дни, не кореспондира по
никакъв начин нито с официално издадената първоначална епикриза, нито с твърденията на
д-р А. в докладната.
На отделно основание и доколкото Епикризата от 24.09.2019 г. е подписана от няколко
лица - началника на КПЗ, началника на отделението по УНГ болести, а като лекуващи
лекари освен д-р А. е посочена и д-р Д.М. - началник на отделението, в кръга на тяхната
служба, то решаващият въззивен състав приема, че изявлението само не едно от лицата,
издали епикризата, в насока част от съдържанието й да не отговаря на действително
установеното, не са достатъчни да оборят материалната доказателствена сила на документа.
В този смисъл и първоначално издадената епикриза е тази, която съдържа автентичните
подписи на издалите я лица, както и тяхното официално изявление /в кръга на службата им/
относно констатираните анамнестичните данни, обективното състояния, изследвания,
терапия и ход на заболяването на пациентката.
Посочените в нея анамнестични данни изцяло кореспондират с изводите на вещите лица
10
Д. и П., че световъртежът при въззиваемата има друг произход /а не се дължи на епилепсия/
и най-вероятно е свързан с дегенеративния процес в шийния отдел и хипоплазията на лявата
вертибрална артерия.
Предвид и на тези съображения въззивната инстанция намира, че следва да кредитира
именно заключенията на вещите лица М., Д. и П. и в обобщение да приеме за безсъмнено, че
твърденията на въззивницата-ищца процесното ПТП да й е причинило телесни увреждания,
от които е развила в последствие посттравматична епилепсия със световъртеж, изтръпване
на крайниците, припадъци и т.н., не са установени успешно в условието на пълно и главно
доказване от нейна страна.
Горният извод не може да се обори и предвид ангажираното пред настоящата
инстанция експертно решение № 92767-103 от 03.06.2025 г. на УМБАЛ Бургас АС,
гр.Бургас, с което на въззивницата е определена 66% нетрудоспособност без чужда помощ
за срок от 1 година, с водеща диагноза - епилепсия.
Видно е от цитираното експертно решение, че е взето единствено по документи,
подробно изброени и налични в електронното й досие - етапна епикриза от д-р Додовска,
епикриза от УМБАЛ“Св. Иван Рилски“ от 2019 г. и неврологични изследвания, както и
няколко амбулаторни листа. Всеки един от посочените в експертното решение документи е
наличен по делото и е обсъден от експертите, чийто заключения решаващият състав
кредитира. Последните обаче са обсъждали и други документи, които въззивницата-ищца е
избрала да не представи на ТЕЛК, избягвайки по този начин възможността посочената
комисия да вземе друго решение. Последното обстоятелство, както и фактът, че ТЕЛК не е
извършвала личен преглед на въззивницата, нито в решение й е посочено да са й
представени други надеждни доказателства, установяващи Б. действително да страда от
епилепсия, мотивира решаващият състав да не възприема посочената като водеща диагноза
в издаденото от ТЕЛК експертно решение.
В обобщение - въззивният съд не намира основание и при наличието на последното да
промени крайния си извод, основан на подробните и мотивирани заключения на експертите
по делото и на съвкупния анализ на всички налични доказателства /вкл.писмени и гласни/, а
не само на тези, които въззиваемата сама е избрала да представи пред ТЕЛК.
За прецизност следва да се акцентира и че в представеното решение на ТЕЛК не е
конкретизирано коя точно експертиза от 2019 г., издадена от УМБАЛ“Св.Иван Рилски“ е
представена пред нея - дали истинският документ, намиращ се на л.484 от настоящето дело
или този с неистинско съдържание, приложен и към исковата молба.
Необходимо е да се посочи също, че в решението на ТЕЛК е отбелязано и че
въззивницата страда от увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на
гръбначния стълб с хроничен рецидивиращ характер - заболяване, което и кредитираните
експертизи по делото определят като хронично - съществувало и преди процесния пътен
инцидент и което има симптоматиката, сочена от Б. - световъртеж, изтръпване на
крайниците, гадене, шум в ушите и т.н.
При така приетото за установено от фактическа страна по предявения иск за
репариране на причинените на ищцата-въззивник неимуществени вреди, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП въззивната инстанция съобрази и
безспорният между страните факт /установим и от писмените доказателства по делото/, че
Й. Б. е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция, получена от
адресата на 22.10.2019 г., на която претенция същият изрично е отговорил, че отказва да
изплати търсеното обезщетение.
Следователно и по делото е установено наличието на всички елементи на
фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Й. Б. срещу ЗАД“Армеец“, а именно: 1/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата - К. Е. и застрахователя -
въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта
по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно
противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта,
11
причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между
противоправното виновно поведение и настъпилата вреда за въззивницата, изчерпваща се с
причинените й телесни увреждания - 1/ контузия на главата с разкъсно-контузна рана на
челото /не контузия на мозъка или мозъчна травма, както се поддържа от въззивницата/,
както и 2/ навяхване на шията.
Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на
пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на
обезщетението.
Решаващият състав счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за
причинени телесни увреждания на въззиваемата за такива обстоятелства следва да се
съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието,
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно
определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При съобразяване на тези критерии въззивната инстанция съобрази, че към момента
на настъпване на процесното ПТП въззивницата е била на 46 г. От произшествието се
установи да е получила наранявания - контузия на главата с разкъсно-контузна рана на
челото както и навяхване на шията, които по медико биологичния си характер са лека
телесна повреда. След произшествието е откарана в лечебно заведение, където е била
диагностицирана и освободена за домашно лечение, като болките и страданията, както и
неудобствата от нараняванията й са отшумели за период от около 15 дни. Не установи
получените увреждания да са довели до някакви остатъчни негативни последици за
въззивницата, нито да са й останали белези или загрозявания. Причинените й увреждания не
са от естество да я лишат от възможност да упражнява професията си за период от повече от
две седмици.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира за справедливо
заместващо обезщетение в размер на 6 000 лева.
Същият е съобразен и с разрешението на аналогични случаи, дадено от съдебната
практика / Решение № 49 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 370/2024 г., I т. о., ТК,
Определение № 1222/10.05.2024 г. по т.д. № 1848/2023 г., ВКС, I т.о., Определение №
4084/14.12.2023 г. по гр.д. № 2014/23 г., ВКС, III г.о., Определение № 818/13.03.2025 г. по
к.т.д. № 2019/2024 г. на ВКС, II т.о, Определение № 1377/28.05.2024 г. по к.т.д. № 2001/2023
12
г., I т.о./ .
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
С оглед изложеното неоснователни се явяват оплакванията в насрещната въззивната
жалба на въззивника застраховател за неадекватност, поради необоснованото му завишаване,
на присъденото обезщетение за понесените от въззивницата-ищца неимуществени вреди в
следствие на процесното ПТП.
Тези съображения обуславят частична отмяна на обжалваното решение и
постановяване уважаване на предявения иск в посочения по-горе размер от 6 000 лева.
Обезщетението е дължимо ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
В останалата му отхвърлителна част до първия претендиран от Й. Б. размер на
обезщетението обжалваното решение, като правилно, следва да се потвърди.
При този изход от спора пред настоящата инстанция решаващият състав приема, че по
правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в тежест на въззивника-застраховател следва да се
постави заплащането на възнаграждението на адв.М., осъществяващ безплатна правна
помощ в полза на въззивницана-ищца пред настоящата инстанция, съобразно уважената
част от въззивната жалба, в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8326/2021 г. по
описа на СГС, ГО в частта му, с която предявеният от Й. М. Б., ЕГН ********** от гр.***
против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
отхвърлен над сумата от 4 300 лв. до сумата от 6 000 лева, като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания в
резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 02.09.2019 г. в гр. София,
причинено от К. М. Е., водач на л.а. „Мазда 2“ с рег. № ********, който към датата на ПТП-
то е имал валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност със ЗАД“Армеец“, ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното
изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Й. М. Б., ЕГН
********** от гр.*** допълнително сумата от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматичните увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на
02.09.2019 г. в гр. София, причинено от К. М. Е., водач на л.а. „Мазда 2“ с рег. № ********,
който към датата на ПТП-то е имал валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност със ЗАД“Армеец“, ведно със законната лихва от
22.11.2019 г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8326/2021 г. по
описа на СГС, ГО в останалата му обжалвана част, с която предявеният от Й. М. Б., ЕГН
********** от гр.*** против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание
13
чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата от 6 000 лева до пълния предявения размер от 70
000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматичните увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие,
настъпило на 02.09.2019 г. в гр. София, причинено от К. М. Е., водач на л.а. „Мазда 2“ с рег.
№ ********, който към датата на ПТП-то е имал валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност със ЗАД“Армеец“, ведно със законната лихва от
22.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. В. М. от АК
Перник на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ и съдействие пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14