№ 21254
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110167224 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „А“ ЕООД срещу Е. К.
К..
Ищецът твърди, че по силата на договор за поръчка от 26.08.2022 г.
ответницата му е възложила да предприеме действия по събиране и
получаване на дължимото обезщетение по Регламент № 261/2004 г. в размер
на 250 евро. Твърди, че по силата на договора за поръчка при успешно
събиране на обезщетението в полза на пътниците същите следва да заплатят
на „А“ ЕООД възнаграждение за свършената работа в размер на 20% от сумата
на обезщетенията плюс дължимия ДДС, т.е. в случая: 20% върху изплатената
компенсация от 250 евро (с левова равностойност от 488,96 лв.) плюс
дължимия ДДС върху тази сума, или общо сумата от 117, 35 лв.
Твърди, че е изпълнил задълженията си към възложителя и на
29.08.2022 г. е подал извънсъдебно искане за изплащане на обезщетение за
закъснял полет в онлайн платформата на превозвача, след проведена
кореспонденция е одобрено плащане на дължимото обезщетение, като сумата
250 евро е преведена директно по сметка на ответницата.
Съгласно чл. 3 от сключения договор за поръчка, както и съгласно чл. 9
от Общите условия на кредитора, обезщетенията се считат за успешно
събрани и ако бъдат заплатени директно от авиокомпанията на пътника,
какъвто е процесният случай.
С оглед изложеното ищецът счита, че в негова полза е възникнало
вземане за сумата 117, 35 лв., представляваща възнаграждение по договор за
поръчка, за която сума е издал фактура № 3270/16.11.2022 г. След
1
многократни опити да се свърже с възложителя, в т.ч. осъществени такива,
при които ответницата е изразила готовност да заплати същата, плащане не е
последвало.
Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да го
информира за полученото плащане и да му заплати възнаграждението в 3-
дневен срок от получаване на обезщетението, с оглед на което в полза на
ищеца е възникнало и вземане за неустойка по чл.25 от ОУ на ищеца в размер
на 5% от размера на обезщетението, която възлиза на сумата 24, 45 лв.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.08.2023 г. по ч.гр.д. № 39599/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Е. К. К..
В първото по делото открито съдебно заседание на 21.11.2024 г.
ответницата не се явява и не се представлява, като от нейна страна не е било
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.
На ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание.
Исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените по делото доказателства.
Съгласно чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно
е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, което по силата на
чл.239, ал.2 ГПК не се мотивира по същество, като е достатъчно в него да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
2
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 425 лв. разноски за заповедното и сумата 25 лв. разноски за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. К. К., ЕГН ********** дължи
на „А“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД,
както следва:
сумата 117, 35 лв., представляваща възнаграждение по договор за
поръчка от 26.08.2022 г., за която сума е издадена фактура № 3270/16.11.2022
г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
15.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 24, 45 лв.,
представляваща неустойка,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.08.2023 г. по ч.гр.д. № 39599/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА Е. К. К., ЕГН ********** да заплати на „А“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 425 лв. разноски за
заповедното и сумата 25 лв. разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3