№ 1007
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Частно търговско дело №
20213100900090 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 398 от ГПК.
Производството е образувано по подадена от „АЛВЕС“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Н.Й., молба за замяна на допуснатото с определение №
26 от 29.03.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 177/2021 год. на Варненски апелативен съд
обезпечение на бъдещ иск на Г. Д. Т., предявим срещу „АЛВЕС“ ООД, ЕИК
*********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 13 299.64 лева, претендирана като неустойка, дължима на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД във вр. т. 19 от договора, в евентуалност – същата сума,
претендирана като капаро в двоен размер, дължима на основание чл. 93, ал. 2
ЗЗД, вр. т.6.1 от предварителен договор от 04.01.2019 г., чрез налагане на
ВЪЗБРАНА по отношение на вещно право, собственост на ответника
„АЛВЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, а именно: върху
правото на строеж за апартамент № 6 на етаж 3, със застроена площ 82.73 кв.
м., ведно с изба № 3, със застроена площ от 3.50 кв.м., находящи се в
„Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№ 10135.2555.52/, в кв. 4а,
по плана на 23-ти микрорайон на град Варна, за която сграда е издадено
Разрешение за строеж № 203/01.11.2018г., влязло в сила на 29.11.2018 год.
С определение № 885/20.07.2021 год. по делото съдът е констатирал,
че в дадения му едномесечен срок Г. Д. Т. е представил доказателства за
предявяване на иска с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, по който е
образувано гр.д.№ 6188/2021 год., като след извършена служебна справка по
делото се установява, че същото е приключило с Решение № 1899/13.06.2022
г., с което са отхвърлени предявените искове и за което няма данни да е
влязло в сила.
„АЛВЕС“ ЕООД отправя искане за замяна на наложената обезпечителна
мярка, като същата бъде вдигната, а на нейно място се наложи възбрана върху
собствен на молителя имот, находящ се в същата „Жилищна сграда с магазин
в УПИ – I- общ. /с ид .№ 10135.2555.52/, а именно имот с идентификатор:
10135.2555.52.2.10, представляващ магазин с площ 58.14 кв.м., с изба – 51
кв.м., със стойност на обекта 127 953.30 лева съгласно приложена към
1
молбата данъчна оценка на имота. Към молбата са приложени също
разрешение за строеж на „Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№
10135.2555.52/, с което е учредено право на строеж в полза на „АЛВЕС“ ООД
и заповед за издаването му, а също и схема на обекта и справка от Агенция по
вписванията.
В предоставения й срок насрещната страна Г. Д. Т., чрез адв. Св. Б.,
изразява становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без
уважение, тъй като предложеният от „АЛВЕС“ ЕООД имот вече е предлаган
от молителя като обект за замяна на обезпечението, искането за което е
оставено без уважение с Определение № 1504/17.11.2021 г. по делото, като в
случая единствената разлика е, че се предлага замяна на обезпечението с
налагане на възбрана върху целия, а не върху ½ ид.ч. от предложения имот. В
тази връзка сочи, че липсват представени към молбата доказателства за
правото на собственост върху него или такива, от които да може да се
направи извод, че същият принадлежи на молителя понастоящем. Също така,
намира, че с предложения имот ще се затрудни удовлетворяването на правата
му при евентуална публична продан, доколкото се касае за търговска площ в
предимно жилищен квартал в сравнение с жилищния имот, върху който вече е
допусната възбраната. Накрая излага, че молителят винаги може да замени
допуснатото обезпечение като предостави съответното обезпечение в пари,
което не е сторено, a подадената поредна молба за замяна при липса на
промяна в обстоятелствата свързва със злоупотреба с права.
Подадената молба е допустима, а по същество преценена същата се явява
неоснователна по вече изложените съображения в Определение №
1504/17.11.2021 год. по делото, постановено по идентична предходна молба за
замяна на допуснатото обезпечение:
Исковата претенция, предмет на гр.д.№ 6188/2021 год. по описа на ВРС,
е обезпечена чрез налагане на възбрана върху учреденото в полза на
ответника право на строеж за апартамент № 6, находящ се в „Жилищна сграда
с магазин в УПИ – I- общ, като ответникът възразява, че наложената
обезпечителна мярка му създава затруднения в дейността му, доколкото
ответното дружество има сключен предварителен договор за прехвърляне на
собствеността върху имота, обект на обезпечението. С оглед данъчната
оценка на имота се твърди също свръхобезпеченост на иска. В същото време,
в рамките на настоящото производство ответникът предлага замяна на
обезпечението чрез налагане на възбрана върху друг имот от същата сграда,
чиято данъчна оценка, видно от приложените към молбата документи, също
многократно надвишава размера на обезпеченото вземане. Става дума за
замяна на обезпечението чрез налагане на възбрана върху обект с търговско
предназначение в жилищна площ, което би затруднило правата на
обезпечения кредитор по евентуалното удволетворяване при публична продан
на имота.
Също така, макар по твърдения на молителя от приложените към
молбата документи да е видно, че предложеният обект за замяна на
обезпечението е негова собственост, то при анализа на същите не може да се
формира подобен извод. В приложената справка от Агенция по вписванията
по партида на молителя не фигурира предлагания за замяна имот, а извод за
собствеността върху същия не може да се формира и на база останалите
2
приложени документи (разрешение за право на строеж в полза на „АЛВЕС“
ООД и заповед за издаването му, схема на обекта и данъчна оценка на имота,
актуална към 16.07.2021 год.). Принадлежността на имота, с който се
предлага замяна на обезпечението към патримониума на молителя е
предпоставка за допускане на замяната (така т.5 от ТР № 6/2013 год. от
14.03.2014 год. по т.д.№ 6/2013 год. на ВКС, ОСГТК). Не се установява от
представените документи и дали предложения с молбата за замяна имот не е
обект на друго обезпечение, съответно няма вещни тежести върху него, които
също биха затруднили удовлетворяването на ищеца при реализиране на
правата му по обезпечението.
Поради сходни на вече формираните в Определение № 1504/17.11.2021
год. по делото мотиви, липсата на новонастъпили след постановяването му
обстоятелства и с оглед липсата на съгласие на ищеца за исканата замяна
молбата за замяна на допуснатото обезпечение следва да се остави без
уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 398 от ГПК на „АЛВЕС“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Н.Й., за замяна на допуснатото с
определение № 26 от 29.03.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 177/2021 год. на Варненски
апелативен съд обезпечение на бъдещ иск на Г. Д. Т., предявим срещу
„АЛВЕС“ ООД, ЕИК *********, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 13 299.64 лева, претендирана като неустойка,
дължима на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. т. 19 от договора, в
евентуалност – същата сума, претендирана като капаро в двоен размер,
дължима на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, вр. т.6.1 от предварителен договор от
04.01.2019 г., чрез налагане на ВЪЗБРАНА по отношение на вещно право,
собственост на ответника „АЛВЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, а именно: върху правото на строеж за апартамент № 6 на етаж 3, със
застроена площ 82.73 кв. м., ведно с изба № 3, със застроена площ от 3.50
кв.м., находящи се в „Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№
10135.2555.52/, в кв. 4а, по плана на 23-ти микрорайон на град Варна, за която
сграда е издадено Разрешение за строеж № 203/01.11.2018г., влязло в сила на
29.11.2018 год., чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху имот с идентификатор:
10135.2555.52.2.10, представляващ магазин с площ 58.14 кв.м., с изба – 51
кв.м., находящ се на ул. „Мир“ № 40, ет.1.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3