№ 36
гр. Дупница, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200056 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0348-000671 от 18.11.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Р. П. Т. ,
с адрес: с. С., обл. К., ул."О." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Представлява
се и от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата
и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, изразява писмено становище в
съпроводително писмо за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Р. Т. е професионален шофьор в Р. Италия, който е баща на *****
деца и живее в с.С, общ. Д., ул."О." № **. На същият бил подарен в Италия повреден
1
мотоциклет, тип скутер с неустановена марка и модел с номер на рама №
LWBJF31A4W1008018, който жалбоподателят транспортирал до България с намерение да го
ремонтира и управлява.
На 17.08.2021г., жалбоподателят възложил ремонта на посоченото МПС на свидетеля
Ц.Н. от с. С., като след като последния отстранил повредата на мотоциклета, на същата дата,
около 20:38 часа жалбоподателят в близост до дома си и на кръстовището на ул. „Раковска“
с ул. „Черни връх“ решил да пробва мотоциклета след ремонта, без същия да е регистриран
и с поставена регистрационна табела, при което бил спрян за проверка от полицейски
автопатрул съставен от свидетелите С. и К.. След като установили липсата на регистрация
и поставена регистрационна табела върху посоченото по-горе МПС св. С. съставил в
присъствието на колегата си св. К. АУАН на жалбоподателя, като препис от акта бил връчен
редовно на последния срещу подпис, без възражения.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление, като било образувано ДП.
С постановление от 19.10.2021 г., прокурор при РП - Кюстендил е прекратил
образуваното досъдебно производство, като след влизането му в сила е изпратил преписката
на АНО за произнасяне по компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на основание прокурорското
постановление е издал обжалваното Наказателно постановление № 21-0348-000671 от
18.11.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с
което на Р. П. Т., с адрес: с. С., обл. К., ул."О." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00
лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО. Съдът
кредитира изцяло изложеното при разпита и от свидетелите С., К. и Н., които добросъвестно
разказват това което знаят или си спомнят за случая. Липсата на спомен за част от
обстоятелствата при свидетелите полицейски служители съдът отдава на изминалия
продължителен период от време и на ежедневната им заетост с подобни случаи на
административни нарушения по ЗДвП, като и на индивидуалните им интелектуални
способности и начин на изразяване. Няма данни за някакви предходни влошени
взаимоотношения на полицейските служители с жалбоподателя, които да поставят под
съмнение обективността им при разказа за действията извършени от тях на място при
проверката, които са осъществени при изпълнение на служебните им задължения. Съдът не
намира основания да не се довери и на разказа на св. Н., който макар да е познат на
жалбоподателя и да е доведен от него за разпит в съдебно заседание недвусмислено и под
2
страх от наказание свидетелства пред съда за начина, по който е разбрал по-късно за случая
от видяното от него и от разказаното му от жалбоподателя. Споделя за извършения ремонт
на това МПС непосредствено преди деянието и за участието му като поемно лице при
предаване на мотоциклета на разследващите органи в РУ-Дупница. Казаното от всеки от
свидетелите се потвърждава изцяло или поне косвено и от събраните писмени
доказателства, вкл. документите и данните за липса на регистрация на това МПС.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето и издаването на атакуваното НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не са
допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставянето му, като същото съдържа всички
необходими реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Този извод следва за съда и след като
се съобрази изцяло съдебната практика на касационната съдебна инстанция при разглеждане
на дела за нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, относно дължимото описание на
нарушението, а именно: Решение № 101 от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 70 / 2019 г. на
Административен съд - Кюстендил; Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
По повод възраженията в жалбата и в пледоарията следва да се акцентира, че в
текста на НП е посочено в пълния му обем изпълнителното деяние - неизпълнение на
задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно по пътищата да се движат само МПС-та,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Безспорно от проверката на място извършена от свидетелите С. и К. е било
установено обективно нерегистрирането на мотоциклета, като правилно АНО е скрепил
фактическата обстановка със санкционната норма на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
предвиждаща наказание за водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред. Според съдебния състав и според виждането на касационната съдебна инстанция в
цитираните по-горе решения е напълно ясно и недвусмислено, че нарушението е описано
достатъчно точно, тъй като при нерегистрирано МПС няма как да има поставени на него
регистрационни табели, поради което формата на противоправното деяние е наказауема по
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Не е дадено описание на две нарушения или хипотези, както се
сочи неправилно в жалбата и пледоарията на страната, доколкото посоченото нарушение е
само едно - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Доколкото принципно АУАН, а в случая постановлението за прекратяване на
образуваното ДП, очертават предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав,
то в случая предявеното срещу въззивния жалбоподател обвинение с НП се явява коректно
от обективна страна. В текста на постановлението на РП-Кюстендил и в НП е наведена
фактическа обстановка, която е идентична откъм обективните елементи от състава на
3
административното нарушение и се намира в пълна корелация с визираните правни норми от
ЗДвП. Не е допуснато процесуално нарушение, което да се отразява пряко и съществено на
правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере за какво административно
нарушение е привлечен към отговорност.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със
съставяне на АУАН с № 510949 от 15.09.2022 г . Този акт, ведно с материалите събрани по
преписката е бил изпратен по компетентност на РП-Кюстендил, което се установява
категорично от цитираното в диспозитива на НП Постановление на прокурор при РП -
Кюстендил за прекратяване на образуваното досъдебно производство по преписката и е
изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност. Това Постановление е изрично
цитирано и посочено и в представената по делото Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя в графата „Наказателни постановления“ – л. 14-15 от делото. АНО не е
прекратявал с резолюция висящото пред него административнонаказателно производство,
образувано по изпратения на прокуратурата АУАН. Поради това не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за констатираното
нарушение е бил съставен АУАН в законовия 3-месечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след
установяването му, като след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива
признаци на извършено престъпление актът е изпратен, ведно с материалите на прокурора
по компетентност във връзка с воденото досъдебно производство. При изпращането на
преписката административно-наказателното производство не е било изрично прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение /пропуск/ не може да
бъде счетено за съществено, с оглед предвидената в закона последваща възможност за
реализиране на административно-наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП
не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на
18.11.2021 г., от изрично упълномощен и компетентен АНО. Изцяло в този смисъл виж и
изложеното в Решение № 118 от 25.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 86 / 2021 г. на
Административен съд – Кюстендил. В същото е направен извод, че
Административнонаказателното производство не е прекратено по АУАН, по смисъла на чл.
33 ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка след постановлението на прокурора да се издаде
НП.
След като с постановлението за прекратяване на образувано досъдебно производство,
са отпаднали изцяло и обективно пречките за реализиране на
административнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака "idem", описан
в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК.
Последното е така, защото процесното НП е издадено на дата след постановяване на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство – 19.10.2021 г., т.е. налице са
4
били основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори
хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние,
каквато е и целта на законовата разпоредба.
За по-голяма прецизност административнонаказващият орган дори сам е посочил в
НП, че то се основава на постановлението на РП-Кюстендил. В този смисъл виж изрично
Решение № 367 от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас. В същото решение изрично е посочено и споделяното от
настоящия съдебен състав, както и константно в практиката на АС-Кюстендил разбиране, че
за да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила, основание за
отмяна на НП, същото задължително трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е
посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН,
приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.
3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване
процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били ограничени.
Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при описание на
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж. актуалната практика на касационната инстанция
отразена в относимото към случая Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД № 371/2019 г., по
описа на АС-Кюстендил, както и цитираните по-горе няколко решения на АС-Кюстендил
за нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В
случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил от обективна страна
описаното в АУАН и идентично в НП нарушение на правилата за движение установени в
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал собственото си, а не чуждо МПС, което не е
било предварително регистрирано по надлежния законов ред и с поставена регистрационна
табела на него след придобиването му. Това е потвърдено още веднъж от събраните в хода
на настоящото съдебно производство писмени доказателства – писмо от АНО – л. 24 от
делото. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните гласни доказателства.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
правоспособен водач, нов и явно първи собственик в р. България на процесното МПС
напълно съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял реализирането на същите,
доколкото много добре е знаел, че управлява новопридобитото от него и нерегистрирано все
5
още МПС, което няма изобщо издадени и поставени регистрационни табели.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е
наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи
изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона
минимум, поради което и не може да бъде изменено. В този смисъл виж цитираното по-горе
Решение № 252 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил.
Въпреки всичко гореизложено съдът приема, че така определените по вид и размер
минимални наказания „глоба“ от 200,00 лева и най-вече кумулативното „лишаване от право
да управлява МПС”, за срок от 6 месеца не са пропорционални и категорично не
съответстват изцяло на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, както и на обществената
опасност на самото деяние и на нарушителя. Преценката дали допуснатото
административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на същото, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, както е в случая, като е без значение дали нарушението е резултатно
или формално. В този смисъл виж и Решение № 5794 от 03.05.2018 г. по адм. д. № 10061 /
2016 на Върховния административен съд.
В тази насока съдът приема, че са налице кумулативните законови предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят е маловажен и според съда разкрива една
много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Съгласно дефиницията дадена в пар. 1, т. 4 от ЗАНН „ Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. В настоящия случай се касае за еднократно, много кратко като
разстояние и време управление на нерегистрирано МПС, което е предприето в деня след
покупката му и единствено с цел и намерение за проверка на извършения по-рано на същата
дата ремонт. Управляван е мотоциклет с малка мощност, в границите на малко населено
място, явно с ниска и разрешена за движение в този пътен участък скорост, както и с
поставена от водача каска, респ. с всички останали задължителни документи за МПС,
доколкото няма данни и за такива констатирани при проверката административни
нарушения. Няма данни да е създадена някаква пряка и непосредствена опасност за
останалите участници в движението или пешеходци. Нещо повече самият мотоциклет е бил
предаден без забавяне от жалбоподателя още същата вечер на разследващите органи по
6
образуваното ДП, както свидетелства св. Н.. Без съмнение нарушението е извършено от
водач, който макар и професионален такъв, шофиращ по работа ежедневно, няма чести и
актуални нарушения по ЗДвП в последните няколко години. Упражняването на професията
на същия като професионален шофьор в страни от ЕС е обусловена изцяло от
правоспособността му като водач и именно поради необходимостта му да упражнява
професията, за да издържа трите си непълнолетни и малолетни деца. Поради всичко това и
изложените други обстоятелства съдът приема, че наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца не би било съответно на смисъла и целта на закона,
а именно на чл. 12 от ЗАНН и представлява една абсолютно нереципрочна и ненужна
репресия спрямо подобен тип нарушител, който е с много ниска обществена опасност и за
деяние като гореописаното такова, което чисто формално съдържа признаците на
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗАНН. Засягането на трудовите му права за
един такъв продължителен период от време в случая е несъответно на простъпката му
спрямо административните норми, а процесът по поправяне и превъзпитание на същия е
започнал и завършил според съда още с отнемането на издаденото му СУМПС и контролния
му талон от органите на МВР, когато лицето без съмнение е осъзнало сериозността на
грешката си и е съжалило за постъпката си.
За пълнота следва да се отбележи, че новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения
по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към датата на извършване на санкционираното
нарушение /17.08.2021 г. /, не е съществувало нормативно предвидено ограничение за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е
предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата
законодателна промяна след издаването на НП, изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН
за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г. /, не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното - в съответствие с
принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя
закон, а именно ЗАНН преди изменението, съобразно който преценката за
законосъобразност на НП включва и преценка относно правилното приложение на чл.28 от
ЗАНН. Изцяло в тази насока виж и Решение № 465 от 14.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 608 /
2022 г. на II състав на Административен съд – Плевен.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.
28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба,
7
наказващият орган освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност, а
това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава
възлагане на компетентност. Става въпрос за особена компетентност на наказващия орган
за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от
което произтичат определени законови последици. Доколкото преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от
административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането
му е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Tова е така, защото правомощието му да санкционира, като АНО
включва и преценката му за маловажност на случая - виж Тълкувателно решение № 53 от
11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК . Както и изложеното в Решение № 281 от
21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено изцяло, като за констатирания безспорно според съда „маловажен случай“
на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание
на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав няма пречка с решението си да стори това.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0348-000671 от 18.11.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Р. П. Т. , с адрес: с.
С., обл. К., ул."О." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 28 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя
Р. П. Т., с адрес: с. С., обл. К., ул."О." № **, с ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид - по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
8
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9