№ 2102
гр. С., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110162321 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Т. Г. Г. – Е.Г. обективно и кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
сумата от 4 330,07 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до
изплащане на вземането; 637,84 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
20.07.2021 г.; 32,12 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането и 6,00 лева – лихва за периода от 31.08.2018 г. до 20.07.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.09.2021 г. по
ч.гр.д. 46918/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за посочения период топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на публикуването на 1
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило молба, с която заявява, че
поддържа предявените от страна на „Т.С.“ ЕАД искове и счита същите за основателни и
доказани, като представя и писмени доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
1
следните материални предпоставки (юридически факти): договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за дарение на
недвижим имот, видно от който Д.Т.М. и Д.И.Т. са дарили по ½ на П.Д. Г. и Т. Г. Г.
недвижим имот, находящ се в гр. С., ***, построен върху държавна земя в квартал номер 21.
Видно от удостоверение за наследници № 001604 от 03.11.2008 г. /л.24/ П.Д. М. е починала
на 07.10.2005 г., като неин единствен наследник е Т. Г. Г. – Е.Г.. От представеното
удостоверение с Изх. № 68-00-502/11.04.2016 г., издадено от „Географска информационна
система - С.“ ЕООД се установява, че горепосоченият адрес, на който се намира процесният
имот, е идентичен с адрес: *** Видно от молба-декларация от П.Д. М. /л.32/ е открита
партида, а от заявление-декларация от 08.06.2021 г. се установява, че ответницата е
променила партида на процесния имот и че такава е открита на нейно име. По делото е
отделено и като безспорно обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. С., ***
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост
върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е бил ответникът и той е носител на всички права и задължения за
заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
2
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в
абонатната станция, където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в
началото на всеки месец, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. Вещото лице сочи още и че по данни
от ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно
топлоразпределители, а се ползва само топла вода и има водомер за топла вода, по който се
отчита разхода. Допълва, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ за отопление, включваща само ТЕ,
отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода. Сочи, че ТЕ за отопление,
отдадено от отоплителни тела и ТЕ за общи части не се начислява. Според вещото лице
отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата ЕС са извършени в
съответствие с нормативната уредба. В заключението е посочено, че размерът на
задължението за доставената в имота на ответника топлинна енергия за процесния период
възлиза в общ размер на 4255,02 лева, от които 344,68 лева сума за ТЕ в сградна инсталация
и 3910,34 лева ТЕ за подгряване на топла вода. Експертът сочи още и че общият топломер е
преминал съответните проверки.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ от което се установява, че няма данни за
плащане на процесните суми. Вещото лице е отразило данните от отчетите и
изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и
за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е
4 330,07 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 32,12 лева за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на
задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по
нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и
доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2017 г. –
м.04.2020 г. следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 4330,07 лева.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
3
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 11.08.2021 г., когато е прекъснат
давностният срок. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребителите в гр. С., приети с решение по Протокол № 7/
23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
(приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото тези задължения имат уговорен падеж на изпълнение, приложима е
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Следователно към 11.08.2021 г. са погасени по давност
вземанията за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г., доколкото сумата за м.05.2018 г. е
следвало да бъде платена до 14.07.2018 г. и към 11.08.2021 г. е изтекъл тригодишният
давностен срок за нея. Непогасените по давност вземания обхващат периода от м.6.2018 г.
до м.04.2020 г. и същите са в общ размер на 2 647,57 лв., съгласно заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза. Поради това се налага извод, че искът е основателен и
следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата над нея - подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период м.07.2018 г. – м. 04.2020 г. е 32,12 лева, която сума не се
явява и погасена по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК,
поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
За процесния период в отношенията между страните са приложими общите условия
от 2016 г., както бе посочено по-горе. Доколкото с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, акцесорната претенцията за обезщетение за забава върху погасената по давност
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия следва да бъде отхвърлена или
мораторна лихва не се дължи върху претендираната сума за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.05.2018 г. включително. Дължимата се
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 20.07.2021 г., върху останалата част от сумата
за доставена топлинна енергия, видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза е в размер на 350,60 лв., за която сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата над нея – следва да се отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 950,36 лева, от които 200,24 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза и 100,12 лева държавна
такса по заповедното производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедно
производство. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца
се дължи сумата от 484,41 лева разноски в исковото производство и сумата от 90,87 –
разноски в заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство в размер на 1000 лева,
представляващи адвокатски хонорар. От страна на ищеца е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение още с исковата молба, което възражение
съдът намира за основателно, поради което така претендираното адвокатско възнаграждение
следва да се намали на 580,30 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, както
и броя на проведените съдебни заседания, като съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника се
дължат разноски в размер на 394,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, срещу Т. Г. Г.-Е.Г., ЕГН **********, с
адрес ГР.С., ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ, че Т. Г. Г.-Е.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2647,57 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С., ***, с
абонатен № *** за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., лихва за забава в размер на 350,60
лева за периода от 15.09.2018 г. до 20.07.2021 г., сумата от 32,12 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 11.08.2021
г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 46918/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ за сумата над 2647,57 лева – главница за доставена ТЕ до пълния предявен размер от
4330,07 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г.; иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86,ал.1 ЗЗД за сумата над 350,60 лева представляваща лихва за забава до
пълния предявен размер от 637,84 лева; и иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86,ал.1 ЗЗД за
сумата от 6,00 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2018 г. до 20.07.2021 г.
ОСЪЖДА Т. Г. Г.-Е.Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ***, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 90,87 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 484,41
лева, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да
заплати на Т. Г. Г.-Е.Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С., *** на основание чл.78,ал.3 ГПК
сумата от 394,67 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6