Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 26.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4039 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№
19271/15.03.2019 г. от „М.д.“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Живко Стефанов Желязко срещу „Е.П.“ АД ЕИК: *********, адрес ***:, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“ No 258, с която е предявен установителен иск за
приемане за установено, че „Енерго - Про Продажби“ АД
ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул. ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК No 258 дължи на „М.д.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на частен правоприемник на
потребителя „Рекар“ ООД, ЕИК: *********, сумата
в размер на 19.00 /деветнадесет/ лева, представляваща
дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 27.05.2014г. без основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по фактура ТП № **********/27.05.2014г., за партида с абонатен № 0109026 и клиентски № **********, на
която титуляр е „Рекар“ ООД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението считано от датата на подаване на
заявлението 15.02.2019 г., за което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2568/2019 г. по описа на ВРС, XVIII състав.
В исковата молба
се излага следната фактическа обстановка:
Ищецът сочи, че съгласно договор за цесия от 06.2.2019г. „М.д.“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от управителя Живко
Стефанов Желязков, чрез надлежно упълномощения адвокат Красимир Димов Тодоров - ВАК, е придобило процесното вземане за сумата от 19.00 лева,
представляваща платена на 27.05.2014г., без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № 0109026 и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. Добрич, ул.“Калиакра“ - стрелбище, с
титуляр на партидата „Рекар“ ООД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура №**********/27.05.2014г. За сключения договор
цедентът „Рекар“ ООД, ЕИК: ********* е уведомил длъжника „Енерго Про
Продажби“ АД с нарочно уведомление с Вх.№5049576/14.02.2019г.
Твърди, че
сумата от 19.00 лева, която представлява такса повторно включване, била заплатена на
27.05.2014г. от потребителя „Рекар“ ООД, ЕИК: ********* по клиентски № ********** без основание, тъй като „Е.П.“ АД не отчита никакви разходи при
прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било
преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина, тъй като
услугата по прекъсване и възобновяване на електрозахранването по принцип се
извършва от друго търговско дружество - „Енерго
Про Мрежи“ АД (сегашно име „Електроразпределение
север“ АД. Сочи, че клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго
Про Продажби“ АД („Продажбата на ел. енергия се
възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „Е.П.“ АД цена съгласно ценоразпис,
в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на
продажбата на ел. енергия“) противоречи на чл. 122 - 124 ЗЕ, които не
предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от
потребителя. „Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им“ - аргумент от разпоредбата на чл. 124 ЗЕ. Твърди, че такава е и
практиката на ВКС -
Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността,
респ. нищожността на клауза от ОУ, с която потребителя се задължава да заплати
изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след
отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването.
Сочи,
че тъй като е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон,
нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 Закона за защита на потребителя. Твърди неравноправност и по смисъла на
чл. 143, т. 18 ЗЗП, като сочи, че при наличие на договор между дружеството и потребителя
трябва да се докажат неизпълнение на задълженията, виновно поведение на
потребителя и вреди за дружеството по вид и размер, като потребителят бива
поставен в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване
на снабдяването. Сочи, че е налице нарушение на колективните потребителски
интереси по чл.
186, ал. 2 т. 1 ЗЗП с наличието в ОУ на клаузи във вреда на
потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита интересите на
потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2 ал.2 ЗЕ.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че прекъсването на захранването
на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения на
последния. Захранването на праводателя на ищеца било преустановено на
27.05.2014 г. по причина - неизпълнение на
договорни задължения на последния, изразяващо се в неплащане на ел. енергия, за
които са издадени Фактура №
**********/24.04.2014г. на стойност 434,11 лв. с падеж/срок на плащане до/
16.05.2014г. Посочената фактура не била заплатена от абоната в посочения срок.
На 27.05.2014г. след заплащане на процесното
задължение било възстановено снабдяването на праводателя на ищеца.
Ответното
дружество твърди, че е налице е правно основание за начисляване на такса за
възстановяване на продажбата на електрическа
енергия. Сочи, че съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго - Про Продажби" АД има
право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или
ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20
дни изпълнението си за плащане на дължимите суми, каквото в настоящия случай е
било налице. Твърди, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
„Енерго Про Продажби"
АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването,
или след като клиентът заплати на „Енерго Про Продажби" АД цена, съгласно ценоразпис, в която са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата
на електрическа енергия.
Твърди, че
доколкото обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия
по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по
елетроразпределителната мрежа, то посочената такса
несъмнено представлява заплащане на вид
мрежова услуга. Излага, че съгласно т. 6, § 1 от ДР на
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "Мрежови услуги"
са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи. Твърди, че на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Така, макар разходът по преустановяване и
възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „Електроразпределение
Север" АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на
крайния снабдител - „Енерго - Про Продажби" АД.
Навежда
твърдения, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са
свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически
изискват изпращане на екип от служители на „Електроразпределение Север" АД
на адреса на потребление.
Излага, че
клаузата чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
не противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ,
доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване
на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай се твърди
преустановяването на снабдяването с ел. енергия да е поради незаплатени
задължения за консумирана от абоната ел. енергия. На 27.05.2014г. снабдяването на клиента е възстановено. На
основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване
на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови
снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от
ответното дружество.
Сочи, че Законът
за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за
репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при
неизпълнение на задълженията на абоната по договора, напротив, изрично
предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора,
част от които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде
обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо
възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в
конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно
неизпълнение на договорни задължения на абоната. Излага, че видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
преносът се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му,
но продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за
възстановяване на пренос, ли плащането
на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване
на продажбата на енергия.
Твърди, че
снабдяването на абоната, праводател на ищеца, с електрическа енергия е
възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е
възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след
отпадане на причината за преустановяване на снабдяването. Сочи, че фактическото
ползване на ел. енергия е свъзрано с договора за
покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от
„снабдяването" като процес. Сочи, че заплащането на таксата от 19,00 лева е условие за възстановяване на
правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което няма нищо общо с
възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във
възстановяване на преноса на енергия. Навежда извод, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
не противоречи на чл. 124 ЗЕ, нито
ограничава правата на потребителя, предвидени по закон.
Твърди още, че
посочената такса за възстановяване на преноса на енергия е част от ценоразпис,
който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.
Оспорва
твърденията в исковата молба за неравноправност на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18 от Закон за
защита на потребителите, като излага следното:
1. Посочената
клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на
гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му
чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.
2. Чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
не изключва, нито ограничава правата на потребителя, произтичащи от Закон за
енергетиката. Посочената разпоредба допълва постановеното в закона като не само
не влиза в противоречие със същия, а напротив -
тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат поправени,
като сочи идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за
ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване на снабдяването с ел.
енергия след отпадане на причините, довели до преустановяването му.
3. Не е налице и
твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143,
т. 18 от ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена
таксата за възстановяване на продажбата на ел. енергия, е публично известна и
поради това не може да се приеме, че клаузата „не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора", като твърди,
че абонатът е знаел, че при
неизпълнение на задължението за заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата на
енергия до обектът му ще бъде преустановен
и че за възстановяване на
същата следва да заплати такса
Твърди,че
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна, тъй като същата не
попада в обхвата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, съгласно който нищожни са клаузите, които са неравноправни
/какъвто не е настоящия случай/
и не са уговорени индивидуално, тъй като абонатът е можел да влияе върху
съдържанието им.
Твърди, че
клиентът не само се е съгласил с приложението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП
в отношенията си с „Енерго -
Про Продажби" АД, но и е изразил съгласие
дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия да е в размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е.
изразил е съгласие размерът на посочената
такса да е определен като стойност, а
не определяем. Твърди, че посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП има неустоечен характер, като същата има за
цел не само поправяне на вредите, но и има стимулираща функция по отношение на абоната да не допуска последният
виновно неизпълнение на задълженията си по договора.
Сочи неотонсимост на Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015
г. на ВКС, I към настоящия казус, тъй като касае ОУ
различни от тези на ответното дружество.
Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа депозирания отговор.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и
чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно в
производството, че „Рекар“ ООД и ответното дружество са били в договорни
отношения за доставка на електроенергия; че сумата от 19.00 лева, която представлява такса повторно включване, е заплатена на
27.05.2014г. от потребителя „Рекар“ ООД, ЕИК ********* по клиентски № **********.
Видно от договор за прехвърляне на вземане от 06.02.2019г., цедентът „Рекар“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника си Красимир Димов Тодоров е прехвърлила на цесионера „М.д.” ЕООД вземането си за сумата 19 лева,
представляваща платена без основание стойност на фактура № **********/27.05.2014г.
за обект, находящ се в находящ се гр. Добрич,
ул. „Калиакра“ – стрелбище с аб. №
0109026 и кл. № ********** за цена от 10 лева. Със сключения договор за цесия,
цедентът е поел задължение да уведоми
писмено длъжника за прехвърленото вземане в тримесечен срок от подписване
на договора.
С нарочно уведомление, длъжникът
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента „Рекар“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника си Красимир Димов
Тодоров, което обстоятелство не е спорно
между страните.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е предявен
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано
възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съобразно
правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е налице валидно сключен договор за цесия, че цедентът е бил в договорни отношения с ответника, че му е
начислена процесната сума, както и, че сумата е заплатена, а ответникът следва
да докаже наличието на основание за начисляване на процесната сума.
Между страните
не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че цедентът е потребител на ел. енергия, че му е начислена
процесната сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата
е заплатена. Не са спорни и обстоятелствата по прехвърляне на вземането с
договор за цесия на ищцовото дружество и уведомяването на ответника за цесията.
Предмет на спора
е наличие на предпоставките за възникване на договорно
право на ответника да начислява
такса за възстановяване на електрозахранването
в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на неряносправност на клаузата на чл.37, ал.1, изреч.2
от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”.
Следва да се отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР,
което от своя страна е отменено с Решение № 798 от 20.01.2017 г. по
адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от
2014г. валидни остават Общите условия на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Отделно от това, към момента на начисляване на процесната сума са действали
именно Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична, макар и не
идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21,
ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.” АД изисква от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията
за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последния заплати на „Е.П.” АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД
всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че
посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място,
клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото
изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите
на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с
електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно
чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право
да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2
от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон.
Второ, дори да
се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва
да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18
ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо
място, ответното предприятие, а именно „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за
възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл
е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл.
34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването
е било по негова вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Същото решение касае аналогична клауза на тази по
чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че
въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по
силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без основание.
По горните съображения съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 325 лева.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, че „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** дължи на „М.д.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 19,00 (деветнадесет) лева, представляваща дължима сума за възстановяване на ел.
захранване, платена на 27.05.2014г. без
основание по фактура ТП № **********/27.05.2014г.,
за партида с абонатен № 0109026 и клиентски № **********, на която титуляр е „Рекар“
ООД, ЕИК: *********, което вземане е цедирано от „Рекар“
ООД, ЕИК ********* на ищеца с договор за цесия от 06.02.2019 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението считано от датата на
подаване на заявлението - 15.02.2019 г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 1352/19.02.2019г. по ч.гр.д. №
2568/2019 г.
по описа на ВРС, XVIII състав.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на „М.д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от
325,00 (триста двадесет и пет) лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски в производство по ч.гр.д. № 2568/2019 г. по описа на ВРС, XVIII състав, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: