№ 395
гр. Добрич, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20213230201262 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. С. П., ЕГН **********, с адрес в **
******, чрез Адвокатско дружество „Янков и съдружници“ със седалище и
адрес на управление: град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис
10-11, БУЛСТАТ ********* и персонално адвокат Милен Янков и адвокат
Валя Златарова, адрес за връчване на съобщения и призовки по делото – град
Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 11, срещу наказателно
постановление № ****, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР - Добрич, с което на Ж. С. П., ЕГН **********, с адрес: град
Добрич, ******, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
серия GA, № **** г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите
“Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят К. Г. К. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР гр. Добрич. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран,
нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано:
„Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия
орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил
проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на
2
жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и
правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до Ж. С. П. с рег.
№ 851000-14423/22.10.2021 г. (л. 18 от делото).
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д. П. Д.,
съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в редакцията, действала към
датата на съставяне на АУАН, но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването
на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
3
връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществен.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е съставен на Ж. С. П. за това, че на **** часа, в гр. Добрич, по
ул. *****“, на кръстовището с ул. ****, в посока бул. ****, управлява лек
автомобил „****“ с рег. № ****, като предприема маневра изпреварване без
да се е убедил, че движещият се пред него лек автомобил **** с рег. № ****,
е предприел маневра завиване наляво, който не го пропуска и го удря, като
допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което Ж. С. П. е санкциониран за това, че на
**** часа, в гр. Добрич, по ул. *****“, на кръстовището с ул. ****, в посока
бул. ****, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като предприема
маневра изпреварване без да се е убедил, че движещият се пред него лек
автомобил **** с рег. № ****, е предприел маневра завиване наляво, който не
го пропуска и го удря, като допуска пътнотранспортно произшествие с
материални щети.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Ж. С. П. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се
убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се
след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво”.
За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв., като на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 10 точки.
4
Жалбоподателят Ж. С. П. оспорва така вмененото му нарушение. Както
с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че управлявайки
автомобила си не е нарушил правилата за движение по пътищата, като
настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на виновно
поведение на движещият се малко пред него и в дясно от него автомобил,
поради което и неправилно е бил санкциониран.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:
В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.
От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени с показанията на
свидетелите К. Г. К. и Д. П. Д..
От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни
доказателства, обективирани посредством твърденията си в жалбата и
показанията на свидетеля В. П. Ф..
Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с
взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да
опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
Видно от показанията на полицейските служители – свидетелите К. К. и
Д. Д., същите са били изпратени по сигнал за възникнало пътнотранспортно
произшествие, като при пристигането си на мястото установили
жалбоподателят Ж. С. П. и свидетелят В. П. Ф., както и управляваните от тях
автомобили.
Въз основа на устните обяснения на Ж. П. и В. Ф., полицейските
служители приели, че пътнотранспортното произшествие е настъпило именно
по вина на П.. Свидетелят К. съставил на П. АУАН № серия GA, № **** г.,
като изготвил и Протокол за ПТП № **** г., както и снимков материал на
пътнотранспортното произшествие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. К. и Д. Д., но от същите
не може да се установи по категоричен и безспорен начин механизма на
пътнотранспортното произшествие, отчитайки, че същите не са били
очевидци на неговото настъпване.
От своя страна, жалбоподателят както с жалбата, така и в съдебно
заседание оспорва приетата от актосъставителя и наказващия орган
фактическа обстановка, като ангажира гласни доказателства, посредством
5
показанията на свидетеля В. П. Ф., подкрепени със заключението на вещото
лице по изготвената в съдебно заседание автотехническа експертиза.
Съгласно показанията на свидетеля В. П. Ф., именно той, а не
жалбоподателят по настоящото дело е виновен за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Така например в съдебно заседание
свидетелят Ф. дава следните показания: „Обещавам да говоря истината. Аз
управлявах ****, не си спомням кога беше. Сам бях в автомобила. Карах по
ул. *****“ в посока от училище „Христо Смирненски“ към светофара.
Преминах кръговото кръстовище и трябваше да завия наляво. Движех се с
30-40 км/ч. Тъмно беше, на къси фарове бях. Там няма осева линия. Трябваше
да завия наляво, но вината е моя, аз съм млад шофьор. Подминах там,
където исках да завия, дадох мигач и в последния момент завих и не дадох
възможност на момчето да ме види...Аз подминах ул. „Бачо Киро“ и исках
да завия към съда. Исках да завия, но леко подминах Т-образното
кръстовище и дадох късно мигач. Веднага започнах да завивам, като не видях
момчето да идва и му препречих пътя. Той се движеше зад мен, но аз
дефакто му препречих пътя, без да искам. Последва удар, при мен беше
вляво. И двамата ни санкционираха с акт. На скицата с № 1 отбелязвам моя
автомобил в момента, в който подадох ляв мигач да завивам наляво, тъй
като бях пропуснал отбивката и мислех да се върна. С № 2 отбелязвам
другия автомобил. Като подадох мигач да завивам тогава видях момчето.
Не му дадох шанс на момчето да реагира. Не погледнах, защото беше
тъмно. Той може би си е мислил, че ще пътувам напред и ще завивам на
кръстовището наляво. Аз му пресякох пътя и следва удар в предна лява част
на моя автомобил…Пред органите на КАТ заявих, че вината е моя. Мисля, че
писахме в КАТ нещо, ама не мога да се сетя. И на мен беше съставен акт и
издадено наказателно постановление. 200 лв. ми беше актът, аз си го
платих“(цитат). На въпроса на защитата на жалбоподателя: „За какво
нарушение беше съставен актът на Вас?“, свидетелят отговаря: „Предприел
съм грешна маневра и не съм погледнал дали зад мен има автомобил“
(цитат).
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на
6
жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в
хода на съдебното следствие автотехническа експертиза (АТЕ). Видно от
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
АТЕ, механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие е
следният: На ****., около 22:45 часа, в град Добрич, по ул. *****“, в посока
бул. **** се е движел лекият автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от
Ж. С. П.. Пътната настилка е била асфалтова, хоризонтална, в добро
състояние, без неравности и повреди по нея, прав участък от пътя в района на
произшествието. Произшествието е станало през тъмната част на
денонощието, при ясно време, добра метеорологична видимост и работещо
улично осветление. Наближавайки кръстовището с ул. ****, водачът на лекия
автомобил „****“ се е престроил , като извършвайки маневра е преминал от
дясната лента за движение по ул. *****“ в средната лента, имайки намерение
при достигане до кръстовището с бул. ****, да бъде позициониран в тази
лента за движение, за да може да извърши завой наляво и продължи
движението си по булеварда в посока бензиностанция „Еко“.
В същото време, в дясната лента за движение по ул. *****“, в същата
посока се е движел лекият автомобил **** с рег. № ****, управляван от
свидетеля В. П. Ф.. Когато лекият автомобил **** с рег. № **** е достигнал
до района на кръстовището с ул. ****, водачът му (свидетелят В. Ф.) е
предприел маневра завиване наляво с цел да се включи в движението по тази
улица в посока сградата на съда. В това време, лекият автомобил „****“ с рег.
№ **** е бил завършил своята маневра, като вече е бил преминал в средната
лента за движение по ул. *****“ и надлъжната ос на купето му е била вече
успоредна на надлъжната ос на платното за движение. В резултат на
предприетата маневра завиване наляво от водача на лекия автомобил ****,
той е навлязъл в коридора на движение на лекия автомобил „****“ от дясно
наляво. Вследствие на това е настъпил удар между предната дясна част на
купето на лекия автомобил „****“, като удара за този автомобил е челен,
нецентрален, изнесен в дясно и предната лява част на купето на лекия
автомобил ****, като удара за този автомобил е страничен кос.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие са
причинени повреди по предната част на лекия автомобил „****“ с рег. №
7
**** и по предната лява част на лекия автомобил **** с рег. № ****.
Съгласно заключението на вещото лице, първи маневра завиване наляво
е предприел водачът на лекия автомобил „****“ с рег. № ****, в по-късен
етап след това, водачът на лекия автомобил **** с рег. № ****, също е
предприел маневра завиване наляво.
Или, съгласно заключението на вещото лице, установеният механизъм
на настъпване на пътнотранспортното произшествие съответства на гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на свидетеля В. П. Ф.,
поради което съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел.
С оглед събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства,
съдът намира, че актосъставителят преди да състави АУАН не е изяснил
фактическата обстановка на твърдяното пътнотранспортно произшествие.
В настоящия случай, Ж. С. П. е била санкциониран, без
административнонаказващият орган да е установил по безспорен и
категоричен начин наличието на виновно извършено от П. нарушение по чл.
42, ал. 1, ал. 1 от ЗДвП.
Нещо повече – в съдебно заседание се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил,
поради което наложеното наказание по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 5 от ЗДвП следва да бъде отменено.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само на
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Само за яснота и пълнота на изложението, въззивната инстанция намира
за нужно да отбележи, че водачът на лекия автомобил **** с рег. № **** –
свидетелят В. П. Ф., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, а именно – преди да предприеме маневра завиване наляво за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него и преминават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с
тяхното положение, посока и скорост на движение, както ал. 2 от същия член
– при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
8
отчасти в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея.
Релевантни за наказателната отговорност, респективно –
административнонаказателната отговорност са само онези нарушения на
правилата за движение по пътищата, които се намират в пряка причинна
връзка с настъпилите общественоопасни последици. Именно нарушението на
правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП от страна
на водача на лекия автомобил **** с рег. № **** – свидетелят В. П. Ф. е в
пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице по изготвената АТЕ в съдебно заседание,
следва да останат за сметка на държавата.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 300 (триста) лв.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
9
носител, предоставен от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич,
следва да остане по делото в срока на съхранение на същото, след което да се
унищожи.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****, издадено от Началника
на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Ж. С. П., ЕГН
**********, с адрес: град Добрич, ******, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на Ж. С. П.,
ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ******, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице по изготвената АТЕ в съдебно заседание,
остават за сметка на държавата.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител, предоставен от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич,
след влизане на решението в сила, да остане по делото в срока на съхранение
на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10