Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /10.05.2019
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 916/2018 г. по описа на съда
Производството е по реда
на чл. 422 ГПК
Производството
е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД от
„Л.К.К.” ООД, ЕИК ********* срещу М.А.Ю., ЕГН **********
и Д.Н.Ю. ЕГН: **********, за
приемане на установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от
общо от 901, 24 лева, от които 671,94 лв. плащане по активирана гаранция и
229.30 лв. част от възнаграждение по договор за гаранция, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 247/2018 г. по описа на Районен
съд - Панагюрище. С влязло в сила
Определение № 14 от 14.01.2019 г. постановено по делото, производството по
делото е прекратено по отношение на
ответника М.А.Ю., доколкото спрямо него е налице
влязла в сила заповед за изпълнение и липсва правен интерес от водене на производството по делото.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Между ответниците и „Лайт Кредит” ООД е сключен договор за заем № 6947/18.02.2015 г. Размерът на предоставената
в заем сума е 600 лв. , който следва
да бъде погасен
на 6 равни месечни вноски,
всяка една от които в размер
на 111,99 лв., с падеж на 18-то число всеки месец
с първа погасителна вноска 18.03.2015 г. и краен срок на погасяване
с последна вноска
18.08.2015 г. Общата сума, подлежаща на връщане,
е в размер на 671,94 лв. Като обезпечение
на вземането по договора за
заем е сключен Договор за гаранция
от 18.02.2015 г. между ищцовото дружество в качеството му на
гарант, „Лайт Кредит” ООД като заемодател и ответниците като заематели. Съгласно този договор заемателите
дължа на гаранта възнаграждение в размер на 6 ежемесечни
премии всяка от които на
стойност 46,55 лв., което пък възнаграждение
е обезпечено с издадена в полза на гаранта
запис на заповед за пълното
дължимо възнаграждение. В исковата молба се твърди, че
към момента на подаване на
заявлението в съда
ответниците не са заплатили нито една вноска по
договора за заем към „Лайт
Кредит” ООД, като продължават да дължат връщане
на цялата дължима сума в размер на 671,94 лв. - включваща всички падежирали вноски. Навеждат се доводи, че
с уведомление от 07.02.2018
г. до ищеца „Л.К.К.” ООД заемодателят „Лайт Кредит” ООД на основание чл. 5 от договора за
гаранция активира същата, като претендира
плащане на задълженията на ответника към него
в размер на 671,94 лв. Извършено е плащане от ищеца
по договора за гаранция (банков
превод на сумата 671,94 лв. на 09.02.18 г.). Сочи се, че ответниците дължат и сумата от 229,30 лв. - неплатено възнаграждение по договора за
гаранция, обезпечена от запис на
заповед от 18.02.2015 г. с падеж 18.08.2015 г. От дължимото възнаграждение същите са заплатили
само 50лв., с която сума се покрива
изцяло първата месечна премия в размер на 46,55 лв. и 4,45 лв. от втората дължима
премия. Ето защо се претендира
сумата в общ размер на 901,24 лв. Моли се
за уважаване на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Ответникът Д.Н.Ю. е получила препис от исковата молба
с приложенията, като в
законоустановения срок не е
подала отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79 ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустими, тъй като е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице- заявител в заповедното производство. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 27.09.2018
г., а исковата молба е подадена на 26.10.2018 г. (п.кл.).
По делото е представен и приет като доказателство договор
за паричен заем № 6947 от 18.02.2015 г, сключен
между „Лайт Кредит“ ООД и М.Ю. и Д.Ю., от който се
установява, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателите
сума пари в размер на 600 лв., които те са се задължили да върнат на 6 месечни
вноски в размер на 111,99 лв. всяка. С договора е уговорен размер на годишен
процент на разходите – 49,37 %; лихвен процент- 40%.
По делото са представени и приети като доказателство Общи
условия към сключения договор между страните по договора, подписани както от кредитодателя, така и от кредитополучателите.
От приет по делото като доказателство, договор от 18.02.2015г. сключен
между „Лайт Кредит“ ООД, „Л.К.К.“
ООД, М.А.Ю. и Д.Н.Ю. се установява, че „Л.К.К.“ ООД,
в качеството му на гарант, се задължил да предостави на заемодателя - „Лайт Кредит“ ООД
гаранция, в случай, че заемателите – М. и Д. Ю не
изпълнят задължението си за плащане в пълен размер на падежирали
задължения към заемодателя в продължения на шест седмици, то гарантът ще
отговаря пред заемодателя за задълженията на заемателите.
За посочената гаранция ответниците поели задължение да заплатят цена в размер
на 279,30 лв., дължима на шест месечни премии, всяка в размер на 46,55 лв. с
падеж, падежа на задълженията по договора за заем.
От представено по делото платежно нареждане от 09.02.2018г. (л. 13 от
делото) се установява, че е направено плащане от „Л.К.К.“
ООД към „Лайт Кредит“ ООД за сумата в размер на 671,94
лв. Като основание за плащане е посочено – гаранция по договор 6947.
По делото е
допусната и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза от 12.04.2019г.
В заключението на експертизата вещото лице е посочило, че общото задължение на Д.Ю.
и М.Ю. по договор за заем № 6947/18.02.2015г. сключен с „Лайт
Кредит“ ООД е в размер на 671,94 лв., която сума не е погасена от
кредитополучателите, а от гаранта „Л.К.К.“ ООД. В
заключението на вещото лице също така е посочено, че задължението на Д.Ю. и М.Ю.
по договора за гаранция от 18.02.2015 г. към „Л.К.К.“
ООД е в размер на общо 279,30 лв. Сочи се, че към „Л.К.К.“
ООД е направено плащане в общ размер от 50 лв., като непогасеният по договора
за гаранция е в размер на 229,30 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК
съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
доколкото със същото са дадени обосновани отговори на поставените задачи. Освен
това заключението е прието по делото без възражение от страните.
От всички представени по
делото доказателства, които са непротиворечиви помежду си се установява, че
между „Лайт Кредит“ ООД и ответникът Д.Ю. е сключен
договор за паричен заем, по който от кредитополучателите не са направили
никакви плащания. На основание сключения договор за гаранция с „Л.К.К.“ ООД и неизпълнението на задължението за заплащане на
изискуемите вноски по договора за заем в продължение на повече от шест седмици
гарантът „Л.К.К.“ ООД е изпълнил задължението си по
така сключения договор и е заплатил дължимата заемна сума в размер на 671,94
лв. на 09.02.2018г. В чл. 5.2 от договора за гаранция изрично е предвидено
задължението на заемателите да възстановят на гранта- „Л.к.К.“ ООД всички суми платени от Гаранта на Заемателя в срок до седем работни дни след плащането, т.е.
на 21.02.2018г. вземането на „Л.К.К.“ ООД към Д.Ю. и М.Ю.
в размер на 671,94 лв. е станало изискуемо. Освен това, съгласно клаузите на
договора за гаранция ответникът дължи и заплащане на остатъка дължимото
възнаграждение по договора, който остатък е в размер на 229,30 лв. Предвид
изложеното от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Д.Ю.
не е изпълнила задължението си за заплащане на сумата в общ размер на 901,24
лв. по сключения договор за гаранция от 18.02.2015 г.
Ето защо предявеният иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. Основателно
се явява и искането за присъждане на законна лихва от дата на подаване на
заявлението, доколкото законната лихва представлява законна последица от
уважаване на иска, който се счита за предявен от дата на подаване на
заявлението (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК).
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид
изхода на спора ( изцяло е уважен предявеният иск) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, в размер на 325 лв., от
които 300 лв. –адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, доколкото
същите са своевременно поискани и са представени доказателства, че са реално
сторени.
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 235 лв., от които 160 лв. – депозит за вещо лице и 75 лв.
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Районен
съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на Д.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, че
дължи на „Л.К.К.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, солидарно с М.А.Ю.
ЕГН: ********** сумата от 901,24 лв.,
представляваща главница по договор за гаранция от 18.02.2015г. сключен между
страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 13.03.2018
г. до окончателното изплащане на същата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 167 от 14.03.2018г. по ч.гр.д. № 247/2018г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Л.К.К.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 325 лв. – разноски в заповедното
производство и 235 лв. разноски за първоинстанционното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :