№ 159
гр. Варна, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
и прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20213000500492 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Въззивницата Г. Ц. ЯК. , редовно призована, явява се лично, заедно с
адв. К.Ш., назначена за процесуален представител на въззивницата от първата
инстанция.
Въззиваемата страна ЯВ. Ц. ЯК., редовно призован, явява се лично
заедно с адв. С.Я., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Контролиращата страна АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Варна,
редовно призована, представлява се от прокурор П.К..
АДВ.Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от Г. Ц. ЯК. против решение № 260122/20.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 54/21 г. по описа на ШОС, в частта му, с която Г. Ц.
ЯК. е поставена под ограничено запрещение. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск за поставяне на
жалбоподателката под запрещение бъде отхвърлен.
Въззиваемият ЯВ. Ц. ЯК. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. С. Иванова
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Окръжна прокуратура-Шумен, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В жалбата и в отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът на основание чл.337 от ГПК е изискал извършването на лично
изслушване на ответницата.
АДВ.Ш.: Поддържам въззивната жалба. Представям нововъзникнали
доказателства, които не сме имали възможност да представим заедно с
въззивната жалба. Едното е амбулаторен лист от лекуващия лекар, относно
здравословното състояние на лицето. А второто, понеже се спореше, че има
неплатени сметки - за всички платени сметки от лицето относно данъци,
такси, вземания, които е имала.
АДВ.Я.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора и всичко
изложено в него. Не възразяваме по приемането на доказателствата.
Доверителят ми знае за плащането на сметките, то е станало след решението
на съда. Сестра му всеки път му казва, когато плати нещо, в разговори са по
тази тема за плащането на сметките.
ПРОКУРОР К.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Не
възразявам да се приемат представените писмени доказателства.
Съдът намира, че представените доказателства са относими към
2
предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените писмени доказателства от
въззивницата - амбулаторен лист № 2691/18.10.2021 г., приходна квитанция
№ 242381/13.12.2021 г., съобщение за свършено дело изх. № 7506/13.07.2021
г., постановление изх. № 20070/15.09.2021 г., съобщение изх. №
15734/14.12.2021 г.,
Съдът пристъпва към изслушване на въззивницата - ответница в
първата инстанция.
Въпрос на съда: Г-жо Я., можете ли да кажете трите си имена?
ВЪЗЗ.Я.: Казвам се Г. Ц. ЯК.. Работя в Регионален исторически музей
като консерватор-реставратор. Имах проблеми с брат си Я.Я.. В Районен съд -
Шумен бяха внесени две дела срещу него, но по финансови причини аз се
отказах, дела за защита, той много ме биеше, имах насинявания. След това ме
настани в лечебно заведение в Шумен, където прекарах 6 месеца. Изтърпях
това, сега се чувствам добре, ходя на лечение. Не пия медикаменти по заръка
на лекарите, а ми слагат на 15 дена инжекции, това е описано в амбулаторния
лист. Все по-добре се чувствам. Работата ми е свързана с много отговорности.
Моля да бъде отменена жалбата за запрещение, защото се чувствам добре,
нямам физически болки, нямам неразположения.
Въпрос на съда: Според Вас необходимо ли е това лечение, което Вие
провеждате в момента?
ВЪЗЗ.Я.: Лекарите казват, че е необходимо.
Въпрос на съда: А Вие какво смятате?
ВЪЗЗ.Я.: Аз мисля, че на мен не ми пречи. Приемам медикаменти,
които обират страничните реакции на лечението, на медикамента.
Въпрос на съда: А Вие имате ли нужда от лечение според Вас?
ВЪЗЗ.Я.: Според мен аз нямам нужда от лечение, защото се чувствам
добре, приемам всички медикаменти. Лекарят е притеснен дали ще има
странична реакция, да ме наблюдава, казва да му се обадя специално.
Въпрос на съда: А нужда от тези инжекции, които Ви поставят имате
ли?
3
ВЪЗЗ.Я.: Според мен е по-добрия вариант отколкото да пия всеки ден
хапчета, по-добре един път на 15 дена.
Въпрос на съда: А Вие въобще имате ли нужда от някакво лечение?
ВЪЗЗ.Я.: Имам, хормоналните ми изследвания не са добре и сега ходя
на лечение, но щом лекарите казват аз ще се съобразя с тях, не ми пречат, не
ми вредят.
Въпрос на съда: Т.е. да разбирам, че ако Вашият брат Ви е помогнал
да се лекувате, това не е вредно за Вас?
ВЪЗЗ.Я.: Не е вредно за мен.
Въпрос на съда: Т.е. да разбирам, че той Ви е направил добрина?
ВЪЗЗ.Я.: Да.
Въпрос на съда: Вие последно кога бяхте на работа в Регионалния
исторически музей?
ВЪЗЗ.Я.: Вчера бях на работа.
Въпрос на съда: С какво се занимавате точно там?
ВЪЗЗ.Я.: Консерватор-реставратор съм. Преустановяваме
разрушителните процеси върху металите, които са открити при разкопките
например, почистваме монетките и артефактите със скалпел под микроскоп
или лупа, след това поставяме инхибитор, който потиска разрушителния
процес и след това ги запечатваме. Работата ми е много отговорна. Един
реставратор останах в музея и отговарям за всички епохи.
Въпрос на съда: Случва ли се от музея да изчезват такива артефакти?
ВЪЗЗ.Я.: При мен не са изчезвали артефакти, всичко се предава с
приемно-предавателни протоколи, има много силна охрана и ръководството
на музея следи всеки един материал да постъпва при мен с приемно-
предавателен протокол.
Въпрос на съда: Някой да се е опитвал да взема такива неща от музея,
въпреки Вашето желание и въпреки тази добра организация?
ВЪЗЗ.Я.: Не, не се е опитвал. Преди време имаше иманяри, които
подпитваха дали имаме нещо неинвентаризирано, но това беше преди време.
Въпрос на съда: Да ни кажете Вие къде живеете, с кого живеете?
4
ВЪЗЗ.Я.: Живея в гр. Шумен на ул. „Нанчо Попович“ № 37 с брат си
ЯВ. Ц. ЯК.. След смъртта на майка ни, имаме по 1/2 ид. ч. от жилището и
имаме една малка вила в околностите на Шумен, която не е пригодена за
живеене, няма санитарно помещение, само за почивка.
Въпрос на съда: В жилището, в което живеете с брат си има ли
обзавеждане с електродомакински уреди, печки, телевизори, хладилници?
ВЪЗЗ.Я.: Да, има.
Въпрос на съда: Кой ги е закупил тези вещи, знаете ли?
ВЪЗЗ.Я.:Това са семейни вещи, и майка ми е купувала телевизори, и
брат ми е купувал.
Въпрос на съда: Вие продавала ли сте някои от тези вещи?
ВЪЗЗ.Я.: Не съм продавала нищо от тези вещи.
Въпрос на съда: Метални отпадъци от двора Вие продавала ли сте?
ВЪЗЗ.Я.: Да. Къщата ни е със заден двор, там стояха старите железа на
баща ми и аз реших да почистя. Всичките стари железа на баща ми ги занесох
на втора употреба, стана един много широк двор където си канех приятелките
на кафе.
Въпрос на съда: Сега като живеете с брат си нормално ли живеете?
ВЪЗЗ.Я.: По-спокойно, вече не ме бие, след делото не ме бие. Аз съм
стигала до съдебен лекар, на 7 места бях наранена, вече не ме бие.
Въпрос на съда: Това кога беше?
ВЪЗЗ.Я.: Това беше през септември, не през септември, излъгах, имам
го в чантата.
Въпрос на съда: Сега кой месец сме, знаете ли?
ВЪЗЗ.Я.: Сега сме декември, 15-ти декември. Това беше през пролетта,
може би през май месец, мисля че беше на 05.05. през 2020 година.
Въпрос на съда: Т.е. тази или миналата година?
ВЪЗЗ.Я.: Миналата година. Аз шест месеца прекарах в болницата.
Въпрос на съда: В коя болница бяхте?
ВЪЗЗ.Я.: В болница в Шумен, в психиатрично отделение с диагноза
„Персистиращо разстройство на психиката“.
5
Въпрос на съда: Кога беше това?
ВЪЗЗ.Я.: От декември миналата година до май тази година. От май тази
година не съм била в лечебно заведение, ходя периодично на прегледи,
самостоятелна съм. Искам да кажа, че сама се справям с лечебното заведение.
В Районен съд - Шумен брат ми изтъкна, че ме водил на лекар. Не, сама ходя
на лекар, сама на прегледи. Дори и днес след обяд съм пак на инжекция.
Инжекциите си ги нося в себе си.
Въпрос на съда: Къде Ви ги поставят инжекциите?
ВЪЗЗ.Я.: В бута ми ги поставят. Инжекциите ми ги поставя д-р С.С.,
психиатъра, който посещавам и от който Ви представих амбулаторен лист.
Това е депо лечение. Аз лично разговарях с него, той каза, че до една година
ще се слагат инжекции, след това ще се разредят, а иначе 5 години трябваше
да пия лекарства.
Въпрос на съда: Тези сметки, които сега сте платили, защо ги платихте
сега, те не са ли стари сметки?
ВЪЗЗ.Я.: Платих ги сега защото сега имах пари. Аз работя на
граждански договори, възлагат ми от шуменския университет. Пиша
становища като консерватор-реставратор, почиствам монети. Пиша
становища за аварийна консервация на археологически обекти. Сега ги
платих защото сега имах пари.
Въпрос на съда: Какво възнаграждение получавате по един
граждански договор?
ВЪЗЗ.Я.: Зависи, различно, договорът е от 200 лв. до 600 лв.
Въпрос на съда: Какво трудово възнаграждение получавате?
ВЪЗЗ.Я.: Основната ми заплата е 717 лв., ниски са заплатите в
Регионален музей Шумен. Докато бях в болницата нямах право да излизам и
не можех да платя сметките и се разбрахме да ги внасям на вноски, за да мога
да ги изплатя.
Въпрос на съда: Този заем, който сега сте погасили пред съдебния
изпълнител, защо Ви беше необходим?
ВЪЗЗ.Я.: Ниски са ни заплатите и по някой път се налага да теглим за
живеене. Аз вече втори път постъпвам в болница. Първият заем го изтеглих,
защото беше закъсняла заплатата.
6
АДВ.Я.: Кой се грижеше за Вас докато бяхте в болницата?
ВЪЗЗ.Я.: Докато бях в болницата за мен се грижеха главно лекарите,
там бях на пълен стационар, включително и храна. Но брат ми идваше един
път седмично и се грижеше за мен, главно той.
Въпрос на съда: Носеше ли Ви нещо при тези посещения?
ВЪЗЗ.Я.: Носеше ми пълни торби с каквото си пожелая, главно сладки
неща, защото там не даваха.
АДВ.Я.: А сега като живеете заедно двамата, кой плаща сметките, кой
купува за домакинството, за храна?
ВЪЗЗ.Я.: Стараем се да плащаме заедно. Аз плащам водата, защото той
не е плащал вода докато съм била в болницата тези шест месеца. Имаме от
септември минала година неплатена вода и ми се обаждат на мен. На мое име
се води водата и почнах да плащам и водата. Говорила съм в неофициален
разговор с брат ми да ме изчака да мога да си погася заемите, да не ме търсят.
АДВ.Я.: Тези заеми от къде ги вземахте, от кредитни къщи ли?
ВЪЗЗ.Я.: Да, ниски ни бяха заплатите и аз бях в болница.
АДВ.Я.: По колко пари вземахте?
ВЪЗЗ.Я.: Не съм вземала повече от 200 лв., всичко останало е лихва.
АДВ.Я.: Вие казахте, че не пиете лекарства сега, а пък виждам, че
имате изписани, денем вземате ли някакви лекарства?
ВЪЗЗ.Я.: Аз точно обясних на съдиите, пия лекарства, които
неутрализират страничните ефекти на инжекцията. Всеки ден приемам
„Акинетон“, той се води коректор, той неутрализира страничните ефекти на
инжекцията.
АДВ.Я.: А Вие била ли сте друг път в болница освен тези 6 месеца, за
които казахте?
ВЪЗЗ.Я.: Била съм друг път в болница, но това лечение ми повлия
много добре и не се налага.
АДВ.Ш.: Нямам въпроси. Няма да соча други доказателства.
АДВ.Я.: Нямам други въпроси. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОР К.: Нямам въпроси.
7
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба. Моля да отмените решението на ШОС относно поставянето на
въззивницата под ограничено запрещение. В тази връзка ние сме представили
и заключението на лекуващия лекар. За да бъде поставено едно лице под
запрещение трябва да са налице два критерия -медицинският критерий и
юридическият критерий. Медицинският критерий е налице, тук не можем да
спорим. Спорим относно наличието на юридическия критерий, относно това
лицето да се грижи за своите работи. Тук искам да се позова на две решения.
Едното решение е на ВКС – решение № 185 по гр.д. № 1587/2009 г. и решение
на ВАпС № 9 по гр.д. № 5356/2009 г. Смятаме, че лицето може да се грижи за
своите работи. На какво се позовавам: Първо - тя сама е преценила в хода на
делото пред окръжен съд, че се нуждае от юридическа помощ и сама е
поскала да й бъде назначен представител, за да може да защитава нейните
интереси. От разпита, който беше проведен в момента, от това, което ние сме
посочили във въззивната жалба се вижда, че тя може сама да ходи да си
плаща сметките, може сама да се ориентира в обстановката, ходи редовно на
прегледи при лекуващия лекар и той го е посочил в амбулаторния лист, не е
необходимо някой друг да я води. Сама сключва трудовия си договор, както
чухме сключва и граждански договор, знае какви суми тегли от финансови
институции, знае за какво са й необходими тези суми, знае какво
възнаграждение получава. Смятам, че тя може да се грижи за своите работи,
може да се грижи за своите дейности. В тази връзка молим да бъде отменено
решението на окръжния съд относно поставянето на въззивницата под
ограничено запрещение.
АДВ.Я.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба. Считам, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
доказателства по делото, от които е видно, че Г.Я. е интелигентен човек,
нямаме съмнения, но е човек, който има състояния при невземане на
лекарства, при някакъв афект, както и лекарят каза по СПЕ, това да доведе до
отключване на налудни разстройства поради нейната диагноза, която има, за
която има безспорни доказателства. Д-р С., аз виждам, че от него е издаден
амбулаторния лист, той е лекуващия лекар, той беше и този, който беше
8
изслушан като вещо лице по назначената експертиза. Безспорно обясни за
състоянието на въззивницата и заяви, че действително въпреки, че може да се
ориентира в обстановката, че е наясно какво се случва, има моменти, ако не
взема лекарствата, има състояния, които са опасни както за нея, така и
околните. Безспорно има доказателства по делото, че тя е продала част от
домашните вещи, тя го е признала по дознанието, което е водено и
признанията, които са направени от нея – на лист 8 от делото. Освен всичко
друго действително тегли кредите и след това ги връща на една заложна
къща, на друга. Погасени са към настоящия момент всички кредити, но това
стана след приключване на делото. Моят доверител всеки ден контролира и
брои хапчетата, които тя взема, контролира процеса на лечението. Живеят
заедно съвместно в един апартамент, когато тя се лекува безспорно нямат
проблеми, нямат някакви сериозни имуществени претенции, заради които той
да бъде обвинен, че това дело го води заради това. Те имат само един
апартамент, на който са съсобственици, живеят в него и той няма претенции
за това. Има претенции за това имуществото да не се изнася от вкъщи, защото
и той работи на заплата, това което е закупено да се съхрани и ползвано от
двамата. Именно поради тези обстоятелства считам, че решението, което е
взел първоинстанционният съд е доказано, справедливо и обосновано. Поради
тази причина Ви моля да го потвърдите и да оставите без уважение
въззивната жалба.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, пълномощникът на Г.Я.
спомена, че за поставянето под запрещение е необходимо да са налице два
критерия - медицински и юридически. По отношение на медицинския
критерий по делото няма никакъв спор. Безспорно е установено, че Г.Я.
страда от душевна болест - персистиращо налудно разстройство. Що се
отнася до наличието на втория критерий - юридическия, видно от беседата,
която беше проведена днес с нея от съдебния състав, от отговорите, които тя
дава, очевидно тя към момента се намира в ремисия по отношение на
основното си заболяване. Отговорите й показват, че тя е в едно нормално
психическо състояние, показват също така, че тя прави възможното, за да се
грижи за своите работи, да заплаща доколкото е възможно, макар и на
разсрочено плащане своите парични задължения. В същото време обаче също
от нейните отговори стана ясно, че тя в края на миналата година до пролетта
на май месец тази година е била на продължително лечение в психиатрична
9
клиника. Към момента продължава лечението си в домашна среда
амбулаторно. Макар и в момента да може да се грижи и за служебните си
задължения и за домашните, все пак не можем да пренебрегнем заключението
на вещото лице в експертизата, дадена в първоинстанционното производство,
на д-р С., който казва, че Я. е в състояние да се грижи за своите работи, но
все пак с наблюдение, контрол и подпомагане от страна на близък човек,
какъвто е брат й. В този смисъл считам, че решението на ШОС, с което Я. е
поставена под ограничено запрещение е правилно и законосъобразно и моля в
този смисъл да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10