Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-22 18.02.2020
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети въззивен граждански състав
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Й. Майска
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Й.
Майска
в.гр.дело № 2063 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е
по повод подадена въззивна жалба вх.№ 3521/26.11.2019г. на РС-Средец от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с посочен адрес за
призоваване в гр.Бургас, ул.”Александър Велики” № 37Б, представлявана от
Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.юк.Т.Стойкова, против решение №
192/07.11.2019г. по гр.д. № 591/2019г. на РС-Средец, с което съдът е уважил
осъдителния иск на В.Х.Р. с ЕГН-**********
от с.Д., ж.к.М., бл.*, ет.* против ГД
„ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за исковия период: 01.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба-23.08.2019г. до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да
заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на СРС и разноски за
експертиза. Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото
да бъде изцяло отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва,
че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и е необосновано. По-конкретно навежда, че е
налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими
към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. С жалбата се изразява недоволство от решението като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради
което и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че за процесния период, въззиваемия е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на
посоченото изчисляване чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се
формирал резултат, който при надвишаване
на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
(като извънреден труд). Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба
на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до
02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от
19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4
от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща
по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният
труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се,
че за останалата част от процесния
период, се прилагали Наредба № 8121з-776
от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът
намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната
намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение,
при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде
1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3
от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем
часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между
22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд
би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното
работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване
заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева,
а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното,
цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Иска се решението да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не ангажира нови доказателства. Претендират се направените в производството пред
двете инстанции разноски.
С въззивната жалба е въведено оплакване и срещу
допуснатото с атакувания акт предварително изпълнение на съдебното решение по
реда на чл.242, ал.1 ГПК. На основание чл.243, ал.2 ГПК се моли за отмяна на
инкорпорираното в решението определение в тази връзка.
С определение № 120/13.01.2020г. постановено по реда
на чл.267 ГПК съдът е констатирал, че въззивната жалба, в частта досежно
допуснатото с решението предварително изпълнение, има характер на частна жалба
по реда на чл.274 и сл ГПК, депозирана от легитимирано лице, но нередовна, с
оглед невнесената и дължима д.т. от 15лв., поради което същата е оставена без
движение в тази й част и са дадени указания в 1-седмичен срок от съобщението
въззивника да внесе дължимата държавна такса по сметка на БОС и да представи
платежен документ за това. Съобщението с указанията е връчено на въззивника на
16.01.2020г., но дължимата държавна такса от 15лв. не е внесена, поради което и
частната жалба/инкорпорирана във въззивната/ в частта досежно допуснатото с
решението предварително изпълнение, следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по нея подлежи на прекратяване.
Въззивната жалба е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Въззиваемият В.Х.Р. надлежно уведомен чрез процесуалния си представител – адв.Й.Желева
не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. В.с.з. се представлява
от процесуалния си представител, която депозира и писмено становище, с което
жалбата и изложените в нея доводи се оспорват като неоснователни.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Производството пред районния съд е било
образувано по искова молба на В.Х.Р. с
искане за осъждане на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ да му заплати сумата от 1872 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288 часа за
целия процесния период от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. , получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от
съда изменение в размера на иска, след което същият следва
да се счита предявен за сумата от 1312,98лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 189,05 часа положен извънреден труд през
периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Ответната страна ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР е депозирала отговор на исковата молба, в
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали
доказателства в подкрепа на становищата си.
С окончателния акт районният съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179,
ал.1, вр.чл.187, ал.5, т.2, вр. с чл.187, ал.6 и
сл. от ЗМВР, като решението е позитивно за
ищеца.
Не
е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства/л.22-125
по гр.д. № 591/19г. на РС-Средец/, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за
периода от 01.08.2016 г. - 31.07.2019г., е полагал труд на длъжност „н.д.с.“
в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - гр.С., която е на структурно
подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР. За процесния период ищецът е работил
на смени, всяка с продължителност 12 часа или общо 165 нощни смени, възлизащи на положен
общо 1322 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1. 143 възлиза на 1511,05
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 189,05
часа, остойностен същият възлиза на 1312,98лв., който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Остойностяването е извършено при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 1312,98 лв..
Не се спори, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен
служител, поради което и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззивника поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила
не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Х. е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от
по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както
и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в
сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по
степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към
съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в
по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между
22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва
да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с
коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е
била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен
нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в МВР, е
субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти
в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С
оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.
Същият е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.. Досежно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от въззивника, следва да се посочи, че исканото
възнаграждение е сторено от въззиваемия в размер под минимума, тъй като съгласно
чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата, при интерес до 1000лв., размерът на
възнаграждението е 300лв., а в конкретния случай материалният интерес надвишава
тази сума.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/07.11.2019г. по
гр.д.№ 591/2019г. по описа на Районен съд -Средец.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.”Александър Велики” № 37Б,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.юк.Т.Стойкова, да
заплати на В.Х.Р. с ЕГН-********** от
с.Д., ж.к.М., бл.*, ет.* сумата от 300лв./триста/лева, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ
без разглеждане инкорпорираната във въззивната жалба, частна жалба против Решение
№ 192/07.11.2019г. по гр.д.№ 591/2019г. по описа на Районен съд –Средец, в частта
досежно допуснатото с решението предварително изпълнение, като ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
Определението за прекратяване може да бъде обжалвано с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.