№ 162
гр. Русе, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500136 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Ф. „М.Б.Ф.“, със седалище и адрес на управление - гр. София, обжалва
Решение № 1303/20.10.2022г., постановено по гр.д.№ 4076/2022г. по описа на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ЕТ „
А.Ю.А.“ установителен иск за предаване на недвижими вещи, предмет на
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 752/2022г. по описа на Русенския районен съд.
Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като се
твърди, че неправилно съдът се произнесъл по съществото на спора, вместо
да прекрати производството по делото и присъди разноски за заповедното и
за исковото производства. Иска се въззивният съд да обезсили обжалваното
решение като недопустимо, в условията на евентуалност – да го отмени като
неправилно и признае за установено задължението на ЕТ „ А.Ю.А.“ да
предаде на Ф. „М.Б.Ф.“ процесните недвижими вещи. Претендират се
разноски за заповедното, първоинстанционното и за въззивното
производства.
Постъпила е и ч.жалба от Ф. „М.Б.Ф.“ против Определение от
29.12.2022г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Искат изменение на
обжалвания акт, като им се присъдят допълнително 1825 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и д.т. по делото.
Ответната по в. жалба и ч.жалба страна взема становище за
неоснователност на жалбите.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във в. жалба и в ч.жалба,
1
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 от ГПК. С
атакуваното понастоящем решение е отхвърлен предявеният от Ф. „М.Б.Ф.“
срещу ЕТ „ А.Ю.А.“ установителен иск за предаване на недвижими вещи,
предмет на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 752/2022г. по описа на РРС. Районният съд е приел, че
претенцията е неоснователна, тъй като не съществува задължение на
ответника да предаде процесните недвижими вещи, за които на 31.05.2022г. е
извършен въвод във владение на ищеца.
На основание чл.272 от ГПК Окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
По делото е установено, че след прекратяване на договора между
страните от 13.06.2016г. с изтичането на уговорения 5 – годишен срок,
наемателят ЕТ „ А.Ю.А.“ не предал владението върху недвижимите вещи,
поради което наемодателят се снабдил, по Заявление от 07.02.2022г. по
ч.гр.д. № 752/2022г. на РРС, със Заповед за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
462/10.02.2022г. и с изп.лист.
По образуваното изп.д. № 463/2022г. на ЧСИ И.Х. с протокол от
31.05.2022г. представител на ищеца – взискател по изп.дело, бил въведен във
владение на процесните недвижими вещи.
Междувременно, на 23.05.2022г. длъжникът подал възражение по чл.414
ГПК, и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение,
съдържащо се в Заповедта за изпълнение . С разпореждане на заповедния съд,
връчено на заявителя на 29.06.2022 г., били дадени указания за предявяване
на иск за установяване съществуването на вземането му спрямо длъжника.
С Определение № 697/21.07.2022 г. по В.ч.гр.д.№ 408/2022 г. на
Русенския окръжен съд Разпореждането за незабавно изпълнение и за
издаване на изп.лист по ч.гр.д.№752/2022 г. по описа на РРС били отменени.
Исковата молба, инициирала образуването на настоящото дело, била
депозирана пред РРС от Ф. „М.б.р“ на 29.07.2022г.
При така установените факти правилно районният съд е отчел, че
задължението на ответника не съществува, след като на 31.05.2022г., чрез
извършения от ЧСИ И.Х. по изп.дело 463/2022 г. въвод във владение на
недвижими вещи длъжникът предал на взискателя / ищец в настоящото
производство / процесните сгради. Последното обуславя и законосъобразния
извод на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция.
Доводите, че неправилно съдът се е произнесъл по съществото на спора,
вместо да прекрати производството, са били наведени и пред първата
инстанция. Правилно районният съд е посочил, че не следва да се прекратява
производството по делото, тъй като не е налице оттегляне на възражението по
2
чл.414 ГПК на длъжника по заповедното производство. Молбата му от
05.09.2022 г., в срока за отговор на исковата молба, с която заявява, че
оттегля жалбата си по ч.гр.д.№ 752/2022г. няма правен ефект. От една страна,
с нея се оттегля жалбата срещу незабавното изпълнение на издадената
Заповед, по която въззивната инстанция междувременно се е била произнесла
с влязъл в сила съдебен акт. От друга страна, не са изпълнени указанията на
съда ответникът да заяви дали признава вземането на ищеца срещу него или
го оспорва.
По ч.жалба от Ф. „М.Б.Ф.“ : С Определение от 29.12.2022г., в
производство по чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е отказал да
измени постановеното съдебно решение в частта за разноските. След като на
ищеца са били присъдени сторените от него разноски по ч.гр.д.№ 752/2022г.
на РРС, в размер на 1505 лева, правилно районният съд е отчел, че не му се
дължат разноски за исковото производство, тъй като с поведението си
ответникът ЕТ „А.Ю.А.“ не е станал повод за завеждането му. Още на
31.05.2022г. ответникът – длъжник е изпълнил задължението си за предаване
на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК и не е бил налице правен
интерес Ф. „М.б.р“ да инициира настоящото производство. Последното
обуславя е и неоснователност на искането за присъждане допълнително на
разноски в размер на 1825 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
и д.т. по делото.
С оглед изхода от спора, сторените от в.жалбоподател разноски са за
негова сметка.
Мотивиран така и на основание чл.272 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1303/20.10.2022г., постановено по гр.д.№
4076/2022г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен
предявеният от Ф. „М.б.р“ срещу ЕТ „ А.Ю.А.“ установителен иск за
предаване на вещи, предмет на Заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 752/2022г. по описа на Русенския
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4788/ 29.12.2022г., постановено по
гр.д.№ 4076/2022г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлена
молба на Ф. „ М.Б.Ф.“ по чл. 248 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4