РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506032 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20050693 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 57311/2020 г. по
описа на СРС, 128 с-в е признато за установено по отношение на С. о., БИК
****, с адрес гр.София, ул.”****, че А.И. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.****, не дължи на Столична община сумата от 200.00лв.,
представляваща наложена глоба с наказателно постановление № 318261/2017
от 12.09.2017 г., за събирането на която е образувано изп.дело №
20208380405819 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ по предявения
иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника С.о. с изложени доводи за неправилност. Заявява, че сумата
произтичаща от наложена глоба по ЗАНН е била събрана и преведена на
административно-наказващия орган и в компетентността на последния е да
прецени дали да заличи погасеното по давност публично задължение.
Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от
ищеца А.И. Н., в който се излагат доводи за нейната неоснователност.
Поддържа, че постановеното от СРС решение е правилно, законосъобразно и
обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Излага подробни правни и фактически
доводи за основателност на предявената претенция. Заявява, че в случая
правилно СРС е отчел, че към датата на подаване на исковата молба в съда е
изтекла погасителната давност за вземането произтичащо от вземане по
наложено административно наказание. Моли за потвърждаване на решението
и претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора
е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и
пред настоящата инстанция.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба
е необходимо да се добави и следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на съдебното производство е съществуването на публично
общинско вземане - по влязло в сила наказателно постановление, издадено от
кмета на С.о., с което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
2
Столична община (НРУПОГТТСО) на Н. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено нарушение
на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" вр. чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от
НРУПОГТТСО. Събирането на вземането е възложено от С.о. на частен
съдебен изпълнител по реда на ГПК, видно от отправената от същия покана
за доброволно изпълнение до ищеца от 14.10.2020 г.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК публични са
държавните и общинските вземания по влезли в сила наказателни
постановления. Същите, съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК се събират по реда
на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, като съгласно чл.
163, ал. 3 същите се събират от публичните изпълнители при Националната
агенция за приходите, освен ако в закон не е предвидено друго.
С разпоредбата на чл. 163, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че в случаите,
когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. Производството е
образувано с подаване на искова молба пред СРС на основание чл.439 ГПК с
искане да бъде прието за установено, че А.И. Н. не дължи 200.00 лв. глоба по
наказателно постановление на кмета на СО, за което вземане е образувано
изпълнително дело при ЧСИ. Същевременно в изпълнителното производство
по ДОПК на основание чл.269 от ДОПК е предвидена искова защита срещу
изпълнението само за третото лице, засегнато от изпълнението. С оглед
дадените разяснения с Определение № 5 от 04.02.2020 г. по адм.д. № 66/2019
г., смесен 5 ЧЛ. С-В на ВАС постановено по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК,
след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК на основание чл.
163, ал. 4 от ДОПК събирането на публичното задължение се извършва
по ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по
предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението
- чл. 435 и сл. от ГПК и по исков ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и
постановеното Определение № 48/22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. на
Върховния административен съд на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС.
Правилно при постановяване на решението си СРС се е съобразил с
цитираните разпоредби и се е позовал на съществуващата съдебна практика.
Давността за изпълнение на административно наказание е изтичане на
определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган
3
бездейства да упражни правомощията си да приложи административно-
наказателната репресия спрямо извършителя на нарушението. Глобата,
наложена с наказателно постановление, представлява публично вземане по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, но същата е и административно
наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълк.
дело № 3/2016 г. по описа на ВАС, при разглеждане на правната природа на
глобата превес следва да има нейният характер на административно
наказание, а не нейният характер на публично вземане, поради което срокът
по чл. 171, ал. 1 ДОПК е неприложим по отношение на давността за това
вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, обикновената
давност, с която се погасява правото на принудително изпълнение на глобата,
е две години, а без оглед на настъпили обстоятелства по нейното спиране или
прекъсване, абсолютната давност изтича след три години, съобразно нормата
на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Последната е неприложима в случаите, когато в
двугодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление е било
образувано изпълнително производство за събиране на вземането (арг. чл. 82,
ал. 4 ЗАНН), но в противен случай, ако в посочения 2-годишен срок не се
предприемат изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по
принудителен ред.
В настоящия случай оспореното вземане е наложено като глоба с
наказателно постановление № 318261/2017 г., което е било връчено на
нарушителя на 31.01.2018 г. по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на
15.02.2018 г. Възлагателното писмо за събиране е получено от съдебния
изпълнител на 05.10.2020 г., т.е. след като е изтекла както обикновената
давност за изпълнение на вземането (считано от 15.02.2018 г.), така и
абсолютната такава (считано от 15.02.2018 г.). При липсата на данни за други
настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 115 или чл.116 ЗЗД, обуславящи
прекъсване или спиране на давностния срок през двугодишния период от
влизане в сила на административния акт, изпълнително дело №
20208380405819 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано за неподлежащо на
принудително изпълнение вземане, а към настоящия момент правото на
кредитора за принудително удовлетворение на оспорената глоба е погасено,
поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
4
По изложените съображения въззивният съд счита, че вземането, за
което е е образувано изпълнителното производство е погасено по давност.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно, а подадената въззивна
жалба оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20050693 от 23.02.2021 г. по гр.д. №
57311/2020 г. по описа на СРС, 128 с-в.
ОСЪЖДА С. о., БИК ****, с адрес гр.София, ул.”****, да заплати на
А.И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5