Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1227
гр. Пловдив, 30.07.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3054/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.Д.Р. против Наказателно постановление № 48/2020 г.,
издадено от Началник на РУ „Полиция“-
Стамболийски, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 34, ал. 1
ЗЗШОС глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
С жалбата се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
като се аргументира тезата, че същото издадено от некомпетентен орган, при нарушения на материалния и процесуалния
закон. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна взема
становище по основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното постановление да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция намира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС е забранено озвучаването от обекти по ал. 1 ( обекти за производство,
съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и
разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в
жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 часа и от 23,00 до 8,00
часа, с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари,
аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.
Съгласно регламента на чл.
3, ал. 1 ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са
изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи
зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии
или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и
научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от приложното поле
на закона в зависимост от източника
на шум – като същият не се прилага за шума, предизвикан от лицето,
подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи в жилищни
сгради, на работните места, в транспортните средства и в зони на военни
действия.
Видно от нормата на чл. 3,
ал.3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗЗШОС законът е разграничил уредбата на управлението
на различните видове шум в различни нормативни актове, като ал.5 предвижда
изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни
сгради да се определят с наредби на
общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържащата се в чл.
3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на
общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната
категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради.
В аспект на гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че процесния случай попада във визираните в разпоредбата на чл. 3, ал.
5 ЗЗШОС изключения, поради което наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, доколкото
същото е следвало да бъде съставено и издадено от кмета на съответната община -
Перущица. Този си извод съдът изведе не само от анализа на гарецитираните
разпоредби, но и от текста на чл. 15 от ЗЗШОС, регламентираща правомощията на
кметовете на общини и кметовете на райони в градовете с районно деление, като
същите организират и възлагат разработването на стратегическите карти за шум
по чл. 4 и на плановете
за действие по чл. 6 на
местно равнище и осъществяват контрол върху тях; 2. определят длъжностни лица от съществуващите структури в общинската
администрация, притежаващи необходимата квалификация, за контрол и
осъществяване на дейностите, свързани с ограничаване на шумовите нива в
околната среда. Разпоредбата на чл. 22 от ЗЗШОИС пък
урежда правомощията по контрол, като нормата на цитирания текст предвижда, че кметовете
на общини или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрол за
спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на
шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5; упражняват контрол за спазване
изискванията на този закон в тихите зони и урбанизираните територии; организират и регулират движението на автомобилния транспорт в
населените места с оглед намаляване на шумовите нива до допустимите
норми;упражняват контрол за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 1 и 6 и чл. 16б, ал. 1.
За пълнота на изложението,
съдът държи да отбележи, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна
на постановлението, свързано с обстоятелството, че при съставянето на акта и
при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. На първо
място, налице е противоречие в описанието на фактическата обстановка, посочена
в АУАН и тази, визирана в процесното НП. В АУАН, актосъставителят е посочил следното:
На 20.04.2020 г., около 14,10 часа в град Перущица, на ул. „Драговец“ № 10 при
извършване на полицейска проверка, горепосоченото лице озвучава открити площи и
територии, предназначени за жилищно строителство за времето от 14 да 16 часа.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че
на 20.04.2020 г. около 14,10 часа в
град Перущица на ул. „Драговец“ № 10 при извършена проверка се установи, че
горепосоченото лице озвучава открити площи и територии, предназначени за
жилищно строителство за времето от 14 да 16 часа, с което нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите наоколо.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както
на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства,
при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението
следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво
съмнение: 1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква
е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота
не е достигнат. Видно от цитирания текст на НП при описание на фактите АНО е
налице противоречие, което е до степен
да затрудни нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина и срещу
какво трябва да се защитава - или казано по друг начин противоречието е от
такова естество, че не му позволява да разбере в коя част на денонощието е
извършил вмененото му нарушение. Коментираната неяснота се задълбочава и след
анализа на свидетелските показания, дадени от актосъставителя Ю.. Свидетелят посочва, че констатациите са
отразени така, както ги е възприел на място. Същевременно споделя, че
на посочената в акта дата е бил на работа и е получил сигнал за семеен скандал
около 02,05 часа. На около
150 метра от адреса се чувала страшно силна музика, която смущавала
спокойствието на гражданите. Съставен бил протокол за предупреждение и тъй като се нарушавала и нощната тишина,
свидетелят съставил на основание чл. 41 ЗАНН АУАН.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно - наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл ясното и пълно посочване
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно - наказателната отговорност на
лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат и могат да се субсумират под състава на определено
нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана, доколкото в процесния случай от доказателствата по делото не
се установява по безсъмнен и категоричен начин извършването на административно
нарушение от страна на жалбоподателя, доколкото формираната по делото
доказателствена съвкупност е вътрешно противоречива и неясна, до степен, че
съдът е в невъзможност да формира извод за наличието на извършено
административно деяние, индивидуализирано по време, място и обстоятелства .
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде
отменено поради наличието на съществени пороци попадащи в категорията на
абсолютно отменителните основания.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 48/2020 г., издадено от
Началник на РУ „Полиция“- Стамболийски, с което на П.Д.Р., ЕГН **********
е наложена на основание чл. 34, ал. 1 ЗЗШОС глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС