Решение по дело №43943/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50
Дата: 22 април 2021 г.
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20201110143943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:И. Ц Н
като разгледа докладваното от И. Ц Н Гражданско дело № 20201110143943
по описа за 2020 година

при секретаря Валя Павлова, като разгледа докладваното от председателя гр.дело №
43943 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по подадена от Р. Д. К., ЕГН **********, молба за издаване на заповед за
налагане на мярка за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу Р. А. К., ЕГН **********.
Молителката твърди, че на 26.08.2020 г., около 19.30 часа, в семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 99, вх. В, ап. 54, ответникът, който е неин
съпруг, е осъществил домашно насилие спрямо нея в присъствието на сина на страните, като
крещял, обиждал и заплашвал молителката. Посочва, че ответникът станал агресивен и
посегнал да удари молителката с бастун, като ударът бил избегнат, тъй като синът й
застанал пред нея и я предпазил. Твърди, че ответникът продължил да я обижда и тормози
дори през нощта на същата дата, когато синът й бил на работа. На следващия ден
ответникът заявил пред двама полицейски служители, които посетили дома на страните по
искане на ответника, че молителката и синът й го тормозят и не полагат грижи за него.
Молителката била принудена да напусне семейното жилище. Сочи, че това не е изолиран
случай, в който ответникът упражнил акт на домашно насилие спрямо нея.
Ответникът взема становище по молбата. Оспорва да е осъществил сочените в молбата
действия. Твърди, че между страните има неразбирателство, както и че молителката не
полага грижи спрямо него. Сочи, че в трудоспособна възраст осигурявал необходимите
средства за издръжка на семейството, като очаквал молителката да се грижи за него.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прави
следните фактически и правни изводи:
Ответникът е лице, с което молителят Р. Д. К. е в брак и попада сред лицата, срещу
1
които може да се търси защита – чл. 3, т.1 от ЗЗДН. Молбата за защита е подадена от
процесуално легитимирано за това лице в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
В молбата е описан акт, представляващ домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и емоционално насилие по
отношение на молителката Р.К..
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
5 от делото), удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № 0033 от 07.11.1987 г. в гр. София, от Столична община,
район „Искър“ (л. 6 от делото), удостоверение за раждане (л. 7 от делото), епикриза № 22850
от 18.12.2010 г. (л. 29 от делото) и експертно решение № 0797 от 170311 (л. 30 от делото).
Представеното по делото експертно решение № 0797 от 170311 и епикриза № 22850 от
18.12.2010 г. съдът намира за неотносими към предмета на делото, тъй като са съставени в
значителен период преди процесното събитие. Като писмени доказателства по делото са
приети и материалите от пр.пр. № 44741/2020 г. по описа на СРП.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на молителя чрез разпит на
свидетеля Валентин К., син на страните по делото. От показанията на св. К., които съдът
кредитира като обективни, логични и непротиворечащи с други събрани по делото
доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че на 26.08.2020г.
ответникът се прибрал в жилището, в което живее заедно с молителката и свидетеля, като
непосредствено след влизането си, ответникът започнал да обижда молителката и да я ругае,
попитал молителката дали ще го гледа за в бъдеще. Свидетелят посоча, че ответникът
заплашвал него и молителката, че ще ги съди и ще бъдат затворени. Свидетелят заявява, че
ответникът се опитал да удари молителката, като замахнал високо с бастуна над главата си,
опитвайки се да я удари, а единствено поради това, че свидетелят предпазил молителката,
като побутнал ответника, последният не успял да я удари. Сочи, че след това ответникът се
прибрал в стаята си и продължил да използва цинизми и да крещи, като според свидетеля
молителката по никакъв начин не била предизвикала поведението на ответника.
Свидетелства, че е виждал в миналото ответникът да удря молителката в областта на
главата, както и за случай, при който ответникът е направил опит да я удари с изкъртен
корниз.
Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която акта на насилие е описан по
време, място и начин на извършване. Съдът приема, че показанията на разпитания по делото
свидетел съответстват с твърденията на молителката, както и на изложеното от нея в
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като последната съдържа и
достатъчна конкретизация на твърдения от молителката акт на домашно насилие. Нещо
повече, дори в своите жалби до компетентните органи /л. 133 и сл./ Р.К. използва по
отношение на своята съпруга изразите „лъжкиня“ и „лека жена“.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че ответникът на 26.08.2020 г. е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителката Р.К.. Ответникът е упражнил психическо и емоционално насилие по
отношение на нея, изразяващо се в изречени в нейно присъствие обидни думи и заплахи,
като по същото време е проявил и агресия спрямо молителката и само поради действията на
2
свидетеля е предотвратено физическо посегателство над личността й. Съдът намира, че
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства кореспондират и на представената
декларация по чл. чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че страните са във влошени отношения, като между тях и в миналото са
възниквали конфликти. Установяват се и последиците върху психическото състояние на
молителката непосредствено след акта на осъществено психическо и емоционално насилие,
които са довели до негативни емоционални преживявания и страх у пострадалото лице.
Ето защо, съдът намира молбата за издаване на заповед за защита срещу Р.К. в полза
на Р.К., за основателна.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера и интензивността на акта на
насилие, подходящи са мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на
молителката Р.К., които са съобразени с характера и тежестта на извършеното и ще осигурят
защита на пострадалото лице. По отношение на мярката за защита по чл. 5, т. 1 ЗЗДН не
следва да се определя срок, доколкото задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, считано от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита, с оглед тежестта на
извършения акт на домашно насилие и последиците от него. На ответника следва да му бъде
забранено да приближава молителката и жилището, обитавано от нея, находящо се в гр.
Дряново, ул. „Капитан Райчо“ № 28, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18
месеца, считано от издаване на заповедта за защита, както и местата за социални контакти и
отдих.
Съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, като съобрази тежестта на
извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици за молителката от
деянието, както и липсата на доказателства за доходите на ответника, намира, че на
ответника Р. А. К. следва да бъде наложена глоба в размер на минималния размер от 200,00
лева.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски от молителката. На
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,

РЕШИ:




РЕШИ:
3

ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. А. К., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. А. К., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Д. К., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Р. А. К., ЕГН
********** да приближава Р. Д. К., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Р. А. К., ЕГН **********
да приближава жилището, обитавано от Р. Д. К., ЕГН **********, находящо се в гр.
Дряново, ул. „Капитан Райчо“ № 28, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18
месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на Р. А. К., ЕГН
********** да приближава местата за социални контакти и отдих на Р. Д. К., ЕГН
**********, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Р. А. К., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Р. А. К., ЕГН **********, глоба в размер
на 200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. А. К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4