Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 706 27.05.2022 година гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:
Константин Григоров
Яна Колева
секретар:
Г. С.
прокурор:
Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно
административнонаказателно дело № 325 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Гюлиян ЕООД, ЕИК *********,
представляван от управителя Ж.Н.Г., чрез адв. Л.Б. ***, надлежно упълномощена, срещу решение № 1057 от 29.12.2021 г.,
постановено по АНД № 3177/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на
НП. Твърди се, че АУАН и НП били издадени при неясна фактическа обстановка, при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон. Нарушението не било надлежно описано и не ставало ясно в коя от
хипотезите на чл.123, ал.2, предл. второ от ЗЗП било извършено. В НП не били
детайлно описани – рекламацията, стоката, ремонтите и срокът. Не ставало ясно
дали стоката изобщо била ремонтирана. Не било описани и противоправното деяние
на дружеството. Липсвала дата на закупуване на стоката. Датата на нарушението
била грешно определена. Иска се приложение на чл.28 от ЗАНН. Сочи се още, че
към момента нарушената разпоредба от ЗЗП била изменена и като по-благоприятен
закон следвало да бъде приложена.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. С писмена молба не възразява да се даде ход на делото. Поддържа
жалбата и заявената претенция.
Ответникът по касация, КЗП – РД Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
е потвърдил НП № 46779 от
24.06.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на Гюлиян ЕООД,
за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
За да постанови решението, въз основа
на доказателствата по делото, съдът приел за установена фактическата обстановка
описана в наказателното постановление, както и че в хода на производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било
доказано. Възраженията на жалбоподателя били декларативни и не били подкрепени
с доказателства. Относно приложението на чл.28 от ЗАНН съдът приел, че
независимо, че липсвали причинени вреди за фиска, налице било сериозно
нарушаване правилата за добра търговска практика. Нарушението се
характеризирало с висока степен на накърняване на обществените отношения,
поради което отхвърлил искането.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съгласно чл.123, ал.2, изр. второ от
ЗЗП (в редакция ДВ, бр.99 от 2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.), когато рекламацията
се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.
Съгласно чл.222 от ЗЗП (в редакцията ДВ, бр.13 от 2020 г., в
сила от 14.02.2020 г.), за неизпълнение на разпоредбите на чл.123, ал.2 и
чл.127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500
до 3000 лв.
Жалбоподателят е
възразил, че след издаване на НП са последвали изменения в приложените
разпоредби, като към момента задължението по чл.123, ал.2 от ЗЗП (в редакция
ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) е отпаднало и по тази причина
били налице предпоставки за приложение на принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Според чл.1, т.2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС, обн.,
ДВ, бр.23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.), същият урежда изискванията относно договорите за продажба на стоки,
сключени между продавачи и потребители, и по-специално изискванията относно
съответствието на стоките, средствата за защита на потребителите при
несъответствие, реда и условията за използването на тези средства за защита и
търговските гаранции.
С разпоредбите
на §8, т.7 и т.17 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС са направени
изменения в разпоредбите на чл.123 и чл.222 от ЗЗП, както следва:
Чл.123,
ал.2 е изменена по следния начин:
- преди изменението:
Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените
ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към
гаранционния срок;
- след изменението:
Това изречение/задължение е отпаднало.
В чл.222 думите
„разпоредбите на чл.123, ал.2 и“ се заменят
с „разпоредбата на“, т.е. отпада налагането на глоба или имуществена санкция за
неизпълнение на задължението по чл.123, ал.2.
В глава IV от ЗПЦСЦУПС „Рекламации“ е уреден
редът за предявяване и удовлетворяване на рекламации на стоки, които са в
предметния обхват на закона. Предвидена е аналогична на изменената разпоредба
на чл.123, ал.2, изр. второ от ЗЗП,
а именно чл.42, ал.2, изр. второ, според която, когато рекламацията се
удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. За
неизпълнение на това задължение, разпоредбата на чл.72 от ЗПЦСЦУПС предвижда,
че на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500
до 3000 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 2
от ЗАНН ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Видно от посочените разпоредби от
ЗПЦСЦУПС, същите не са по-благоприятни от тези на чл.123, ал.2 и чл.222 от ЗЗП (в сила и
приложени към момента на издаване на обжалваното НП), доколкото задължението е
същото и имуществената санкция е в същите размери, в конкретния случай не са
налице предпоставките за приложение на принципа за по-благоприятен закон.
Основателно е
възражението, според което, в конкретния случай, в НП не са описани
фактическите обстоятелства, за да се счита, че е налице надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Същото е описано най-общо като е отразено, че се
касае за многократни рекламации на закупен часовник, при което се установило,
че търговецът издава упътване за
експлоатация и гаранционни права на потребителите, но когато рекламациите се
удовлетворявали чрез ремонт на стоката, извършените ремонти не били отразени в
гаранционната карта. След което е направен извод за съставомерно поведение от
страна на дружеството – касатор.
Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, императивно
изисква наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай липсва
позоваване на обстоятелствата и доказателствата, свързани с обсъждането на
разпоредбата, цитирана в НП като нарушена. Не са описани съставомерните
признаци на нарушението. Въз основа на общото
търговско поведение на дружеството към потребителите, в сравнение с конкретния
казус, е направен извод за извършено нарушение. Посочването единствено на общи
признаци на състава на
нарушението, не съответства на
изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН.
Този пропуск е пренесен и в издаденото наказателно постановление, с което не са
изпълнени императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Тази разпоредба е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, в чието съдържание се включва
правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е извършено и
адекватно да организира защитата си.
В НП липсва описание на
конкретните рекламации и не е ясно дали е имало такива, както и дали вписване в
гаранционната карта е било извършвано. В АУАН и НП не са описани всички факти и
обстоятелства, на които се позовава АНО, за да ангажира отговорността на
дружеството. Позоваването на книжа от административнонаказателната преписка не
може да санира този пропуск. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
коригирано, тъй като не е от категорията на
тези, които могат да бъдат преодоляни по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване
правата на жалбоподателя в административнонаказателното
производство.
Предвид
изложените мотиви касационният състав приема, че наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В полза на дружеството
касатор следва да се присъдят съдебните разноски за двете съдебни инстанции в
размер общо на 600 лв., заплатени като адвокатско възнаграждение (л.3 от АНД №
3177/2021 г. на РС Бургас и л.9 от КАНД № 325/2022 г. на Адм. съд Бургас).
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в,
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1057 от 29.12.2021 г., постановено по КАНД №
3177/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 46779 от 24.06.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите
да заплати на „Гюлиян“ ЕООД, ЕИК ********* съдебните разноски за двете съдебни
инстанции в размер общо на 600 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: