Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 23.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти гр. състав в открито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА
като изслуша докладваното от съдията гр. дело N: 663 по описа на
ЛРС за
субективно съединени искове по чл.135,ал.1 от ЗЗД:
Подадена
е искова молба от Подадена е искова молба от ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.”Христофор
Колумб” №43,ет.5, представлявано от Изпълнителния директор Ивайло Емилов
Петков,чрез пълном. – АДВ. И.С., против Г.А.М., ЕГН-********** *** и Р.А.Х. с
ЕГН – ********** с адрес *** 13 със следния петитум :
да се постанови решение, с което на основание
чл. 135 ЗЗД, да се обяви извършеното на 19.12.2013 г. Дарение на
недвижим имот, представляващ 1/6 идеална част от следния имот САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.519.224.3.14 (четиридесет
и три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и деветнадесет, точка
двеста двадесет и четири, точка, три, точка, четиринадесет), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД - 18 -
10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Л.Б.М.
№ 18, вх. Д, ет. 5, Апартамент 14 (четиринадесет), който самостоятелен обект се
намира в сграда № 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.519.224 (четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две. точка,
петстотин и деветнадесет, точка, двеста двадесет и четири), с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой на нивата: 1 (едно), СЪС
застроена площ от
Изтъква
се по исковата молба , че на 28.07.2008 г. между "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" АД /към
момента "ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД , чрез клона си в гр.П., като Лизингодател и Г.А. като лизингополучател,
е сключен Договор за финансов лизинг с № 12006197/001. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС
марка "TOYOTA", модел “YARIS“ , ДКН Н1161ВМ, рама VNKKL96370A335733,
двигател 2SZD902432. Твърди, че по силата на лизинговия договор Г.А.М. се е
задължила да изплаща гореописания автомобил на 60 /шестдесет/ лизингови вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който са посочени
стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. Излага се ,че за
периода на действие на договора Г.А.М. системно не изпълнявала задълженията си
за плащане на изискуемите лизингови вноски и другите дължими плащания в
уговорените срокове. Провеждали многократно разговори и я предупреждавали за
постоянните закъснения на плащания от страна на Лизингополучателя.
Въпреки това обаче, неизпълнението е продължило. В резултат на това на
28.04.2010 г. , договорът е прекратен едностранно от лизингодателя
по вина на лизингополучателя, като на последният е
даден срок от 7 /седем/ дни да върне фактическото държане на имуществото на
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД. Това също не е изпълнено от лизингополучателя.
Поради тази причина отново по телефона се опитвали да убедят Г.А.М. да им върне
актива, но това така и не станало. В резултат на това, на 22.08.2013 г.
специализирана фирма, с която имали договор, успяла да им върне владението
върху автомобила. За времето от прекратяване на договора и изтичане на
седемдневния срок за доброволно връщане на актива до датата на реалното му
връщане /1206 дни/, неизправният лизингополучател е
продължил да използва автомобила без да заплаща абсолютно никаква цена за това
ползване. На основание горното договорът за финансов лизинг е бил прекратен
едностранно от лизингодателя, като ответникът Г.А.М.
е продължила да ползва автомобила. В този случай неизправният лизингополоучател дължи обезщетение за ползването, което не
може да бъде в по-малък размер от договорения наем. Тъй като обаче според
погасителния план към договора за финансов лизинг месечните вноски не са с
еднакъв размер, а са повишаващи се, то минималния размер на обезщетението за
ползване е определен на база осреднената сума от всички лизингови вноски за
периода датата от сключване на лизинговия договор до неговото прекратяване
/20.08.2008г. до 20.04.2010г. /, които ищеца представя на съда в табличен вид:
Дата Лизингова вноска Лизингова вноска
С
ДДС безДДС
20.08.2008 443.33 200.02
20.09.2008 443.68 200.02
20.10.2008 444.01 200.02
20.11.2008 448.38 202.40
20.12.2008 448.74 202.40
20.01.2009 449.11 202.40
20.02.2009 445.63 200.13
20.03.2009 445.98 200.13
20.04.2009 446.33 200.13
20.05.2009 446.69 200.13
20.06.2009 447.04 200.13
20.07.2009 447.40 200.13
20.08.2009 447.77 200.13
20.09.2009 448.13 200.13
20.10.2009 448.51 200.13
20.11.2009 448.86 200.13
20.12.2009 449.23 200.13
20.01.2010 449.61 200.13
20.02.2010 449.99 200.13
20.03.2010 450.36 200.13
20.04.2010 450.74 200.13
Общо:
9 399.52 4 209.21
Броят
на лизинговите вноски до датата на прекратяване на договора е 21, а общата им
стойност е 9399.52 лева. Така средната месечна лизингова/наемна вноска се
равнява на 447.60 лева. Средно-аритметично за ден (447.60/30) се получава 14.92
лева. За периода от 05.05.2010 г. до 22.08.2013 г. /1206 дни/ минималният
размер на обезщетението за ползване е 17 993.52 лева. Тъй като не са получили
никакви плащания от длъжника на 01.08.2014 г. са депозирали в Районен съд -
Ловеч Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което
са поискали да им бъдат издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу Г.А.М. за сумата от 17 993.52 /седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет
и три лв., 52 ст./ лева, представляващи обезщетение за ползване на лизинговия
актив за периода от 05.05.2010 г. до 22.08.2013 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението до датата на окончателното
плащане на задълженията. Въз основа на горното РС-Ловеч е образувал ч.гр.д.
1276/2016 г., 6 състав, като е издал заповед за изпълнение № 751/01.08.2014 г.
След влизане в сила на посочената заповед на 22.10.2014 г. Районен съд Ловеч, 6
състав по ч.гр.д. 1276/2014 г. е издал изпълнителен лист за претендираната
сума, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.08.2014 г. до пълното
изплащане, както и сумата от 2 460.00 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски по делото. С молба вх. № 56467/22.12.2014 г. до ЧСИ Стоян Благоев
Якимов, район на действие СГС, peг. № 844 на КЧСИ, са
поискали образуване на изпълнително дело срещу Г.А.М., ЕГН ********** за
описаните в горепосочения изпълнителен лист суми. Въз основа на горното с
Постановление от 23.12.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148440404189
по описа на ЧСИ Стоян Якимов срещу Г.А.М., ЕГН **********. Твърдят че , и към
настоящия момент, въпреки връчените покани за доброволно изпълнение, длъжника
по изпълнителното производство не е погасил задълженията си към "Евролийз Ауто" ЕАД, но междувременно с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 19.12.2013 г. на Нотариус Н.Т. *** действие -
Районен съд, град Ловеч, вписана в регистъра на на
Нотариалната камара под № 481, вписан в Агенция по вписванията, Служба по
вписвания - гр. София, под. № от дв. вх. Peг. 8539 от 19.12.2013 г., том 23, акт 58, година 2013 в
книга - прехвърляния, длъжникът Г.А.М., ЕГН ********** е прехвърлил на сестра
си Р.А.Х. с ЕГН **********, следният свой собствен недвижим имот:
- 1/6 идеална част от следния имот
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.519.224.3.14 (четиридесет и
три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и деветнадесет, точка двеста
двадесет и четири, точка, три, точка, четиринадесет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД - 18 - 10 от
17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Л.Б.М. №
18, вх. Д, ет. 5, Апартамент 14 (четиринадесет), който самостоятелен обект се
намира в сграда № 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.519.224 (четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две. точка,
петстотин и деветнадесет, точка, двеста двадесет и четири), с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой на нивата: 1 (едно), със
застроена площ от
Считат,
че извършеното на 19.12.2013 г. дарение на гореописания недвижим имот уврежда
интересите на кредитора "Евролийз Ауто"
ЕАД, т.к. с излизането на имота от патримониума на първия ответник, се намалява
обема на имуществото на длъжника Г.А.М., ЕГН **********, от което "Евролийз Ауто" ЕАД може да се удовлетвори по
образуваното срещу първия ответник изпълнително дело № 20148440404189 по описа
на ЧСИ Стоян Якимов, район на действие СГС, peг. №
844 на КЧСИ. Изложеното обуславя увреждащия характер на прехвърлителната
сделка между двамата ответници по отношение на
представляваното от мен дружество и съответно необходимостта от връщането на
имота в патримониума на длъжника, за да може кредитора да се удовлетвори след
изнасянето му на публична продан. Извършеното от ответника-длъжник разпореждане
с процесния имот сочи на съзнателно предприети
действия от негова страна да увреди интересите на кредитора-ищец. Само по себе
си това действие на длъжника представлява намаляване на имуществото му и поради
това застрашава интересите на кредитора.От друга страна ответника Г.А.М. е
знаела, че с процесната сделка уврежда кредитора „Евролийз
Ауто" ЕАД.В случая, тъй като разпореждането с процесния
имот е безвъзмездно не се изисква знание за увреждането от третото лице -
втория ответник Р.А.Х., В конкретния случай третото лице - приобретател
на имота е от кръга лица, включени в презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД -
сестра на ответника. Ето защо се предполага, че вторият ответник към момента на
прехвърлителната сделка е знаел за увреждането на
интересите на кредитора. Изтъква ,че безпротиворечиво
съдебната практика приема, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът
го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди
кредитора. Ето защо, считам, че ответниците към момента на прехвърлителната
сделка са знаели за увреждането на интересите на кредитора, като са целели
именно постигането на този вредоносен и противоправен
резултат . Според него са налице всички елементи от фактическия състав на
Павловия иск (чл. 135 ЗЗД), а именно:
1/
наличието на действително вземане на ищеца - кредитор - Евролийз
Ауто ЕАД, срещу първия ответник, което е изискуемо и ликвидно, възникнало преди
дарението на процесния имот, нужда от неговото
обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника- неизпълнение на
задължението и разпореждане с имуществото, с процесната сделка, което имущество
по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане в случай на неизпълнение;2/ прехвърлителна сделка, която уврежда кредитора. Увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие,
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Дарението като
безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на длъжника,
който актив би послужил за удовлетворяване кредитора -взискател
при принудителното изпълнение; и 3/ знание за увреждането у длъжника и у
третото лице. Необходим елемент на уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД е длъжникът
да знае, че чрез извършване на атакуваното правно действие/ разпореждане с
имущество/, уврежда кредитора си- ищец. В конкретния случай, счита , че
недобросъвестността на участниците в сделката не следва да се доказва,
доколкото е налице хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД, а именно третото лице,
придобило права по сделката, е низходящ на длъжника-ответник. След като отчуждителната сделка е безвъзмездна и в полза на низходящ
-дъщерята на страните то считам, че са налице всички изискуеми от чл. 135 ЗЗД
условя да бъде уважен предявения иск.Горното определя правния интерес на Евролийз Ауто ЕАД от предявяване на настоящия иск срещу
двамата ответници.
Ищеца
е депозирал можество писмени молби по делото и
становища в подкрепа на иска си.
В
срока за отговора е депозиран такъв от адв. С.Л. – пълномощник и на двете ответници, със
съдебен адрес:***, пл. „Т.К.Д.", вх. Б, ет. 1, ап. 4,по който се
сочи ,че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за
уважаване претенцията на ищеца нито на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, нито на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Излагат се подробни доводи като се счита ,че не
са налице две от предпоставките за уважаване на иска. моли да се отхвърлят предявените субективно
съединени искове като неоснователни и недоказани, като им се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК като е представил на страните и проекто – доклад.
В
съдебно заседание искът се поддържа от ищеца чрез адв. И.С., който моли да се
уважи същия ведно със законните последици.
Ответниците , редовно призовани , не се явяват
лично. Представляват се от адв. С.Л., кояйто моли да
се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото и представя писмена защита.
От събраните по делото по съответния
ред писмени и гласни доказателства, от становищата на страните писмените им
молби – становища , писмената защита на адв. С. Л, преценени поотделно и в
тяхната съвкурност , взаимна връзка и обусловеност,
съдът прие за установено следното:
По
ч.гр.д. №1276/2014г. на РС – Ловеч, образувано по заявление вх. №01.08.2014г. при РС – Ловеч, е била
издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК №751 / 01.08.2014г. , с която е разпоредено Длъжникът Г. А.М., ЕГН - ********** ***, да
заплати на кредитора “ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Христофор
Колумб” №43, ет.5, представлявано от Изпълнителния директор Ивайло Емилов
Петков, сумата 17 993,52 /седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и три
лева петдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.08.2014 год. до изплащане на вземането, както
и сумата 2 460 /две хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски, от които 360 лева платената по сметка на съда
държавна такса и 2 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Посочено
е ,че вземането произтича от следните обстоятелства : Неплатено задължение от
страна на длъжника спрямо заявителя, произтичащо от Договор за финансов лизинг
№12006197/001 от 28.07.2008 год.
Проведено
е производство по чл.414 от ГПК , съответно по чл.47, ал.1 от ГПК. На 22.10.2014г. е бил издаден и ИЛ.
С
Постановление от 23.12.2014 г., на
ЧСИ Ст. Якимов с рег. №844 , с район на действие района на Софийски градски
съд, е образувано изп. п-во
по ИД №20148440404189 с взискател към момента
"ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ЕАД и длъжник Г.А.М..
Представен е бил от първия ИЛ от 22.10.2014 г. по ч.гр.д. №1276/2014г. на РС –
Ловеч.
Изпратена
е била ПДИ изх. №11153/23.02.2015г. , /стр.95 от ИД/ до длъжника на а-си: гр. Л.Б.М.“
№18 , вх. „Д“ , ет.5, ап.14, /стр. 30 от ИД/ но неполучена на адреса; гр. Л.П.П.Р.А.М.
– съпруг;/стр.95 от ИД/; с. Д.Х.Б.№4 на адреса /стр.123 от ИД/, също
неполучени.
На
28.07.2008 г., между "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" АД /към момента "ЕВРОЛИЙЗ
АУТО“ЕАД , чрез клона си в гр.П., като Лизингодател и
Г.А.М. като Лизингополучател,
е сключен Договор за финансов лизинг с № 12006197/001.
Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС марка "TOYOTA",
модел „YARIS“ ДКН ЕН1161ВМ, рама VNKKL96370A335733, двигател 2SZD902432. В тази връзка
са и искане за финансиране , изходящо от ответницата ; погасителен план също
подписан , свидетелство за регистрация
част I №********* , съгласно което ЛА с рег. № ЕН 1161 ВМ
, ТОЙОТА ЯРИС , БЕНЗИН , шаси: VNKKL96370A335733, двигател 2SZD902432, сив металик,
модел ХЕТЧБЕК е регистриран на 04.08.2008г. на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО – КлонП. АД – собственик. Същият е бил предмет и на Договор
за лизинг №12006197/001 от 28.07.2008г. В Тази връзка са и писмените документи
на стр.178 – 183: поръчка №725245 от 09.07.2008 г., договор за продажба на
автомобил №725245 от 04.08.2008г. между Ви А Интекар
2007 ООД – гр.П. , от една страна и "ЕВРОЛИЙЗ АУТО – КлонП.
АД; Приемо – предавателен проткол
от 08.08.2008г., между "ЕВРОЛИЙЗ АУТО – КлонП.
АД и Г.М. , съгласно който ЛА с придружаващата документация е предоставен на М.
. П-ла е подписан и от доставчика Ви А Интекар 2007
ООД.Ищцата е попълнила документите , съпътстващи сключването на договора ,
което не се оспорва , изключая самия Договор ,
представен във форма , свален от компютър .
С
писмо изх. №У - 038/12.03.2010г. , до ответницата , ищеца я уведомява , че
задълженията й възлизат общо на 2 932 ,57 лева с ДДС в това число
незаплатени изискуеми лизингови вноски и
дължими плащания за които са издадени платежни документи като върху тази сума
дължи и неустойка до датата на плащане в размер съгласно т.2.11 от Договора
/стр.120/ , неполучено /разписки куриер / и изх. №…../23.04.2010г. за друга
сума /стр.122/ също невръчено.
Ищецът
е приложил писмо по електронната поща
/стр.125/ от 17.05.2012г. от ответницата
, съгласно който тя предлага да върне автомобила или да го изплати.
Съставен
е приемо – предавателен протокол на
22.08.2013г./стр.124/ , от който е видно ,че автомобила е предаден на лизингодателя ,чрез И.С.Й.Б.Д.– вписан като лизингополучател, без забележки с документация .
По
делото от страница 146 – 164 са приложени преводни нареждания за кредитен
превод по дог. 12006197/001. За периода
30.07.2008г. до 09.10.2009г. с наредител Г.М. и получател
- "ЕВРОЛИЙЗ АУТО АД.
Във
връзка с възраженията на ответника и указанията на съда за отстраняване на
нередовности по обстоятелствената част на иск.молба , съдът приема ,че е
изпълнено от ищеца с Молба вх. №9968 /
26.09.2017г., връчена в копие на пълномощника на ответника на 04.10.2017 г.
Квалифицирани
са субективно съединените исковете по чл.135, ал.1 от ЗЗД като за вземането на
ищеца се твърди , че е възникнало преди
извършване на процесната разпоредителна сделка.
В
настоящото производство, ищеца следва да
установи има ли съществуващо вземане в полза едно лице като по иска по чл.135
от ГПК , следва да установи само качеството си на кредитор, а не и да провежда
пълно и главно доказаване на правата си.
И
в този смисъл според съда е от съществено значение ,че не се оспорва между
страните, сключения договор за финансов лизинг №12006197/001 на 28.07.2008 г. ,
въпреки ,че представениото копие от интернет се оспори
от ответника и договора не се представи в оригинал .
Но
в потвърждението на сключването му са представените писмени доказателства от
ищеца и най – вече от стр. 99 до стр.26 ,стр.221 – 225/ които са относими , допустими ,
годни , последователни , взаимно допълващи се и непротиворечиви , които именно
потвържадават възникването на твърдяното правоотношение
от ищеца по Договора за финансов лизинг. Свидетелите на ищцата добросъвестно потвърдиха
,че тя е владяла автомобила като М. заяви ,че те са и заминали всички с този
автомобил в чужбина.
По
отношение на характеристиката на същия , съгласно чл. 342 - 347 ТЗ , не се
въвеждат специални изисквания за страните. Те се наричат лизингодател
и лизингополучател.
Договорът
е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. Предмет на лизинга са вещи,
по начало непотребими. Няма ограничения по отношение
на срока, но договора е срочен.
Конкретно
- Финансовия лизинг е договор, с който
лизингодателят се задължава
да придобие вещ от трето
лице, при условия, определени от лизингополучателя и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Този договор има смесен характер, тъй като включва
уговорки за ползване на вещта (характерни за лизинга), но и включва уговорки от договора за поръчка – лизингодателя извършва правни действия за придобиване на
вещта. При финансовия лизинг има мандатно правоотношение и лизингово
правоотношение. Мандатното правоотношение има еднократен характер и не съпътства лизинговото.
При финансовия
лизинг лизингополучателя носи риска от случайно погиване
на
веща и съгласно проф. Герджиков може да се разглежда като форма на кредитиране – става дума за инвестиционен
кредит, тъй като се влагат средства с инвестиционна
цел. В практиката, лизингът се разглежда като кредитна операция – прехвърлят се
активи със забавено плащане. Затова вноските включват не само цената на вещта,
но и цената на времето до плащането на последната вноска + разноските и
печалбата на лизингодателя;
Важни
са в конкретното дело и правата на лизингополучателя по възмездната сделка, а те са: да получи
вещта; да я ползва с грижата на добрия търговец за определено от договора
ползване, а при липса на такава уговорка, съобразно предназначението. За
разлика от наема всички разноски по това ползване (не само текущите) се носят
от лизингополучателя; Да съобщава за повредите и
посегателствата върху вещта на лизингодателя;да плаща
лизинговите вноски. Начинът за това се договаря. По начало , тъй като срокът на
договора е съобразен с икономическото ползване на вещта, общият размер на
вноските е съобразен с амортизационната й стойност и не може да е по-малък от
нея.
От
значение е и факта ,че ищеца твърди по ИМ ,че ответницата е била в забава за
плащане на изискуемите се лизингови вноски. Ищцата не опровергава по никакъв начин това твърдение , а за да приемем ,че тя е изправна
страна по същия следваше да представи пред съда доказателства , че е изпълнила
основното си задължение по договора – заплащала е по ПП месечно дължимата
лизингова вноска на падежа й. Само тогава тя може да се освободи от
задължението си за тях. Касае се за положителен факт , който дори не се твърди
от М. и извън преводните нареждания /стр.146 – 164 / , не се ангажират други
доказателства.
В случая ищцовата страна е
ангажирала съдебно икономическа е-за като от заключението на вещото лице Н. П. Р.
се установява, че по счетоводна сметка 411 “Клиенти“ на ищеца „Евролииз ауто"ЕАД е открита
аналитична партида № ********** на името на Г.А.М., където са завеждани /в Дт на сметката/ всички задължения на същата по отношение на
Договора за финансов лизинг № 12006197/001, сключен между нея и „Евролииз ауто"ЕАД по
издадените данъчни фактури за месечните лизингови вноски, както и други
съпътстващи разходи свързани с Договора / Данък МПС, Приходи от услуги - ЦРОЗ, Peг. Такси в КАТ,
Такса „пълномощно", застраховки МПС/. По кредита на см.411 „Клиенти"/
партидата на Г.А.М./ са осчетоводявани направените плащания по банковата сметка
на „Евролииз ауто"ЕАД
в СИ БАНК ЕАД с IBAN : ***ъзка с Договора за
финансов лизинг № 12006197/001 /по издадените данъчни фактури за месечните
лизингови вноски и другите съпътстващи разходи/.
През периода 30.07.2008г. до 09.10.2009г. /датата на последното плащане
направено от Г.А.М. по Договора за финансов лизинг № 12006197/001
/внесените от лизингополучателя суми за погасяване на
задълженията по процесния договор са 10 326,18 лв, в т.ч. 9 785,86 лева – месечни лизингови
вноски по договора и 540,32 – платени суми по застрахователни полици за процесния автомобил.
Или
съдът приема , че след 09.10.2009г., първата ответница се явява неизправна
страна по договора, изпаднала в забава за месечните погасителни лизингови вносни
съгласно ПП – обстоятелство, което потвърждава, че ищеца има качеството на
кредитор на М. по договорната връзка между тях , описана по – горе. В тази
насока, въпреки ,че пълномощника адв. Л. оспори множеството доказателства, но
не и конкретно него , е съобщение по мейл от М.
/стр.125 от делото/, в която тя сочи ,че
има необслужван лизинг и има два варианта : да върне автомобила или да го
изплати.
При
горното изложение, съдът приема ,че са без значение по иска: издаването на ИЛ
от 22.10.2014 г. ; връщането на автомобила на 22.08.2013 г. , тъй като вземанията
за закъснелите лизингови вноски са вече възникнали преди прехвърлянето на процесния имот на 19.12.2013 г. и преди връщането на
автомобила на 22.08.2013г.
Ищеца
е кредитор за тях на М. , а и съгласно практиката , не е необходимо вземането
да е ликвидно и изсуемо или установено с влязло в
сила решение. Обратното – вземането , не е отречено с влязло в сила решение към
настоящия момент . В този смисъл съдът приема за правилен ищцовия извод по т.2
и другите в Молба вх. №5083/03.05.2017 г.
Останалите
фактически обстоятелства около отношенията на страните , поддържани от адв. С.Л.
, във връзка с връщането на автомобила , множеството й възражения за липсата на
връчване на съобщение за ЗИПЗ по чл.410 от ГПК и за образуваното ИД са ирелевантни , за незнанието й , че спрямо нея се претндира процесното обезщетение
, че в случая има разпореждане с наследствен имот , при който наследниците са
прехвърлили съответните си наследствени части на втората ответница според са ирелевантни за спора.
Без
значение е и по какъв ред според съда за настоящия иск е кредитора как ще реализирва вземенето си и кое вземане по Договора за финансов лизинг №
12006197/001 срещу неизправния лизингополучател: по
реда на чл.410 от ГПК / в случая с заявление вх. №6792 /01.08.2014 г./ , в
който Заповедта е била връчена чрез залепване на уведомление на вратата на
жилището – Разпореждане №3812 /22.10.2014 г. още повече , че длъжника винаги
може да предяви иск по чл.423 от ГПК и оспори заповедта , или ще
търси да реализира вземането си по общия исков ред в рамките на давностния срок. Дали ще се претендират забавените лизингови
вноски или ще се търси обезщетение за ползването – са правни въпроси и спорове,
които не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Те
са съществени като доводи и обосноваване, израдили в
процеса защитната теза на ответниците , но всичките следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Същото
следва да се приеме и за откритите производства по чл.193 от ГПК като съдът съобразява
и з-ето на в.л. С. Ц. П. в този смисъл.
Безспорно
длъжника е знаел за дълга си по срочния Договор за лизинг , с краен срок по ПП / 60 лизингови
вноски или за 5 години, последната – юли 2013г. , т.е тя
е уговорена като последна и се явява преди връщането на автомобила на 22.08.2013г. от М., която е изпаднала била вече
в забава за месечните си погасителни вноски , считано от 09.10.2009г. , и именно в периода на забавата си , на 19.12.2013г. извършва правната сделка
дарение на своята сестра, с което безспорно уврежда интересите на кредитора си
, тъй като отчуждава свое имущество , което може да послужи за удоволетворението
на кредитора. И по тази предпоставка съдът приема за основателно ,изложеното в Молба
вх. №5083 /03.05.2017 г. на ищцовия пълномощник и особено позоваването на
Решение №264 от 18.12.2013г. по гр.д. №915 /2012г. на ВКС 4ГО.
В
случая разпореждането е безвъзмездно и не се изисква третото лице, с което е
договаряно също да е знаело за
увреждането.
За
да се уважи т.н. Павлов иск – чл.135 от ЗЗД е необходимо извършване на такива
действия от страна на длъжника , които водят до увреждане на кредитора , а
всяко отчуждаване води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се
затруднява изпълнението на задълженията му спрямо кредиторите. Освен това е
необходимо и знание за увреждането , което се предполага до доказване на
противното – чл.135, ал.2 от ГПК . Като обсъди събраните по делото
доказателства , съдът приема ,че е налице в конкретния случай осъществяване на
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД от обективна и субективна страна конкретно
от първия ответник по делото .
В
проекто - доклада
съда е разпределил доказателствената тежест като е съобразил възраженията на
адв. Спиридонова , довело до уточнение в обстоятелствената част на ИМ.
За
да бъде предявен иск по чл.
135, ал.1 от ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът
трябва да има качеството кредитор спрямо дадено лице, т.е. да има вземане срещу
това лице, възникнало на договорно или на извъндоговорно
основание; 2/ вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на
извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с този иск; 3/
длъжникът - ответник следва да е извършил някакво валидно правно действие; 4/
законът да позволява кредиторът да иска отмяна на извършеното от длъжника
правно действие /възмездни правни сделки, безвъзмездни правни сделки и
договори/; 5/ увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно
действие, което е налице, когато длъжникът намалява имуществото си; 6/
субективният елемент - длъжникът и/или третото лице следва да знаят, че
увреждат интересите на кредитора.
Или
съдът приема ,че ищцовата страна доказва качеството си на кредитор по съществуващо
неудовлетворено парично вземане в негова полза , по който длъжник е първия ответник М.. Съгласно практиката
вземането може и да не е определено по размер , а да е определяемо както в
случая е дължима и законната лихва върху главницата.
Безспорно
е , че вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършване на
правното действие от длъжника, което се атакува с предявения иск.
Съгласно практиката , увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. С оглед на това, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., като правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност /в този смисъл е и съдебната практика: Решение № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
- наличие на субективния елемент "знанието за увреждане на кредитора" - представа, знание у длъжника., че извършвайки описаното по-горе правно действие с имуществото си, уврежда своя кредитор В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка /действие/ се увреждат техните интереси, В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г., IV г.о., Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. дело № 450/1010 г., III г.о., Решение № 200/17.03.2010 г. по гр.дело № 1417/2009 г., III г.о., и др., съгласно които се приема, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.
В
случая чл.135 , ал.2 от ГПК установява една оборима
презумпция за знание за увреждане за определен кръг лица , намиращи се в
родствени отношения с длъжника или както в случая съдът прие , че купувачката е дъщеря на първия ответник и в случая съдът
приема ,че тази презумпция не беше оборена в хода на производството.
Ето
защо съдът приема , че ищеца доказва , че има вземане срещу първия ответник ,
то предхожда процесната сделка , която е сключена между лица във визираните от
закона родствени отношения : сестри , които го увреждат тъй като са намалили
актива на длъжниковото му имущество със стойността на
отчуждената вещ.
С
оглед на изложеното следва да се уважи така предявения иск като основателен и
доказан като следва да се има предвид ,че съдът приема ,че правата на
дарителите , тъй като не е посочено друго , не се твърди В ХОДА на
производството друго , са били различни като не се оспорва ,че са произтичали
от наследство. Т.е конститутивния ефект на иска
следва да засегне правана сфера само на първият
ответник по делото и за неговите 1/6 идеални части от процесния
имот.
При
този изход на процеса в тежест на ищеца по делото следва да се присъдят
разноските на ищеца за това производство в размер на общо 210,00 лева .
Водим
от гореизложеното , съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА , на осн.
чл.135,ал.1 от ЗЗД , за недействителен спрямо ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД, ЕИК
: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.”Христофор
Колумб” №43,ет.5, представлявано от Изпълнителния директор Ивайло Емилов
Петков, чрез пълном. – АДВ. И.С. , извършеното на 19.12.2013 г. Дарение на
недвижим имот, представляващ 1/6 / една шеста/ идеална част от
следния имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.519.224.3.14 (четиридесет и
три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и деветнадесет, точка
двеста двадесет и четири, точка, три, точка, четиринадесет), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД - 18 -
10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Л.Б.М.
№ 18, вх. Д, ет. 5, Апартамент 14 (четиринадесет), който самостоятелен обект се
намира в сграда № 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.519.224 (четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две. точка,
петстотин и деветнадесет, точка, двеста двадесет и четири), с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой на нивата: 1 (едно), СЪС
застроена площ от
ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН-********** *** и Р.А.Х. с
ЕГН – ********** с адрес *** 13 , да заплатят на ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД - гр. София общо сумата 210,00 лева – разноски по делото пред
настоящата инстанция.
След
влизането на решението в законна сила същото подлежи на отбелязване по
съответния ред в Служба по вписванията при РС - ЛОВЕЧ.
Решението подлежи на обжалване пред
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :