Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №192 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. с във връзка с чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и §7 ал.1
от ПЗР на ЗДСл, образувано по жалба на Н.К.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адвокат Г. Г. при ШАК, срещу изричен отказ на Директора на РИОСВ
град Шумен, обективиран в писмо изх.№АД-298 от 13.05.2021 г. да издаде заповед
за възстановяването и на длъжността Началник на отдел „Контрол на околната
среда“ при РИОСВ град Шумен по реда на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл.
Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт. Счита, че изложените в писмото мотиви, послужили за издаване
на отказа, са в противоречие с материалния закон и приложените по делото
доказателства. Сочи се, че по силата на Заповед от 21.04.2021 г. на министъра
на околната среда и водите, Р.Г.е упълномощен да изпълнява правомощията на
Директор на РИОСВ град Шумен в пълен обем, поради което неоснователно е отказал
да издаде заповед поради липса на правомощия. Излагат се аргументи, че
длъжността Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВ град Шумен,
която е била заемана от жалбоподателката преди да бъде назначена на длъжността
Директор на РИОСВ град Шумен е свободна, поради което са изпълнени всички
условия на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл. Въз основа на това жалбоподателката моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразен изричен
отказ на Директора на РИОСВ град Шумен, обективиран в писмо изх.№АД-298 от
13.05.2021 г., да изпрати преписката на административния органа с указания по
прилагането и тълкуването на закон, както и да и присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Директор на РИОСВ град
Шумен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, както и непредставя
писмено становище по спора.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че до 19.11.2020
г. жалбоподателката Н.Г. е заемала длъжността Началник отдел „Контрол на
околната среда“ в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ град
Шумен. Със Заповед №ЧР-89/18.11.2020 г. на Директора на РИОСВ град Шумен,
считано от 19.11.2020 г., е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката, в качеството и на държавен служител, на основание чл.103 ал.1
т.1 от ЗДСл във вр. с §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл – по взаимно съгласие на страните.
По силата на трудов договор №1013/18.11.2020 г. оспорващата е назначена на
длъжността Директор на РИОСВ град Шумен, считано от 19.11.2020 г. за определен
срок – до заемане на длъжността въз основа на конкурс, и със срок на изпитване
до 18.05.2021 г. Със заповед №716/21.04.2021 г. е прекратено трудовото
правоотношение с жалбоподателката, в качеството й на Директор на РИОСВ град
Шумен, считано от датата на връчване на заповедта, която е връчена на 23.04.2021
г.
На 26.04.2021 г., с вх. №АД-298, адресирано
до Директора на РИОСВ град Шумен, жалбоподателката Н.Г., на основание §7 от ПЗР
на ЗДСл, е поискала да бъде назначена на длъжността Началник отдел в Дирекция „Контролна
и превантивна дейност“ в РИОСВ град Шумен. В заявлението е посочено, че до
19.11.2020 г. е заемала тази длъжност и е била в служебно правоотношение със
същата администрация. С писмо изх.№АД-298/13.05.2021 г., подписано от инж.Р.Г.,
в качеството му на и.д.Директор на РИОСВ град Шумен, във връзка с подаденото
заявление от жалбоподателката вх.№АД-298/26.04.2021 г., Директорът на РИОСВ
град Шумен е отказал да издаде акт за възникване на служебно правоотношение,
тъй като бил само упълномощен да изпълнява длъжността Директор на инспекцията.
Посочено е в писмото, че жалбоподателката следва да упражни правото си по §7 от
ПЗР на ЗДСл след назначаване на Директор на РИОСВ град Шумен от страна на
министъра на околната среда и водите. Писмото е връчено на оспорващата на
13.05.2021 г.
От приложеното по делото Длъжностно
разписание на РИОСВ град Шумен, в сила от 15.06.2020 г., утвърдено от Директора
на РИОСВ град Шумен и одобрено от министъра на околната среда и водите, към
Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ има отдел „Контрол на околната
среда“, в който отдел има утвърдена длъжност „Началник на отдел“. Съгласно
поименно разписание на длъжностите в РИОСВ град Шумен, в сила от 26.04.2021 г.
и от 01.06.2021 г., длъжността „Началник на отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“
към Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ е незаета.
От приложената по делото Заповед
№717/21.04.2021 г. на министъра на околната среда и водите се установи, че на
основание чл.25 ал.1, 2 и ал.4 от Закона за администрацията и чл.7 от ЗОП, Р.Б.Г.,
на длъжност Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ град
Шумен е оправомощен, считано от датата на връчване на заповедта до назначаване
на Директор на РИОСВ град Шумен, да изпълнява правомощията на Директор на РИОСВ
град Шумен в пълен обем. Заповедта е връчена на лицето на 23.04.2021 г.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от активно, процесуално – легитимирано
лице – заявител за прилагане на правилата по §7 от ПЗР от ЗДСл и в срок по чл.140
ал.1 от АПК. В атакувания отказ на Директора на РИОСВ град Шумен, обективиран в
писмо изх.№АД-298/13.05.2021 г., не е посочено в какъв срок и пред кой орган
подлежи на обжалване, поради което срокът за обжалване се удължава на два
месеца, съгласно нормата на чл.140 ал.1 от АПК. Жалбата е депозирана на
09.06.2021 г., а отказът е връчен на 13.05.2021 г., поради което съдът приема,
че двумесечният срок е спазен.
Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на §7 ал.1 от ПЗР на
ЗДСл държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър,
кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за
едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на
власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си
длъжност, като в случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се
предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата
администрация. В разпоредбата на чл.19 ал.4 от Закона за администрацията /ЗАдм/
изрично са изброени еднолични органи на власт, като в тях са включени и
ръководители на държавни институции, създадени със закон или с постановление на
МС, каквото безспорно е Директорът на РИОСВ град Шумен. При така разписаната
норма на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл се налага извода, че разпоредбата е със задължителен
характер, т. е. следва да бъде тълкувана в смисъл, че държавните служители,
които заемат посочените длъжности, имат право да бъдат възстановени на същите,
след прекратяване на пълномощията им на длъжността по чл.19 ал.4 от ЗАдм, т. е.
нормативно им е гарантирано правото да бъдат възстановени на тази или друга
равностойна длъжност. Разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗДСл следва да бъде
тълкувана само в смисъл, че с нея се гарантира правото на лицето, заемало
длъжност по чл.19 ал.4 т.4 от ЗАдм, да поиска да бъде възстановено на
упражняваната от него държавна служба до започване на изпълнението на
задълженията като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19 ал.4 от ЗАдм.
В настоящата хипотеза безспорно, с оглед
събраните по делото доказателства, се установи, че оспорващата Н.Г. е
изпълнявала длъжността "Началник отдел" в отдел „Контрол на околната
среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна дейност" до 19.11.2020 г.,
когато със Заповед №ЧР-89/18.11.2020 г. е прекратено служебното и правоотношение,
тъй като е назначена на длъжността Директор на РИОСВ град Шумен, съгласно
Трудов договор №1013/18.11.2020 г., сключен между жалбоподателката и министъра
на околната среда и водите. Със Заповед №716/21.04.2021 г. на министъра на
околната среда и водите, считано от 23.04.2021 г. е прекратено трудовото и
правоотношение като Директор на РИОСВ град Шумен.
Няма спор по това, че изпълняваната от
жалбоподателката длъжност Директор на РИОСВ град Шумен, попада в приложното
поле на чл.19 ал.4 т.4 от ЗАдм. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.19
ал.4 т.4 от ЗАдм предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени
със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции, във
връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на
изпълнителната власт. Директорът на РИОСВ град Шумен е орган на изпълнителната
власт по смисъла на чл.19 ал.4 т.4 от ЗАдм във връзка с чл.9 и чл.10 ал.1 т.3
от Закона за опазване на околната среда. От приложените по делото длъжностно
разписание и поименно разписание на длъжностите в РИОСВ град Шумен по
категоричен начин се установи, че длъжността "Началник отдел" в отдел
„Контрол на околната среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна
дейност" е „незаета“. С оглед на това съдът приема, че са налице всички
законови предпоставки на нормата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл и заявлението на
жалбоподателката за възстановяване на предишната и длъжност е следвало да бъде
удовлетворено.
Единственият мотив, посочен в отказа на
административния орган, е, че същият е само упълномощен и следва
жалбоподателката да подаде заявление когато бъде назначен Директор на РИОСВ
град Шумен. Този мотив на органа изцяло противоречи с приложената по делото
Заповед №717/21.04.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с която Р.Г.е
упълномощен или оправомощен да изпълнява правомощията на Директор на РИОСВ град
Шумен в пълен обем. В тази заповед на министъра на околната среда и водите няма
изрично изключване на някои от правомощията на Директора на РИОСВ, посочени в
чл.6 от ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите, включително като орган по назначаване и работодател. С
оглед на това административният орган е имал правомощието и задължението да се
произнесе по така подаденото заявление от жалбоподателката на 26.04.2021 г. да
бъде назначена на заеманата от нея предишна длъжност, като административният
орган и в частност като орган по назначението е следвало да издаде съответният
акт за възникване на служебно правоотношение с жалбоподателката Н.Г. на
посочената в заявлението длъжност, а именно "Началник отдел" в отдел
„Контрол на околната среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна
дейност" в РИОСВ град Шумен, доколкото тази длъжност и към настоящия
момент е „незаета“.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че отказът на Директора на РИОСВ град Шумен,
обективиран в писмо изх.№АД-298/13.05.2021 г. е незаконосъобразен, тъй като
противоречи на материалния закон и целта на закона и като такъв следва да бъде
отменен. При това положение и на основание чл.173 ал.2 от АПК, доколкото извън
правомощията на съда е да постанови акт по същество, а именно издаване на
искания акт от жалбоподателката, то делото като преписка следва да бъде върната
на компетентния административен орган – Директорът на РИОСВ град Шумен за
произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона
с настоящото решение.
Предвид изхода на делото, на
жалбоподателката, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, като РИОСВ град Шумен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващата направените по делото разноски в размер общо на 510.00
лв., от които 10.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото и 500.00
лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изричен отказ на Директора на РИОСВ град Шумен, обективиран в писмо
изх.№АД-298-/1/ от 13.05.2021 г., да издаде заповед за възстановяването на Н.К.Г.
*** с ЕГН ********** на длъжността "Началник отдел" в отдел „Контрол
на околната среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна дейност" в
РИОСВ град Шумен по реда на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл.
ВРЪЩА
делото като преписка на Директор на РИОСВ град Шумен за произнасяне, съобразно
дадените указания в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
РИОСВ град Шумен да заплати на Н.К.Г. ***, с ЕГН **********, направените по
делото разноски общо в размер на 510.00 (петстотин и десет лева) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: