№ 211
гр. Айтос, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100198 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по иск на Д. И. С., с ЕГН **********, срещу
„МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, с правна квалификация чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (по-долу „ЗПК“) за прогласяване на
недействителността на сключения между страните Договор за кредит №
232777 от 30.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредит № 232777 от 30.11.2023 г. Сочи се, че с договора е уговорена неустойка
за непредоставяне на обезпечение, която не е включена в годишния процент
на разходите (по-долу „ГПР“) с цел да се заобиколи ограничението по ЗПК.
Изтъква се, че сумата на неустойката е разсрочена на равни части и дължима
заедно с погасителните вноски за главница и лихва, като в действителност
тази неустойка представлява скрита договорна лихва в размер на 852,15 лв.
Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради неточно
посочения ГПР. Отделно се излагат съображения, че клаузата за неустойка е
нищожна поради неравноправността й и поради противоречие с добрите
нрави, защото е необосновано висока и прехвърля изцяло в тежест на
потребителя последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение. По този начин се нарушавал и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Иска се да
бъде установено по отношение на ответника, че договорът за кредит е
1
недействителен, евентуално, че клаузата на чл. 10 от договора за кредита е
нищожна. Претендира деловодните разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
С отговора на исковата молба „МАКРОАДВАНС“ АД признава иска.
Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова молба
от „МАКРОАДВАНС“ АД срещу Д. И. С.. Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК.
Излага, че по процесния договор за кредит е отпусната сумата от 950 лв. С
част от нея в размер на 317,74 лв. бил рефинансиран предходен кредит на С., а
останалата сума от 632,26 лв. й била предоставена на каса на „ИЗИПЕЙ“ АД
на 01.12.2023 г. Изтъква се, че ответницата е погасила само 460 лв. по кредита,
поради което остават дължими 490 лв. С оглед на това дружеството предявява
насрещен иск за същата сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В отговора на насрещната искова молба ответницата признава иска.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Страните са сключили Договор за кредит № 232777 от 30.11.2023 г., с
който на Д. И. С. е предоставен кредит в размер на 950 лв., при годишен
лихвен процент от 41%, при ГПР от 49,65%. Уговорена е неустойка за
непредоставяне на обезпечение, която възлиза на 852,15 лв. Безспорно е, че
неустойката не е включена в размера на ГПР. Съгласно т. 55 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на Съда на Европейския съюз невярното
посочване на размера на ГПР се приравнява на непосочването му. По нашето
законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност,
водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Ето защо предявените искове за основателни и следва да бъдат
уважени изцяло, предвид липсата на спор по размера им.
По разноските:
Спорът по делото е само за разноските. Ответникът по първоначалната
искова молба се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК: „Ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца“. С Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч. т. д. №
2049/2022 г. на ВКС, I т. о., е даден отговор за приложението на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване
на нищожността на клауза от потребителски договор, когато ответната страна
търговец е признал иска, и е възразил, че не е дал повод за завеждане на
делото. Прието е, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение
в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване на нищожността на
2
договорна клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът
търговец е признал иска. ВКС се позовава на т. 96 от Решение от 16.07.2020 г.
по съединени дела С- 224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, според
което не се допуска правна уредба, която позволява възлагането върху
потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на
недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването
на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй
като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи.
Настоящият състав счита, че тази практика, макар и конкретно за
неравноправни клаузи, е приложима по аналогия и към случаите, в които
договорът за кредит е недействителен поради нарушение на правилата,
уреждащи потребителската защита. Ето защо ищецът по първоначалния иск
има право на разноски. Претендират се 51,90 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Представен е договор, в който е уговорено предоставяне на безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът съобрази, че по правния
казус е налице трайна и непротиворечива практика на съдилищата; спорът не
е с правна и фактическа сложност; проведено е само едно съдебно заседание.
Формирана практика на други съдилища, според които в подобни случаи се
присъждат възнаграждения между 400 и 800 лв. с ДДС (Определение № 1321
от 27.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 644/2024 г. на Окръжен съд – Плевен,
Определение № 68 от 5.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 57/2025 г. на Окръжен съд –
Перник, Определение № 500 от 25.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 303/2025 г. на
Окръжен съд – София и др. Настоящият състав намира, че справедливо е
възнаграждение в размер на 500 лв. с ДДС, като се отчитат конкретните
обстоятелства по делото и значението на адвокатската професия.
Ищецът по насрещния иск също има право на разноски. Претендират се
400 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса. Налице са
доказателства за заплащане на сумите, поради което искането следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 22 ЗПК за недействителен Договор за
кредит № 232777 от 30.11.2023 г., сключен между Д. И. С., с ЕГН **********,
и „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК Д. И. С., с ЕГН **********, да
3
заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, сумата от 490 лв. –
главница по Договор за кредит № 232777 от 30.11.2023 г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от 24.04.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК, „МАКРОАДВАНС“ АД, с
ЕИК *********, да заплати на Д. И. С., с ЕГН **********, сумата от 51,90 лв.
– деловодни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК,
„„МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Г., вписан в
Адвокатска колегия – Ловеч с № **********, с адрес: гр. Троян, ул. „Захари
Стоянов“ № 7, ет. 4, офис № 30, сумата от 500 лв. с включен ДДС – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. И. С., с ЕГН **********, да
заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, сумата от 450 лв. –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4