№ 3670
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110141027 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Юробанк България“ АД срещу ответника С.
С. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2999,46 лв.,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „Visa
Gold” от 30.06.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението –
22.12.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 939,26 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 24.11.2020г. до 11.08.2022г.; сумата от 432 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 24.11.2020г. до 12.12.2022г.,
сумата от 146,73 лв., представляваща такси по договора за периода от
04.12.2020г. до 06.12.2021г., сумата от 24,00 лв., представляваща обезщетение
за уведомяване за периода от 18.10.2022г. до 12.12.2022г., както и сумата от
132,27 лв. – застраховки за периода от 28.04.2020г. до 26.02.2021г.,
Ищецът „Юробанк България“ АД е подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК срещу С. С. Б.
за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2 999,46 лв., представляваща
главница по Договор за издаване на кредитна карта „Visa Gold” от
30.06.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението –
22.12.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 939,26 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 24.11.2020г. до 11.08.2022г.; сумата от 432 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 24.11.2020г. до 12.12.2022г.,
сумата от 146,73 лв., представляваща такси по договора за периода от
04.12.2020г. до 06.12.2021г., сумата от 24 лв., представляваща обезщетение за
уведомяване за периода от 18.10.2022г. до 12.12.2022г., както и сумата от
132,27 лв. – застраховки за периода от 28.04.2020г. до 26.02.2021г. С
разпореждане № 10419 от 24.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 70304/2022г.
по описа на СРС, 77-ми състав, съдът е отказал да издаде заповед за незабавно
1
изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдебният акт е влязъл в сила на 12.04.2023г.,
поради което, с оглед дадени указания по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, ищецът е
предявил настоящите осъдителни искове за посочените вземания.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че между него и ответника е
сключен договор за издаване на кредитна карта „VISA GOLD” от 30.06.2016г.,
по силата на който е предоставил на последния револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 3 000 лв. Посочва, че при изплащане
на задълженията на части в общите условия бил определен месечен лихвен
процент от 17,90 % и минимална месечна вноска в размер на 3 % от
използвания кредитен лимит, но не по-малко от 15 лв. Предвидени били още
такси при надвишаване на кредитния лимит, такса за блокиране на кредитната
карта и такса по извършване на услуги на клиенти-физически лица, като
ответникът натрупал общо 6 бр. непогасени такси, дължими на основание чл.
10.1. ОУ. На 30.06.2016 г. била сключена Декларация за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“,
съгласно която сумата на месечната застрахователна премия се начислявала
като задължение по кредитната карта – ответникът не заплатил общо 11 броя
застрахователни премии по застрахователната програма. Излага доводи, че
кредитополучателят не е погасил две последователни минимални месечни
вноски с краен срок за плащане съответно до 24.11.2020г. и до 29.12.2020г.,
поради което на 11.08.2022г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. На
ответника била изпратена покана, съдържаща информация в този смисъл, чрез
ЧСИ Сия Халаджова, но не бил открит на посочения в договора адрес. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът С. С. Б. чрез назначения
му особен представител оспорва предявените искове. Оспорва начина на
формиране на задълженията и наличието на предсрочна изискуемост. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение по силата на Договор за издаване на кредитна карта „Visa
Gold” от 30.06.2016 г.; че е предоставил на ответника револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 3000,00 лева, че същият е усвоен,
както и предоставянето на кредитната карта; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасеният й размер; размерът и основанието за
начисляване на таксите; присъединяването на ответника към застрахователна
програма, както и размера на непогасените застрахователни премии,
изискуемост на вземанията; предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита; както и сторените разходи за връчване на
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От приетия Договор за издаване на кредитна карта „Visa Gold” от
2
30.06.2016 г., се установява, че банката е предоставила на картодържателя
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава,
като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит,
персонална кредитна карта Visa Gold на картодържателя. В договора е
предвидено, че разрешеният кредитен лимит към датата на сключването му е в
размер на 3000 лева, годишният лихвен процент на възнаградителната лихва е
17,90 %, а годишният процент на разходите е 35,23 %.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по
съдебно[1]счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице И. Л. Д., което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че
през периода са извършвани множество усвоявания като кредитополучателя е
извършвал както плащания на ПОС- терминали, така и тегления в брой от
АТМ устройства. Вещото лице констатира усвоени суми от
кредитополучателя по кредитната карта в общ размер на 12915,98 лв. и общ
размер на извършените плащания по разрешения кредитен лимит за сумата от
12603,93 лв., с последно отразено плащане от друга сметка на
кредитополучателя на 04.05.2020 г. Експертът сочи общият размер на
балансов дълг 4673,72 лв. от който разходи за нотариална покана в размер на
24,00 лв.; застраховки за периода от 28.04.2020 г. до 26.02.2021 г. в размер на
132,27 лв.; такси за периода от 04.12.2020 г. до 06.12.2021 г. в размер на 146,73
лв.; мораторна лихва за периода от 24.11.2020 г. до 12.12.2022 г. в размер на
432,00 лв.; възнаградителна/договорна/ лихва за периода от 24.11.2020 г. до
11.08.2022 г. в размер на 939,26 лв. и главница в размер на 2999,46 лв.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, след последното плащане от
04.05.2020 г. в размер на 34,38 лв. (което плащане е служебна счетоводна
операция от дебитни корекции) ответникът е преустановил изцяло
плащанията по кредитната карта, поради което за ищцовото дружество е
възникнало потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, при непогасяване на минималните месечни
вноскки по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви
задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. В
настоящата хипотеза банката-ищец е упражнила това свое право с
представената по делото покана, в която е посочено, че предвид допуснатото
неизпълнение на договорните задължение, обявява целия кредит за
предсрочно изискуем и дължим, като действието на договора се прекратява
считано от датата на получаване на уведомлението.
Тази покана е връчена на ответника чрез ЧСИ Сия Халаджова, която е
извършила връчване на книжа на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, а съгласно
препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ, съдебният изпълнител връчва книжата
при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Видно от представената по делото покана и протокол към нея, уведомлението
за предсрочна изискуемост е връчено на адреса, посочен от ответника в
заявлението-договор за отпускане на кредит /който адрес е и постоянен и
настоящ адрес на ответника/ и връчването е извършено редовно на
11.08.2022г. по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК – с изтичане двуседмичен срок от
залепване на уведомлението.
3
При кумулативното наличие на предпоставките за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем – забава за плащане, наличие на клауза в договора,
уреждаща правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в
хипотеза на забава, и надлежно връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил валидно своето
потестативно право и кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем на
11.08.2022г.
При това положение ответникът дължи на ищцовото дружество
неплатената главница в размер на 2999,46 лева съгласно експертното
заключение, както и дължимата възнаградителна лихва за периода от
24.11.2020 г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
11.08.2022 г. в размер на 939,26 лв. Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед забавата за плащане и на основание чл. 33, ал. 2 ЗПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатените вноски за периода от 24.11.2020 г. до 12.12.2022 г.,
която вещото лице е изчислило в размер на 432,00 лв..
На следващо място от приетите писмени доказателства Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита
на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД и
Сертификат № VC259241/2016 към Групов застрахователен договор,
подписани от ответника с неоспорено авторство се установява, че последният
е сключила чрез ищцовото дружество като застрахователен посредник,
договор за застраховка с Кардиф жИ.тозастраховане клон България, за
застрахователен пакет „Защита макс“. Застрахователното покритие по този
пакет включва рисковете смърт в резултат на злополука или заболяване,
инвалидизация над 70%, продължителни болнични над 60 дни, нежелана
безработица в резултат на уволнение над 60 дни, хоспитализация в резултат на
злополука над 7 дни, неправомерно ползване на застрахована кредитна карта в
резултат на отнемането и чрез „Кражба“; „кражба“ на от застрахования на
официални документи, заедно със застрахованата кредитна карта; „кражба“ на
парични средства от застрахования, теглени чрез застрахованата кредитна
карта от банкомат или на ПОС-терминал, разположен в банков офис в
рамките на 1 част след транзакцията и в диапазон от 100,00 метра от мястото
на извършване на транзакцията.
Размерът на застрахователната сума е диференциран според
застрахователния риск, като при рисковете смърт, инвалидизация,
продължителни болнични, нежелана безработица и хоспитализация,
ползващото се лице е „Юробанк България“ АД, като с плащането на
застрахователното обезщетение се погасява дългът по кредита, а при
останалите рискове ползващо лице е ответника. Липсва клауза в заявлението,
договора и инкорпорираните в него общи условия, от която да следва извод, че
сключването на застраховката представлява условие за отпускане или
усвояване на кредита или да обвързва по пряк или косвен начин дадено
4
условие по договора със сключването на застраховката. Следователно се касае
за избрана от ответника допълнителна услуга към кредитното
правоотношение, от която се ползва както банката /в посочените в
сертификата случаи/, така и самият ответник. В сертификата е посочен и
размерът на дължимата от ответника застрахователна премия, която е месечна
и е в размер на 0,399% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по
кредитната карта към 28-мо число на съответния месец, като се начислява
като задължение по нея, което се заплаща на банката.
От експертното заключение по ССчЕ се установява, че за периода от
28.04.2020 г. до 26.02.2021 г. изискуемият и неплатен размер на
застрахователната премия е 132,27 лв., поради което предявеният
установителен иск за тази сума също е доказан по основание и размер.
Що се касае до обезщетението за извършени разходи за изпращане на
уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 24 лева, както беше
посочено по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е възложило връчването на уведомлението на ЧСИ Сия
Халаджова по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ и услугата е извършена. От
представеното преводно нареждане за кредитен превод от 18.10.2022г. пък се
установява, че ищецът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата от
24,00 лева за връчване на покана на ответника. Ето защо тази претенция
също се явява основателна.
На следващо място, съгласно чл. 12.1, б. „б“ от договора за кредит,
банката има право по собствена преценка да блокира картата и/или
кредитните лимити за извършване на транзакции, при неплащане на
минималната месечна вноска и на всички други просрочени задължения по
договора в срок от 10 дни след посочената в съответното месечно извлечение
дата на издължаване. В чл. 12.4 е предвидено, че ако блокирането е извършено
по вина или небрежност на картодържателя, банката има право да събере
такса за блокиране на картата, съответно на кредитните лимити, като
размерът на тази такса е посочен в Приложение № 1. В т. 1.7 от Приложение
№ 1 е посочено, че таксата при блокиране на карта и/или лимити по вина или
небрежност на картодържателя е в размер на 15 лева. Както е уточнено в чл.
12.5.1 от договора, при блокиране на картата на основание чл. 12.1, б. „б“,
картата се деблокира при отпадане на основанието за блокиране. От
експертното заключение по ССчЕ /таблица 6/ се установява, че такса за
блокиране на картата от 15,00 лева, е начислена на 11.12.2020 г. Поради
изложеното същата се явява дължима и следва да бъде присъдена.
На следващо място според чл. 7.2 от договора, разполагаемият кредитен
лимит, в рамките на който картодържателят може да извършва транзакции, е
равен на определения от банката кредитен лимит по картата, намален с
общата дължима сума към момента на извършване на транзакцията. Общата
дължима сума представлява сбора от всички начислени съгласно настоящите
общите общи условия, но непогасени задължения на кредитополучателя по
договора, което включва всички изпълнени транзакции и всички дължими
лихви, такси и други разходи. Надвишаване на кредитния лимит съгласно чл.
7.6 от договора е налице в случай, че общата дължима сума, определена
5
съгласно чл. 7.2, възлезе на по-голям размер от размера на отпуснатия от
банката кредитен лимит с изключение на случаите по чл. 5.12 и 5.13
/неприложими в настоящата хипотеза/. Надвишението на кредитния лимит се
счита за нарушение на настоящия договор. В тези случаи картодържателят
дължи на банката обезщетение за надвишен кредитен лимит в размер, посочен
в Приложение № 1 към настоящите условия всеки път, когато към датата на
издаване на съответното месечно извлечение е налице надвишение на
кредитния лимит. Според Приложение № 1, обезщетението за надвишаване на
кредитния лимит е в размер на 5% от размера на надвишението. От
експертното заключение по ССчЕ се установява, че кредитният лимит е
надвишен на ногократно, а размерът на дължимото обезщетение за периода от
04.12.2020 г.- 05.03.2021 г. е в размер на 101,73 лв.
Видно от съдържанието на описаните по-горе договорни клаузи, таксата
за надвишаване на кредитния лимит представлява обезщетение за вреди,
възникващи за банката вследствие на това, че уговореният в договора
кредитен лимит /в случая в размер на 3000 лева/ е надвишен. Кредитният
лимит, от своя страна, е надвишен тогава, когато общият сбор на всички
неплатени суми по договора /главница, лихви и такси/ нарасне вследствие на
неплащането им от кредитополучателя до размер, който надхвърля 3000 лева.
Следователно правопораждащ факт на вземането за таксата /обезщетението/
за надвишен кредитен лимит, е неизпълнението на задължението на
кредитополучателя за плащане на задълженията по договора за банков кредит,
а обезщетението е с фиксиран размер от 5% от надвишението за всеки месец.
При това положение съдът намира, че таксата /обезщетението/ за надвишен
кредитен лимит представлява по своя характер неустойка за забавено плащане
на задълженията по кредита над определен размер. Едновременно с това,
забавеното плащане на същите тези задължения съставлява и основание за
начисляване на лихва за просрочие в размер на законната лихва, каквато в
случая е начислена и претендирана. Видно от приложението към експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва не само се кумулира с
обезщетението за надвишаване на кредитния лимит, но се и включва в размера
на общата дължима сума, въз основа на която се определя размерът на
надвишението, съответно – и размерът на неустойката. Както се установява от
същото приложение, в общата дължима сума се включва и начислената
неустойка за предходни месеци и с нея също се увеличава надвишението, а с
това – и размера на неустойката за следващите месеци. От гореизложеното се
установява, че клаузите на чл. 7.2 от договора и и кореспондиращите им от
приложението уреждат заплащането на неустойка с мораторен характер,
която, в протИ.речие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, не
само се кумулира със законната лихва за забава, но и се начислява върху нея,
като освен това се и капитализира. С оглед на това, посочените клаузи са
нищожни поради протИ.речие с императивна материалноправна норма, а
начислената въз основа на тях такса е недължима.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на договорните клаузи, на които се основават процесните
6
вземания, когато следва да се приложи императивна правна норма, каквато е
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Аналогично е положението и по отношение на
таксата за администриране на просрочен кредит в размер на 30,00 лева,
начислена на 06.12.2021 г., която също се явява в протИ.речие с чл. 33, ал. 1, и
ал. 2 ЗПК, доколкото представлява обезщетение за вреди от забавата на
кредитополучателя с фиксиран размер, който не зависи от това, дали в
действителност са предприети някакви действия по „администриране“, какви
са те и какви са разходите на банката за тях. Ето защо предявеният иск за
договорни такси, дължими за периода от 04.12.2020г. до 06.12.2021г. следва да
бъде уважен до размера от 15,00 лева, представляваща таксата за блокиране на
карта, начислена на 11.12.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от
146,73 лева /съставляваща такса за надвишен кредитен лимит – 101,73 лева и
такса за администриране на просрочен кредит – 30 лева/ искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от спора, право на разноски възниква за ищеца. Следва
да се присъдят посочените в списъка по чл. 80 ГПК суми, от които 93,47 лева –
заплатена държавна такса в заповедното производство, 276,75 лева –
заплатена държавна такса в исковото производство, 767,37 лева – депозит за
особен представител, 400,00 лева – депозит за вещо лице и 920,84 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено. С оглед
уважената час от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2388,91 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД С. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София,
********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260
сумата от 2999,46 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта „Visa Gold” от 30.06.2016г., ведно със законна лихва от
депозиране на заявлението – 22.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата
от 939,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.11.2020г.
до 11.08.2022г.; сумата от 432,00 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 24.11.2020г. до 12.12.2022г., сумата 15,00 лева – такса за
блокиране на кредитната карта, сумата от 24,00 лева, представляваща
обезщетение за уведомяване за периода от 18.10.2022г. до 12.12.2022г., както
и сумата от 132,27 лева – застраховки за периода от 28.04.2020г. до
26.02.2021г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2388,91 лева –
разноски в производството като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за такси по
договора за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от
7
146,73 лв., представляваща обезщетения за надвишен кредитен лимит и такса
за администриране на просрочен кредит за периода от 04.12.2020г. до
06.12.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8