Решение по гр. дело №241/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 129
Дата: 26 май 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330100241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Тетевен, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, изр. първо, вр. с чл. 127, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Г. Н. Г., ЕГН - **********, от с. Васильово, област
Ловеч, ул. „ххххххххххх, чрез пълномощника му адвокат Т. Ц., с която е предявен иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника М. П. М., ЕГН **********
от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 35 да заплати на основание чл. 127, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите исковата сума в размер на 5 605.53лв. /пет хиляди
шестстотин и пет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща една втора част от
платената от ищеца в качеството му на солидарен длъжник сума от 11 211.06 лева за
погасяване на задължението на двамата към кредитора „фирма“ ЕООД, ЕИК 20213*****,
ведно със съответната законна лихва върху исковата сума, начиная от завеждане на делото –
04.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че С Решение №5/15.01.2024 г. на Окръжен съд-гр.
Ловеч, постановено по ВГД № 474/2023 г. е отменено като неправилно Решение №
95/07.07.2023 г. на Районен съд - гр. Тетевен по ГД № 1/2021 г., като с въззивния съдебен акт
ищецът и настоящия ответник М. П. М. са осъдени солидарно да заплатят на „фирма“
ЕООД, ЕИК 20213***** със седалище и адрес на управление в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 3
на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД сумата 5 865 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи-стойност на убито животно по
ценоразпис за ловен туризъм 2020 г. на „фирма“ ЕООД и сумата 347 лв. обезщетени е за
забава, считано от деня, следващ деня на увреждането 11.05.2020 г. до датата 09.12.2020 г.,
ведно със съответната законна лихва върху главницата от 5 865 лв. от датата на предявяване
на иска - 04.01.2021 г. до окончателно то изплащане на вземането, както и двамата са
осъдени също солидарно да заплатят на „фирма“ ЕООД, ЕИК 20213*****, със седалище и
адрес на управление в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 3 разноски по делото за двете инстанции
съобразно уважения размер на исковете в размер на сумата 2 972.28 лв.
Сочи се, че в качеството му на солидарен длъжник ищецът извършил на 19.02.2024 г.
плащане по банков път на кредитора „фирма“ ЕООД, ЕИК 20213***** на цялата солидарно
1
дължима от ищеца и ответника М. П. М. парична сума общо от 11 211.06 лева и с това
изпълнил цялото задължение по цитирания съдебен акт. Заявява, че като солидарен длъжник
е изпълнил повече от неговата дължима част, или е платил в повече сумата 5 605.53 лева.
Счита, че съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД има правен интерес да предяви иск
срещу другия солидарен длъжник – ответникът М. П. М. да бъде осъден да заплати исковата
сума от 5 605.53 лв.
Моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника М. П. М., ЕГН -
********** да заплати на основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
исковата сума в размер на 5 605.53 лв./пет хиляди шестстотин и пет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща една втора част от платената от ищеца в качеството му на
солидарен длъжник сума от 11 211.06 лв. за погасяване на задължението им към кредитора
„фирма“ ЕООД, ЕИК 20213*****, ведно със съответната законна лихва върху исковата сума,
начиная от завеждане на делото – 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство.
Ответника М. П. М. в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор на
Исковата молба. В него сочи, че възразява срещу наличието на предпоставките за да бъде
уважен предявения иск по чл. 127 от ЗЗД. Счита, че предявеният иск не е нито допустим
нито основателен, поради това, че Решение № 5/15.01.2024 година на Окръжен съд гр.
Ловеч, постановено по В.Гр.Д. № 474/2023 година, с което е отменено Решение №
95/07.07.2023 година на Районен съд гр. Тетевен, не е влязло в сила спрямо ответника М. М..
Решение № 5/15.01.2024 година е обжалвано с касационна жалба вх. № 1328/22.02.2024
година по описа на ОС гр. Ловеч пред ВКС като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон.
Възразява и срещу размера на предявеният иск в размер на 5 605.53 лева, тъй като
счита, че заплатените от ищеца средства не съответстват на присъденото обезщетение лихви
и разноски в полза на „фирма” ЕООД съгласно приложеното към исковата молба и
обжалвано от ответната страна съдебно Решение № 5/05.01.2024 година постановено по
в.гр.д. № 474/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
и ги прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното и
прави следните правни изводи:
По делото се установи, че с влязло в сила споразумение - Протокол № 5/02.02.2021 г.
по НОХД № 22/2021 г. на РС-Тетевен Г. Н. Г. е осъден за това, че на 10.05.2020 г. за времето
от 22.30 часа до 23.30 часа в с. Рибарица, област Ловеч, в местн. „Валениката“, в затревена
площ, находяща се от лявата страна на път с. Шипково-с. Рибарица /в посока центъра на с.
Рибарица/, имот № 62579.122.16, в съучастие като извършител с М. П. М. от гр. Тетевен -
помагач, чрез обстрел с огнестрелно оръжие - ловна пушка-марка „Beretta“, кал. 12, убил без
надлежно разрешение, съгласно чл. 57, ал. 1 и сл. от Закон за лова и опазване на дивеча
/ЗЛОД/, едър дивеч, посочен в Списък на бозайници и птици обект на лов - т. 1, А, т. 1 от
Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от чл. 57, ал. 1 и сл. от Закон за лова и опазване
на дивеча- 1 бр. благороден елен от женски пол / Cervus elaphus L./, на възраст от около 3
години, бременна с 1 бр. плод от мъжки пол, а с влязло в сила съдебно решение по НАХД №
312/2021 г. на РС-Ловеч е признат М. П. М. ЕГН ********** живущ в гр. Тетевен, ул.
„ххххххххххх“ № 35 за виновен за това, че на 10.05.2020 г за времето от 22,30 ч. до 23,30ч в
с. Рибарица, област Ловеч , м. „Валентинката“ , в затревена площ находяща се от лявата
страна на път с. Шипково - с. Рибарица в посока с. Рибарица в съучастие като помагач с Г. Н.
Г. от гр. Тетевен - извършител, чрез обстрел с огнестрелно оръжие-ловна пушка марка
„Beretta“, кал. 12, убил без надлежно разрешение съгласно чл. 57, ал. 1 о т ЗЛОД, едър дивеч
посочен в списъка на бозайниците и птици -обект на лов т. 1, А, т. 1 от приложение № 1 към
2
чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от чл. 57, ал. 1 и сл. от ЗЛОД - 1 бр. благороден елен от женски пол, на
възраст около 3г. бременна с 1 бр. плод от мъжки пол.
Предвид изложената фактическа обстановка при съобразяване на разпоредбата на чл.
300 от ГПК Въззивната инстанция, в лицето на ОС – Ловеч приела, че Г. Н. Г. и М. П. М.
при условията на солидарност съгласно чл. 53 от ЗЗД са извършили убийството на бременна
кошута на възраст около 3 години без надлежно разрешение за това, деянето им е прието за
противоправно и виновно извършено. Затова и с Решение № 5 от 15.01.2024 г. по в.гр. дело
№ 474/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, съдът е осъдил Г. Н. Г. ЕГН ********** от с.
Васильово, общ.Тетевен, ул. „ххххххххххх и М. П. М. ЕГН ********** живущ в гр. Тетевен,
ул. „ххххххххххх“ № 35 да заплатят солидарно на „фирма“ ЕООД, ЕИК 20213*****,
седалище и адрес на управление гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Ключ“ № 3 представлявано
от Детелин Кънчев Даков на основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД сумата 5 865 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи-стойност на убитото
животно по ценоразпис на „фирма“ ЕООД за ловен туризъм 2020 г. и сумата 347 лв.,
обезщетение за забава считано от деня, следващ деня на увреждането 11.05.2020 г. до датата
9.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 865 лв. от датата на
предявяване на иска - 4.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането. Също така Г. Н.
Г. ЕГН ********** и М. П. М. ЕГН ********** били осъдени да заплатят солидарно на
„фирма“ ЕООД, ЕИК 20213*****, разноските по делото съобразно уважената част от
исковете за двете инстанции в размер на сумата 2 972,28 лв.
С Определение № 711 от 13.02.2025 г. по Касационно гражданско дело № 1672 по
описа за 2024 година по описа на ВКС, касационната инстанция не е допуснала касационно
обжалване на решение № 5 от 15.01.2024 г. по в. гр. д. № 474/2023 г. на Окръжен съд –
Ловеч и по този начин същото е влязло в сила.
В случая, от не оспореното от ответника платежно нареждане № ТТ/24050/11598 от
19.02.2024 г., издадено от банка „ОББ“ АД се установява, че на 19.02.2024 г. ищецът е внесъл
в полза на „фирма“ ЕООД, ЕИК 20213***** сумата от 11 211.06 лева, като основание е
посочено Решение № 5 от 15.01.2024 на ОС – Ловеч.
Регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо
останалите такива възниква тогава, когато той изпълни реално такава част от солидарното
задължение, която надхвърля припадащата му се част от него, като е без значение дали той е
погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново задължение. Размерът на
припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. - размерът на изпълненото в повече от
някой от тях и на това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници, се определя
от размера на дълга към момента на погасяването, а не какъвто е бил той към момента на
възникването му. От момента на плащането на задължението от единия солидарен длъжник
той става кредитор на другия солидарен длъжник на лично основание за свое вземане.
Поради това, регресното право на вземане по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД се погасява с общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от момента на
изискуемостта. Поначало правото на регресното парично право възниква и съответно става
изискуемо на датата на извършеното плащане.
По делото се доказа, че страните са били осъдени със съдебно Решение № 5 от
15.01.2024 г. по в. гр. д. № 474/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч да заплатят на „фирма“
ЕООД, ЕИК 20213***** сумата от 5 865 лв., представляваща обезщетение за пропуснати
ползи-стойност на убитото животно по ценоразпис на „фирма“ ЕООД за ловен туризъм 2020
г. и сумата 347 лв., обезщетение за забава считано от деня, следващ деня на увреждането
11.05.2020 г. до датата 9.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 865 лв.
от датата на предявяване на иска - 4.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 2 972.28 лв. разноски в производството, също в полза на „фирма“ ЕООД,
ЕИК 20213*****. Установи се и че с платежно нареждане от 19.02.2024 г. ищцовата страна Г.
3
Н. Г. ЕГН ********** е заплатил в полза на дружеството „фирма“ ЕООД, ЕИК 20213*****
сумата от 11 211.06 лева по цитираното съдебно решение на ОС – Ловеч, за който от този
момент – 19.02.0204 г. възниква регресно право по смисъла на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът приема за доказана по основание и размер – арг. от чл. 6,
ал. 2 от ГПК, исковата претенция по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 5 605.53 лева,
представляваща 1/2 част от платените 11 211.06 лева от ищеца в качеството му на солидарен
длъжник суми за погасяване на задължението по влязло в сила съдебно Решение № 5 от
15.01.2024 г. по в. гр. д. № 474/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, в това число 5 865 лева
представляваща главница, 347 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
11.05.2020 г. до 9.12.2020 г., законната лихва върху главницата от 5 865 лв. от датата на
предявяване на иска - 04.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, което е сторено
на 19.02.2024 г., в размер на 2 026.78 лева /изчислена с лихвен калкулатор/, както и сумата
от 2 972.28 лева разноски. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на
подаване на искова молба - 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца му се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, които съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършено плащане, са в общ размер 1084.00 лв., в т. ч. 224.00 лв. – заплатена държавна
такса и 860.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул.
„ххххххххххх“ № 35, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********, от с. Васильово, област Ловеч,
ул. „ххххххххххх, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 5 605.53 лева /пет хиляди
шестстотин и пет лева и 53 ст./, представляваща 1/2 част от платените 11 211.06 лева от Г. Н.
Г., ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на
задължението по влязло в сила съдебно Решение № 5 от 15.01.2024 г. по в. гр. д. № 474/2023
г. на Окръжен съд – Ловеч, в това число 5 865 лева представляваща главница, 347 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 11.05.2020 г. до 9.12.2020 г., законната
лихва върху главницата от 5 865 лева за периода от 04.01.2021 г. до 19.02.2024 г., в размер на
2 026.78 лева, както и сумата от 2 972.28 лева разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул.
„ххххххххххх“ № 35, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********, от с. Васильово, област Ловеч,
ул. „ххххххххххх, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1084 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4