РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Сандански, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101316 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район
„Люлин“, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., срещу И. Е. И. с ЕГН-*********, с
адрес-гр.С., ул.”П.”, № *, с която е предявен иск за установяване съществуването на
цедирано вземане по договор за потребителски кредит с № PLUS-******* от 01.02.20**г.,
сключен между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и И. Е. И., а именно:
в размер на 11 763,91 лева-главница, 3379,86 лева -договорна лихва за периода от
05.01.2020г. до 27.06.2023г. и 1935,80 лева -обезщетение за забава за периода от 06.01.2020г.
до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода от 13.03.2020г. до
14.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 815/2023г. по описа на Районен съд-Сандански.
Правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл.99 от
ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 01.02.2019г. между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит с № ********, в който са уредили редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя. Твърди се, че размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле “Общ размер на
кредита”, а именно: 12000лв., както и че застрахователната премия е в размер на 3780лв.
Твърди се, че след предоставяне от кредитора на посочената по-горе сума, за
кредитополучателя се създава задължение да заплати на кредитора погасителни вноски,
1
указани по размер в поле “месечна погасителна вноска” и брой в поле “брой погасителни
вноски”, като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорен в размер на 21519,96лв. Твърди се още, че така договорената лихва
по кредита е в размер на 3379,86 лева, както и че ответникът се е задължил да върне сумата
по кредита в срок до 05.02.2026г. на 84 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 256,19лв., при първа погасителна вноска 05.03.2019г., съгласно погасителен план
посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
05.02.2026г., но поради обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди се, че съгласно чл.5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогА.а вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Твърди се, че от страна на ищеца е изпратено до кредитополучателя
уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 27.06.2023г.-получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Твърди се, че съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит, като на длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 06.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
е в общ размер на 1935,80лева, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6-ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че на 12.12.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между “БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ********
от 01.02.20**г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди
се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо с изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/ ******** от дата 27.06.2023г., изпратено с известие за доставяне т страна
на Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, в качеството й н на пълномощник на цедента.
Твърди се, че за вземането си Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е входирало в РС-
2
Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както
и че съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№ 815/2023г. е издадена заповед
за изпълнение. Твърди се, че срещу заповедта е длъжникът е подал възражение, поради
което се предявява настоящия иск. В подкрепа на иска ищецът представя писмени
доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Ответницата
оспорва наличието на договорна връзка, като оспорва автентичността на подписа на
кредитополучателя в договора за кредит. Същата твърди , че договорът е бланкетен и не е
сключен индивидуално с потребителя. Прави възражение за нищожност на договорките за
възнаградителни /договорни/ и наказателни /санкционни/ лихви, поради противоречието им
с добрите нрави с оглед несправедливостта на приложимия лихвен процент. Ответникът
оспорва уведомяването му за предсрочната изискуемост на кредита. Прави и възражение за
погасяване по давност на вземането за лихви, както и възражение за погасяване на
вземането поради плащане.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, е депозирал молба, в
която сочи, че поддържа иска по съображенията изложени в исковата молба.
Ответницата, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание поддържа
депозирания отговор на исковата молба, като в хода на делото /с молба вх.№
856/28.01.2025г./ оттегля оспорването на договорната връзка между страните, както и
оспорването на подписа си в договора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключението на вещо
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2019г. между "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, с
ЕИК: *********, като кредитор, и И. Е. И. с ЕГН-*********, като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски паричен кредит ********, със следните параметри и
условия: размер на кредита за потребителски цели-12000лв., размер на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията”-0,00лева, застрахователна премия -3780лв., общ
размер на кредита-12000лв., такса ангажимент-420лв., брой погасителни вноски-84бр.,
месечна погасителна вноска-256,19лв., обща стойност на плащанията-21519,96лв., ГПР-
13,84% и лихвен процент-11,85%. В договора се съдържа погасителен план, съгласно който
първата погасителна вноска е дължима на 05.03.2019г., а последната погасителна вноска е
дължима на 05.02.2026г.
Страните са договорили, че предоставеният кредит ще бъде преведен по посочена от
кредитополучателя банкова сметка- IBAN: BG30UBBS*********, при „Обединена
българска банка“ АД, като от размера на предоставения кредит кредиторът да удържи
уговорената такса ангажимент, срещу която такса кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент. Страните са се договорили също размерът на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията” да бъде платен директно на застрахователя посочен
в застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна премия” е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочените вноски в поле”брой
погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска”. Съгласно т.5 от условията по договора за кредит, при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогА.а вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно т.9 от договора, всички
съобщения с изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя, се считат за
получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно
изпратени по факс или електронна поща, или съобщени по телефон, предоставени от
кредитополучателя, включително и на посочен в договора адрес и телефон за връзка. В
3
договора е посочен адрес на кредитополучателя-гр.С., ул.“П.”, № *, като не е посочена
ел.поща или телефонен номер. Съгласно чл.16 от договора, кредиторът може да прехвърли
правата си по договора на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да
получава съгласието на кредитополучателя. С подписване на договора кредитополучателят е
удостоверил, че е получил сумата по кредита по посочената в договора банкова сметка.
На 19.08.2019г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „Агенция за събиране на вземания“- ЕАД и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.", клон България, с предмет-прехвърляне на вземания на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", клон България срещу длъжниците по потребителските кредити, които не
се изпълняват, посочени в приложение 1-неразделна част от договора, в което приложение
под № 147 е и вземането към И. Е. И., ЕГН-*********, по договор ******** от 01.02.2019г.
Цедентът-"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, е упълномощил
цесионера-„Агенция за събиране на вземания“- ЕАД, да уведоми от негово име всички
длъжници по вземанията, посочени в приложение № 1 към договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., за извършеното прехвърляне.
На 19.12.2019г. “Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е изготвило уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/******** до И. Е. И. за извършеното прехвърляне на вземания.
В това уведомително писмо “Агенция за събиране на вземания”-ЕАД уведомява
кредитополучателя и за задълженията по договора, като е отправило покана за погасяване на
дължимата сума в срок от 5дни, в противен случай ще предприемат всички допустими от
закона действия:образуване на гражданско дело, снабдяване с изпълнителен лист,
стартиране на изпълнително производство пред съдебен изпълнител, налагане на възбрана,
запор, , опис и продажба на секвестируемо имущество. Същото е изпратено чрез „Български
пощи”, но е върнато непотърсено /известие за доставяне/. Уведомително писмо със същото
съдържание “Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е изготвило и на 27.06.2023г. с изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/********, изпратено чрез куриерска фирма „Европът”, като същото е
връчено на 28.06. в 13часа /представената разписка с отбелязване името на получателя и
съдържащо негов подпис/. Тези уведомителни писма са изпратени до ответницата и с
исковата молба и са получени от нея.
За цедираното вземане по договор за потребителски паричен кредит ******** “Агенция
за събиране на вземания”-ЕАД е подало до РС-Сандански на 25.07.2023г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. Е. И. за заплащане на сумата
от 11 763,91 лева-главница, сумата от 3379,86 лева -договорна лихва за периода от
05.01.2020г. до 27.06.2023г. и сумата от 1935,80 лева -обезщетение за забава за периода от
06.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото
разноски. По това заявление е образувано ч.гр.д.№ 815/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
436/28.07.2023г., като е разпоредил длъжникът да заплати претендираните суми на
заявителя. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоопределения срок
е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с
разпореждане, постановено на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщаването. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 25.10.2023г.
Настоящият иск е предявен на 27.11.2023г.-понеделник (датата на куриерската пратка).
По назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е депозирало заключение
(неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено), от
което е видно, че на 04.02.2019г. кредиторът е превел на кредитополучателя И. И. по сметка
с IBAN: BG30UBBS*********, в „ОББ”, сума в размер на 11580лв. по процесния договор,
след като е удържал от сумата по кредита 420 лева-такса ангажимент. От заключението на
вещото лице е видно също, че ответницата е извършвала плащания по кредита след цесията
в общ размер на 1750лв., с които е погасявана възнаградителната лихва по договора, както и
че плащанията по договора не са извършвани редовно, като превежданите суми са както
следва: на 15.01.2020г.-400лв., на 17.01.2020г.-500лв., на 03.03.2020г.-200лв., на 17.07.2020г.-
100лв., на 17.09.2020г.-250лв., на 21.10.2020г.-200лв. и на 15.12.2020г.-100лв. От
приложената към заключението справка е видно, че преди цесията ответницата е извършвала
плащания, с които е погасявала задължението си, като е изпаднала в забава на 05.07.2019г.
От заключението и приложенията към него е видно още, че ответницата не е плащала повече
от две погасителни вноски, считано от 05.10.2019г. Вещото лице сочи, че дължимата
4
главница по договора е в размер на 11763,91лв., че размерът на възнаградителната лихва за
периода от 05.01.2020г. до 27.06.20223г. е в размер на 3379,86лв., а размерът на
обезщетението за забава за периода от 06.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в
съда е в размер на 1935,80лв., изчислено на база на договорната лихва-11,85% плюс 10
пункта надбавка, или общо 21,85% /разпита на вещото лице/. От допълнителното
заключение на вещото лице е видно, че дължимата по договора възнаградителна лихва за
периода от 25.07.2020г. до 27.06.2023г. е в размер на 2991,10лв., а размерът на
обезщетението за забава за просрочените плащания на главницата по договора за периода от
15.07.2020г. до 25.07.2023г., изчислено като сбор от референтната стойност на ОЛП на БНБ с
надбавка 10пункта, е в размер на 3723,79лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Искът е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответницата е
неизправна страна договор за потребителски паричен кредит PLUS-******* от 01.02.20**г.,
сключен с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, като впоследствие
вземането е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД. Страни по настоящото
дело са страните по заповедно производство по ч.гр.д.№ 815/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като
ответницата в определения от закона срок е възразила срещу издадената спрямо нея заповед
за изпълнение, поради което е направила вземането на ищеца-заявител спорно. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането-
предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с предмета на
искането по реда на чл.410 от ГПК.
Искът е частично основателен:
По настоящия специален положителен установителен иск ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, пораждащите спорното право факти. В настоящия
казус ищецът основава вземането си на договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен от него с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по силата
на който последното дружество му е прехвърлило вземането си към ответницата по
сключения между тях на 01.02.2019г. договор за потребителски паричен кредит
PLUS-*******.
Установи се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.08.2019г. "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, е прехвърлило
на „Агенция за събиране на вземания“- ЕАД вземанията си към И. Е. И., произтичащи от
договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******, сключен на 01.02.2019г., както и
че между ответницата и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, има
сключен на 01.02.2019г. договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******.
За да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо същият да е бил
уведомен за нея. За извършената цесия кредитополучателката е уведомена с уведомително
писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/********, изпратено чрез куриерска фирма „Европът”,
връчено на 28.06.2023г. Това уведомително писмо е връчено на ответницата и в хода на
делото- с исковата молба и приложенията към нея. Задължението за съобщаване по чл.99,
ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез пълномощник, поради което
съдът приема, че съобщението извършено от цесионера като пълномощник на цедента е
валидно и е породило свързаните с него правни последици-прекратена е облигационната
връзка между длъжника и цедента и ищецът-цесионер е новият кредитор на длъжника по
сключения договор за паричен заем.
Установи се, че съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит PLUS-*******, кредитодателят отпуска на кредитополучателя кредит за
потребителски цели в размер на 12000лв., а кредитополучателят се задължава да върне
предоставената сума, ведно с уговорената лихва, чрез месечни погасителни вноски
съобразно уговорен погасителен план в срок до 05.02.2026г. (падежът на последната
погасителна вноска). Установи се, че кредиторът е превел по посочената в договора банкова
сметка на кредитополучателката сумата от 11580лв. след като е удържал от договорената
сума (в размер на 12000лв.) 420 лева-за заплащане на такса ангажимент, съобразно
договореното в чл.2 от договора, поради което същият е изпълнил задължението си по
договора. При това положение за него възниква правото да получи уговорените вноски за
погасяване на предоставения кредит, респ. за кредитополучателката е възникнало
5
задължението да върне заетата сума, ведно с дължимите лихви при уговорените условия.
Неоснователно е възражението на ответницата за нищожност на договорката за
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като уговорената
възнаградителна лихва е във фиксиран размер от 11,85% за целия срок на договора, като
съдът счита, че същият съответства на принципа за справедливост в гражданските и
търговски отношения и не води до неоснователно обогатяване на кредитора. Несъстоятелно
е възражението на ответницата за нищожност на договорките за наказателни /санкционни/
лихви, тъй като такива не са уговорени в договора. Уговорено е единствено заплащане на
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава за периода на
забавата, което е в съответствие с разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Направеното от
ответницата възражение, че „договорът е бланкетен и не е сключен индивидуално с
потребителя” не е възражение от естество, което да води до недействителност на договора.
Кредиторът претендира предсрочна изискуемост на вземането. Установи се, че страните
са уговорили, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогА.а вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013г., както и решения на ВКС относно договора
за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД (напр. решение № 200 от 18.01.2019г. по т.д.№
665/2018г. на ВКС, ТК, І о.) тази договорка не поражда действие, ако кредиторът изрично не
е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Установи се от заключението на вещото лице,
че ответницата не е плащала редовно уговорените погасителни вноски като е пропуснала
повече от две погасителни вноски, считано от 05.10.2019г., поради което за кредиторът е
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Не се представиха
доказателства, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника. В изпратеното до ответницата писмо
същата е уведомена само за дължимите суми и е поканена да ги погаси в 5-дневен срок, като
е предупредена, че кредиторът ще пристъпи към последващи действия, но в писмото не се
съдържа изрично изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Но
предвид изрично направеното в исковата молба изявление от кредитора, че с исковата молба
уведомява длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем /изявлението на кредитора
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба/, съдът счита, че изявлението за предсрочна изискуемост е достигнало до адресата и е
породило правни последици от получаване на исковата молба-04.04.2024г. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422,
ал.1 от ГПК (без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен)
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми (така решение № 10/25.02.2020г. по т.д.
№16/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 15/02.06.2021г. по т.д.№2891/2019г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.).
Установи се, че неплатената главница по процесния договор за кредит е в размер на
11763,91лв. Установи се, че при превеждане по банковата сметка на кредитополучателката
на предоставената в кредит сума кредитодателят е удържал сумата от 420лв. за заплащане на
такса ангажимент. Установи се, че срещу заплащането на тази такса кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент. Съдът, като взе предвид, че следи служебно за
нищожност на договорни клаузи, намира, че уговорената в т.2 от процесния договор
дължимост на „такса ангажимент“ противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което договорената такса е нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Определянето на лихвен процент (фиксиран или плаващ) в
договора за кредит касае условията на договора и е свързано с усвояването на кредита,
поради което не може да се начислява такса за това. Кредиторът не предоставя допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК (услуга, която е свързана с договора за
потребителски кредит, но няма пряко отношение към насрещните престации на страните),
като начислявайки „такса ангажимент“ той реално заобикаля забраната на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Удържаната от кредитора такса ангажимент в размер на 420 лева при усвояване на
кредита от кредитополучателя се явява недължима, поради което с тази сума следва да се
6
намали размера на дължимата от него главница. Предвид на изложеното съдът намира, че
дължимата от ответницата главница по договора за кредит е в размер на 11343,91 лева
(11763,91лв.-420лв.), до който размер следва да се уважи исковата претенция, а в останалата
част-до претендираната сума от 11763,91лв., следва да се отхвърли. Върху непогА.ата
главница ответницата дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост- 04.04.2024г., до окончателното й погасяване (т.2 на тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г.).
Установи се, че договорната лихва по кредита за претендирания период- от 05.01.2020г.
до 27.06.2023г. е в размер на 3379,86лв. Установи се също, че между страните по договора за
кредит е уговорено, че при забава на плащане на погасителна вноска се дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, както и че
ответницата е изпаднала в забава на 05.07.2019г. Възражението на ответницата, че вземането
е погА.о поради плащане остана недоказано от нея.
Ответницата е направила възражение за погасяване на вземането за лихви по давност,
поради което същото следва да бъде разгледано. Вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на 3-годишна давност (чл.111, б.”в” от ЗЗД). Съгласно чл.114 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно тълкувателно
решение № 3/2023 от 21.11.2024г. по т.д.№3/2023г. на ОСГТК на ВКС, вземането за
възнаградителни лихви започва да тече от момента на изискуемост на съответната вноска.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че вземането за възнаградителна лихва е погА.о
по давност преди 25.07.2020г., поради което е дължима възнаградителна лихва за периода от
25.07.2020г. до 27.06.2023г. /датата, до която се претендира възнаградителна лихва/, която се
установи, че е в размер на 2991,10лв. По давност е погА.о и обезщетението за забава за
периода преди 25.07.2020г. /три години преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение/. Установи се, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва за забава за просрочените плащания на главницата по договора за периода от
15.07.2020г. до 25.07.2023г., е в размер на 3723,79лв. Тъй като ищецът претендира
обезщетение за забава в по-нисък размер от установения от вещото лице /макар и за период,
в който вземането е погА.о по давност/, а именно в размер на 1935,80лв. съдът намира, че
следва да уважи иска до претендирания размер.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 341,59лв. и за възнаграждение на вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза в размер общо на 1206,40 лева.
Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, поради което ответницата следва да
заплати на ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300лв. Съобразно изхода на спора
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1760,48лева, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 373,05 лева за направени по
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответницата е направила разноски в размер на
850лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, съобразявайки броя и цената на предявените
искове, както и проведените съдебни заседания, на които ответницата е представлявана от
своя пълномощник. Съобразно изхода на спора ищецът следва да заплати на ответницата
сумата от 40,25 лева за направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Е. И. с ЕГН-*********, с адрес-
гр.С., ул.”П.”, № *, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин“, бул.”Д-р Петър Дертлиев”,
№ 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Ю., по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 436/28.07.2023г. по ч.гр.д.№ 815/2023г. по описа на Районен съд-Сандански,
следните суми: сумата от 11343,91 лева (единадесет хиляди триста четиридесет и три лева
и деветдесет и една стотинки) - главница по договор за потребителски кредит с № PLUS-
******* от 01.02.2019г., ведно със законната лихва от 04.04.2024г., до окончателното й
погасяване, сумата от 2991,10 лева –възнаградителна лихва за периода от 25.07.2020г. до
27.06.2023г., сумата от 1935,80 лева (хиляда деветстотин тридесет и пет лева и осемдесет
стотинки) –обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до 25.07.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главница над уважения размер до претендираната сума от
11763,91 лева, като неоснователен, както и иска за заплащане на възнаградителна лихва над
уважения размер до претендираната сума от 3379,86лв. и за периода от 05.01.2020г. до
24.07.2020г., а също и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода от 06.01.2020г.
до 24.07.2020г., като погА.и по давност.
ОСЪЖДА И. Е. И. с ЕГН-*********, с адрес-гр.С., ул.”П.”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Люлин“, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда
“Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., сумата от
1760,48лева (хиляда седемстотин и шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки) за
направени по настоящото дело разноски и сумата от 373,05 лева (триста седемдесет и три
лева и пет стотинки) за направени по заповедното производство разноски (по ч.гр.д.№
815/2023г. по описа на Районен съд-Сандански).
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Люлин“, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис
сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Е. И. с ЕГН-*********, с адрес-гр.С., ул.”П.”, № *, сумата от 40,25 лева
(четиридесет лева и двадесет и пет стотинки) за направени по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8