Номер 17630.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500303
по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 389/21.06.2020 г. по гр.дело № 1538/2019 г.
Смолянският районен съд осъжда Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” при МВР-гр.София да заплати на Д. И. В. следните
суми: 1778,38 лева допълнително възнаграждение за положен и незаплатен
нощен извънреден труд за периода от 20.12.2016 г. до 22.12.2019 г., дължимо
на чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР във връзка с чл.187, ал.5 от ЗМВР; законната
лихва върху главницата от 1 778,38 лева, считано от 23.12.2019 г. до
окончателното плащане; 210,76 лева обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода
20.12.2016 г. до 22.12.2019 г., считано от момента, когато са станали
изискуеми съответните възнаграждения до датата на депозиране на исковата
молба /23.12.2019 г./; както и 350 разноски за адвокатско възнаграждение.
Със същото решение дирекцията е осъден ада
плати по сметка на Смолянския районен съд и 219,52 лева държавна такса и
разноски за вещо лице по назначената експертиза.
Срещу това решение е подадена допустима
въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР-гр.София, чрез ст.юр.С.С. с искане
за отмяна на решението и отхвърляне исковете на Д.В., както и присъждане
на направените разноски.
В съдебно заседание за дирекцията-жалбоподател,
редовно призована, не се явява представител. За нея юр.С.С. чрез писмена
защита поддържа жалбата.
Въззиваемият Д. И. В. , чрез пълномощника си адв.В.Р., с
отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли решението да
бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание въззиваемият Димитър
Видров, редовно призован, не се явява; за него пълномощникът му адв.В.Р. с
молба-становище продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Не е спорно по делото, че ищецът Д. И. В. работи по
служебно правоотношение в Регионална дирекция „ПБЗН“ – Смолян при ГД
„ПБЗН“ при МВР – София, като „старши спасител“ в група „Оперативен
център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“.
Ищецът претендира, че за времето от 20.12.2016 г. до
22.12.2019 г. е положил редица часове нощен труд, който не е надлежно
преобразуван и начислен и не му е заплатен.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза на
вещото лице В.И. се установява, че работното време на държавните
служители, работещи на смени, какъвто е ищецът, се изчислява и отчита в
часове сумарно по месеци. Отработените часове във времето от 22,00 ч. до
6,00 ч. се отчитат с протоколи, приложение № 5 към посочената Наредба №
81213з-776/29.07.2016 г. От тези протоколи за посочения по-горе период, е
видно, че на Д.В. е заплатен нощният труд по реални часове, без да се
преизчисляват в дневни.
Така за целия период от 21.12.2016 г. до
22.12.2019 г. се вижда, че Д.В. е работил на смени от 24 часа по графици при
сумарно отчитане на работното време. За същия период е положил 1 716 часа
нощен труд, като са изключени часовете по време на официални празници,
които са му изплатени с положения дневен труд по ведомост. Тези 1 716 часа
не са преобразувани в дневни. Разликата от преизчислението е 245 часа за
1 743,96 лв., лихвата за забава върху които е 205,40 лв. Положеният нощен
труд по време на официални празници за горния период възлиза на 26 часа.
Разликата при преизчислението им е 4 часа за 34,42 лв., лихвата за забава
върху които е 5,36 лв.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл.176
ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
сред които, съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание
чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г.,
при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния
период. Действалите през исковия период от време наредби съответно №
8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016
г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогичен на чл.31, ал.2 от предходната наредба от 2014 г.
При липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време.
Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, изразено във
въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от
25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при
заплащането на положен нощен труд да се прилага увеличение с коефициент
1,143, т.е., 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е
предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по
гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други
допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава
принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. В решението е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца нощен
труд следва да бъде заплатен допълнително само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.179,
ал.1 и ал.2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и
отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., за всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.8 от
НСОРЗ, съгласно което, за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв.
Същевременно в НСОРЗ е налице следващата
разпоредба - на чл.9, ал.2, която предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане
на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
(Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Ето защо приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за
всеки отработен час през нощта.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ, т. е., би могло да се приеме директно препращане
и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за
органите по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като следва да
се приеме, че единият от елементите на специалната закрила по КТ е
установената намалена, в сравнение с дневната, продължителност на
работното време през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с
приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна
по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило
относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза),
като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се отчете, че въззиваемият е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. По отношение
на работното време, почивките и отпуските на държавните служители, чл.
50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и двете цитирани по-горе наредби,
съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин,
различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с тези, спрямо които се прилагат
правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
Определеният максимален брой часове нощен труд от 8
часа, съгласно чл.187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл.187, ал. 3, изречение последно ЗМВР е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. От тълкуването на същата не би могло да се направи извод, че тя
определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа,
а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да
налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1,143. Всъщност
нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е
посочено и в чл. 2, ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по
приложението на чл.136, ал.1-3 КТ, според които нормалното работно време е
установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е
продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден
е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.
Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се
полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което
трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба се сочи, че друг съществен
пропуск на първоинстанционния съд се състои в това, че не мотивира по
никакъв начин извода си, на който се основава решението, че, при
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в
дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, като веднъж
съдът твърди, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това е
постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. В писмо изх.
№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната
продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната
продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в
тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма
на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
От заключението по ССчЕ при съпоставката с общия брой
нощни часове за периода като норма часове се вижда, че
разликата е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на
понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389/21.06.2020 г. по гр. д. №
1538/2019 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР-София да заплати на Д. И. В. , ЕГН **********,
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 400
лв./четиристотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________