№ 570
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110118446 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 107002/01.04.2024 г.,
уточнена с последваща писмена молба вх. № 187580/07.06.2024 г. на Т. И. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет., срещу [ фирма ] ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ул. № , с която е
предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от 2 910,16 лева –
главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със
законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 28,00 лева – лихва
за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., представляващи неизплатена част от вземания по
изпълнителен лист от 01.07.2010. г., издаден по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС,
ГО, 92 състав, срещу наследодателя на ищеца – П. Т. М, ЕГН **********, починала на
27.05.2019 г.
В исковата молба, уточнена с писмена молба от 07.06.2024 г., се твърди, че ищецът е
наследник по закон на П. Т. М, ЕГН **********, срещу която е бил издаден изпълнителен
лист от 01.07.2010. г. по ч. гр. д. № 14105/2009 г. на СРС, ГО, 92 състав, с който последната е
била осъдена да заплати в полза на [ фирма ] ЕАД следните суми: 3 971,35 лева – главница за
потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната
лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 1 482,60 лева – лихва за
периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г. Излага се, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е било образувано ИД № 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № , в хода на
което са били извършени изпълнителни действия до дата 01.01.2019 г., в резултат на които
принудително са събрани част от сумите по издадения изпълнителен лист. Поддържа се, че
след посочената дата – 01.01.2019 г., по ИД не са били извършвани изпълнителни действия,
поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК то е прекратено по силата на закона на
1
01.01.2021 г., макар последното формално да е прекратено с нарочен акт на съдебния
изпълнител едва на 13.03.2024 г. Твърди се, че непогасената чрез предприетите в хода на ИД
№ 20108380404549 изпълнителни действия част от вземанията по процесния изпълнителен
лист – предмет на предявения отрицателен установителен иск, са погасени с изтичане на
петгодишна давност. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се установи
недължимост на горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с което искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Навеждат
се доводи, че ищецът не е активно легитимиран да предяви процесния иск, доколкото не е
заявил изрично дали приема наследството на починалия длъжник по изпълнителен лист от
01.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав. В тази
връзка се прави искане за определяне на срок на ищеца, в рамките на който да заяви и/или
представи доказателства дали приема наследството на П. Т. М.а или се отказва от него и
това изявление, на основание чл. 51, ал. 3 ЗН, да се впише в книгата, предвидена в чл. 49, ал.
1 ЗН. Евентуално развива съображения за неоснователност на исковата претенция, като
твърди, че по воденото ИД са извършвани регулярно валидни изпълнителни действия, които
са възпрепятствали изтичането на приложимата петгодишна погасителна давност. Счита, че
при преценката на последното обстоятелство следва да се съобрази и периода на извънредно
положение в страната. Моли за прекратяване на производството по делото като
недопустимо, евентуално за постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
С оглед на възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявения иск
поради липса на активна процесуална легитимация по същия на Т. И. М., с проекта на
доклад, обективиран в определение от 18.09.2024 г., съдът е указал на ищеца в едномесечен
срок от получаване на препис от посоченото определение да заяви дали приема
наследството на починалата П. Т. М.а или се отказва от него, като същияте предупреден, че
ако не заяви изрично волята си за приемане или отказ от наследството, губи правото да
приеме наследството съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗН.
С молба вх. № 346964/30.10.2024 г. Т. И. М. е заявил изрично, че приема наследството
на П. Т. М, ЕГН **********, починала на 27.05.2019 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и приложено ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на Софийски
районен съд, III Гражданско отделение, 92 състав, от което се установява, че на
01.12.2009 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Т. М, ЕГН **********, за следните суми: 1./ 3 971,35
лева – главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г.,
ведно със законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане; 2./ 1 482,60 лева –
лихва за забава за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., 3./ 412,70 лева – разноски по делото.
С разпореждане от 11.12.2009 г. заповедният съд е постановил издаване на исканата
заповед за изпълнение.
С разпореждане от 01.07.2010 г. /л. 20 – гръб от ч. гр. д. № 14105/2009 г./ заповедният
съд е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила сила на 21.06.2010 г. и е
разпоредил издаване на изпълнителен лист. По делото не се твърди и не се установява
разпореждането от 01.07.2010 г. да е било обжалвано в срока по чл. 407, ал. 2 ГПК, поради
което съдът приема, че същото е влязло в сила като необжалвано на посочената от
заповедния съд дата.
2
Видно от отбелязване върху заповедта по чл. 410 ГПК, на 01.07.2010 г. е бил издаден
изпълнителен лист за сумите по нея, както следва: 1./ 3 971,35 лева – главница за
потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната
лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане; 2./ 1 482,60 лева – лихва за забава за
периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., 3./ 412,70 лева – разноски по делото.
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по
изпълнително дело /ИД/ № 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ.
От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 01.07.2010 г., с молба от 02.09.2010 г.
[ фирма ] ЕАД е поискала образуването на изпълнително производство срещу П. Т. М.а пред
ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на
длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на
начина на изпълнението.
От приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист от 01.07.2010 г.
се установява, че той е издаден в полза на [ фирма ] ЕАД и с него лицето П. Т. М.а се осъжда
да заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 3 971,35 лева – главница за
потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната
лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане; 2./ 1 482,60 лева – лихва за забава за
периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., 3./ 412,70 лева – разноски по делото.
С разпореждане от 14.09.2010 г. ЧСИ М. Б. е образувал изпълнително дело срещу П.
Т. М.а – ИД № 4549/2010 г., разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение до
длъжника; разпоредил е да се извършат справки за имущественото състояние на длъжника;
наложил е запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в страната и върху
трудовото му възнаграждение.
До длъжника П. Т. М.а е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
49797/14.09.2010 г. /л. 67 ИД/, връчена лично на длъжника 30.09.2010 г. Със същата, на
основание чл. 428, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е поканил длъжника в двуседмичен
срок от получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия
на изпълнение акт, приложен към поканата.
С разпореждане от 14.09.2010 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху вземанията на
П. Т. М.а по банкови сметки в различни търговски банки /запорни съобщения на л. 9 – л.
33 ИД и л. 36 – л. 47/.
С разпореждане от 14.09.2010 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на П. Т. М.а, получавано при работодателя ЕТ „Т. М.“ /запорно съобщение
на л. 34/.
С разпореждане от 02.08.2013 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху пенсията на П.
Т. М.а.
Видно от отбелязвания, извършени на гърба на приложения в процесното ИД
изпълнителен лист, кореспондиращи с данните, предоставени от ТП на НОИ – гр. София,
Дирекция „Пенсия“, в писмата на л. 77 – л. 89 от изпълнителното дело, в периода от
24.10.2013 г. – 11.12.2018 г. регулярно са правени удръжки от пенсията на П. Т. М, сумите
от които са постъпвали по ИД и са служели за удовлетворяване на вземанията на взискателя
по него.
С писмо вх. № 01537/11.01.2019 г. ТП на НОИ – гр. София, Дирекция „Пенсия“, е
уведомило ЧСИ М. Б., че във връзка с ПМС № 320/20.12.2018 г. и съгласно чл. 446 ГПК
преустановява месечната удръжка от пенсията на П. Т. М.а по процесното ИД, считано
от 01.01.2019 г.
С молба вх. № 24564/14.05.2019 г. взискателят [ фирма ] ЕАД е отправил искане към
3
съдебния изпълнител за налагане на запор вземанията на длъжника по банкови сметки
и върху вземането му за трудово възнаграждение или пенсия.
Страните не спорят, че след 14.05.2019 г. по процесното ИД не са били поискани от
взискателя или служебно предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност.
Видно от Препис – Извлечение от Акт за смърт № 0716/29.05.2019 г. и
Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УФ01-138, издадено от Ст.чна община –
район Красно село /л. 92 и 93 ИД/, П. Т. М.а е починала на 27.05.2019 г., като е оставила за
свой единствен наследник по закон Т. И. М. – син.
С Постановление № 13.03.2024 г. ЧСИ М. Б. е прекратил производството по ИД №
20108380404549, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните
суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.07.2010 г. по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по
описа на СРС, ГО, 92 състав, срещу П. Т. М, починала на 27.05.2019 г., чийто единствен
наследник по закон е ищецът по настоящото дело Т. И. М., поради погасяването им по
давност.
По доводите за недопустимост на иска, релевирани в писмения отговор, съдът
намира същите за неоснователни, респ. съдът счита предявеният иск за допустим при
следните съображения:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в
ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно посочените норми уреждат защита на длъжника
след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и
да не предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз
основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Безспорно със защитата, регламентирана в чл.
439 ГПК, може да се ползва и наследник на лице, срещу което е било издадено
изпълнително основание, тъй като съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен
лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници. В конкретния случай с писмена молба вх. № 346964/30.10.2024 г. Т. И. М. е
заявил изрично пред съда, че приема наследството, оставено от П. Т. М, ЕГН **********,
починала на 27.05.2019 г. Същевременно предявяването на иска с правно основание чл. 439
ГПК по същество представлява форма на конклудентно приемане на наследството на
починалия длъжник по процесния изпълнителен лист. С оглед на това съдът намира, че
ищецът е активно легитимиран да води иска по чл. 439 ГПК.
По основателността на предявения иск:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
4
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е било
провеждано – в този смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, I ТО. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез
предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не
всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а
само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този
смисъл и Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV ГО).
По изложените съображения, в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
5
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че нормата на чл. 117, ал. 2
ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице
постановена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
респ. приложима в процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК 5 – годишна
погасителна давност.
В конкретния случай, видно от материалите по приложеното заповедно дело №
14105/2009 г. на СРС, 92 състав, на 01.07.2010 г. е бил издаден изпълнителният лист въз
основа на постановената и влязла в сила на 21.06.2010 г. заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника П. Т. М.а.
С оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната
заповед за изпълнение – 21.06.2010 г., е започнала да тече нова 5 - годишна погасителна
давност.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС).
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
6
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.
10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни
решения.
В контекста на гореизложеното настоящият състав приема, че процесните вземания
са погасени по давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 01.07.2010 г.,
и за принудително събиране на вземанията по него, е образувано изпълнително дело /ИД/
№ 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ. Така инициираното
изпълнително производство е образувано при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, поради което по отношение на него приложение следва да
намерят постановките на именно цитираното ППВС.
Според даденото с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С оглед на това съдът приема, че за периода,
в който ИД 20108380404549 е било висящо, давност за вземанията не е текла. След съвкупен
анализ на доказателствата по ИД, съдът установи следното:
Въз основа процесния изпълнителен лист от 01.07.2010 г., по молба на [ фирма ]
ЕАД от 02.09.2010 г., е било образувано ИД № 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с
рег. № . на КЧСИ. В молбата за образуване на изпълнителното дело се съдържа изрично
възлагане на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, по силата на което същият е
предприемал изпълнителни действия, както следва: 1./ на 14.09.2010 г. е наложил запор
върху вземанията на длъжника по банкови сметки в страната и върху трудовото му
възнаграждение; 2./ на 02.08.2013 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху пенсията на П. М. Т..
Всяка от тези действия на съдебния изпълнител е прекъснало погасителната давност по арг.
от т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС.
В периода от 14.09.2010 г. до 02.08.2013 г. – тоест период от време, по-дълъг от 2 години, не
се установява да са били поискани от взискателя или да са предприети служебно от съдебния
изпълнител въз основа на изричното му възлагане по чл. 18 ЗЧСИ изпълнителни действия,
годни да прекъснат течението на погасителната давност или да възпрепятстват перемиране
на процесното ИД. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че в рамките на
образуваното срещу наследодателя на ищеца ИД № 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б.,
с рег. № . на КЧСИ, са настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за перемиране на
делото – на 15.09.2012 г., поради което и съобразно задължителните указания, дадени с
действащото към този момент ППВС № 3/1980 г., следва извод, че считано от датата на
прекратяване на ИД е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията по
7
изпълнителния лист – тоест от 15.09.2012 г.
Видно от материалите по ИД 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № . на
КЧСИ, след 15.09.2012 г. активните действия на взискателя по събиране на процесните
вземания се изчерпват с депозиране на молба вх. № 24564/14.05.2019 г. с искане към
съдебния изпълнител за налагане на запор вземанията на длъжника по банкови сметки и
върху вземането му за трудово възнаграждение или пенсия. В тази връзка следва да се
отбележи, че служебно извършените от ЧСИ М. Б. изпълнителни действия в периода след
15.09.2012 г., вкл. наложения с разпореждане от 02.08.2013 г. запор върху пенсията на П. Т.
М, не са годни да прекъснат погасителната давност за процесните вземания. Това е така, тъй
като съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, само
новото писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид – поради препращането в чл. 426,
ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния
титул – чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ – чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото
авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т.
6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на
молбата. Следователно само и единствено активността на взискателя да поиска
предприемане на изпълнителни действия в петгодишния давностен срок, започнал да тече от
перемирането на ИД 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ, е от
естество да прекъсне погасителната давност. Да се приеме противното, а именно, че
предприетите служебно от съдебния изпълнител по перемираното дело действия са годни да
прекъснат давността, би означавало да се придаде правно значение на действия на трето за
спора лице, което по собствена преценка и инициатива да се намеси в материалните
отношения на взискател и длъжник, като постави начало на нов давностен срок при липса на
проявена активност за това на кредитора по изпълнителния лист, което по мнение на
настоящия състав не коредпондира с приетото в горецитираното ТР.
При горните мотиви и като съобрази, че в периода от 15.09.2012 г. до 14.06.2019 г. е
изминал период от време, по-дълъг от 5 години, в рамките на който взискателят по ИД
20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ, не е проявил активност за
принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист от 01.07.2010. г., издаден
по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав, то същите са погасени по
давност, което обосновава извод за основателност на предявения отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът по делото. Последният
претендира разноски за платена държавна такса в размер на 117,53 лева, платен адвокатски
хонорар в размер на 1 200,00 лева и сторени разноски в ИД в размер на 800,00 лева.
Своевременно от ответната страна е релевирано възражение за прекомерност на
8
претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно. Като съобрази конкретната правна и фактическа сложност на делото, цената на
предявения иск и практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, съдебният състав намира, че адвокатското възнаграждение за исковото
производство следва да бъде редуцирано до сумата от 600,00 лева. Що се касае до
разноските в ИД, по отношение на тях е налице друг процесуален ред за предявяването им, а
не по реда на чл. 78 ГПК, поради което исковият съд в настоящия процес не може да
присъди същите.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Т. И. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет., НЕ ДЪЛЖИ на [ фирма ] ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ул. № , поради
погасяването им по давност вземанията за сумата от 2 910,16 лева – главница за потребена
топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от
01.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 28,00 лева – лихва за периода
01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., представляващи неизплатена част от вземания по изпълнителен
лист от 01.07.2010. г., издаден по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав,
срещу П. Т. М, ЕГН **********, починала на 27.05.2019 г., чийто единствен наследник по
закон е Т. И. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА [ фирма ] ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, ул. № , ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. № , вх., ет., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 717,53 лева –
разноски в производството по гр. д. № 18446/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9