Решение по дело №893/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 643
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20193530100893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 643,                       04.11.2019 година,                            град Търговище,

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                             ОСМИ  СЪСТАВ

 

На двадесет и пети  октомври                          две хиляди и деветнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

 

Секретар: Янита Тончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 893 по описа за 2019 г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК.

Постъпила е искова молба от "ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161-партер, представлявано от управителя П. С. С.  солидарно против  кредитополучателката Е.Ю.М. с ЕГН-********** *** и поръчителя Е.М.А. с ЕГН-********** ***, за съществуване и дължимост на сумата от 1288.38лв. – общо главници по договори;   сумата от  117.66лв.  – договорна лихва за период от 13.11.2017г.  до 28.01.2019г.;  сумата от 46.67лв. – законна лихва от 15.12.2017г. до 28.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 98 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 01.02.2019г. по ч.гр.д.№ 172/2019г. на РС-Търговище.

Релевират доводи за сключен  между страните „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и длъжниците Договор за потребителски кредит №0002188 от 13.11.2017 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 13.11.2017г., ведно с Общи условия към тях.  Между длъжника, кредитодателя „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с ЕИК *********, като поръчител, е сключен Договор от 13.11.2017г. за гаранционна сделка (поръчителство). Допълнително между длъжника, кредитодателя „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и поръчителя (вторият ответник Е.А.) е сключен и отделен Договор от 13.11.2017 за поръчителство, въз основа на който вторият ответник се е задължил солидарно, при условията на поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги).

Твърдят, че на датата на подписване на посочените договори на първата длъжница е предоставена заемната сума в размер на 600лв, която се е задължила да погасява разсрочено е краен падеж 14.11.2018г., съгласно подписаният от нея график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението от 770.40лв на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с ЕИК *********), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.ІІ от Договора за допълнителни услуги (с настоящото се претендират такива за „СМС известяване“). По двата договора длъжницата е извършил следните плащания към дата 28.01.2019: 41.49 лв. главница и 19.98 договорна лихва по договора за кредит, 64.53 лв. по договора за допълнителни услуги. След 28.01.2019 няма други плащания.

Относно Договора за допълнителна услуга (ДДУ) и дължимата по него главница излага следните факти и обстоятелства:        Съгласно чл.3, ал.2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции“ - в случаите, когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредите, изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор за поръчителство е одобрено от кредитодателя трето лице - дружество- поръчител (в настоящият случай - ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД). Поемането от третото лице на поръчителството е срещу възнаграждение в полза на поръчителя, което е посочено като размер в чл.З, ал.2 ДПК и което кредитополучателя се съгласява да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство.

В случая е сключен договор за поръчителство между кредитодателят, кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител - ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД - с който третото лице се задължава, срещу посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора по ДПК и по ДДУ. Кредитополучателката е заявила желанието си (чл.4 от ДПК) да ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш кредит“ ЕООД допълнителна услуга по договор (това е ДДУ), изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Ползването на допълнителната услуга не е условие за предоставяне на кредита (чл.4, накрая от ДПК), съответно извършването на разходите по тях не са задължителни за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включва в „общите разходи по кредита“ по см.на § 1. т.1 от ДР към ЗПК.

Поради това и въз основа на отделно Искане от длъжника е него е сключен ДДУ, съгласно който кредитодателят „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд България“ ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък, съгласно ДДУ, кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК - съгласно График за плащанията, неразделна част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислява възнаградителна лихва.

За заплащане на сумите по ч.гр.д.№ 172/2019 г. по описа на РСТ е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Моли съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответниците Е.Ю.М. ЕГН: **********, и солидарния длъжник (поръчител) Е.М.А., с ЕГН **********, дължат СОЛИДАРНО на ищеца „Фреш Кредит“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1452.71лв, от които: 558.51лв главница и 117.66лв. договорна лихва от 13.11.2017г. до 28.01.2019г. - по Договор за потребителски кредит №0002188 от 13.11.2017г., 705.87лв. -главница по т.1 (финансиране) и 24лв. - главница по т.ІІ(за „СМС известяване“) от Договор за допълнителни услуги от 13.11.2017г., 46.67лв. - лихва за забава върху неизпратената главница по Договора за потребителски кредит за периода от 15.12.2017г. до 28.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Депозирали са молба, с която молят съда да се произнесе с неприсъствено решение. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не е постъпил такъв от ответниците Е.Ю.М. и Е.М.А.. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Няма искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответниците са изпратени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като им е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочат доказателства. Указани са им и последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК.

С оглед на това съдът намира искането за постановяване на решение по чл.239 от ГПК за основателно. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.

            На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски, в размер на 345лв., включващи внесена държавна такса, както и пълния размер на разноските по заповедното производство – 30лв. (внесена държавна такса), на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуване на вземане на кредитора от "ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161-партер, представлявано от управителя П. С. С. , солидарно против  кредитополучателката Е.Ю.М. с ЕГН-********** *** и поръчителя Е.М.А. с ЕГН-********** ***, общо за сумата от 1452.71лв, от които: 558.51лв главница и 117.66лв. договорна лихва от 13.11.2017г. до 28.01.2019г. - по Договор за потребителски кредит №0002188 от 13.11.2017г., 705.87лв. -главница по т.1 (финансиране) и 24лв. - главница по т.ІІ(за „СМС известяване“) от Договор за допълнителни услуги от 13.11.2017г., 46.67лв. - лихва за забава върху неизпратената главница по Договора за потребителски кредит за периода от 15.12.2017г. до 28.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 98/01.02.2019г. по ч.гр.д.№ 172/2019г. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.Ю.М. с ЕГН-********** *** и Е.М.А. с ЕГН-********** ***, да заплатят солидарно на "ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161-партер, представлявано от управителя П. С. С. , сумата от 345лв., представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 30лв., направени разноски в заповедното производство на осн. чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.

            НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

           

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :