ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
468, 11.03.2020г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив VІ
граждански състав,
На
единадесети март две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
ч.
гражданско дело № 541 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1
от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Разпореждане № 14420/12.02.2020г., постановено
по ч.гр.д.№ 2249/2020, ПРС, с което е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.К.П., за сумата от 721,64лв. главница,
98,68лв. договорна лихва за периода 07.05.2018г.-31.12.2018 г., 288,74лв.
неустойка за неизпълнение на задължението, 225,00лв. разходи за извънсъдебно
събиране, 47,65лв. законна лихва за периода 01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,
законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски.
Поддържа, че съдът е направил
неправилен извод, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Освен това поддържа, че неправилно не е приложена възможността за издаване на
заповед за изпълнение по една част от искането, а за друга да се отхвърли. Развива доводите си, че клаузите за главница,
договорна лихва и законна лихва не са неравноправни, поради което съдът е
следвало да издаде заповед за изпълнение поне за тях. По отношение на клаузите,
които според съда са с неравноправнен характер поддържа, че същите не
противоречат на императивни законови разпоредби. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото
заявление в цялост.
Съдът , като разгледа постъпилата
частна жалба, намира следното :
Обжалва се разпореждане, с което е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендирани суми , съставляващи главница по договор
за заем, договорна лихва, такса за експресно разглеждане на документите, неустойка
за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
дължимото, законна лихва. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е
посочил, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.1, ал.1,
т.7-12, т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което и на осн. чл.22 от
същия закон договорът е недействителен. В този случай заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Съдът е посочил, че не може да прецени дали е налице хипотезата на
чл.22 от ЗПК. Останалите предпоставки за недействителност следва да се
преценяват в състезателно производство. В случая, обаче, е достатъчно да се установи евентуална
неравноправност на дадена клауза, което да обоснове отказ за издаване на
заповед за изпълнение – чл.411, ал.1, т.3 от ГПК. При тези изводи, заповедният
съд е отказал издаване на заповед за изпълнение и е дал указания за предявяване
на осъдителен иск.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е
в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие
на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла
на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3
от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
По същество, настоящата инстанция
намира, че извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи от
договора за кредит е правилна. В случая, в договора за потребителски кредит е
посочено, че годишният лихвен процент е 40,28%, ГПР е 49,30%, поставено
е условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за
това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в
голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е
предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е
неравноправна. Договорената неустойка при неизпълнение на задължението за
осигуряване на поръчителство или банкова гаранция е почти в половината размер от
заетата сума. Договореният лихвен
процент също е необосновано висок, при което с оглед нормата на чл.143, ал.1 от
ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира
като неравноправна. В заявлението се
претендират и суми като разходи и такси, но те също съставляват допълнително
заплащане , което санкционира забавата на длъжника. Това е така, т.к. не може още при сключване
на договора за кредит да са ясни вида и размера на разходите, които биха били
направени за извънсъдебно събиране на дължимите суми при забава. В този смисъл
с тази клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК, при което и на
осн. чл.21 от ЗПК същата е нищожна.
Съгл. чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Дали процесните клаузи са индивидуално уговорени не може да бъде
преценено в рамките на заповедното производство, поради което и за съда остава
единствения възможен извод за обоснована вероятност за неравноправни клаузи в
договора за кредит. При това положение следва да се приложи нормата на чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение. Оплакването
на жалбоподателя, че при неравноправни клаузи в договор за кредит, се дължи
връщане поне на получената главница, по принцип е основателно. В случая, обаче,
за съда не е възможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е
размерът на невърнатата главница, т.к. видно от самото заявление е извършвано
частично погашение на дължимите суми,
като внесеното е отнасяно както за погасяване на главницата, така и за
погасяване на дължимите лихви, такси , неустойки и т.н. При това положение само
в рамките на едно състезателно производство и след изслушване на експертиза
може да се установи какво е плащано по договора и правилно ли са отнесени
платените суми като погашение по различните пера по договора.
Предвид горните съображения съдът
намира, че следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2 от ГПК и да се откаже
издаване на заповед за изпълнение, при което и с оглед нормата на чл.415, ал.3
от ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането
си. Това е постановено от съда и в обжалваното разпореждане. В този смисъл
подадената частна жалба против отказа на заповедния съд за издаване на заповед
за изпълнение се явява неоснователна и следва бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане № 14420/12.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2249/2020, ПРС
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :