РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №7 по
описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.242 от Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на Д.Р.И. с ЕГН **********
***, чрез процесуалния представител адвокат М.В. с адрес ***, срещу
„ЕЛЕКТРО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Д., представлявано от управителя С.Н.К. по чл.124 ал.1 от ГПК за
признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е
работил в него при пълно работно време от 8 часа през периода от 01.01.2011 г.
до 01.08.2011 г.; че не е използвал неплатен годишен отпуск през месеците март
2011 г. и юни 2011 г.; за зачитането на периода за действителен осигурителен стаж, както и по чл.242 от
Кодекса на труда за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 1240 лева, представляваща сбор от неплатени остатъци от трудови възнаграждения
за периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. (в това число в размер на по 155
лева за месеците януари 2011 г., февруари 2011 г., април 2011 г. и май 2011 г.,
както и в размер на по 310 лева за месеците март 2011 г. и юни 2011 г.), а също
и за сторените по делото разноски. В исковата си молба и поправените искови
молби ищецът е посочил, че е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, което е било прекратено на 01.08.2011 г. по взаимно съгласие; през
периода от 01.01.2011 г. до 01.07.2011 г. едностранно от страна на работодателя
без негово съгласие е било намалено работното му време от 8 часа на 4 часа със
съответното намаляване на трудовото възнаграждение; без негово искане за
месеците март 2011 г. и юни 2011 г. работодателят незаконосъобразно е посочил,
че е ползвал неплатен отпуск; счита действията на работодателя за
незаконосъобразни; настоява за уважаването на предявените искове и присъждането
на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявените искове са
неоснователни; през периода от 01.01.2011 г. до 01.08.2011 г. ищецът е бил
преназначен на 4-часов работен ден на основание на чл.138а) от Кодекса на труда
поради намаляването на обема на работата; всъщност през този период Д.Р.И. не е
престирал своя труд, тъй като дружеството не е имало обекти, на които да
работи; ответното дружество не дължи никакви възнаграждения на ищеца, като
същите са изплатени изцяло; предявените искове са погасени с изтичането на
предвидената в Кодекса на труда 3-годишна давност; ищецът при прекратяването на
своето трудово правоотношение и в декларация от 25.10.2011 г. е заявил, че няма
никакви претенции към работодателя; настоява за отхвърлянето на исковете и присъждането
на сторените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ищецът чрез своя процесуален представител е отбелязал, че предявените
искове са доказани; неправилни са вписванията в трудовата книжка; направеното
едностранно изменение на трудовото му правоотношение е недействително; ищецът
никога не е работил на 4-часов работен ден; подписите във ведомостите за
заплати са имитирани; неправилно са съхранявани и унищожавани документи от
работодателя; работникът не е давал съгласие за изменение на трудовото
правоотношение, защото същото е в негов
ущърб и води намаляване на трудовото възнаграждение и стаж; давността не е
изтекла, тъй като има нищожност на действия и актове, съставени от
работодателя, а тогава давност не
тече; години наред са правени доброволни опити за уреждане на отношенията; от
показанията на разпитаните свидетели е станало ясно, че Д.Р.И. е работил на
пълно работно време; установено е, че ищецът не е ползвал неплатен отпуск през
месеците март 2011 г. и юни 2011 г.; действителната месечна заплата на ищеца е
била 1000 лева, като вписваната е била значително по-малка; ответното дружество
не е представило най-важните документи от трудовото досие на работника; вещото
лице е установило, че има имитирани подписи във ведомостта за заплати за
месеците април 2011 г., май 2011 г. и юли 2011 г.; не са доказани
предпоставките, обуславящи едностранното изменение на трудовото правоотношение,
поради което приложението на разпоредбата на чл.118 от Кодекса на труда е сторено
незаконосъобразно от работодателя; твърденията на ответното дружество за
изтекла погасителна давност са неоснователни, защото относно исковете по чл.124
от ГПК няма предвиден давностен срок; установени са нищожни действия в
противоречие със закона и добрите нрави; ищецът още от 2011 година е търсил
своите права; настоява за уважаването на исковете и присъждането на сторените
разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ответникът чрез своя пълномощник е заявил, че предявените искове са
неоснователни и недоказани; установителните искове са погасени с изтичането на
посочената в чл.358 ал.1 т.3 от Кодекса на труда 3-годишна давност, считано от
прекратяването на трудовото правоотношение на 01.08.2011 г.; освен това ищецът
е подписал споразумение за прекратяване на трудов договор от 01.08.2011 г. и
декларация от 25.10.2011 г., в които изрично е заявил, че няма никакви
претенции към работодателя във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение; третият предявен установителен иск за зачитането на периода за
действителен осигурителен стаж е недопустим, тъй като установяването на трудов
и осигурителен стаж се извършва по реда на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред и е допустимо единствено при загубването или
унищожаването на съответните документи, удостоверяващи това, каквато не е
настоящата хипотеза; установяването на количеството на положения труд и
зачитането му като трудов и осигурителен стаж не е нито право, нито
правоотношение, а факт с правно значение, който е в основата на други права –
да се иска заплащането на труда, придобиването на правото на пенсия; именно при
защитата на тези или други подобни права ищецът може да доказва какъв е
размерът и видът на положения труд, но към момента на предявяването на иска за
ищеца липсва правен интерес от търсената защита; затова претенциите на ищеца са
недопустими; настоява за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените
разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК са
процесуално недопустими.
В Определение №389/28.06.2010 г. по
частно гр. дело №366/2010 г. на IV г.о. на ВКС и
Определение №235/02.05.2011 г. по частно гр. дело №158/2011 г. на III г.о. на ВКС е посочено, че „едностранното въвеждане на
непълно работно време е право на работодателя, чието упражняване съдът не може
да контролира самостоятелно. Работникът, по отношение на когото е въведено
непълно работно време, може да търси защита на трудовите си права с иск по
чл.357 ал.1 от Кодекса на труда, включително да претендира заплащането на
възнаграждение за пълното уговорено с договора работно време. В рамките на
образуваното по такъв иск производство е допустимо установяването на
незаконосъобразността на заповедта на работодателя, с която е въведено
непълното работно време. При констатирането на такава незаконосъобразност съдът
няма да зачете последиците от едностранното волеизявление на работодателя“. Още
повече, че в настоящия случай отделно са предявени и осъдителни искове за
заплащането на разликите между трудовите възнаграждения за 4-часов работен ден
и пълен 8-часов ден; едновременното водене на установителни и осъдителни искове
с един и същ предмет на спора е недопустимо. Затова предявеният иск за
признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е
работил в него при пълно работно време от 8 часа през периода от 01.01.2011 г.
до 01.08.2011 г., е недопустим. На същите основания е недопустим и предявеният установителен
иск, че ищецът не е използвал неплатен годишен отпуск през месеците март 2011
г. и юни 2011 г. - отделно са предявени и осъдителни искове за заплащането на
пълните трудови възнаграждения за месеците март 2011 г. и юни 2011 г.;
едновременното водене на установителни и осъдителни искове с един и същ предмет
на спора е недопустимо. Предявеният иск за зачитането на процесния период за
действителен осигурителен стаж също е
недопустим – от представените от Д.Р.И. с исковата молба документи е видно, че
периодът е зачетен както за трудов, така и за осигурителен стаж; действително
периодът е зачетен за осигурителен стаж при нисък осигурителен доход, но
работодателят е внесъл осигурителни вноски при този осигурителен доход и няма
как без довнасянето на осигурителни вноски със свидетелски показания да бъде
установено, че осигурителният доход е по-голям; признаването на по-голям
осигурителен доход би могло да стане единствено след уважаването на исковете за
доплащане на дължимо трудово възнаграждение по чл.242 от Кодекса на труда и
задължаването на работодателя да довнесе съответните осигурителни вноски; в
настоящата хипотеза това не би могло да се осъществи с оглед на погасяването по
давност на вземанията на работника, доколкото до подаването на исковата молба е
изтекъл период от близо 10 години. Такава е и практиката на ВКС, обективирана в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №538/03.08.2010 г. по гр. дело
№470/2009 г. на III г.о. на ВКС – „искът на
работника за установяване по съдебен ред на факта на положен трудов стаж през
определен период от време на конкретна длъжност е по своята същност иск за
установяването на факт с правно значение, относим към установяването на категорията
на труд при пенсиониране; съгласно чл.124 ал.4 изр.2-ро от ГПК предявяването на
такъв иск по съдебен ред е недопустимо, тъй като исковете за установяване на
съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими
само в случаите, изрично предвидени в закон; установяването на положен трудов
стаж на определена длъжност за определен период от време се извършва по реда на
Указ №527/23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (отм.), респективно
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред“. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №105/03.10.1960 г. на ОСГК на Върховния съд – „недопустимо
е да се установява по съдебен ред и със свидетелски показания, че действително
извършваната работа от работника е различна от онази, удостоверена с писмени
документи, изходящи от съответното предприятие, учреждение или организация“.
Такава е и актуалната практика на ВКС – в Определение №465/30.10.2012 г. по гр.
дело №391/2012 г. на II г.о. на ВКС по
иск за установяването за трудов стаж относно изчерпателно изброени месеци
(каквато е и настоящата хипотеза) е посочено, че искът за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е допустим само когато е установено,
че липсват данни за претендирания стаж и осигурителят е прекратил дейността си
без да има правоприемник. В този смисъл са Определение №433/22.08.2011 г. по
гр. дело №380/2011 г. на III г.о. на ВКС
и Определение №41/15.01.2013 г. по частно гр. дело №489/2012 г. на IV г.о. на ВКС. Следователно в посочените части
производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимостта на
предявените искове.
Предявените искове по чл.242 от Кодекса на
труда са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Основателни са твърденията на ответното
дружество за погасяването по давност на търсените от ищеца суми. От края на
месец август 2011 г., когато е бил падежът на последната от процесните суми, до
датата на подаването на исковата молба по настоящото производство (04.01.2021
г.) са изтекли много повече от 3 години. Съгласно чл.111 буква а) от Закона за
задълженията и договорите с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. В този
смисъл е и чл.358 ал.1 т.3 от Кодекса на труда. Доколкото в настоящия случай
към датата на подаването на исковата молба са били изтекли почти 10 години, то
всички процесни суми са погасени с изтичането на кратката тригодишна давност.
Ищецът не е представил никакви доказателства за прекъсването или спирането на
давността на основание на чл.116 и чл.115 от Закона за задълженията и
договорите. Не представляват основания за спирането или прекъсването на
давността жалбите и молбите до други институции, в които са отправени неконкретизирани
претенции – същите не представляват искови молби. Затова предявените искове по
чл.242 от Кодекса на труда са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора на ответното
дружество трябва да бъдат присъдени направените и поискани съдебно – деловодни
разноски в размер на 1670 лева внесено адвокатско възнаграждение (с оглед броя
и вида на исковете, както и проведените 5 съдебни заседания размерът му е
по-нисък от минималния съгласно чл.7 ал.9 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 във връзка
с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения).
Водим от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК и чл.242 от Кодекса на труда, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Д.Р.И. с ЕГН **********
*** срещу „ЕЛЕКТРО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Д., представлявано от управителя С.Н.К., искове по чл.124 ал.1
от ГПК за признаването за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът е работил в него при пълно работно време от 8 часа през периода от
01.01.2011 г. до 01.08.2011 г.; че не е използвал неплатен годишен отпуск през
месеците март 2011 г. и юни 2011 г., както и за зачитането на периода за действителен осигурителен стаж.
РЕШЕНИЕТО
в горната част има характера на определение и подлежи
на обжалване пред ДОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.Р.И.
с ЕГН ********** *** срещу „ЕЛЕКТРО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от управителя С.Н.К.,
искове за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1240 (хиляда
двеста и четиридесет) лева, представляваща сбор от неплатени остатъци от
трудови възнаграждения за периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. (в това
число в размер на по 155 лева за месеците януари 2011 г., февруари 2011 г.,
април 2011 г. и май 2011 г., както и в размер на по 310 лева за месеците март
2011 г. и юни 2011 г.).
ОСЪЖДА Д.Р.И. с
ЕГН ********** *** да заплати на „ЕЛЕКТРО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от управителя
С.Н.К., направените разноски по гр. дело №7/2021 г. по описа на ДРС в размер на
1670 (хиляда шестстотин и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: