№ 9009
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110119447 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Н. В., ЕГН: ........, от град С,
представляван от адв. Н. Н., със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15,
ет. 4, против „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3
(Бизнес Център Интерпред), представлявано от ............, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми, а именно: главница в размер на 2338,97 лева, ведно
със законната лихва върху нея, мораторна лихва в размер на 9,42 лева, както и
разноски в общ размер на 360,81 лева, за които суми бил издаден
изпълнителен лист от 06.07.2016 г. на СРС, 35-ти състав, по гр. дело №
6958/2016г., и за събирането на които е било образувано изпълнително дело №
20248630400739/2024 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 при
КЧСИ, поради това, че правото да събира принудително и да изисква плащане
на описаните суми е погасено по давност.
Ищецът твърди, че върху банковата му сметка, по която получава
месечното си трудово възнаграждение, бил наложен запор по изпълнително
дело № 20248630400739/2024г. за вземане на „Софийска вода“ АД, което
съгласно предоставеното му копие от запорно съобщение, било обективирано
в изпълнителен лист от 06.07.2016г. на СРС, 35-ти състав, по гр. дело
6958/2016г., до размера на 4109,47 лева. Ищецът счита, че посоченото вземане
е погасено по давност и същото не подлежи на принудително събиране. На
база гореизложено се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че задължението на ищеца към ответника е погасено по
давност. Прави се искане за присъждане на разноски.
1
В законоустановения срок ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата претенция, но непосредствено след това
постъпва неговото писмено признание на иска по основание и размер,
придружено с искане за възлагане на направените от последния разноски по
делото върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не
дал повод за завеждането му.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Страните не спорят по фактите на делото. С оглед осъщественото от
ответника признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е
направил нарочно изявление, че признава предявените искове. В първото
съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска. Не се установява признатото право да противоречи на
закона или на добрите нрави. Ответникът, признавайки иска, не признава
право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да
постанови решение при признание на иска.
Предвид посоченото, налице са предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, поради което и предявеният в настоящото
производство иск следва да бъде уважен.
По разноските:
От ответната страна се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 78,
ал.2 ГПК, поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски.
Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не
дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи
признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на
иска. В случая ответникът разполага с изпълнителен титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Съдът споделя съдебната
практика, според която, когато ответникът по предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК (съответно чл. 124, ал. 1 ГПК) разполага с
изпълнителен титул, издаден въз основа на влязло в сила решение или заповед
за изпълнение, единственият ред за защита на ищеца чрез отричане правото на
принудително изпълнение на вземането поради изтекла давност е чрез
предявяване на иска по чл. 439 ГПК (чл. 124, ал. 1 ГПК); Когато
предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на
ищеца, следва да бъде отречено приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
не е налице първата предпоставка от фактическия й състав - ответникът да не
е дал повод за завеждане на иска. Предвид безспорния между страните факт,
че ответникът разполага с изпълнителен лист, последният може да послужи за
образуване на ново изпълнително производство, каквото е било образувано, в
2
рамките на което ищецът няма да разполага с възможност да направят
обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за изтекла погасителна давност,
което да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Обстоятелството, че предявяването на давността чрез иск пред
съда е единственият способ за обвързване на кредитора с правните последици
от изтичането й, респ. за упражняване на субективните права на ищеца за
защита срещу изпълнителния лист, води до извода, че извършеното от
ответника признание на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2
ГПК.
Въз основа на горното съдът счита, не са налице кумулативно
предвидените предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и направените от ищеца
разноски в размер на 193,56 лева за заплатена държавна такса и 900,00 лева
адвокатски хонорар следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК в отношенията
между Д. Н. В., ЕГН: ........, от град С, представляван от адв. Н. Н., със съдебен
адрес: гр. София, бул. Витоша № 15, ет. 4, и „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул.
„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3 (Бизнес Център Интерпред), представлявано
от ............, че Д. Н. В., ЕГН: ........, от град С, представляван от адв. Н. Н., със
съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15, ет. 4 НЕ ДЪЛЖИ на
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1618, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3 (Бизнес
Център Интерпред), представлявано от ............ следните суми, а именно:
главница в размер на 2338,97 лева, ведно със законната лихва върху нея,
мораторна лихва в размер на 9,42 лева, както и разноски в общ размер на
360,81 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.07.2016 г. на
СРС, 35-ти състав, по гр. дело № 6958/2016г., и за събирането на които е било
образувано изпълнително дело № 20248630400739/2024 г. по описа на ЧСИ
Сия Халаджова с рег. № 863 при КЧСИ поради това, че правото на ответника
да събира принудително и да изисква плащане на описаните суми е погасено
по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул.
„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3 (Бизнес Център Интерпред), представлявано
от ............ да заплати на Д. Н. В., ЕГН: ........, от град С, представляван от адв.
Н. Н., със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15, ет. 4, сумата от 193,56
лева за заплатена държавна такса и сумата от 900,00 лева адвокатски хонорар,
представляващи разноски в производството по гр.д. № 19447/2024 г. по описа
на СРС, 143-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4