№ 1673
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110150465 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
С. А. И. е предявил срещу „Сити кеш“ ООД установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и чл. 22 от ЗПК., с който се иска да бъде
провъзгласен за недействителен оговор за потребителски кредит № 988701, сключен на
27.12.2023 г.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 988701 на
27.12.2023 г. с ответното дружество. Сочи, че размерът на кредита е бил 2400 лв., като е
трябвало да бъде върната сумата 3213,92 лв., но освен това е била предвидена неустойка в
размер на 3014,08 лв., с която общата стойност която следвало да бъде върната е била 6228
лв. При това положение в договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на
54,45 %. В чл. 5, ал. 1 от договора е било предвидено задължение за сключване на някое от
изброените от кредитодателя обезпечения, което трябвало да се сключи в срок от 3 дни от
сключването на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение
кредитополучателят следвало да заплати неустойка, предвидена в чл. 11, ал. 1 в размер на
3014,08 лв., която неустойка е била разсрочена и се заплащала заедно с всяка вноска по
договора за кредит. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерна и
противоречи на добрите нрави. Счита, че допустимата договорна лихва е била в размер на
41,40 %, а в случая уговорената е била в размер на 44,50%. Твърди, че в определяния ГПР не
са включени всички разходи, които следвало да направи потребителят. Освен това в него не
била посочена методиката, по която се определя посоченият годишен процент на разходите.
Счита, че действителният годишен процент на разходите е над 105%, доколкото в него е
следвало да бъде включена неустойката по чл. 11 от договора. Твърди, че сключената
неустойка излиза извън присъщите и функции и представлява скрито възнаграждение за
ползването на заетата сума. Твърди, че съгласно уговорките в договора се променят
последиците предвидени в чл. 71 ЗЗД при непредоставяне на обезпечение по договора.
Твърди, че е заплатил сумата в размер на 2076,00 лв. по договора. С оглед гореизложеното
моли за отхвърлянето на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените елементи
на договора, поради което не би могла да доведе до недействителност на целия договор. В
допълнение на това посочва, че ако се приеме, че неустойката е нищожна, същата ще се
счита за изначално неуредена и правилно невключена към ГПР. Посочва, че договорът
отговаря на изискванията на ЗПК, като главницата и лихвата са валидно уговорени. Твърди,
че правилно е определен годишният процент на разходите, като същият не противоречи на
1
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че ГПР е следвало да включва компонентите към датата на
сключването на договора, а евентуалната неустойка би възникнала след сключването му.
Оспорва твърдението, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
Сочи, че в закона е бил предвиден максимален размер на ГПР от 69%, който не бил
надвишен. Освен това потребителят бил уведомен за всички дължими суми при
сключването на договора. На следващо място, твърди, че уговорената между страните
неустойка е действителна, като тя била уговорена като санкция при неизпълнение на
задължение от страна на кредитополучателя. Посочва, че потребителят е имал на
разположение 14 дни да се откаже от сключения договор. Оспорва да е било налице
неравнопоставеност между страните, доколкото ищецът е разполагал с яснота относно
всички свои задължения. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК
вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на
твърдените в отговора на исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да
представи общите условия по договора, както и извлечение относно платените от ищеца
суми, които са относими и следва да бъдат уважени.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, като ответникът
е възразил срещу това искане, доколкото твърди, че спорът между страните е правен. Съдът
счита, че така направеното искане е необходимо за правилното решаване на спора и следва
да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи общите условия
към сключения между страните договор за потребителски кредит № 988701 на 27.12.2023 г.,
както и извлечение по същия договор, от което да е видно кога и какви суми са били
погасени по договора, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да
бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
2
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде
уведомен за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения
депозит.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3