№ 118
гр. Ловеч, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20234310101104 по описа за 2023 година
Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от М. А. Р. от ***, против А. И. Е. от същото село, за
заплащане на суми, които ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил в изпълнение
на задължението на ответника по изп.дело № 1912/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав
Петров.
Ищецът твърди, че е бил поръчител на ответника, който е получил потребителски кредит от
„Банка ДСК“, но не издължавал редовно отпуснатата му сума по кредита и поради това
кредиторът „Банка ДСК“ се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 629/2022 г. по
описа на РС-Тетевен, въз основа на който било образувано изп.дело № 1912/2022 г. по описа
на ЧСИ Велислав Петров. Поради обстоятелството, че не се постигнало изплащане на
задълженията от длъжника, принудителното изпълнение било насочено към ищеца, като
поръчител, и на същия бил наложен запор за сумата от 3529.00 лева, преведени на
10.01.2023 г. и разпределени по изпълнителното дело, като му била възстановена надвзета
сума в размер на 717.00 лева, при което за остатъка от изплатеното в изпълнение на
задълженията на ответника, ищецът предявява настоящия иск.
Моли, да бъде осъден ответника, на основание чл. 144 от ЗЗД, да му заплати сумата в общ
размер 2861.40 лева, от която сумата 2811.40 лева, формирана от следните суми, посочени в
приложеното удостоверение на ЧСИ Велислав Петров по изп.дело № 1912/2022 г., а именно:
2412.00 лева, разпределена на взискателя „Банка ДСК“, от която: 1546.34 лева,
1
представляваща главница и 865.66 лева – лихви и разноски, 149.40 лева – удържана за такси
и разноски по ТТРЗЧСИ, 250.00 лева – удържана за пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ, като ищецът претендира и законна лихва в размер на 50.00 лева върху
главницата от 1546.34 лева, считано от 10.01.2023 г. /датата, на която е изплатил
задължението/ до завеждане на исковата молба /28.07.2023 г./, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
Ищецът моли, да му бъдат присъдени и разноските по настоящото производство –
адвокатски хонорар и държавна такса.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Х.
С.. Поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото.
Ответникът А. И. Е. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен
отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не
изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за
допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено
решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани
последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства /удостоверение изх.№ 18709/07.07.2023 г. по изп.дело № 1912/2022 г. на ЧСИ
Велислав Петров, съобщение изх.№ 04646/05.02.2024 г. на ЧСИ Велислав Петров по същото
изп.дело, както и приложеното копие от изисканото изпълнително дело/, съдът счита, че
предявеният иск е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в
исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу
ответника, като предявения суброгаторен иск с правно основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /28.07.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по
същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски
по делото, на основание разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, според която заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед на посочената разпоредба, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
следните направени разноски по делото, а именно: 115.00 лева – държавна такса и 700.00
2
лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие
от 18.05.2023 г., или общо разноски 815.00 лева, като искането в частта на разноските за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лева за още един адвокат,
следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗД, да
заплати на М. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата от 2811.40 лв. /две хиляди
осемстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща общ размер на
изпълненото задължение по изпълнително дело № 1912/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав
Петров, рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, както и сумата 50.00 лв.
/петдесет лева/, представляваща законна лихва върху включващата се в горната сума
изплатена главница от 1546.34 лева, считано от 10.01.2023 г. до завеждане на исковата молба
/28.07.2023 г./, ведно със законната лихва върху цялата сума от 2811.40 лева, считано от
28.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. И. Е., с горните данни, да заплати на М. А. Р., с горните данни, сумата 815.00
лв. /осемстотин и петнадесет лева/, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
искането В ЧАСТТА на разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение за още
един адвокат в размер на сумата 250.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
3