За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 91/23.04.2007 г. постановено по гр. д. № 90/2007 г. Районен съд – Момчилград е изменил размера на присъдената издръжка с решение № 301/ 17.12.2003 г. по гр. д. № 298/2003 г. по описа на Районен съд- Момчилград, с което Венцислав Пенчев Иванов с ЕГН ********** от с. Градище, обл. Плевен е бил осъден да заплаща за детето си Даниел Венциславов Иванов с ЕГН *********, чрез неговата майка и законна представителка Татяна Георгиева Христова с ЕГН ********** , като е увеличил размерът и а от 45 лв. на 65 лв., считано от 28.02.2007 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи издръжката. В останалата част искът е отхвърлен. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката. В тежест на ответника са останали разноските по делото. Против решението на районния съд е постъпила жалба от Венцислав Пенчев Иванов от г. Плевен , в която твърди, че е незаконосъобразно. Твърди, че пред решаващия съд представил писмени доказателства, с което доказал по безспорен начин реалните възможности да плаща издръжка в размер на 50-55 лв. Материалните му възможности били намалели , тъй като имал втори брак и дете от брака – Радостин , роден на 08.11.2004 г. и морални съображения да се грижи за детето на съпругата си от предходен брак. Трудовото му възнаграждение значително намаляла в сравнение с това , получавано при присъждане на първоначалната издръжка . Детето , за което се търси издръжка било на десет години и по делото не съобщавало да има по- големи нужди , продиктувани от здравословни проблеми или нужди от образование. В тази връзка съдът не бил изследвал възможностите на майката да предоставя издръжка за детето , а и липсвали данни за реалните трудови доходи на същата. В тази връзка прави искане ищцата да представи доказателства пред въззивната инстанция . Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество , като намали размера на присъдената издръжка в границите между 50-55 лв. Във възражението си въззиваемата твърди , че решението на районния съд е законосъобразно. Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни. Въззивникът работи на постоянен трудов доход , реализира доходи , не страда от заболяване , което да го лишава от възможността да работи, детето е на 11-годишна възраст, която изисква повече средства за отглеждането и възпитанието му. Счита решението на районния съд за законосъобразно и моли съдът да го остави в сила. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок , разгледана по същество е неоснователна. С решение № 301/ 17.12.2003 г. , постановено по гр.д. № 298/2003 г. Районен съд – Момчилград е изменил размера на присъдената издръжка по гр.д.№ 26/2002 г. на Районен съд – Момчилград, по което Венцислав П. Иванов от с. Градище е бил осъден да заплаща за детето си Даниел В. Пенчев , като е увеличил размера от 30 лв. на 45 лв. При постановяване на издръжката доходите на родителите са били , съответно- за майката 217 лв. , за бащата 387 лв. , а детето е било на седем години. От съдържанието на исковата молба се установява, че искът е предявен от майката, като законен представител на малолетното и дете Даниел Венциславов Иванов, независимо от това , че този израз липсва в заглавната и част, съдът намира, че този недостатък на исковата молба не е съществен , а и страните не спорят, че в случая се търси издръжка от майкаката , в това и качество. Съгласно чл. 84 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето , което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото не се спори, че детето за което се търси издръжка в момента е на единадесет години , от присъждането на първоначалната издръжка са изминали четири години , детето е пораснало , нуждите от храна , облекло са се увеличили. Освен това родителите на детето работят, реализират доходи – за майката 214 лв. , а за бащата 245 лв. . Обстоятелството, че ответника има друго дете на три години, за което също следва да осигурява издръжка не го освобождава от задължението да се грижи за детето, за което се търси издръжка. С оглед на тези данни съдът намира , че е налице изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена първоначалната издръжка и правилно съдът е увеличил размерът и от 45 лв. на 65 лв., като се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на родителите да предоставят средства за отглеждането и възпитанието му. По изложените съображения следва да остави в сила решението на районния съд. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/ 23.04.2007 г. , постановено по гр.д. № 90/ 2007 г. по описа на Районен съд - Момчилград. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.
|