№ 981
гр. Варна , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500462 по описа за 2021 година
Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК, по повод
подадената от Ю. А. П. ЕГН **********, Разрешение за пребиваване № *********, с адрес:
Русия 198035 гр.Санкт-Петербург ул."Двинская"№ 14 корп.1 ап.124, жалба вх.№ 260253/
4.02.2021 срещу решението на ВРС-ХХХІс-в № 261657/ 14.12.2020г по гр.д.№ 2225/2020г, с
което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от нея против Т. Д. П. иск за заплащане на сумата от
1446,50лв за периода от 7.08.2019г до 14.02.2020г включително, претендирана като
обезщетение за осъществявано от ответника в посочения период еднолично ползване на
съсобствения имот ап.18 с идентиф.№ 10135.2563.307.1.18 и адм.адрес: гр.Варна ул.“Д-р
Индржишка Кръстева“ № 12 вх.А ет.4, с площ от 53,66кв.м, при квоти по 1/2ид.ч. за всеки от
съсобствениците, на осн.чл.31 ал.2 ЗС ; ОСЪДЕНА Е ищцата да заплати на ответника
сумата от 500лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК. Счита постановеното
решение за неправилно и незаконо съобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
В обобщение на пространното изложение с позоваване на изобилна съдебна
практика, въззивният съд приема, че основното оплакване за процесуално нарушение се
свежда до това, че с направения от РС доклад на делото не е разпределил доказателствената
тежест достатъчно прецизно, като не е указал на ищцата, че носи такава за установяване
факта на надлежно връчена покана, адресирана до ответника по спора, за заплащането на
обезщетение за ползването на съсобствения имот, от което е била лишена за процесния
период м.08.2019г – м.02.2020г, посочил е, че ищцата е ангажирала достатъчно
доказателства. Същевременно в мотивите на постановеното решение е посочено, че ищцата
не е доказала наличието на отправена и връчена на ответника покана по смисъла на чл.31
ал.2 ЗС, а от извършената служебна справка се установявало, че веднага след подаване на
отговора от П. в производството по гр.д.№ 15500/2018г същото било спряно, като
последвалите по него действия на страните били свързани с обжалване на определението за
спиране и липсвали сведения и доказателства отговора по него дело вече да е бил връчен на
ответника, което било част от падащите върху ищцата задължения за доказване на елементи
от фактическия състав по настоящия иск.
Останалата част от изложението касае неправилното обсъждане на събрания
1
доказателствен материал, поради което решението се явява необосновано. В тази връзка не
били обсъдени всички доказателства, както и признанието на въззиваемия, от които можело
да се приеме за установено, че настоящият ответник е бил запознат със съдържанието на
отговора на исковата молба – л.42 и сл. по гр.д. № 15500/2018 по описа на ВРС-39с-в с вх.№
18517/12.03.2019г. В раздел VI от ПО са отправени претенции за заплащане на месечна
наемна цена в размер на 200лв за ползването на 1/2ид.ч. от апартамент № 18, съставляваща
дялът на Ю.П.. Посоченият документ не бил оспорен от въззиваемия и затова е приет като
доказателство.
Освен това, излага, че отв.Т.П. никога не бил възразявал, че до него бил стигнал
отговорът на Ю.П. по гражд.дело за развод под № 15500/2018г, а съдът е направил обратния
извод в противоречие със събраните доказателства.
По повод подадения от Ю.П. писмен отговор по делото за развод между настоящите
страни Т.П. бил изразил становище по неговото съдържание, както по гр.дело № 15500/
2018г, така и по настоящото. Възражението му се е свеждало до това, че Ю.П. винаги била
имала достъп до апартамента и че искането касаело период, различен от този по настоящото
дело № 2225/2019 на ВРС-31с-в. Освен това, в качеството му на ищец, настоящият
въззиваем бил разполагал с достатъчно процесуално време и възможност да се запознае с
делото и респ. с ПО на отв.Ю.П.. По повод обжалваното определение за спиране на
производството по гр.д.№ 15500/2018г основното оплакване на настоящия въззиваем е било,
че не е имал възможност да вземе отношение по подадения писмен отговор на ответницата
Ю.П. преди спирането на производството, а не че не бил запознат със същия.
Предвид изложеното счита, че с подадения писмен отговор на исковата молба по
гр.д.№ 15500/2018 Ю.П. е предявила и претенция по чл.31 ал.2 ЗС за присъждане на
обезщетение за лишаването й от ползване на процесния апартамент и съдът неправилно е
постановил обратното.
Предвид изложеното, след като РС е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада, като не са били дадени надлежни указания до страните за
посочване на относими за делото доказателства, моли въззивинят съд да предприемане
необходимите действия съобразно задължението си при обосновани оплаквания за
допуснати процесуални нарушения да укаже на страните за какви факти и обстоятелства
носят доказателствена тежест по делото.
Моли за отмяната на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго за
уважаване на иска, като бъде осъден ответникът да й заплати за периода от 6.08.2019г до
12.02.2020г сумата от 1446,50лв, ведно със законната лихва върху общия размер на
главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
вземането, както и да за присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в размер на
710лв.
С жалбата са направени доказателствени искания:
1/ да й бъде дадена възможност да представи дубликат от гр.д.№ 15500/2018г - 39с-в
на ВРС, възобновено към настоящия момент;
2/да бъдат приети като доказателство по делото:
2.1/ заверено копие на отговор на искова молба л.42 по гр.д.№ 15500/2018г на ВРС-
39с-в
2.2/ заверено копие на Определение за спиране № 3449/14.03.2019г по гр.д.№
2
15500/2018г на ВРС-39с-в;
2.3/ заверено копие на въззивна частна жалба от Т.П. срещу Определението за
спиране;
2.4/ заверено копие от съобщението до страните на Определението за спиране
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Т. Д. П. е депозира писмен отговор вх.№
271703/15.02.2021 със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за
потвърждаването постановеното от ВРС решение.
По отношение доказателствените искания на въззивницата се противопоставя, като
навежда възражение за тяхната преклузия.
Няма заявени от негова страна доказателствени искания.
СЪДЪТ, по наведените от въззивницата оплаквани яза допуснати процесуални
нарушения, намира същите за основателни по следните съображения:
Действително, с изготвения проект за доклад на делото, направен с определение №
7005/2020, РС при разпределяне доказателствената тежест между страните е пропуснал да
укаже на ищцата, че носи същата за установяване факта на отправена до настоящия
ответник покана за заплащане на обезщетение, която се явява една от кумулативно
изискуемите предпоставки за основателността на иска по чл.31 ал.2 ЗС При това положение
следва да бъде изготвен частичен доклад в тази насока.
При това положение отправените искане за събиране на посочените с жалбата
доказателства не е преклудирано по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК и на въззивницата следва да
бъде дадена възможност да представи същите, а именно: дубликат от гр.д.№ 15500/2018г-
39с-в на ВРС, възобновено и неприключило към настоящия момент.
Не следва да бъдат приети като доказателство по делото намиращите се на л.л.17-22
от въззивното дело и сочени от въззивницата като заверени копия на писмени документи,
тъй като същите представляват снимков материал, т.е. фотоснимки на писмени документи,
които се явяват недопустимо доказателствено средство по ГПК. Освен това, същите
очевидно касаят отново горепосочените писмени документи, съдържащи се по гр.д.№
155000/2018г, за чието представяне в заверени копия въззивният съд вече предостави такава
възможност.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На осн.чл.146 ал.2 ГПК ПРАВИ частичен нов доклад по делото, като
УКАЗВА на въззивницата ЮЛИЯ А. П. – ищца по спора, че в нейна тежест е
главното и пълно доказване факта на отправена до ответника Т.П. покана за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобствения апартамент
3
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата да представи заверени копия от
документите, съдържащи се по гр.д.№ 15500/ 2018г-39с-в на ВРС, възобновено и
неприключило към настоящия момент, установяващи фактите, релевантни за настоящия
спор, а именно – на отправена покана до ответника и нейното узнаване от същия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за приемане като
доказателства по делото фотоснимки на документи, както следва:
1/ фотоснимка на отговор на искова молба л.42 по гр.д.№ 15500/2018г на ВРС-39с-в
2/ фотоснимка на Определение за спиране № 3449/14.03.2019г по гр.д.№ 15500/2018г
на ВРС-39с-в;
3/ фотоснима на въззивна частна жалба от Т.П. срещу Определението за спиране;
4/ фотоснимка на съобщението до страните на Определе нието за спиране
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждането му в открито съдебно
заседание на 13.04.2021г от 14.30ч, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4