№ 42305
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110165293 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Р. Д. К., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от
адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС /над присъдените 120
лв.
Постъпило е становище от насрещната страна, в което се възразява срещу искането за
изменение в частта за разноските.
За да се произнесе съдът, съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното по делото Решение № 15108/05.08.2025 г. по гр.д. № 65293/2024 г. по
описа на СРС, 88 с-в съдът е присъдил на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни
разноски, както следва: сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса по
сметка на СРС, сумата от 300 лв. – депозит за ССчЕ и сумата от 120 лв. адвокатско
възнаграждение съгласно фактическата и правна сложност на делото.
По делото е подадена писмена молба от ищеца, с която е приложен списък на
сторените разноски, както следва: 50 лв., представляваща заплатена държавна такса по
сметка на СРС, 300 лв. – депозит за ССчЕ и 480 лв. адвокатско възнаграждение съгласно
1
фактическата и правна сложност на делото.
Още в отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ето защо и при постановяване на своето решение в частта за разноските съдът е
съобразил правната и фактическа сложност на делото и е определил възнаграждение за
процесуалния представител в размер на 120 лв. с ДДС. Предмет на делото са еднотипни
граждански дела по разрешаване на спорове във връзка със сключени потребителски
кредити, по които е налице трайна и непротиворечива казуална практика на съдилищата,
както и задължителни решения на Съда на Европейския съюз. Делото е разрешено в едно
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е
извършвал действия само писмено. Изложеното налага изводът, че за дела с подобна
проблематика не се дължи адвокатско възнаграждение в по-висок размер от присъдения от
съда, а претендираният такъв е завишен. Страната сама е избрала да заплати хонорар в
необосновано завишен размер, който не е наложен нито от сложността на делото, нито от
извършените процесуални действия, поради което и тя следва да понесе последиците от
това.
Следва да се отбележи още по повод възраженията на молителя, че присъденото
възнаграждение на вещото лице е в по-висок размер. Независимият експерт по делото е
извършил квалифициран, специализиран труд по поставени именно от ищеца задачи за
установяване и анализ на фактически данни. Съдът не е обвързан нито с размера на
определеното възнаграждение на вещото лице, нито с размера на предвидените в НМРАВ
размери на адвокатските възнаграждения при преценка на правната и фактическа сложност
на делото /в този смисъл С-438/22 на СЕС/.
Освен това между страните е воден друг процес във връзка с процесния договор за
потребителски кредит, като с влязло в сила решение е установено, че договорът е
недействителен. Предмет на настоящия осъдителен е иск за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 30, 48 лв., платена без основание по Договор за паричен заем №
4427035/15.03.2022 г. Тези обстоятелства са годни да създадат основателно съмнение в
добросъвестността на ищеца, както и съмнение дали генерирането на съдебни спорове не е с
цел адвокатското възнаграждение да се превърне в източник на неоснователно обогатяване.
При наличие за данни за злоупотреба с право по реда на чл. 3 ГПК съдът не е длъжен да
съдейства на страната а е длъжен да осуети злоупотреба, поради което разноските не биха се
дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл -
определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, определение
№ 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III ГО на ВКС и др..
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение
на решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 279812/20.08.2025г., подадена от Р. Д. К.
чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на
процесуален представител на ищеца за изменение на Решение № 15108/05.08.2025 г. по гр.д.
№ 65293/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3