Решение по дело №1423/2006 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1                                 18.11.2009 година                град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесети октомври                                  2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: А.Т.                                                     

 

Секретар: С.Б.  

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.

гр.дело № 1423 по описа за 2006 година и за да се произнесе, съобрази:

       

          Предявен е иск е за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС, чл.69 ЗН във връзка с чл.278 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С решение №13/20.03.2007г. на СтРС, постановено по настоящото гр.дело е допусната съдебна делба между Н.С.И. и Л.К.И., по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в жилищна сграда-блок №*, вх.*, ет.*, построена върху държавна земя, парцел І от 5528кв.м. в квартал ***, находящ се в гр.Ст.Загора, *********************, състоящо се от: спалня-дневна, кухня, баня-тоалетна, антрета и балкон, със застроена площ от 38,77 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №5 и 0,784% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи за жилището: север – ап. на Д. Ат.Д. и Е. Т.П. и стълбище, изток – ап. на Т. К. И., юг – двор, запад – ап. на Д. А.Д. и Е.Т.П.; на избеното помещение: север – мазе на Д.и Т. С., изток – коридор, юг – мазе на Г. Р. С., запад – абонатна станция, ПРИ КВОТИ: 5106/6606 ид.ч. за Н.С.И. и 1500/6606 ид.ч. за Л.К.И..

          Предявена е претенция от ищеца Н.С.И. против ответницата Л.К.И. на основание чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК за сумата от общо 2160,00лв., или 60,00лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаването му от ползуване на ½ ид.ч. от съсобствения недвижимия имот на периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г., ведно със законната лихва от 30.06.2009г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 496,00лв. за периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА

С решение №13/20.03.2007г. на СтРС, постановено по настоящото гр.дело е допусната съдебна делба между Н.С.И. и Л.К.И., по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в жилищна сграда-блок №*, вх.*, ет.*, построена върху държавна земя, парцел І от 5528кв.м. в квартал ***, находящ се в гр.Ст.Загора, *********************, състоящо се от: спалня-дневна, кухня, баня-тоалетна, антрета и балкон, със застроена площ от 38,77 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №5 и 0,784% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи за жилището: север – ап. на Д. Ат.Д. и Е. Т.П. и стълбище, изток – ап. на Т. К. И., юг – двор, запад – ап. на Д. А.Д. и Е.Т.П.; на избеното помещение: север – мазе на Д.и Т. С., изток – коридор, юг – мазе на Г. Р. С., запад – абонатна станция, ПРИ КВОТИ: 5106/6606 ид.ч. за Н.С.И. и 1500/6606 ид.ч. за Л.К.И..

          С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител по делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, че допуснатия до делба апартамент е реално неподеляем и има средна пазарна оценка в размер на 30 330 лв.

          При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че не е възможно извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален дял от допуснатия до делба имот. Съдът счита, че в случая делба не би могла да бъде извършена нито по реда на чл.291 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.292 ГПК чрез разпределение на имота от съда и следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.288 ал.1 ГПК, като допуснатия до делба имот се изнесе на публична продан, при което максимално биха се удовлетворили интересите на съделителите. С оглед изнасянето на имота на публична продан за меродавна пазарна оценка на същия към настоящия момент, предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарна оценка на имота, дадена в заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в с.з. на 20.10.2009г., която е в размер на 30 330лв.   

          ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

          В преклузивния срок по чл.286 от ГПК е предявена претенция от ищеца Н.С.И. против ответницата Л.К.И. на основание чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК за сумата от общо 2160,00лв., или 60,00лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаването му от ползуване на ½ ид.ч. от недвижимия имот на периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г., ведно със законната лихва от 30.06.2009г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 496,00лв. за периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г.

          Съдът счита, че предявената претенция за обезщетение за лишаване от ползуване е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения: за уважаването на тази претенция разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС изисква да са налице две кумулативно дадени предпоставки - съсобственикът лично да ползува съсобствения имот и да е отправено писмено поискване от неползуващия се съсобственик до него. В случая и двете законови предпоставки са налице - направилия претенцията съделител е отправил нотариална покана /представена по делото/, имаща характера на “писмено поискване”, с която кани ответницата да му заплаща обезщетение в размер на 60,00лв. месечно затова, че ползва неговата ½ ид.ч. от недвижимия имот и е безспорно, че ответницата лично ползва имота.

          Ответницата Л.К. възразява, че не е получила представената по делото нотариална покана. Видно от отбелязването в нотариалната покана, същата е връчена на ответницата чрез съсед – С.А.И. – ап.**, на 02.06.2006г. Последната е разпитана като свидетел по настоящото дело. В показанията си С.И. сочи, че преди около три години, лятото, била помолена да получи писмо за ответницата, тъй като няколко пъти никой не бил намерен в дома й. Свидетелката приела писмото и го предала на ответницата, която демонстративно взела писмото. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са непротиворечиви, безпристрастни и отразяват преки впечатления. С оглед на горното съдът намира възражението на ответницата за неоснователно.

С оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна наемна цена за процесния имот за периода 05.06.2006г. до 30.06.2009г. е в общ размер 4231,33лв., или за ½ ид.ч. е в размер на 2115,67лв.

С писмена молба от 20.10.2009г. ищецът, чрез упълномощения си представител е направил изменение на размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползване, като същото да се счита предявено за сумата от 2115,67лв., вместо първоначално посочената от 2160,00лв., което изменение е допуснато с протоколно определение от 20.10.2009г.

Предвид гореизложено, съдът счита, че претенцията по чл.286 ГПК се явява основателна и доказана в пълен размер и като такава следва да бъде уважена.

По отношение на претенцията за мораторна лихва за периода 05.06.2006г. до 30.06.2009г., съдът намира, че същата е основателна, по следните съображения: Задължението за лихва е акцесорно задължение, поставено в зависимост от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Видно от представената по делото Нотариална покана, същата е получена на 02.06.2006г., от който момент съдът счита, че ответницата е изпаднала в забава. За установяване размера на дължимата мораторна лихва е поставена задача на назначената експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от съда като компетентно и добросъвестно и неоспорено от страните по делото, че размерът на дължимата мораторна лихва за горепосочения период 05.06.2006г. до датата на завеждане на иска – 30.06.2009г. за забава в плащането на обезщетението за лишаване от ползуване е в размер на  442,03лв.

С писмена молба от 20.10.2009г. ищецът, чрез упълномощения си представител е направил изменение на размера на претенцията за лихва за забава, като същата да се счита предявена за сумата от 442,03лв., вместо първоначално посочената от 496,00лв., което изменение е допуснато с протоколно определение от 20.10.2009г.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че претенцията за мораторна лихва за забава в изплащането на обезщетение за лишаване от ползуване се явява основателна и доказана в предявения размер и като такава следва да бъде уважена.

          Водим от гореизложените съображения и на основание  чл.288 ал.1 ГПК и чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в жилищна сграда-блок №*, вх.*, ет.*, построена върху държавна земя, парцел І от 5528кв.м. в квартал ***, находящ се в гр.Ст.Загора, *********************, състоящо се от: спалня-дневна, кухня, баня-тоалетна, антрета и балкон, със застроена площ от 38,77 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №5 и 0,784% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи за жилището: север – ап. на Д. Ат.Д. и Е. Т.П. и стълбище, изток – ап. на Т. К. И., юг – двор, запад – ап. на Д. А.Д. и Е.Т.П.; на избеното помещение: север – мазе на Д.и Т. С., изток – коридор, юг – мазе на Г. Р. С., запад – абонатна станция, при права за съделителите: 5106/6606 ид.ч. за Н.С.И. и 1500/6606 ид.ч. за Л.К.И..

          ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********,***, адв.Ж.Б., да заплати ДТ върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 970,56 лв. по сметка на СтРС.

          ОСЪЖДА Л.К.И., ЕГН **********,***, да заплати ДТ върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 242,64 лв. по сметка на СтРС.

ОСЪЖДА Л.К.И., с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.И., с п.а. сумата от 2115,67лв, представляваща обезщетение за лишаването му от ползуване на ½ ид.ч. от процесния имот за периода 05.06.2006г. до 30.06.2009г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 442,03 лв., представляваща мораторна лихва за забава в изплащане на обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС за периода м.06.2006г. до 30.06.2009г.

          ОСЪЖДА Л.К.И., с п.а., да заплати ДТ върху уважената част от исковете по чл.31 ал.2 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.286 ГПК в размер на 102,30 лв. по сметка на СтРС.

          Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.

 

          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :