Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 18.11.2009 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесети октомври 2009 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: А.Т.
Секретар: С.Б.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.
гр.дело № 1423 по описа за 2006 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск е за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС,
чл.69 ЗН във връзка с чл.278 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след
допускане на делбата.
С
решение №13/20.03.2007г. на СтРС, постановено по настоящото гр.дело е допусната
съдебна делба между Н.С.И. и Л.К.И., по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№*, находящ се в жилищна сграда-блок №*, вх.*, ет.*, построена върху държавна
земя, парцел І от 5528кв.м. в квартал ***, находящ се в гр.Ст.Загора, *********************,
състоящо се от: спалня-дневна, кухня, баня-тоалетна, антрета и балкон, със
застроена площ от 38,77 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №5 и
0,784% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседи за жилището: север – ап. на Д. Ат.Д. и Е. Т.П. и стълбище, изток –
ап. на Т. К. И., юг – двор, запад – ап. на Д. А.Д. и Е.Т.П.; на избеното
помещение: север – мазе на Д.и Т. С., изток – коридор, юг – мазе на Г. Р. С.,
запад – абонатна станция, ПРИ КВОТИ:
5106/6606 ид.ч. за Н.С.И.
и 1500/6606 ид.ч. за Л.К.И..
Предявена е претенция от ищеца
Н.С.И. против ответницата Л.К.И. на основание чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК за сумата от общо 2160,00лв., или 60,00лв. месечно, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползуване на ½ ид.ч. от съсобствения
недвижимия имот на периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г., ведно със законната
лихва от 30.06.2009г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 496,00лв.
за периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА
С решение №13/20.03.2007г. на СтРС, постановено по
настоящото гр.дело е допусната съдебна делба между Н.С.И. и Л.К.И., по
отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*, находящ се
в жилищна сграда-блок №*, вх.*, ет.*, построена върху държавна земя, парцел І
от 5528кв.м. в квартал ***, находящ се в гр.Ст.Загора, *********************,
състоящо се от: спалня-дневна, кухня, баня-тоалетна, антрета и балкон, със
застроена площ от 38,77 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №5 и
0,784% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседи за жилището: север – ап. на Д. Ат.Д. и Е. Т.П. и стълбище, изток –
ап. на Т. К. И., юг – двор, запад – ап. на Д. А.Д. и Е.Т.П.; на избеното
помещение: север – мазе на Д.и Т. С., изток – коридор, юг – мазе на Г. Р. С.,
запад – абонатна станция, ПРИ КВОТИ:
5106/6606 ид.ч. за Н.С.И.
и 1500/6606 ид.ч. за Л.К.И..
С оглед принципа за
получаване на дял в натура от всеки съделител по делото бе назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава категорично
заключение, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, че
допуснатия до делба апартамент е реално неподеляем и има средна пазарна оценка
в размер на 30 330 лв.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът счита, че не е възможно извършването на делба,
като в дял на всеки от съделителите да се постави реален дял от допуснатия до
делба имот. Съдът счита, че в случая делба не би могла да бъде извършена нито
по реда на чл.291 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.292 ГПК чрез
разпределение на имота от съда и следва да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.288 ал.1 ГПК, като допуснатия до делба имот се изнесе на публична продан,
при което максимално биха се удовлетворили интересите на съделителите. С оглед
изнасянето на имота на публична продан за меродавна пазарна оценка на същия към
настоящия момент, предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарна
оценка на имота, дадена в заключението на съдебно-техническата експертиза,
прието в с.з. на 20.10.2009г., която е в размер на 30 330лв.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО
СМЕТКИ
В преклузивния срок по
чл.286 от ГПК е предявена претенция от ищеца Н.С.И. против ответницата Л.К.И.
на основание чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК за сумата от общо 2160,00лв.,
или 60,00лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаването му от ползуване
на ½ ид.ч. от недвижимия имот на периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г.,
ведно със законната лихва от 30.06.2009г. до окончателното плащане и мораторна
лихва в размер на 496,00лв. за периода 01.06.2006г. до 30.06.2009г.
Съдът счита, че предявената претенция за обезщетение за
лишаване от ползуване е основателна и следва да бъде уважена по следните
съображения: за уважаването на тази претенция разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС
изисква да са налице две кумулативно дадени предпоставки - съсобственикът лично
да ползува съсобствения имот и да е отправено писмено поискване от неползуващия
се съсобственик до него. В случая и двете законови предпоставки са налице -
направилия претенцията съделител е отправил нотариална покана /представена по
делото/, имаща характера на “писмено поискване”, с която кани ответницата да му
заплаща обезщетение в размер на 60,00лв. месечно затова, че ползва неговата
½ ид.ч. от недвижимия имот и е безспорно, че ответницата лично ползва
имота.
Ответницата Л.К. възразява, че не е получила представената
по делото нотариална покана. Видно от отбелязването в нотариалната покана,
същата е връчена на ответницата чрез съсед – С.А.И. – ап.**, на 02.06.2006г.
Последната е разпитана като свидетел по настоящото дело. В показанията си С.И.
сочи, че преди около три години, лятото, била помолена да получи писмо за
ответницата, тъй като няколко пъти никой не бил намерен в дома й. Свидетелката
приела писмото и го предала на ответницата, която демонстративно взела писмото.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са
непротиворечиви, безпристрастни и отразяват преки впечатления. С оглед на
горното съдът намира възражението на ответницата за неоснователно.
С
оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето
от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна наемна цена
за процесния имот за периода 05.06.2006г. до 30.06.2009г. е в общ размер
4231,33лв., или за ½ ид.ч. е в
размер на 2115,67лв.
С писмена молба от 20.10.2009г. ищецът,
чрез упълномощения си представител е направил изменение на размера на
претендираното обезщетение за лишаване от ползване, като същото да се счита
предявено за сумата от 2115,67лв., вместо първоначално посочената от
2160,00лв., което изменение е допуснато с протоколно определение от
20.10.2009г.
Предвид гореизложено,
съдът счита, че претенцията по чл.286 ГПК се явява основателна и доказана в
пълен размер и като такава следва да бъде уважена.
По
отношение на претенцията за мораторна лихва за периода 05.06.2006г. до 30.06.2009г.,
съдът намира, че същата е основателна, по следните съображения: Задължението за
лихва е акцесорно задължение, поставено в зависимост от наличието на главно
задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Видно от
представената по делото Нотариална покана, същата е получена на 02.06.2006г.,
от който момент съдът счита, че ответницата
е изпаднала в забава. За установяване размера на дължимата мораторна лихва е
поставена задача на назначената експертиза, вещото лице по която дава
заключение, възприето от съда като компетентно и добросъвестно и неоспорено от
страните по делото, че размерът на дължимата мораторна лихва за горепосочения
период 05.06.2006г. до датата на завеждане на иска – 30.06.2009г. за забава в
плащането на обезщетението за лишаване от ползуване е в размер на 442,03лв.
С писмена молба от 20.10.2009г. ищецът,
чрез упълномощения си представител е направил изменение на размера на претенцията
за лихва за забава, като същата да се счита предявена за сумата от 442,03лв.,
вместо първоначално посочената от 496,00лв., което изменение е допуснато с
протоколно определение от 20.10.2009г.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът
намира, че претенцията за мораторна лихва за забава в изплащането на
обезщетение за лишаване от ползуване се явява основателна и доказана в предявения
размер и като такава следва да бъде уважена.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.288 ал.1 ГПК и чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№*, находящ се в жилищна сграда-блок №*, вх.*, ет.*, построена върху държавна
земя, парцел І от 5528кв.м. в квартал ***, находящ се в гр.Ст.Загора, *********************,
състоящо се от: спалня-дневна, кухня, баня-тоалетна, антрета и балкон, със
застроена площ от 38,77 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение №5 и
0,784% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседи за жилището: север – ап. на Д. Ат.Д. и Е. Т.П. и стълбище, изток –
ап. на Т. К. И., юг – двор, запад – ап. на Д. А.Д. и Е.Т.П.; на избеното
помещение: север – мазе на Д.и Т. С., изток – коридор, юг – мазе на Г. Р. С.,
запад – абонатна станция, при права за съделителите: 5106/6606 ид.ч. за Н.С.И. и 1500/6606 ид.ч.
за Л.К.И..
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********,***, адв.Ж.Б., да заплати ДТ върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 970,56
лв. по сметка на СтРС.
ОСЪЖДА Л.К.И., ЕГН **********,***, да заплати ДТ върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 242,64
лв. по сметка на СтРС.
ОСЪЖДА Л.К.И., с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.И., с п.а. сумата от 2115,67лв, представляваща обезщетение за лишаването му от ползуване на ½ ид.ч.
от процесния имот за периода 05.06.2006г. до 30.06.2009г., ведно със законната
лихва считано от 30.06.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 442,03
лв., представляваща мораторна лихва за забава в изплащане на обезщетението по
чл.31 ал.2 от ЗС за периода м.06.2006г. до 30.06.2009г.
ОСЪЖДА Л.К.И., с п.а., да заплати ДТ върху уважената част от исковете
по чл.31 ал.2 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.286 ГПК в размер на 102,30 лв.
по сметка на СтРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :