№ 4320
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110130819
по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. Р. Д. дължи на „....“
ЕООД сумата от 97.46 лева- задължение по фактури, както следва: фактура с №
....../15.09.2017г., фактура с № ....../15.10.2017г. и фактура с № ....../15.11.2017г., формирано
от следните суми: 55.76 лева, представляваща цена на предоставени в периода от
15.08.2017г. до 14.11.2017г. електронни съобщителни услуги по силата на сключен между
А. Д. и „.....“ ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ...... от 11.05.2017г., както и сумата от 41.70 лева, представляваща сбор от дължими за
периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. лизингови вноски по сключен между А. Д. и „БТК“
ЕАД договор за лизинг от 11.05.2017г. на мобилно устройство GSM Sony ....... XA, които
вземания били прехвърлени последователно по силата на договори за цесия от 16.10.2018г.
и от 01.10.2019г. в полза на „......“ ООД, а впоследствие в полза на ищеца „....“ ЕООД, за
което парично притезание по ч. гр. дело № 23/2021г. по описа на Районен съд- Монтана е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между А. Р. Д. и „.....“ ЕАД бил сключен Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ...... от 11.05.2017г., по силата на който в
периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. на ответника била предоставена мобилна услуга за
телефонен номер ......... при условията на тарифен план Smart M+ с уговорена в договора
абонаментна такса в размер на 19.99 лева на месец. На същата дата между същите лица бил
сключен и договор за лизинг на мобилно устройство GSM Sony ....... XA, по силата на който
ответникът следвало да заплаща лизингови вноски в размер на по 13.90 лева месечно, чиято
обща стойност за процесния период- от 15.08.2017г. до 14.11.2017г., възлизала на сумата от
общо 41.70 лева. За потребените услуги и лизингови вноски били издадени фактури с №
....../15.09.2017г., ....../15.10.2017г. и *********/15.11.2017г. с падежи съответно на
02.10.2017г., 01.11.2017г. и 02.12.2017г. съобразно уговореното в чл. 29 от общите условия
на мобилния оператор, но сумите по тях не били заплатени от потребителя. Кредиторът-
доставчик на уговорените електронни съобщителни услуги прехвърлил процесните
вземания, произтичащи от договорите с ответника, в полза на „......“ ООД, а последното, от
1
своя страна, продало вземанията си от длъжника в полза на ищеца по силата на сключен с
последния договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът поддържа, че доколкото към исковата
молба е приложено уведомление за извършените прехвърляния на вземанията от А. Д. по
процесните договори, изходящо от „......“ ООД в качеството му на пълномощник на
първоначалния цедент „БТК“ ЕАД и на цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. и
доколкото длъжникът следва да получи същото, ведно с препис от исковата молба и
приложенията към нея, следвало да се счете, че последният е надлежно уведомен за цесиите.
Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 05.05.2022г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В молбата си от
02.11.2023г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за
това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД за посочената по- горе сума да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 205.00 лева,
представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 205.00 лева-
разноски за настоящото производство, за които по делото са представени доказателства, че
са реално заплатени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че А. Р. Д., ЕГН
**********, дължи на „....“ ЕООД, ЕИК ........., сумата от 97.46 лева- задължение по
фактури, както следва: фактура с № ....../15.09.2017г., фактура с № ....../15.10.2017г. и
фактура с № ....../15.11.2017г., формирано от следните суми: 55.76 лева, представляваща
цена на предоставени в периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. електронни съобщителни
услуги по силата на сключен между А. Д. и „.....“ ЕАД Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ...... от 11.05.2017г., както и сумата от 41.70
лева, представляваща сбор от дължими за периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. лизингови
вноски по сключен между А. Д. и „БТК“ ЕАД договор за лизинг от 11.05.2017г. на мобилно
устройство GSM Sony ....... XA, които вземания били прехвърлени последователно по силата
на договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. в полза на „......“ ООД, а впоследствие
2
в полза на ищеца „....“ ЕООД, за което парично притезание по ч. гр. дело № 23/2021г. по
описа на Районен съд- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „....“
ЕООД, ЕИК ........., сумата от 205.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 205.00 лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение, а заверен препис от
решението да с еизпрати на Районен съд- Монтана, ведно с приложеното по настоящото
дело ч. гр. дело № 23/2021г. по описа на Районен съд- Монтана.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3