РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110113765 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „ХVІІІ-та” от
ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба подадена от Б. К. за издаване на заповед за
незабавна защита от извършен спрямо нея акт на домашно насилие от К. Д..
Молителят сочи, че със соченият извършител са живели на съпружески начала. На
07.10.2022г. той упражнил физическо насилие спрямо молителя в обитаваното от тях
жилище в гр. В.
Моли се за издаване на заповед за защита, като се задължи К. Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителя, да бъде задължен да не приближава
молителя и местоживеенето му и местата за социални контакти в гр.В. Към молбата е
приложена декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката – лично и чрез
процесуален представител поддържат молбата, а ответната страна, чрез упълномощен
процесуален представител я признава.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към
молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като
съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8 ал.1 вр. чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3
вр. чл. 3 т. 3 от ЗЗДН.
Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при
проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита
по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за
подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се установява, че
молителката е съжителствала на семейни начала със сочения извършител. За дати на
процесните актове на извършено домашно насилие са посочени 07.10.2022г., а молбата е
депозирана на 17.10.2022г., поради което съдът намира, че е подадена в срок, от
легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна, като ответникът я признава.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно
насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
1
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която
съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с
наведените от молителката твърдения (арг. чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с
презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за
осъществени действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи която и да
било от проявните форми на домашно насилие. Това правило не е абсолютно и няма пречка
същата да се цени на общо основание с останалия доказателствен материал по делото.
Нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на
останалите разпоредби от закона и целта на същия. Подаването на такава декларация от
една страна е задължителен елемент от молбата по чл. 9 ЗЗДН, но следва да се цени
самостоятелно при положение, че няма други доказателства по делото, тъй като по
съществото си представлява частен документ.
По настоящото дело, с оглед доказателствената съвкупност, както и предвид
признанието на ответника, ВРС приема за доказани изложените в декларацията факти.
Гореизложените доводи обосновават извода, че К. Д. е осъществил на 07.10.2022г.
акт на домашно насилие спрямо Б. К., изразяващ се в упражняване на физическо и
психическо насилие и молбата за закрила следва да бъде уважена.
При наличието на установено извършване на актове на домашно насилие, следва да
се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката Б. К., като тази мярка не е ограничена със срок. Следва да се уважат и
посканите мерки ответникът да не приближава жилището, местоработата и местата за
социални контакти на молителката като следва да бъде наложени за максимално
предвидения срок в закона – 18 месеца.
Тъй като налагането на парична глоба при основателност на молбата за защита е
задължително съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава
санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на
последния, като с оглед бързината изискуема в настоящия процес преценя, че не следва да
събира служебно доказателства в тази насока, и подходящ би бил минималния размер на
глобата посочен в закона – 200 лева.
На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 ТДТССГПК, и предвид изхода на делото, в
тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Следва да се присъдят в негова тежест и сторените от молителя като правоимащо
лице разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл. 5, ал.1 и ал. 4 от Закона за
защита от домашното насилие, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на актове на домашно насилие спрямо Б. Г. К. ЕГН **********, адрес: гр. В.
ЗАДЪЛЖАВА К. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ДА НЕ ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра за срок от 18 (осемнадесет) месеца Б. Г. К.
ЕГН **********; жилището й на адрес: гр. В., ул. ***С.“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. * и
жилището на б. й на адрес гр. В., ул. „Г.. С.“ № ***; местоработата й в гр. В., ул. „Р.“ №
*„Г.б. е. д.“; местата й за социални контакти и отдих - **** „Н. Й. В.“, „Г. М. В.“ и „Д. п. М.
В.“ .
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., че при неизпълнение
на заповедта, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС глоба в размер на 200 (двеста) лв. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и дължимата
за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК К. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В. да
заплати на Б. Г. К. ЕГН ********** сумата от 300 лева за разноски по делото.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Б. Г. К. ЕГН ********** заповед за защита с
постановените мерки на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на началника на
съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за изпълнението им на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3