№ 12729
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110135326 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 от ГПК от МД Ф. с ЕГН: ********** срещу „ТС“ ЕАД с ЕИК ******, за
установяване на недължимост на сумата от 1489,58 лв. – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия, както и на сума в размер на 453,97 лева – лихва за периода
oт 31.12.2008 г. до 21.09.2011 г., сумата 331, 67 лева – разноски по делото и сумата 1069
лева – законна лихва до март 2024 г. /последните три вземания, уточнени съгласно молба от
09.01.2025г. от общо посочена в ИМ неолихвяема сума от 1855,60 лв/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89
състав, по който е образувано изп. д. № 20138380409256/2013 г от ЧСИ МБ, рег. № 838 на
КЧСИ и изп. д. № 20248600400766/2024 г. от ЧСИ ВМ, рег. № 860 на КЧСИ, поради
погасяване по давност на вземанията за същите.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ищеца МД Ф. е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по
гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89 състав, въз основа на който е образувано изп. д. №
20138380409256/2013 г. от ЧСИ МБ, рег. № 838 на КЧСИ. Посочва, че същото било
прекратено с постановление на ЧСИ Бъзински от 06.11.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, като последното изпълнително действие по изп. дело било извършено на 28.01.2014
г., чрез вписване на възбрана върху недвижим имот в Имотен регистър на Агенция по
вписвания. Сочи, че след прекратяването на посоченото изпълнително дело, въз основа на
същия изпълнителен лист (от 24.01.2012 г. по гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89
състав), на 06.03.2024 г. било образувано второ изп. д., а именно изп. д. №
1
20248600400766/2024 г. от ЧСИ ВМ, рег. № 860 на КЧСИ, за образуването на което ищецът
получил съобщение с изх. № 48382 от 14.03.2024 г. Посочва, че със започване на
производството по реда на чл. 410 и сл. от ГПК погасителната давност на вземанията е
прекъсната, като от влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е започнала
да тече нова давност, като на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД същата не е текла докато е
продължавало принудителното изпълнение по първото изпълнително дело. Сочи, че поради
неизвършване на изпълнителни действия в период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК първото изпълнително дело е прекратено по силата на закона на 29.01.2016 г.
Претендира, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност,
доколкото от прекратяването на първото изпълнително дело - 29.01.2016 г. до образуването
на второто такова на 06.03.2024 г. е изтекъл предвидения в чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностен
срок. Молят съда да признае за установено, че ищецът не дължат процесните суми поради
погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Възразява, че
изпълнителният лист е издаден срещу двама длъжника с разделна отговорност при равни
квоти, поради което претендира за прекратяване на производството частично. Оспорва
вземанията да са погасени по давност, тъй като приложимият давностен срок за вземанията
по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от момента на
влизане в сила на заповедта. Счита, че е преклудирана възможността на ищеца да възрази
срещу вземанията, тъй като не е депозирал възражение срещу издадена заповед за
изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поддържа, че давността за процесните вземания е
прекъсвана многократно, както чрез сезирането на съдебния изпълнител с нарочни молби,
така и с извършването на редица изпълнителни действия в рамките на възложените му
правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В този смисъл се позовава на т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обръща внимание, че съгласно
ЗМДВИП за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение – 20.05.2020 г.,
спират да текат давностни срокове. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните
суми поради погасяване по давност на вземанията. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца в полза на „ТС“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
2
24.01.2012 г. по гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който
срещу ищеца са образувани изп. д. № 20138380409256/2013 г от ЧСИ МБ, рег. № 838 на
КЧСИ и изп. д. № 20248600400766/2024 г. от ЧСИ ВМ, рег. № 860 на КЧСИ. Видно от
изпълнителния лист ищецът Мд Ф. и ЕВЕ – Ф. са осъдени да заплатят разделно на „ТС“
ЕАД сумата 3379, 36 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия,
законната мораторна лихва от 453,97 лева за забава за периода от 31.12.2008 г. до 21.09.2011
г., както и законната мораторна лихва върху главницата от 03.10.2011 г. до изплащане на
вземането, както и 331,67 лева – разноски по делото, а именно държавна такса в размер на
76,67 лева и 255 лева възнаграждение за юрисконсулт. Доколкото друго не е посочено всеки
от длъжниците дължи да изплати по ½ от посочените вземания, т.е. за ищеца това са
задължения в размер на 1689,68 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна
енергия, законната мораторна лихва от 226,99 лева за забава за периода от 31.12.2008 г. до
21.09.2011 г., както и законната мораторна лихва върху главницата от 03.10.2011 г. до
изплащане на вземането, както и 165,84 лева – разноски по делото.
Предвид посоченото ищецът не доказва да има правен интерес да предяви искове по
реда на чл. 439 ГПК за вземания над 226,99 лева до уточнения с молба с вх. № 6794 от
09.01.2025 г. размер 453,97 лева за забава за периода от 31.12.2008 г. до 21.09.2011 г., както и
за сумата на 165,84 лева до 331,67 лева– разноски по делото, т.к. не е налице претендирано
от ответника изпълняемо право за тях съгласно соченото изпълнително основание. Поради
това производството в тази част следва да бъде прекратено като образувано по недопустими
искове.
По основателността на останалата част от претенциите, съдът съобразява следното:
В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение /т.е. след изтичане на срока за подаване на възражение по
чл. 414,ал.2 ГПК/, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано. Поради това и преклудирани с изтичане срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
са всички възражения, основани на факти, реализирани към този момент.
Доколкото друго не се установява съдът приема, че заповедта е влязла в сила най-късно
на 24.01.2012 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
В случая приложимата давност, без оглед характера на вземанията, е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика по въпроса, израз на
която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение №
260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г.
3
на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО,
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от
4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
След влизане в сила на заповедта и преди изтичане на давностния срок от страна на
кредитора са предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД – с молбата от 10.12.2013 г. за образуване на изпълнително дело №
20138380409256/2013 г от ЧСИ МБ, рег. № 838 на КЧСИ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, като последното се прилага занапред по отношение на вече
образуваното изпълнително дело. Посоченото изпълнителното производство пред ЧСИ е
започнало преди постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, поради което до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015 г. давността за процесните вземания не е текла, поради
наличие на висящо неперемирано изпълнително дело към този момент.
След 26.06.2015 г. ответникът – взискател по изпълнителното дело е отправил искания
за осъществяване на действия по изпълнението съгласно молба от взискателя с вх. №
9256/01.02.2016 г. / л. 90 от ИД № 9256/2013 г./ - за налагане на запори на вземания на
длъжника, молба с вх. № 16651/08.03.2017 г. /л/ 92 от ИД № 9256/2013 г./ - за налагане на
запори на вземания на длъжника, молба с вх. № 23829/27.03.2020 г. /л. 96 от ИД № 9256/2013
г./ – за налагане на запори на вземания на длъжника по банкови сметки и трудови договори,
а при неоткриване на такива – чрез насочване изпълнението върху движими вещи.
С постановление от 06.11.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изп. д. №
9256/2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 103/.
Впоследствие на 06.03.2024 г. с молба с вх. № 17090/06.03.2024 г. ответникът отново е
предприел действия по принудително изпълнение, като е сезирал ЧСИ ВМ за извършване на
изпълнителни действия по събиране на вземанията по изпълнителни лист чрез налагане на
запори върху вземания по банкови сметки и по трудови договори, както и чрез изнасяне на
публична продан на движими вещи на длъжника. С молбата на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител от страна на взискателя е възложено да определи начина на
изпълнението. По молбата е образувано изп. д. № 766/2024 г. по описа на ЧСИ ВМ с рег. №
КЧСИ 860. В рамките на изпълнителното дело със запорно съобщение до Агенцията по
вписванията от 14.03.2024 г. /л. 32 от ИД 766/2024 г./. Като взискател по делото за
дължимите от ищеца публични задължения е присъединена и Национална агенция по
приходите (видно от уведомление от 16.05.2024 г.)
Посоченото съдът съобразява, като отчита, че след постановяване на Тълкувателно
решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. след 26.06.2015 г.
4
прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя. Съгласно
задължителните указания по т. 10 от посоченото ТР съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изрично с посоченото ТР е прието, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./.
Предвид посоченото давността е прекъсната многократно със сезирането на ЧСИ от
взискателя с описаните искания за извършване на изпълнителни действия. След
постъпването на молбата на взискателя с посочването на конкретен изпълнителен способ,
съдебният изпълнител е бил длъжен да го извърши, поради което и давността е прекъсната и
без значение за това обстоятелство е дали е постигнато изпълнение посредством избрания
способ, част от който е поисканото действие. Доколкото давността е свързана с поведението
на кредитора, то от значение за прекъсване й е действието на взискателя /отправеното
искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата
незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица / в този
смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/.
Предвид посоченото от последното прекъсване на давността - 14.03.2024 г /налагането
на запор на дружествени дялове по изп. д. 766/2024 г. до датата на депозиране на исковата
молба – 13.06.2024 г. не е изтекъл период от пет години и вземането не е погасено по
давност.
5
Неоснователни са възраженията на ищеца, че следва да се счита, че по първото дело
последното изпълнително действие е на 28.01.2014 г., тъй като са налице надлежно
отправени искания за извършване на изпълнителни действия след тази дата съгласно молба
с вх. № 16651/08.03.2017 г. /л/ 92/ - за налагане на запори на вземания на длъжника, както и
последваща молба с вх. № 23829/27.03.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че между
посочените две искания на взискателя е изминал период от повече от две години.
Действително за настъпването на перемпция е по силата на закона, като актът на съдебния
изпълнил само я прогласява, но същата не изключва правото на принудително изпълнение, а
последицата от настъпването й е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане
в ново изпълнително дело. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е, във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ /в този смисъл Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о/.
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.).
Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията на ответника
към ищеца по посочения изпълнителен лист не е погасено по давност и исковете в
допустимата им част следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответника, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на
производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ хода по същество и ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА
по предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК от МД Ф. с ЕГН: ********** срещу
ТС ЕАД с ЕИК ****** за признаване за установено, че не дължи разликата над 226,99
лева до 453,97 лева за забава за периода от 31.12.2008 г. до 21.09.2011 г. и за разликата над
165,84 лева до 331,67 лева– разноски по изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр. д. №
13969/2011 г. по описа на СРС, 89 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от МД Ф. с ЕГН: ********** срещу ТС ЕАД с ЕИК ******
6
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че МД Ф. с ЕГН:
********** не дължи на ТС ЕАД с ЕИК ****** сумата от 1489,58 лв. – главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия, сумата 226,99 лева – лихва за периода oт
31.12.2008 г. до 21.09.2011 г., сумата 165,84 лева – разноски по делото и законна лихва върху
главницата в размер от 1069, 96 лева, изчислена върху главницата до март 2024 г., за които е
издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр. д. № 13969/2011 г. по описа на СРС, 89
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК МД Ф. с ЕГН: ********** да
заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ****** сумата от 100 лева, представляваща сторени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта за прекратяване частично на производството подлежи на
обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен от връчването на
препис от същото на страните пред Софийски градски съд в двуседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7