Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 29.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при секретаря Румяна Иванова.......... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01189 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М.И.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу И.А.Ж., ЕГН ********** и И. И. А., ЕГН **********
***, за постановяване на решение, с което да се обяви за относително
недействително по отношение на ищеца до размера на ½ ид.части сделката,
обективирана в НА за дарение на недвижим имот № 174 от 28.02.2020г., вписан под
вх.рег.№ 1500 от 28.02.2020г., акт № 120, том ІV, дело № 740/2020г. на
СлВп-Добрич, по силата на която И.А.Ж. и Е.Д.Ж.даряват на сина си А. И. А.
следните имоти:
1.ПИ с идентификатор
72624.904.118 по КК и КР на град Добрич, с площ от 1 240 кв.м, а по скица
1 233 кв.м, с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване
– лозе, ІІІ категория, с номер по предходен план 5059, 5060, при съседи имоти с
идентификатори: 72624.904.543, 72624.904.120, 72624.904.540, 72624.904.541,
72624.904.114, 72624.904.116 и 72624.904.542, ведно с построената в имота сграда
с идентификатор 72624.904.118.1, със застроена площ 56 кв.м, с предназначение –
вилна сграда, еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота;
2. ПИ с идентификатор
72624.904.541 по КК и КР на град Добрич, с площ от 629 кв.м, с трайно предназначение
– земеделска, начин на трайно ползване – лозе, ІV категория, с номер по
предходен план 5189, стар идентификатор 72624.904.119, при съседи имоти с
идентификатори: 72624.904.540, 72624.904.127, 72624.904.126, 72624.904.125,
72624.904.114, 72624.904.118.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че синът на ищцата е бил умъртвен от първия ответник. По НОХД №
382/2019г. е заведен и граждански иск, като ДОС го е уважил. Междувременно се
установило, че на 28.02.2020г. първият ответник и съпругата му са дарили на
сина си /втория ответник/ процесните имоти. Това обосновава правен интерес
ищцата като увреден кредитор /вземане по граждански иск в размер на
100 000 лева/ да предяви отменителен иск по реда на чл.135 ЗЗД срещу
двамата ответници до размера на ½ ид.част от същите, тъй като те са в
режим на СИО.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението е постъпил писмен отговор. Оспорва се
исковата претенция по основание и размер с уточнението, че ще се направят
искания по доказателствата в съдебно заседание. Предлага се сключване на
спогодба.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С Присъда № 6 от
05.03.2020г. по НОХД № 382/2019г. по описа на ДОС И.А.Ж., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че между 31.10.2018г. и 01.11.2018г. в град Добрич,
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и с
тежка обида, умишлено умъртвил Р. Й. Р., ЕГН **********, като деянието било
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради
което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години. На
основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД е осъден да заплати на М.И.М., ЕГН **********
сумата от 100 000 лева, на П.Й. Р., ЕГН ********** сумата от 50 000
лева, на И.Й. Р., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева и на Е. Й.Ц., ЕГН **********
сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 01.11.2018г. до окончателното
изплащане, като обезщетение за неимуществени вреди.
С НА за дарение на недвижим имот
№ 174 от 28.02.2020г., вписан под вх.рег.№ 1500 от 28.02.2020г., акт № 120, том
ІV, дело № 740/2020г. на СлВп-Добрич, И.А.Ж. и Е. Д.Ж.даряват на сина си А. И.А.
следните имоти:
1.ПИ с идентификатор
72624.904.118 по КК и КР на град Добрич, с площ от 1 240 кв.м, а по скица
1 233 кв.м, с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване
– лозе, ІІІ категория, с номер по предходен план 5059, 5060, при съседи имоти с
идентификатори: 72624.904.543, 72624.904.120, 72624.904.540, 72624.904.541,
72624.904.114, 72624.904.116 и 72624.904.542, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 72624.904.118.1, със застроена площ 56 кв.м, с
предназначение – вилна сграда, еднофамилна, ведно с всички подобрения и
приращения в имота;
2. ПИ с идентификатор
72624.904.541 по КК и КР на град Добрич, с площ от 629 кв.м, с трайно
предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, ІV категория, с
номер по предходен план 5189, стар идентификатор 72624.904.119, при съседи
имоти с идентификатори: 72624.904.540, 72624.904.127, 72624.904.126,
72624.904.125, 72624.904.114, 72624.904.118.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е
знаел за увреждането. Предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска
по чл.135 ЗЗД спрямо първия ответник са:
наличие на съществуващи спрямо длъжника права; извършена от ответниците сделка,
която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; наличие на знание за
увреждащия характер на действието у длъжника.
Необходимо е по този иск ищецът
по пътя на главно и пълно доказване да установи най-напред качеството си на
кредитор, т.е. наличие на действително вземане в негова полза, възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска. В случая е безспорно
установено, че по НОХД № 382/19г. по описа на ДОС първият ответник – И.А.Ж., е
бил осъден да заплати на ищцата М.И.М. по предявения граждански иск сумата от
100 000 лева, представляваща неимуществени вреди, за умъртвяване на нейния син.
В производството по чл.135 ЗЗД не могат да се разглеждат възражения на длъжника
относно размера на задължението му, поради което възраженията на ответниците с
отговора на исковата молба в този смисъл са неоснователни и не променят
качеството на ищеца на кредитор и началния момент, от който това качество е
възникнало.
На
следващо място следва да бъде установено извършването на действия, с които
длъжникът уврежда кредитора. Безспорно е, че с извършването на дарение на
притежаваните от първия от двамата ответници в режим на СИО недвижими имоти,
имуществото му е намаляло. Разпоредителната сделка уврежда интересите на
кредитора – ищец, тъй като препятства възможността му да реализира своето вземане
чрез насочване на принудително изпълнение върху тези имоти. Съгласно
задължителната практика на ВКС, увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД има винаги,
когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и
когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Към датата на сделката в настоящия случай първият ответник е
знаел, че е длъжник на ищеца, както и че като намалява имуществото си, го
уврежда. Доколкото същата е безвъзмездна и освен това е в полза на лице по чл.135, ал.2 ЗЗД, не е нужно да се доказва
наличието на знание у дарения за увреждащия характер на сделката.
С т.1 на ТР № 5 от 29.12.2014г.
по т.д.№ 5/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за
идеална част от имота. Това е така, тъй като ищецът по Павловия иск няма
материалноправната легитимация кредитор на другия съпруг - ответник, съответно
по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Въз основа на тези постановки следва да бъде направен извод, че е допустимо
искът по чл.135 ЗЗД изначално да бъде предявен от кредитора
само срещу съпруга-длъжник, извършил увреждащото го разпореждане, и
само до размера на припадащите му се права от СИО от имуществото, предмет на
разпореждането.
В исковата молба, както и в хода
на целия процес, ищецът е твърдял и доказвал, че негов длъжник е само първият
ответник – И.А.Ж., задължен по граждански иск в размер на 100 000 лева по
НОХД № 382/2019г. по описа на ДОС. В тази връзка се е претендирала
недействителност на сделката с процесните имоти до размера на ½
ид.части, какъвто е делът му в СИО. Посоченото тълкувателно решение
задължително намира приложение в случаите, когато страните по иск с правно
основание чл.135 ЗЗД не спорят относно характера на дълга като такъв,
принадлежащ само на единия съпруг, както и когато атакуваната разпоредителна
сделка е относно имот, придобит в режим на СИО. Оттук следва недействителността
на извършеното от него разпореждане с ½ ид.части от процесните имоти и наличие
на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск следва
да бъде уважен изцяло срещу съпруга – ответник И.А.Ж., който е длъжник, а
неговото действие да се счита за нестанало по отношение на неговия кредитор –
ищец в настоящото производство.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските в размер на общо 170
лева съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от които държавна такса в
размер на 50 лева, 75 лева за скици и удостоверения от СГКК, 10 лева за
вписване на исковата молба, 10 лева за съдебни усдостоверения и 25 лева за
данъчни удостоверения за данъчни оценки на имотите, а на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е дължимо от ответниците и адвокатско
възнаграждение в размер на общо 451,42 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135, ал.1 ЗЗД спрямо
кредитора М.И.М., ЕГН ********** с адрес ***, увреждащото го действие на разпореждане
от длъжника И.А.Ж., ЕГН ********** с
адрес ***, със собствената му ½
ид.част от придобитите в режим на СИО с Еленка Д.Желева, ЕГН ********** поземлени
имоти: 1.ПИ с идентификатор 72624.904.118 по КК и КР на град Добрич, с площ от
1 240 кв.м, а по скица 1 233 кв.м, с трайно предназначение –
земеделска, начин на трайно ползване – лозе, ІІІ категория, с номер по
предходен план 5059, 5060, при съседи имоти с идентификатори: 72624.904.543,
72624.904.120, 72624.904.540, 72624.904.541, 72624.904.114, 72624.904.116 и
72624.904.542, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
72624.904.118.1, със застроена площ 56 кв.м, с предназначение – вилна сграда,
еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота; 2. ПИ с
идентификатор 72624.904.541 по КК и КР на град Добрич, с площ от 629 кв.м, с
трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, ІV
категория, с номер по предходен план 5189, стар идентификатор 72624.904.119,
при съседи имоти с идентификатори: 72624.904.540, 72624.904.127, 72624.904.126,
72624.904.125, 72624.904.114, 72624.904.118, извършено с договор от
дата 28.02.2020 год., сключен с НА за дарение на недвижими имоти № 174 от
28.02.2020г., вписан под вх.рег.№ 1500 от 28.02.2020г., акт № 120, том ІV, дело
№ 740/2020г. на СлВп-Добрич, по силата на който ги е дарил на сина си А. И.А.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.А.Ж., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 85 лева /осемдесет и пет/, представляваща извършените разноски по
делото.
ОСЪЖДА И. И.А., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 85 лева /осемдесет и пет/, представляваща извършените разноски по
делото.
ОСЪЖДА И.А.Ж., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н.М., ДАК, съдебен адрес:***, офис 17, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата 225,71 лева /двеста двадесет
и пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. И.А., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н.М., ДАК, съдебен адрес:***, офис 17, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата 225,71 лева /двеста двадесет
и пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: