О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Недкова
въззивно гражданско дело № 1598 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 32144/06.11.2018
г. от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 1696/18.10.2018 г. по в. гр. дело № 1598/2018
г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 352,00 лв., като сочи че не е станал причина
за извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради
което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. Релевира възражения относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение при първоинстанционното
разглеждане на делото, като отново твърди, че същият следва да бъде съобразен с
настоящата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на
постановяване на решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се оспорват възраженията на насрещната страна
срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
Депозираната молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в
частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се излага
становище, че след цялостното му потвърждаване от въззивната
инстанция, молителят не е легитимиран да иска преразглеждане на въпроса.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след постановено Решение № 169/29.06.2018г.
по т.д.№ 156/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1
т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД,
е отменено влязло в сила определение № 3526 от 09.10.2015г. по в.гр.дело
№ 2235/2015г., по описа на ВОС, като са дадени указания да продължаване на
процеса по въззивната жалба на „Енерго
Про Продажби“ АД от стадия на опороченото процесуално
действие.
Въззивното производство е
образувано по повод въззивна жалба, депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, против Решение №
1586/02.04.2015 по гр.д.№ 11273/2014г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22
сумата от 1 326, 27лв.,
представляваща придобито вземане по договор за цесия, сключен от ищеца на
08.05.2014г., за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за периода 18.01.2009г.-16.07.
2009г., за обект, находящ се в гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, бл.225, вх.3, ет.1, ап.1, клиентски
№**********, абонатен №**********, платена по силата на договор за продажба на
електроенергия и начислена с фактура №**********/ 30.10.2009г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда-04.09.2014г.
до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и сумата от 503,
10лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, като решението е
постановено при участието на третото лице помагач на страна на ответника - „Интейк”ЕООД,
гр.София.
С Решение № 1696/18.10.2018
г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на
насрещната страна сума в размер на 325,00 лв, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК., представляваща сторени в
производството пред ВОС разноски и сума в размер на 352,00 лв., представляваща
сторени в производството пред ВКС разноски, на осн.
чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли
в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал
причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е
приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ
необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е
налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за
разноски по отношение на въззивника, доколкото той не
само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в
сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал
основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране
на извършените съдебно-деловодни разноски.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на
присъденото при първоинстанционното разглеждане на
делото юрисконсултско възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова искане от
молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението на ВРС в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че определеният от първоинстанционния съд
размер на възнаграждението съответства на действащата към момента на
постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не може да бъде признато
обратно действие.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 32144/06.11.2018 г. от „Енерго –
Про Продажби“ АД, чрез адв.
Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1696/18.10.2018
г. по в. гр. дело № 1598/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.