Решение по дело №67589/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Светлана Йорданова Бъчева
Дело: 20211110167589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110167589 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Й. и Р. К.
М. /а не „М.“ което бащино име е посочено в исковата молба – поправка в
осз 20.0324 г./ срещу Ц. Б. Ц., Г. В. Ц. и Б. В. Ц. , иск по чл. 69, ал. 1 ЗН, за
делба на недвижим имот в гр. София – поземлен имот № 634 с
идентификатор според КК № 68134.1382.634, с пълно описание, както
следва: поземлен имот № 634 /имот с планоснимачен номер шестстотин
тридесет и четири/, находящ се в гр. София, СО, Район Надежда, целият с
площ от 412 /четиристотин и дванадесет/ кв. м., от кв. 3 от плана на гр. София,
местност “Ломско шосе”, при граници: ПИ: № 632; ПИ № 633; ПИ Ш 644 и
ПИ № 635, който имот съгласно Скица на поземлен имот № 15-
212699/05.04.2018 г., издадена от АГКК-СГКК гр. София, е с идентификатор
68134.1382.634 /шест осем едно три четири точка едно три осем две точка
шест три четири/ по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18" 48/12.10.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот по скица:
гр. София, Район Надежда, ул. “Хаджи Мано С.ов” № 33 /тридесет и три/, с
площ по скица 418 /четиристотин и осемнадесет/ кв. метра, с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване (до 10 /десет/ метра), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 634 /шестстотин тридесет и четири/, при съседи по скица на
поземлен имот: 68134.1382.635 /шест осем едно три четири точка едно три две
осем точка шест три пет/, 68134.1382.2045 /шест осем едно три четири точка
едно три осем две точка две нула четири пет/, 68134.1382.632 /шест осем едно
1
три четири точка едно три осем две точка шест три две/, 68134.1382.633/ шест
осем едно три четири точка едно три осем две точка шест три три/ ,
68134.1382.645 /шест осем едно три четири точка едно три осем две точка
шест четири пет/, 68134.1382.644 /шест осем едно три четири точка едно три
осем две точка шест четири четири/, 68134.1382.643 /шест оесемедно три
четрири точка едно три осем две точка шест четири три/. Като основание за
съсобствеността се твърди наследяване от Божура Станкова, починала 1980 г.
Отказ от наследство от посочени наследници (Уточнителна молба от
30.12.2021г.) Твърдят, че имотът се ползва самостоятелно от ответниците,
поради което заявяват искане за определяне на привременни мерки – съдът да
разпредели ползването или да бъде определено парично обезщетение, което
ответниците да заплащат на ищците до окончателното извършване на делбата.

Правото на отговор е упражнено от ответниците с общ Отговор на
исковата молба. Искът за делба се оспорва с възражения:
- че имотът е неделим, тъй като представлява дворно място, в което са
изградени две жилищни сгради, индивидуална собственост на различни лица,
като не са налице условията на чл. 19 ЗУТ за разделяне на два отделни
поземлени имота; при евентуалност;
- възражение за придобиване по давност на реална част от имота, което
е заявено при условията на евентуалност /ако съдът приеме, че искът за делба
е допустим – уточнение в осз от дата 20.03.2024 г./се обосновава с твърдение,
че Виолета Ц., която е прекият праводател на ответниците, не е била
съсобственик по наследство, а по силата на договор за покупко-продажба по
отношение на сградата в западната част на имота, както и на идеални части от
земята, като дворното място е било разделено с метална ограда – по този
начин западната реална част от имота с площ от 215 кв.м до металната ограда
и която площ представлява повече от ½ ид.части от пълното право на
собственост върху ПИ, е бил ползван от Виолета Ц., както и е продължило
ползването от нейните наследници – явно и необезпокоявано повече от 22
години; С оглед ползването на посочената реална част от ПИ ответниците
считат, че са придобили по давност идеална част от имота, която идеална част
е повече от ½ ид. части;
- договор за доброволна делба, сключен между самите ответници, по
силата на който ползваната от ответниците част от ПИ е предоставена в дял
само на ответниците Г. В. Ц. и Б. В. Ц.. С оглед посочената доброволна делба
се иска Г. и Б. Ц.и да заместят в процеса ответника Ц. Ц. – искане, което
изисква разглеждане на доказателствата с евентуалните оспорвания на
страните, поради което се включва в предмета на спора на делбеното
производство, съответно в съдебното решение.
2
В хода на производството е починала ищецът В. М. Й. , поради което
и основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците й по
закон М. Х. Т. и А. Х. Й., които с нарочна молба вх.№ 91661/20.03.2024 г.
разграничават твърденията си от заявените с исковата молба. Макар и
процесуални правоприемници на един от първоночалните ищци, в
съответствие със заявеното от ответниците в Отговора на исковата молба, М.
Х. Т. и А. Х. Й. твърдят, че съсобствеността между страните в процесния имот
не произтича от наследяване, поради което искът за делба е с правна
квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС. Твърдят, че основанието, на което тяхната
майка и първоначален ищец В. М. Й. се е легитимирала като съсобственик на
процесния поземлен имот, е договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№ 90, том VIII, дело № 1431/1974 г. по описа на Софийски районен съд, по
силата на който Божура Митова Станкова е дарила на В. М. Й. 1/2 идеална
част от процесния имот ведно с построената в източната част на имота
едноетажна жилищна сграда, а ищецът ищецът Р. М. М. притежава 7/16
идеални части от правото на собственост върху процесния имот, по силата на
представения с исковата молба договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Оспорват възражението на ответниците за
придобиване по давност. Отделно твърдят, че ответниците се легитимират
като собственици на 1/16 идеална част от процесния имот, придобита по
силата на наследствено правоприемство от Виолета Цветкова Ц., както и с
представения с отговора на исковата молба договор за доброволна делба от
13.12.2021 г., като наследодателят на ответниците Виолета Цветкова Ц. от своя
страна е придобила собствеността върху 1/16 идеална част от процесния имот
по силата на представения с отговора на исковата молба договор за покупко-
продажба. Поддържат , че в процесния поземлен имот са изградени две
самостоятелни сгради, принадлежащи на различни собственици – имотът в
източната част принадлежи на ищците А. Х. Й. и М. Х. Т. в резултат на
наследствено правоприемство след кончината на В. М. Й., а сградата в
западната част на имота принадлежи на ответниците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Относно основанието за съсобственост, представляващо и основание
на иска за съдебна делба, съдът намира за допустимо за разглеждане
заявеното от новоконституираните ищци А. Х. Й. и М. Х. Т. твърдение, че
съсобствеността между страните произтича от правни сделки /което налага
правна квалификация на предявения иск по чл. 34, ал. 1ЗС/, а не както се
твърди в исковата молба – наследяване /чл. 69, ал. 1 ЗНасл/. Така направеният
извод за допустимост следва на основание чл. 214, ал. 1 ГПК и тъй като
новото твърдение, по същество основание на иска за делба, е заявено в
3
първото съдебно заседание, като очевидно не затруднява защитата на
ответниците, след като съвпада със заявеното от ответниците в подадения от
тях Отговор.
Предявеният иск за делба е допустим, като се има предвид, че
допустимостта на иска се определя от твърденията на ищеца, а в случая се
твърди съсобственост и допустима за делба вещ.
Делбата на посочения недвижим имот обаче е недопустима, поради
неговото естество.
Не се спори и от представените скици от КК, както и от изработените
от вещото лице по назначената в настоящото производство съдебно-
техническа експертиза, се установява, че в процесния поземлен имот № 634
с идентификатор според КК № 68134.1382.634 има изградени две отделни
жилищни сгради.
Сградата в източната част на дворното място е собственост на ищците,
а сградата в западната част – на ответниците.
Сградите не са предмет на делбата, а само дворното място.
Съгласно чл.38, ал.1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част на
всички собственици, а съгласно чл.38, ал.3 ЗС, общите части не се делят.
Според установената съдебна практика, нормата е приложима и за т.нар.
„хоризонтална етажна собственост”, при която в съсобствено дворно място
има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в общия
случай в тази хипотеза дворното място също представлява обща част и не
подлежи на делба (ППВС №4/1964г.; ППВС № 2/1982г.; решение №393 от
24.04.2009г. по гр.д.№921/2008г. на ВКС, І ГО; решение №192 от 26.09.2014г.
по гр.д.№409/2012г. на ВКС, ІІ ГО).
Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място
е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите
може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот (решение №504
от 24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. та ВС, І ГО и др.)
В настоящия случай от заключението на вещото лице по назначената
СТЕ се изяснява, че процесното дворно място, съставляващо поземлен имот
№ 634 с идентификатор според КК № 68134.1382.634 е с площ 418 кв.м.,
като дворното място е преградено с телена мрежа между двете сгради. Видно
е, че не е възможно за всяка от двете сгради да бъде обособена в индивидуален
поземлен имот част от общото дворно място, предвид изискването на
разпоредбата на Чл. 19, ал. 1 ЗУТ, според която при урегулиране на
поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два
имота, критериите за градовете са най-малко 14 м лице и 300 кв. м
4
повърхност. Следва, че делбата на дворното място не е възможна и според
строителните правила и норми, което налага и отхвърляне на предявените
искове за делба.
Предвид неоснователността на исковете за делба, не подлежат на
разглеждане претенцията на ищците за определяне на привременни мерки,
както и възражението на ответниците за придобиване по давност на реална
част от имота.
Относно разноските:
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, ищците следва да заплатят за делбата държавна такса в
размер на 100 лв. общо.
По аргумент от чл. 355 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят
сторените от ответниците разноски за СТЕ – 360 лв., като Р. К. М. заплати 180
лв., а М. Х. Т. А. Х. Й. - общо 180 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените срещу Ц. Б. Ц. с ЕГН **********, Г. В. Ц.
с ЕГН ********** и Б. В. Ц. с ЕГН ********** искове за делба: по чл. 69, ал.
1 ЗНасл от Р. К. М. с ЕГН **********, както и по чл. 34, ал. 1 ЗС, предявен
с молба вх.№ 91661/20.03.2024 г. от М. Х. Т. с ЕГН ********** и А. Х. Й. с
ЕГН **********/конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
първоначалния ищец В. М. Й. с ЕГН **********/ - за делба на недвижим имот
в гр. София – поземлен имот № 634 с идентификатор според КК №
68134.1382.634, с пълно описание, както следва: поземлен имот № 634 /имот с
планоснимачен номер шестстотин тридесет и четири/, находящ се в гр. София,
СО, Район Надежда, целият с площ от 412 /четиристотин и дванадесет/ кв. м.,
от кв. 3 от плана на гр. София, местност “Ломско шосе”, при граници: ПИ: №
632; ПИ № 633; ПИ Ш 644 и ПИ № 635, който имот съгласно Скица на
поземлен имот № 15- 212699/05.04.2018 г., издадена от АГКК-СГКК гр.
София, е с идентификатор 68134.1382.634 /шест осем едно три четири точка
едно три осем две точка шест три четири/ по КККР, одобрени със Заповед №
РД- 18" 48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменен със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот по скица: гр. София, Район Надежда, ул. “Хаджи Мано
С.ов” № 33 /тридесет и три/, с площ по скица 418 /четиристотин и
осемнадесет/ кв. метра, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 /десет/
метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 634 /шестстотин
5
тридесет и четири/, при съседи по скица на поземлен имот: 68134.1382.635
/шест осем едно три четири точка едно три две осем точка шест три пет/,
68134.1382.2045 /шест осем едно три четири точка едно три осем две точка
две нула четири пет/, 68134.1382.632 /шест осем едно три четири точка едно
три осем две точка шест три две/, 68134.1382.633/ шест осем едно три четири
точка едно три осем две точка шест три три/ , 68134.1382.645 /шест осем едно
три четири точка едно три осем две точка шест четири пет/, 68134.1382.644
/шест осем едно три четири точка едно три осем две точка шест четири
четири/, 68134.1382.643 /шест осем едно три четири точка едно три осем две
точка шест четири три/.
ОСЪЖДА Р. К. М. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната
сметка на Софийски районен съд сумата 50 лв. – съдебни разноски на
основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА М. Х. Т. с ЕГН ********** и А. Х. Й. с ЕГН ********** да
заплатят общо по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата 50 лв.
– съдебни разноски на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА Р. К. М. с ЕГН ********** да заплати общо на Ц. Б. Ц. с
ЕГН **********, Г. В. Ц. с ЕГН ********** и Б. В. Ц. с ЕГН **********
сумата 180 лв.
ОСЪЖДА М. Х. Т. с ЕГН ********** и А. Х. Й. с ЕГН ********** да
заплатят общо на Ц. Б. Ц. с ЕГН **********, Г. В. Ц. с ЕГН ********** и
Б. В. Ц. с ЕГН ********** сумата 180 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6