РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина. Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502702 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№26683/14.10.2022г депозирана
от Х. Н. Х. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв.К. К.
против Решение №2876/30.07.2022г постановено по гр. д. №10322/2020г. по
описа на РС Пловдив, двадесет и първи гр. състав, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от Х. Н. Х., ЕГН ********** против
„Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителни искове за присъждане на
сумите от: 711,65 лева - получена без основание за възнаградителна лихва и
4021,15 лева - получена без основание за неустойка по договор за паричен
заем № 19206 от 23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. С
постановеният съдебен акт в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********
е присъдена сумата от 650 лева – разноски в първоинстанционното
производство. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
1
подробно изложени в жалбата. От съда се иска да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционния акт и вместо това да уважи
предявените искове. Претендира се присъждане на разноски на основание
чл.38 ЗА, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адв. М. П. оспорва жалбата като неоснователна
по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил, че размерът на шрифта на
договора не е съобразен с императивно изискване на закона, както и че
посоченият годишен процент на разходите от 47,96 % не отговаря на
действителния, поради което е приел, че договорът е недействителен.
Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи След съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, съдът е
приел, че ищецът не доказва да е платил, съответно – ответникът получил,
исковите суми за лихва и неустойка, които да подлежат на връщане, съгл. чл.
23 ЗПК и чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, поради което е отхвърлил исковете..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
2
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства. След преценката им,
настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:
Между страните е бил сключен договор за заем от 23.04.2018г., който се
явява недействителен, предвид на това, че размерът на шрифта на договора
не е съобразен с императивно изискване на закона , както и че посоченият
годишен процент на разходите от 47,96 % не отговаря на действителния.
Спорът между страните пред настоящата инстанция се концентрира
върху това дали на връщане подлежи възнаградителната лихва и
договорената неустойка.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без
да се дължат лихви или други разходи по него. Нормата на чл. 23 ЗПК е
проявление на водещия в облигационното право принцип за недопустимост
на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно
основание за връщане на главницата; проявление е на общата норма на чл. 34
ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен
да върне на другата страна, това което реално е получил по него. Целта не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на
обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения,
накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Затова и при
въвеждането на недействителността законодателят урежда изрично и
специални последици за потребителя, като ограничава задължения по тази
сделка до връщане на чиста стойност на кредита, а всички други задължения
отпадат след обявяване на недействителността.
В конкретният случай в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи претенцията си за присъждане на получени без
основание възнаградителната лихва и неустойка, по недействителен договор
за паричен заем. Установява се от основното и допълнителното заключение
3
на вещото лице В. Ш. по допуснатата ССЕ, неоспорени от страните, които
съдът кредитира като компетентно изготвени, че след извършена проверка в
счетоводството на ответното дружество и анализ на представените три броя
ПКО по договор за паричен заем, и предвид извършена проверка на
приложената към делото справка от ЦКР към БНБ относно Договор за
паричен заем от 23.03.2018г., че по сключения между страните договор са
извършени плащания на обща стойност 4 999.37лв, но с тях е погасена само
главницата по договор за заем от 23.04.2018г. На 12.06.2018г. е взето
счетоводно записване / без реално плащане/ на сумата от 0.63лв, с което
заемът е приключен. Доколкото вещото лице е категорично, че данните по
справката от ЦКР към БНБ относно Договора за паричен заем от
23.04.2018г., съответстват на счетоводните данни по заема към същите дати,
то настоящият съдебен състав намира наведените от жалбоподателя
възражения в насока, че отразяването в ЦКР, че всички суми са издължени,
включва и заплатени суми за възнаградителна лихва и неустойка, за
неоснователни.
По делото липсват каквито и да е било данни за погасени от длъжника
възнаградителна лихва и неустойка по договора, нито пък се установява
такива задължения да са били начислени, съответно суми отнесени за
погасяването им. Плащане на повече от 4998,35 лева от страна на длъжника
по договора, не се установява. Ето защо и доколкото от съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован и
законосъобразен извод, че във връзка с процесния договор за заем, ищецът, в
качеството си на длъжник по същия, е заплатил суми над установените, с
които е погасил главницата по процесния договор, то предявените искове се
явяват неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд
е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 650лв
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2876/30.07.2022г постановено по гр. д.
№10322/2020г. на РС Пловдив, двадесет и първи гр. състав.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***, *** да
плати на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16,
сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ - разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5