Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание
проведено на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8633 по
описа за 2017г.
на СГС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от К.И.Н. срещу „К.А.Д.“ ЕООД, за установяване в отношенията
между страните, че „К.А.Д.“ ЕООД дължи на К.И.Н. общо сумата 326250.00лв., от
която 300000.00лв. - главница и 26250.00лв. - договорна лихва начислена за
периода от 15.07.2015г. до 31.12.2016г., по Споразумение 5751.00лв. от 02.02.2017г. към Договор за заем от 01.07.2015г. сключен между
страните с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва за периода
от 21.02.1017г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното
производство в размер на 12276.00лв., от които 6525.00лв. държавна такса и
5751.00лв. възнаграждение за адвокат, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 11.04.2017г. на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 10695/2017г. на СРС.
В исковата молба К.И.Н. твърди, че между него, като заемодател и ответника „К.А.Д.“ ЕООД,
като заемател, е сключен Договор за заем от
01.07.2015г. за сумата 300000.00лв., която заемодателят се задължил да
предостави на заемателя до 31.12.2015г. Заемателят имал право да усвои предоставената сума в срок
до 31.12.2015г. и се задължил да върне
същата на заемодателя до 31.12.2018г., ведно с уговрената
в чл. 4 по договора лихва.
Твърди, че е изправна страна по договора, т.к. предоставил на замателя „К.А.Д.“ ЕООД заетата сума в размер на
300000.00лв., като предал същата на управителя на 15.07.2015г. Управителят
вложил сумата в сейф в банка „Юробанк“ АД.
Управителят Р.П. внасял получената заета сума на части от по 10000.00лв. –
15000.00лв. в банковата сметка на дружеството, открита в същата банка и в „Еф
Джи“ ЕООД в периода от 01.07.2015г. до края на 2016г.
Твърди, че при преводите управителят представял декларация за произход на
средства, в която посочил, че парите са получени по Договор за заем от
01.07.2015г. Твърди и, че в „К.А.Д.“ ЕООД отразило в раздел Пасив - „Други
задължения“ за 2015г. на Годишният
финансов отчет задължение в размер на 269000.00лв., което е процесното,
получено по договора за заем, както и, че при извършена процедура по
регистрация на дружеството по ДДС в регистъра на НАП и в последваща
процедура по възстановяване на ДДС за периода от 2015г. – 2016г., дружеството е представило процесния
договор за заем като доказателство за получен приход. Твърди и, че полученият
заем е осчетоводен в счетоводството на „К.А.Д.“ ЕООД, като получен дългосрочен
заем. Съгласно годишната данъчна декларация на ищеца К.Н. сумата 300000.00лв. е
декларирана, като даден от него заем.
Твърди, че след сключване на Договор за заем от 01.07.2015г. между К.И.Н. –
заемодател и „К.А.Д.“ ЕООД – заемател, последното
чрез пълномощника Д.Е.Г., съгласно Пълномощно от 13.07.2015г. с нотариална
заверка на подписа, били сключени две споразумения към Договор за заем от
01.07.2015г., във връзка със срока за връщане на заетата сума, а именно:
Споразумение от 01.12.1016г. за връщане на заетата сума в срок до 31.12.2016г.
и Споразумение от 02.02.1017г. за връщане на заетата
сума в срок до 09.02.2017г.
Твърди, че заемателят не върнал заетата сума в
уговореният срок и ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа Споразумение от 02.02.1017г.
за връщане на заетата сума в срок до 09.02.2017г. към Договор за заем от
01.07.2015г. Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 11.04.2017г. на основание чл. 417 ГПК, по образуваното ч.гр.д. №
10695/2017г. на СРС, длъжникът „К.А.Д.“ ЕООД депозирал възражение, поради което
и К.И.Н. предявил настоящият иск за установяване съществуването на вземането си
по заповедта.
Ответникът „К.А.Д.“ ЕООД – редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не е
депозирал отговор по иска в срока по ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от преписката по ч.гр.д. № 10695/2017г. на СРС по заявление на К.И.Н.
е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.04.2017г.
на основание чл. 417 ГПК, срещу длъжника „К.А.Д.“ ЕООД, общо за сумата
326250.00лв., от която 300000.00лв. - главница и 26250.00лв. - договорна лихва
начислена за периода от 15.07.2015г. до 31.12.2016г., по Споразумение
5751.00лв. от 02.02.2017г. към Договор за заем от
01.07.2015г. сключен между страните с нотариална заверка на подписите, ведно
със законна лихва за периода от 21.02.1017г. до изплащане на вземането, както и
разноски по заповедното производство в размер на 12276.00лв., от които
6525.00лв. държавна такса и 5751.00лв. възнаграждение за адвокат. Срещу
заповедта е депозирано възражение по чл. 414 ГПК от „К.А.Д.“ ЕООД, което
обосновава интереса за кредитора К.И.Н. от предявяване на настоящите искове, за
установяване съществуване на вземането по заповедта.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и
ответника е налице облигационна връзка с характер на договор за заем, по който
е налице съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя;
настъпване на падежа.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Видно от Договор за заем от 01.07.2015г. между К.И.Н., като заемодател и
ответника „К.А.Д.“ ЕООД, представлявано от Р.П., като заемател,
е сключен Договор за заем от 01.07.2015г. за сумата 300000.00лв., която
заемодателят се задължил да предостави на заемателя
до 31.12.2015г. Заемателят имал право да усвои
предоставената сума в срок до 31.12.2015г. и
се задължил да върне същата на заемодателя до 31.12.2018г., ведно с уговрената в чл. 4 по договора лихва.
Видно от събраните писмени доказателства след сключване на Договор за заем
от 01.07.2015г. между К.И.Н. – заемодател и „К.А.Д.“ ЕООД – заемател,
последното действащо чрез пълномощника Д.Е.Г. съгласно Пълномощно от
13.07.2015г. с нотариална заверка на подписа, са сключени две споразумения към
Договор за заем от 01.07.2015г.: Споразумение от 01.12.1016г. към
Договор за заем от 01.07.2015г. във връзка със срока за връщане на заетата
сума, съгласно т. 1 и 2 на което - заемната сума по Договор за заем от
01.07.2015г. е била предадена на дата
15.07.2015г. на управителя на дружеството – заемател.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от споразумението страните потвърждават предаване на
сумата по Договор за заем от 01.07.2015г. и се съгласяват получената сума по
договора общо 326250.00лв., от която 300000.00лв. - главница и 26250.00лв. -
договорна лихва начислена за периода от 15.07.2015г. до 31.12.2016г., да бъде върната от заемателя
на заемодателя в срок до 31.12.2016г. В случай на изпълнение заемодателят няма
да търси лихва върху главницата за периода след 31.12.2016г; Споразумение от
02.02.1017г. към Договор за заем от 01.07.2015г.
във връзка със срока за връщане на заетата сума, по силата на което страните се
съгласили заетата сума в размер общо на
326250.00лв., от която 300000.00лв. - главница и 26250.00лв. - договорна лихва
начислена за периода от 15.07.2015г. до 31.12.2016г., да се върне от заемателя на заемодателя в срок до 09.02.2017г., като в
случай на изпълнение заемодателят няма да търси лихва върху главницата за
периода след 31.12.2016г.
Видно от Пълномощно от 13.07.2015г. с нотариална заверка на подписа от
13.07.2015г. на нотариус В.К., рег. № ***р-н на действие РС София, Р.З.П., като
представител на „К.А.Д.“ ЕООД, е упълномощил Д.Е.Г. да го представлява
включително пред всички трети лица за сключване на всякакъв вид договори,
обичайни за търговската дейност на дружеството.
При така установеното съдът намира, че наличието на първата от горните
предпоставки е установено. Между страните е постигнато съглашение -Договор за
заем от 01.07.2015г., по силата на което ищецът, като заемодател е предоставил
на ответника, като заемател сумата 300000.00лв.,
която заемодателят се задължил да върне на заемодателя до 31.12.2018г. Това
съглашение е новирано по отношение падежа със
сключените впослествие между страните Споразумение от 01.12.1016г. и
Споразумение от 02.02.1017г. Съгласно последното
заетата сума следва да се върне от заемателя на
заемодателя в срок до 09.02.2017г. Задължението е поето чрез пълномощник на „К.А.Д.“
ЕООД, който разполага с представителна власт да сключи договора и го новира, съгласно нарочно пълномощно. Следователно падежът
на задължението по договора е настъпил.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собстеност на заемателя
уговорената сума, а заемателят се задължи да я върне.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическият му състав е
предаването в собственост. Ако този елемент липсва налице е обещание за заем.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието и
на последната от горните предпоставки - реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Това е така, т.к. видно от
Споразумение от 01.12.1016г. към Договор за заем от 01.07.2015г., което е
подписано както от заемодателя, така и от заемателя „К.А.Д.“
ЕООД, чрез пълномощника Д.Е.Г., същото съдържа по т. 1 и 2, както и по чл. 1,
ал. 1 и 2 признание, че заетата сума по договора е фактически предадена от
заемодателя на управителя на дружеството заемател на
дата 15.07.2015г. Индиция, че уговорената сума по
договора за заем е фактически получена от заемателя
съдържат и от приетите като доказателство Актове за прихващане и възстановяване
от 11.11.2016г. и 04.08.2016г. на ТД на НАП София, от
които, както и от заключението на приетата ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло се установява, че „К.А.Д.“ ЕООД е посочило способ
за финансиране на дружеството през проверявания период Договорът за заем от
01.07.2015г. за сумата 300000.00лв. Като доказателство, че заетата сума по
договора за заем е предадена на управителя на ответното дружество, който
съгласно твърденията на ищеца е внасял части от нея по сметка на дружеството
следва да се цени и Декларацията за произход на средствата от 30.06.2015г., по
чл. 4, ал. 7, и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМСИП, където Р.З.П. е декларирал
произход внесените средства в размер на 20000.00лв. – „фирмен заем“.
Предвид установеното кумулативно наличие на горепосочените предпоставки и
т.к. ответника не е установил главно и пълно, с допустимите доказателствени
средства, че процесната сума не е получена или е
получена на основание, респ., че е върнал същата на уговореният падеж, съдът
намира предявеният иск за основателен. „К.А.Д.“ ЕООД дължи на К.И.Н. общо
сумата 326250.00лв., от която 300000.00лв. - главница и 26250.00лв. - договорна
лихва начислена съобразно приложимите аритметични операции за периода от
15.07.2015г. до 31.12.2016г., по Споразумение 5751.00лв. от 02.02.2017г. към Договор за заем от 01.07.2015г. сключен между
страните, ведно със законна лихва за периода от 21.02.1017г. – когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
изплащане на вземането.
Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 10300.00лв., от които 9600.00лв.
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС и сумата 700.00лв. съдебни
разноски за вещи лица.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в
размер на 12276.00лв., от които 6525.00лв. държавна такса и 5751.00лв.
възнаграждение за адвокат, и следва да се присъдят в полза на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К.И.Н., ЕГН **********,***, представлявано от адв. М.Я.и адв. Н.Ш., срещу „К.А.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“,
бул. „**********офис 302, представлявано от управителя Р.Т., че „К.А.Д.“ ЕООД,
ЕИК ********* дължи на К.И.Н., ЕГН **********, общо сумата 326250.00 /триста двадесет и шест хиляди, двеста и петдесет/лв.,
от която 300000.00 /триста хиляди/лв. - главница и 26250.00 /двадесет и шест
хиляди, двеста и петдесет/лв. - договорна лихва, начислена за периода от
15.07.2015г. до 31.12.2016г., по Споразумение от 02.02.2017г.
към Договор за заем от 01.07.2015г. сключен между К.И.Н., ЕГН **********, като
заемодател и „К.А.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, като заемател,
с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва върху за периода от
21.02.1017г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.04.2017г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 10695/2017г. на СРС, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.А.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „**********офис 302, представлявано от управителя Р.Т. ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Н., ЕГН **********,***,
представлявано от адв. М.Я.и адв.
Н.Ш., сумата 12276.00 /дванадесет
хиляди, двеста седемдесет и шест/лв., от които 6525.00 /шест хиляди петстотин
двадесет и пет/лв. държавна такса и 5751.00 /пет хиляди седемстотин петдесет и
един/лв. възнаграждение за адвокат, представляваща разноски по заповедното
производство, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 11.04.2017г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
10695/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА „К.А.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „**********офис 302, представлявано от управителя Р.Т. ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Н., ЕГН **********,***,
представлявано от адв. М.Я.и адв.
Н.Ш., сумата 10300.00 /десет хиляди и
триста/лв., от които 9600.00 /девет хиляди и шестотин/лв.
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС и сумата 700.00
/седемстотин/лв. съдебни разноски за вещи лица, представляваща сторените в
настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: