Р Е Ш Е Н И Е  № 659

 

гр. Сливен, 10.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Сливенският районен съд, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7054 по описа за 2019 г. на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2017 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 1499 лв. Сумата била преведена от кредитора по сметка на продавача на избраната от длъжника стока на основание фактура № **********/25.03.2017 г., а длъжникът декларирал, че е получил стоката. В чл. 9 от договора бил уговорен ГЛП в размер на 21,57 %, като съгласно чл. 10 от договора общото крайно задължение било в размер на 1858,80 лв., платимо на 24 равни погасителни месечни вноски от по 77,45 лв., включващи главница и лихва. Твърди се, че ответникът не заплатил 3 последователни месечни вноски с падежи 25.08, 25.09 и 25.10.2018 г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и уведомление за това било изпратено на посочения от длъжника в договора адрес.

Иска се да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 572,34 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2017 г., сумата от 46,76 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 26.10.2018 г. и сумата от 51,34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.08.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2402/2019 г. по описа на СлРС.

Претендират се разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, в което прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Ответникът А.Я.Ч., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

            Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника съгласно чл. 239 ГПК са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане от 07.01.2020 г., редовно връчено на 20.01.2020 г. Ответникът е редовно призован за насроченото открито съдебно заседание.

Съдът счита, че исковата претенция е вероятно основателна с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни  разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 125,00 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 2402/2019 г. по описа на СлРС.

            Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Я.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 572,34 лв. /петстотин седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 46,76 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 26.10.2018 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 51,34 лв. /петдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.08.2018 г. до 11.03.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1508/10.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2402/2019 г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Я.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски в общ размер, от които 225,00 лева, направени в настоящото исково производство и 125,00 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2402/2019 г. по описа на СлРС.

 

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението - А.Я.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, че може да поиска от Окръжен съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: