РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. гр. Лом, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боряна Ал. А.
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А. Гражданско дело №
20221620102414 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от "Йеттел България" ЕАД,
чрез адв. В. Г. против К. А. А., с която е предявен установителен иск по чл.
415 ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл. 342 ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на сключени договори за
мобилни услуги от 01.07.2020 г. за мобилен номер 359*********.
Посочва се, че в срока на действие на договора са издадени два броя
фактури:
фактура № **********/20.07.2020г. и фактура № **********/
20.08.2020 г. за периода 01.07.2020г. – 19.08.2020г.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да
заплаща дължимите суми в посочения срок и поради това оператора е
прекратил едностранно договора и му е начислил неустойка за предсрочното
му прекратяване.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да
плати на ищеца сумата в общ размер от 720.22 лева, от които сумата от
1
99,00лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, 314,79лв. – незаплатени
лизингови вноски по договора и сумата от 306,43 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Ответникът в законния едномесечен срок чрез назначен особен
представител е оспорил исковата претенция като неоснователна. Направено е
възражение, че липсват доказателства за предсрочно прекратяване на
договора, както и други аргументи.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени договор сключени между ответника и
„Теленор България“ЕАД /предишно наименование на „Йетел България“
ЕАД/, по които потребителят е избрал тарифен план тотал+ с месечна
абонаментна такса –29.99 лв. Договорът е сключен за срок от 2 години.
Съгласно представените по делото писмени доказателства в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите
условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в
размер на стандартните месечни абонаментни такси / без отстъпка/, дължими
до изтичане срока на договора.
Представени като доказателства по делото са заверени преписи от 2
бр. фактури ведно договор за лизинг, с Приложения – ценови листи за
абонаментни планове и др.
По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията
между "Теленор България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществени
мобилни наземни мрежи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
По основателността на исковете.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за
стойността на потребени мобилни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги.
2
Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения,
регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор "Теленор България" ЕАД,
съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
От представените 2 броя процесни фактури, както и приложенията
към всяка от тях, се установяват потребените от ответника
далекосъобщителни услуги и тяхната стойност. Поради това исковата
претенция в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 99.00 лева , както и за сумата от 314,79 лв.-незаплатена лизингова
вноска по договора.
По отношение на претендираната неустойка, съдът намира следното:
Ищцовото дружество претендира заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 198.42 лева.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при
неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия
се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени
услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а
същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за
уговорена неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
такси/без отстъпки/, дължими до края на договора..
Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на
твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства . В
хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са
прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито
са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката. Следва да
се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено
становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква
форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е
3
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото
на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края
на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на
писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че
исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това
разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и
далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени
неустойките. Т. е. към момента на начисляването не е имало основание за
това. Освен това, следва да се отбележи, че по делото не са представени
никакви доказателства в подкрепа на дължимостта на претендираната
неустойка от ответника, нито такива за начина на изчисление на
претендирания размер.
По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е
възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същия.
На следващо място, неустойката за предсрочно прекратяване на
договора следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай, ответникът притежава качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна
са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
4
сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката
да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност.
Процесния договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите
договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод,
че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер
на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.
1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от
04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).
Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите
неустоечни клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за
правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са
явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени,
клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена
за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права
за потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво
5
право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати
необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора
не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на
неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване
на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за
потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също,
че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а
във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане
на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в
правата и задълженията на страните по договора.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за
нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези,
при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи
претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на
същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 325.00 лева за платена
държавна такса и 300.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както
и 400 лв. за назначеният особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. А. А. с ЕГН **********,
дължи на "Йеттел България" ЕАД с ЕИК ********* /предишно наименование
/“Теленор България“ЕАД сумата от 99,00 лева /деветдесет и девет лева/,
представляваща потребени и незаплатени от ответника далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 01.07.2020 г. и сумата от
314,79 лв. /триста и четиринадесет лева и седемдесет и девет ст./ –
незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва, начиная от
22.07.2022г. до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Йеттел България" ЕАД против К. А.
А., с ЕГН ********** иск за сумата от 306,43 лв. /триста и шест лева
четиридесет и три ст./ - представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 01.07.2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. А. А., с ЕГН ********** да заплати на "Йеттел
България" ЕАД, с ЕИК ********* разноски по настоящето производство в
размер на 1025,00 лева /хиляда двадесет и пет лева/, от които: 325,00 лв.
/триста двадесет и пет лева/ - държавна такса, адвокатско възнаграждение
300,00 лв./триста лева/ и за назначен особен представител – 400,00лв.
/четиристотин лева/, и сумата от 205,00 лв. /двеста и пет лева/ - разноски по
заповедното производство, от които 25,00лв. /двадесет и пет лева/ държавна
такса и 180,00лв. /сто и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7